euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Едно от нещата, които правят веднага впечатление в докладите на Европейската комисия за напредъка на страните от процеса на разширяване - Западните Балкани и Турция, е, че всички те разкриват много болна медийна среда. Ако тази среда бъде реформирана, медиите бъдат освободени и започнат обективно, безпристрастно и критично да отразяват ставащото в страните им, то тогава можем да очакваме, че процесът на разширяване ще получи нов импулс, а страните в него ще започнат бързо да осъществяват всички останали реформи. Напредъкът им всяка година ще бъде видим и лесно измерим. В противен случай обаче, ще продължим да четем всяка година почти еднакви доклади, независимо как еврокомисарят Щефан Фюле и който го наследи догодина на поста, ще смени подхода.

Независимо, че някои страни от процеса все още не са започнали преговори, други тепърва започват, а трети са в самото начало, сходствата в проблемите с медиите (на медиите) са изумителни. Това, което прави ситуацията още по-сериозна обаче е, че много от нещата, казани в докладите, които Щефан Фюле представи в средата на октомври, важат с пълна сила за България, например. Не е чудно при това положение, че в България процесът на реформи спря малко след присъединяването и дори специално създаденият с цел продължаването им Механизъм за сътрудничество и проверка не успя да задържи вниманието на политическия елит в страната върху създаването на демократично общество, свободна пазарна икономика, независима съдебна система, прозрачна държавна администрация.

В момента състоянието на медийната среда се "измерва" в общата част на доклада и доста по-конкретно и подробно в прегледа на изпълнението на критериите по глава 23 "Съдебна система и основни права". Тазгодишният преглед показва отчайваща картина, като най-тежко положението е в Македония, Черна гора и Турция, въпреки че първото място може да бъде лесно оспорено от Босна и Херцеговина.

Черна гора

В момента единствената страна, с която Европейската комисия преговаря за членство, е Черна гора. Това е и първата страна, с която комисар Фюле експериментира новия подход преговорите да започнат от най-трудните глави, а именно 23 и 24. Все още е твърде рано да се каже какъв е ефектът от тях, тъй като страната преговаря от около година. Дисекцията на медийната среда обаче разкрива особено тревожни проблеми. В доклада [на английски език] е записано, че въпреки наскоро обявените присъди и разследвания на дела за насилие срещу медии, все още много стари и не толкова стари случаи на насилие срещу журналисти, включително и нападения срещу медийна собственост, не са решени. Подгорица е призована да работи по-активно върху разследването и преследването на нападения срещу журналисти. Така формулираната критика показва, че страната е отбелязала скромен напредък в тази област.

Нещо повече, ЕК изразява загриженост от увеличаването на броя на случаите на нападения срещу журналисти и медии. Отчита се също, че усилията за приватизация на държавните печатни медии са били неуспешни. Според Комисията, държавата нарушава закона за медиите, който й забранява да основава печатни медии. Освен това загриженост поражда и една практика, която е добре позната и в България - финансиране чрез държавна реклама на печатни медии, което не е осъществено според правилата за обществени поръчки и може да наруши конкуренцията на медийния пазар.

Постигнат е "известен напредък" при въвеждането на нов модел за самофинансиране на медиите. Използването на фразата "известен напредък", обаче не е никак обнадеждаващо. ЕК вижда проблем още в промените на закона за електронните медии, приети през януари тази година, с които се изисква Агенцията за електронни медии да връща излишъците от бюджета си в държавната хазна. Освен това парламентът задължи Агенцията да ревизира финансовия си план за 2013 година. Това, според ЕК, определено подкопава независимостта на органа. Оценката за работата й в доклада е, че като цяло е слабо изпълнението на задачите й, особено по отношение на капацитета й да наблюдава.

 Друг проблем, който се наблюдава при Черна гора е, че стремежът към прилагане на професионални и етични стандарти "е предизвикателство за повечето медии". Извън брюкселския жаргон, това означава, че в голяма част от медиите в малката балканска страна отсъстват професионални и етични стандарти, което подкопава в дългосрочен план осъществяването на реформи във всички сектори в страната.

Сърбия

Големият "отличник" в процеса на разширяване тази година е Сърбия. Това обаче съвсем не означава, че има твърде много поводи за радост. След като лидерите на страните-членки се съгласиха с Белград да започнат преговори, в момента тече преглед на законодателството като се очаква през януари да започнат и преговорите. Разбира се, отново първо от глава 23 и 24. И макар наистина отношението към най-проблематичната страна от региона досега да е доста великодушно, ЕК ясно предупреждава [на английски език], че "Сърбия ще трябва да запази импулса на реформи във времето в ключовите области на върховенството на закона, особено в съдебната реформа и политиката за борба с корупцията, независимостта на стратегически институции, медийната свобода, антидискриминационната политика, защитата на малцинствата и бизнес-средата". Този призив показва изключително ясно мащаба на реформите, които предстоят в Сърбия.

