euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

ЕС може и трябва да има по-голяма роля в подкрепата на медийната свобода и плурализма в ЕС и отвъд него. Така започва докладът [на английски език] на специалната група за медийната свобода и плурализма, създадена от вече бившия еврокомисар на цифровия пазар и медиите Нели Крус, публикуван в началото на 2013 година. Целта на групата беше да изготви доклад за Комисията с препоръки за придържането, защитата, подкрепата и разпространението на плурализма и свободата на медиите в Европа. Уви, оттогава досега няма съществена промяна в начина, по който ЕС се отнася към медиите в страните-членки и в страните-кандидатки. А на фона на геополитическата медийна ситуация, и докладът вече е безкрайно остарял. 

Тази седмица на медийния небосклон на Балканите изгря нова звезда - балканският CNN, носещ името N1. От времето, когато Западът се опитваше да достигне до демократичните сили и да отгледа демократична опозиция от другата страна на Желязната завеса чрез финансирани от правителствата медии, като езиковите редакции на BBC, Deutsche Welle, Гласът на Америка, Свободна Европа и др., мина много време. След края на Студената война започна постепенното оттегляне на спонсорираните от западни държави медии, тъй като се смяташе, че старият световен ред е вече напълно разбит. 25 години по-късно обаче, тече сериозна медийна колонизация в крехките и спорни райони по света. Появата на катарската телевизия Al Jazeera сериозно промени медийната конюнктура в глобален план, след като медията вече има свой клон дори и в САЩ, но най-силно влияние тя има в Близкия изток и на Балканите.

Иран също финансира свой медиен проект - Press TV, която се излъчва на английски, но все още не е толкова влиятелна, колкото Al Jazeera. Катарската телевизия стана особено популярна малко след началото на войната в Ирак през 2003-а година, когато провокираше западните общества с излъчванията на видеопослания от лидери на терористичната организация "Ал Кайда", с която САЩ водеше война и в Афганистан. Русия също се завърна към добрия стар метод на пропагандата като външнополитическо средство. Освен че Кремъл контролира с твърда ръка медиите в Русия, влияе върху медийната политика на множество страни от бившето съветско пространство, но и финансира канал на английски език, който вече се наложи и името му е добре познато - Russia Today (RT). От тази седмица, макар и с огромно закъснение, тръгна балканският CNN - N1, ексклузивен партньор на CNN за региона - която се явява силна конкуренция на Al Jazeera Balkans, но е възможно да окаже сериозно влияние върху медийния пейзаж и в страните от региона. 

N1 се излъчва от три центъра на територията на бивша Югославия - Белград, Загреб и Сараево. Точно по същата ос излъчва и Al Jazeera Balkans. Телевизията работи на местните езици, с местни журналисти и представя различна гледна точка към новините от региона и света от тази на Al Jazeera Balkans и националните медии. Това безспорно ще окаже огромно влияние върху региона и представлява на практика завръщане на Съединените щати на Балканите по новите правила на геополитическата игра - медийния фронт. Собственик на телевизията е Global Institute на инвестиционната компания KKR, начело на който стои добре позната фигура - генерал Дейвид Петреъс. Той беше главнокомандващ коалиционните сили в Ирак и Афганистан. По-късно беше и директор на ЦРУ.

На този фон ЕС изглежда още по-неспособен да се включи по подобаващ начин в надпреварата за сърцата и умовете на стратегически важни за него региони, като постсъветското пространство и Балканите. ЕС финансира с пари от общоевропейския бюджет телевизия Euronews, която върви на английски език, но за нея трудно може да се каже, че е особено влиятелна или че служи като гласа на ЕС, особено във външнополитически план. ЕС финансира на проектен принцип, без целенасочена стратегия медии в ЕС и извън него. Резултатите от това обаче няма.