Както споменах и в началото обаче, за осъществяването на тази тотална обществено-политическа и икономическа трансформация, са нужни свободни и критични медии. А ситуацията в страната не е особено окуражаваща. Първите стъпки са направени, като например декриминализирането на клеветата и създаването на специална комисия, която да "осветли" случаите на неразкрити убийства на журналисти. Започнати са разследвания. Като цяло обаче няма никакъв напредък по прилагането на сръбската медийна стратегия. След опита си с България, където заради проблемите с медийната среда за специална среща пристигна ресорният еврокомисар Нели Крус и отправи препоръки към правителството да направи необходимото за осигуряването на прозрачност на медийната собственост, Комисията вече обръща сериозно внимание на този проблем и в страните от процеса на присъединяване.

Все още не е обърнато внимание на прозрачността на медийната собственост и финансирането на сектора, пише в доклада за Сърбия, но сякаш това е написано за България. Цитират се съобщения за режисирани медийни кампании в определени клюкарски издания срещу опозицията, коалиционни партньори или независими органи. Разкриват се във въпросните медии подробности от текущи разследвания или се оповестяват предварително арести на базата на анонимни източници от полицията, следствието или прокуратурата, което буди загриженост, според скромния и възпитан речник на брюкселската бюрокрация. Преведено на нормален език обаче, тази констатация е много тежка присъда за състоянието на сръбската медийна среда.

Все още не е започнало решаването и на още един грандиозен проблем - прякото държавно финансиране и контрол над медиите, включително и на местно ниво. Финансирането на двете обществени медии - RTS и RTV - поставя под въпрос оцеляването им, особено на фона на ролята на RTV за излъчването на програми на езиците на малцинствата, пише в документа. Още една сфера, която притеснява ЕК, е свързана с процедурата за назначаване на членовете в Републиканската агенция за разпръскване, еквивалентът на българския СЕМ. Както и в Черна гора, в Сърбия също заплахите и насилието срещу журналисти си остават "значителен фактор за автоцензура". Друг много сериозен проблем в сръбската медийна среда е липсата на окончателни присъди за провокирането на расова, етническа или религиозна омраза, както и нетолерантност.

Турция

Вечният кандидат за членство в ЕС получи нова залъгалка с надеждата, че това ще я задържи в орбитата на европейските ценности и сфера на влияние. На 5 ноември бяха отворени преговорите по глава 22, която покрива регионалното развитие и структурните инструменти. Никой в ЕС не е в състояние в момента да каже дали след тази глава предстои отварянето и на други, но страните-членки приеха аргументите на еврокомисаря на разщиряването Щефан Фюле, че е по-добре с Турция да се преговаря, отколкото да се държи изолирана, особено след тазгодишните протести в парка Гези. Предвид тази несигурност дали това няма да е последната глава за следващите 3-4 години, преговорите по нея едва ли ще вдъхне желаната нова енергия в преговорния процес, липсата на която се вижда с просто око и от доклада [на английски език] на ЕК за напредъка на Турция през последната година.

В сферата на медиите констатацията е повече от тревожна: "Проблемите остават, включително и продължаващият натиск върху медии от страна на държавни служители, широкоразпространена автоцензура, уволнения на критично настроени журналисти, чести забрани на уебсайтове и фактът, че свободата на изразяване и медийната свобода на практика са нарушени от подхода на аудиовизуалния регулатор и съдебната система". Според оценката на ЕК, изявления на държавни представители често са причина за самосезиране и започване на разследвания от страна на прокуратурата. Нещо повече, държавни служители сами завеждат дела срещу критични журналисти и писатели. В критиката на ЕК има и една, която изцяло описва българската ситуация - висока концентрация на медийна собственост в ръцете на "промишлени конгломерати с интереси, отиващи много отвъд свободния обмен на информация".

Посочва се също, че основните медии почти не са отразили протестите в парка Гези в началото на юни. Колумнисти и журналисти често са уволнявани или принуждавани да напуснат, след като са критикували правителството. "В резултат свободата на медиите остана ограничена на практика", е тежката присъда на ЕК. На Брюксел не е убягнал и фактът, че често високопоставени представители разглеждат социалните медии като заплаха за обществото. Не са посочени конкретни имена, но нещата отиват толкова високо, колкото е премиерът Ердоган, сам автор на реплика в този дух специално по отношение на Twitter, където екипът му поддържа профил.