Медийната среда на Балканите, но и в много от бившите тоталитарни държави е силно зависима от олигархически или политически интереси, а често и от комбинация от двете. Съюзът съвсем наскоро започна да обръща внимание на този проблем. Миналата година за първи път в докладите по напредъка на страните-кандидатки към членство в ЕС Комисията обръща по-сериозно внимание на медийната ситуация и то защото тя вече достигна критични нива, правещи невъзможно създаването на устойчива демокрация и най-важното - европейска ценностна система. Последното, макар и неофициално, е предварително условие за членство, защото европейските ценности са част от устройствените договори на ЕС, така че всяка присъединяваща се страна ще се подпише под тях. ЕС обаче вече има достатъчно опит с това, че подписът под Договора на ЕС не е достатъчен, за да може европейските ценности да пуснат дълбоки корени в младите общества.

Една от препоръките в доклада, поръчан от Нели Крус, впрочем е именно тази - медийната свобода и плурализмът да играят съществена роля в оценяването на напредъка на страните-кандидатки. В тазгодишния доклад на ЕК за напредъка на Сърбия - ключова и силно зависима от Русия страна, в чиято столица е централата на N1 - се посочва, че макар да са взети важни крачки в прилагането на медийната стратегия от 2011 година, се забелязва влошаване на условията за свобода на изразяването. Не е нужно човек да чете документите на ЕС, за да разбере, че Съюзът, а и демокрацията в страните от бивша Югославия имат сериозни проблеми с медийната среда. Достатъчно е да се погледат известно време местните телевизии, за да се добие точна картина. Това особено силно си пролича в Сърбия по време на визитата на руския президент Владимир Путин в средата на октомври. 

Отсътвието на ЕС тогава си пролича особено силно. Проблемът е, че отсъствието на Съюза като тема и като позиции е фрапиращо в региона. В 99% от случаите, когато се говори за ЕС, става дума основно за еврофондове, за преговорни глави, за добър или лош доклад, за налагане на санкции над Русия, но нищо друго, което да помогне на хората да разберат към каква организация се присъединяват. Това се оказа голям проблем за посаждането на европейската ценностна система в някои от вече не толкова новите-членки на ЕС като България, например, където темата "ЕС" на практика отсъства в медийното внимание. Нещо повече, твърде силно е присъствието на руската гледна точка. Често в медии в България може прочетете новини за ставащото в ЕС от руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС, което е нелепо. 

Ако ЕС желае да засили външнополитическата си тежест и да не изгуби битката за стратегически важните за него региони, той трябва много сериозно да се замисли за включването си на медийния фронт със силна телевизия на съответните езици, която да разпространява европейската гледна точка, ценности и политика. Липсата на общоевропейските позиции, интерес, и ползи от близостта с ЕС се усеща много силно и в страните-членки. В страните от еврозоната ЕС присъства основно като източник на проблемите с безработицата, обедняването, в други държави пък като източник на бедни емигранти или пък като някой, който наказва. Често се получава разминаване между договореното на ниво ЕС и това, което после се препредава от националните лидери, министрите или депутатите в столиците. Точно това евентуална ЕС-телевизия може да промени - да сложи край на играта на развален телефон. 

Освен вътре в Съюза, трябва да се помисли сериозно и за засилване на медийното присъствие на ЕС и в периферията му. Създаването на мощен европейски телевизионен или друг медиен проект не би струвало значителни финансови средства на фона на общия европейски бюджет, но за сметка на това ще увеличи значително тежестта на ЕС като геополитически фактор, а във вътрешен европейски план би могъл да смекчи осезаемо надигащите се и набиращи огромна политическа сила антиевропейски гласове. Това ще бъде реална проекция на меката сила, с която ЕС досега беше известен, но не успя да постигне целите си. 

Някому може да се стори, че това ще бъде европейски пропаганден инструмент и че е в противоречие с европейското разбиране за света. Само че пропагандните машини са факт и стават все по-мощни. ЕС има слаба обща външна политика и малко инструменти на разположение за влияние. Политиката на съседство доказа това, когато избухна Арабската пролет, когато Русия нападна Украйна, за да й попречи да се приближи към ЕС или когато ситуацията в Близкия изток се усложни още повече. ЕС отсъства и това е факт. Не е прекалено късно, особено предвид смяната на караула в европейските институции, да се помисли за цялостна медийна стратегия като външно- и вътрешнополитически инструмент, който да налага високи медийни стандарти и основните европейски ценности.