Напредък е отбелязан единствено по отношение на кюрдите като се посочва, че започва отваряне към свободни дебати по теми, смятани за чувствителни. Става дума за кюрдския и арменския въпрос. Използването публично на кюрдския език също е частично нормализирано. Въпреки този лъч надежда обаче, е продължило преследването на десетки, основно леви и кюрдски журналисти и то най-вече по силно критикувания от ЕС член 314 от турския Наказателен кодекс за членство във въоръжена организация.

Албания

ЕК препоръча тази година с Албания да започнат преговори за присъединяване, което съвсем не е повод за радост в Тирана. Просто Комисията от отчаяние, че е изчерпала всички начини за стимулиране на реформи в някои от най-изостаналите страни в процеса на разширяване, се опитва да подаде сочен морков, с което се надява да отприщи воля или поне импулс за реформи. Донякъде стимулиращо е, че в доклада [на английски език] на ЕК на медиите не е отделено достатъчно внимание. Отбелязва се, че има напредък по отношение на свободата на изразяване. Той се състои в това, че през март е приет закона за аудиовизуалните медии, който значително подобрява правната рамка за електронните медии в Албания. Законът обаче не предоставя процедура за избора на управляващи органи на регулатора и на обществения разпространител, който да гарантира независимостта им. В Албания дескриминализирането на клеветата все още не е направено, а намесата на политически и икономически интереси в медиите трябда да бъде ограничено, смята ЕК, с което изчерпва констатациите си.

Македония

Това е страната, все по-силно засмуквана в черната дупка на безвремието и безреформието. В продължение на пет години ЕК препоръчваше започване на преговори със Скопие, но липсата на решение на конфликта с Гърция за името на страната продължава да е пречка за започването на преговори. Еврокомисарят Фюле смята, че колкото повече време Македония остане в зоната на здрача, толкова по-назад ще се връща тя. А колко назад се е върнала си личи изключително ясно от доклада [на английски език] за страната, особено в частта за медиите. Някои медии, особено обществената, не са предоставяли балансирано отразяване на предизборната кампания за местните избори през март и април тази година. Освен това, въпреки законодателния напредък, медийната свобода продължава да се влошава в Македония, както и репутацията на медиите, е констатацията в доклада.

Доверието между правителството и медийните представители е сериозно увредено от събитията на 24 декември 2012 година, а медийният диалог, чиято цел беше да започне поправянето им, беше прекъснат. "Медийната среда остава високо поляризирана", смята ЕК. И тук, както и в други страни от региона, буди загриженост правителственото финансиране на определени медии чрез реклама. Комисията е съзряла и признаци на увеличаване на нетолерантността спрямо хомосексуални хора, като например постоянни физически нападения над Центъра за подкрепа на хомосексуални хора в Скопие. Често се наблюдава и хомофобно медийно съдържание. Липсват пълноценни разследвания на тези случаи.

"Слово на омразата по време на спортни събития, насилие на обществени места и демонстрации увеличиха напрежението, засилено допълнително от субективно отразяване от страна на медиите", е друга изключително тежка диагноза на ЕК за македонската медийна среда. Обществената медия не предоставя плуралистично и балансирано отразяване на новините. Много медии, особено в интернет, не уважават правото на хората на личен живот. Въпреки тези изключително тежки констатации обаче, Щефан Фюле смята, че на Македония трябва да се даде шанс и че много от проблемите ще бъдат решени в процеса на преговори. Той подчерта неколкократно, че специалният диалог на високо равнище не е заместител на преговорите. Безспорно е така, като се има предвид, че диалогът не предоставя най-важния стимул - поне хоризонт на европейско членство.

Босна и Херцеговина

Друга страна от региона, в която ситуацията постоянно се влошава е Дейтънското изобретение Босна и Херцеговина. "Сложните отношения между политическите актьори, бизнеса и медиите поставят демократичните институции и процедури пред риск и правят засичането на корупционни практики по-трудно". Това изречение от доклада [на английски език] на ЕК е напълно достатъчно, за да опише ситуацията в страната. То съдържа в себе си и останалите проблеми, които са попаднали в полезрението на Комисията. "Политическият и финансов натиск върху медиите се увеличи. Наскорошното решение на Агенцията за регулация на комуникацията да ограничи рекламното време на обществените медии може да застраши тяхното финансиране. Заплахите и сплашването на журналисти и редактори, както и поляризацията на медиите по политически и етнически линии си остава повод за притеснение. Политическата, институционална и финансова независимост на Агенцията остава да бъде осигурена".

Бъдещето на Босна обаче продължава да е поставяно от ЕС в зависимост от изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека по казуса "Сейдич-Финци". Едва тогава може да се заговори за по-засилен процес на приближаване към ЕС. При представянето на доклада за Босна Щефан Фюле се опитваше да намери най-точните думи, с които да опише не просто липсата на напредък, а продължаващото затъване на страната. Единственото, което успя да измисли е сравнение с успехите на футболния отбор на страната, която се класира за световното първенство. Той пожела на политическите лидери да последват примера на отбора по отношение на екипната игра и общата цел.

Базираният във Виена аналитичен център Европейска инициатива за стабилност обаче е на мнение [на английски език], че казусът "Сейдич-Финци" не бива да бъде повод за блокирането на европейския път на Босна. Центърът предлага три причини в подкрепа на твърдението си. Първата е, че Босна, за разлика от апартейда в Южна Африка, няма расистка избирателна система. Босненската система е дори по-либерална от тази на Южен Тирол или на Белгия, където в определени случаи се изисква да се обяви принадлежността към конкретна общност. Нещо, което го няма в Босна. Втората причина е, че Босна не нарушава основните човешки права. Казусът "Сейдич-Финци" се отнася до изборите за тройно председателство на Босна, което е най-трудният за решаване проблем, и не е нарушение на правата, изброени в Европейската конвенция за човешки права. Нарушение е обаче на Протокол 12 от Конвенцията, който обаче е ратифициран само от 8 от 28-те страни-членки на съюза, припомня центърът.

И третата причина е, че прилагането на решения на Европейския съд за правата на човека от страна на Босна е много по-добро от доста членки на ЕС. Именно заради това, неизпълнението на решението по казуса не може да оправдае блокирането на европейския път на Босна и Херцеговина е заключението на анализаторите от центъра, които подчертават, че реформите, които ЕС очакват от Босна, не са били изисквани от други кандидати, да не говорим за страните-членки. Това е доста силен аргумент, но пък несъстоятелен от гледна точка на поуките от предишните разширявания.

Косово

Най-младата държава в района на Западните Балкани също получи награда за успешния процес на нормализиране на отношенията със Сърбия - сключване на Споразумение за асоцииране, което е първата стъпка към пълноправно европейско членство. Ситуацията с медиите в Косово обаче е повод за сериозна тревога. Комисията посочва [на английски език], че в Косово липсва всеобхватен закон за медиите, което оставя ключови сфери от действието на медиите напълно нерегулирани. Става дума за въпроси като автономията на журналистите и редакторите, защита на професионалните стандарти в журналистиката, правото на отговор и корекция за журналистите, а също и правото на отказ на журналистите. Както и в други държави от региона, и в Косово заплахите срещу журналисти и редактори са честа практика. Същото се отнася и до политическия натиск и сплашването.

Независимостта на Комитета за независими медии е нарушена от липсата на ресурси и от политическа намеса в назначенията на членовете му и съвета за жалби. Един член на комитета и двама членове на съвета са назначени, въпреки непригодността им, се казва в доклада на ЕК. Под въпрос е и дългосрочната финансова устойчивост на обществената медия на Косово, тъй като настоящият модел за финансирането й е базирано изцяло на държавния бюджет, което подкопава редакционната й независимост.

В сравнение с предходните етапи на разширяване, ЕК вече обръща доста по-голямо внимание на медийната среда в страните-кандидатки. Това е похвално и трябва да се развива допълнително, докато се гарантира устойчив процес на оздравяване. Проблемът обаче е как да се постъпи със страните, които вече са членки на ЕС и при които медийната среда се влошава. Това е голямо предизвикателство за ЕК и ЕС като цяло, тъй като ако не бъде избран подходящ подход, това може да подкопае усилията за лекуването на кандидатките, а също и в изискването на сериозни реформи у съседните на ЕС страни. Според Ремзи Лани, изпълнителен директор на Албанския медиен институт, който беше един от лекторите в Софийската платформа тази година (31.10-01.11), чудесно е, че ЕК взима насериозно развитието на медиите и на свободата на медиите на Балканите, защото това е урок от предишните разширявания като например в България, Румъния, Словения, Унгария.

Това, което виждаме в момента, е, че ситуацията с медиите в София не е по-добра от тази в Тирана, е констатацията на г-н Лани, цялото интервю с когото може да видите [на английски език] във видеофайла. Заключението му е, че по отношение на медийната свобода, европейската интеграция не е свършила почти никаква работа. И ако вече се работи по механизъм, който да гарантира върховенството на закона у страните-членки на ЕС, то вероятно е назрял моментът отново да се проведе разговор и за свободата и ролята на медиите, също в целия ЕС.