euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 1 юли тази година ЕС прие 28-ата си членка, която може и да беше до голяма степен подготвена политически за членството, но икономическото й състояние е доста тежко и внася пореден риск в и без друго изнемощелия от криза Европейски съюз. Затова ЕК променя стратегията [на английски език] си за разширяването като включва икономиката в основните приоритети за присъединяващите се страни. Темата е от изключително значение, тъй като голяма част от икономическите проблеми в ЕС и еврозоната по-специално са симптом за липсата на структурни реформи. Външните влияния се оказват с относително по-малка тежест. Вкарването на още слаби икономически, а и политически, държави в ЕС само допълнително отслабва съюза и в този смисъл решението на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле е достойно за похвала.

Ужасът от вноса на още икономически проблеми си пролича особено ясно и по време на представянето на напредъка на страните от процеса на разширяване пред външната комисия на ЕП. По време на представянето кипърският евродепутат от Конфедералната група на европейската обединена левица Takis Hadjigeorgiou заяви, че икономиката е в основата на просперитета на страните-кандидатки и затова тяхното икономическо развитие трябва да се наблюдава изкъсо, защото "25 милиона души ще се присъединят към Европа, но дали те няма да бъдат под прага на бедността". Еврокомисарят Фюле посочи при представянето на стратегията за разширяването за 2013-2014 г., че през последните три години ЕС се промени радикално и засили икономическото си управление чрез Европейския семестър. По тази причина е изключително важно и кандидатките да преминат през нещо, което той нарече "нотка от Европейския семестър", за да може да адаптират управлението си към променящия се европейски модел.

В стратегията са очертани пет ключови предизвикателства пред страните от Западните Балкани и Турция, първият от които е икономическото управление и конкуретноспособността. Следват върховенството на закона; функционирането на институциите, които гарантират демокрацията; основните права; и в случая на Западните Балкани преодоляването на наследството от миналото. И ако Турция е една от водещите икономики в света, с постоянно нарастващ брутен вътрешен продукт и просперитет и при това призната за пазарна, то това не е вярно за страните от Западните Балкани, от които няма нито една със статут на пазарна икономика. Затова ЕК въвежда за следващата година нов подход, с който да помогне на кандидатките и потенциалните кандидатки да се справят с икономическите фундаменти, за да може да изпълнят икономическите критерии.

На практика и с тях ще бъде приложено упражнение, много подобно на Европейския семестър, в който участват всички страни-членки на ЕС. Чрез тясна координация те ще изготвят национални стратегии за икономически реформи, които трябва да се състоят от два елемента: макроикономическа и фискална програма и структурни реформи и програма за конкурентоспособност. За да се гарантира, че тези програми няма да са само на хартия, ще се провеждат съвместни срещи със страните-кандидатки в рамките на Екофин (Съвета на министрите по икономическите и финансовите въпроси), по време на които кандидатките ще получават по-целенасочени инструкции чрез конкретни национални препоръки. Ще се правят и годишни прегледи на изпълнението. Изпълнението на всички препоръки и насоки ще се следи от ЕК и ще се включи в годишните доклади за напредъка.

Върховенството на закона Ахилесовата пета на страните-кандидатки

Икономиката обаче не може да се развива благонадеждно, ако липсва върховенство на закона. А това е най-слабото място в съвместната работа на ЕК със страните-кандидатки. Кризата в процеса на разширяване настъпи с голямата вълна от 2004-а година, когато Съюзът набъбна с 10 нови-членки, 8 от които бивши соцдържави. През 2007-а се присъединиха още две бивши соцдържави, при това най-бедните. Те влязоха с "патерица" заради неспособността им да се справят именно с фундаментите на ЕС. Последвалите прояви на България и Румъния вече като пълноправни членки, а също и преговорите с Хърватия показаха ясно, че проблемът с върховенството на закона не бива да се подценява. И ако допреди две години ЕК просто представяше докладите и стратегията за разширяването, от миналата година Щефан Фюле въведе специални заглавия, с които очевидно се опитва да подчертае кои са най-проблемните области.

В тазгодишната стратегия те са посочени повече от ясно. Да ги припомним отново: икономическото управление; основните права; върховенството на закона; наследството от миналото; функционирането на институциите, които гарантират демокрацията. Според ЕК върховенството на закона е в сърцето на процеса на разширяване. През 2012 година за първи път беше приложен новият подход на ЕС за започване на преговорите за присъединяване от най-сложните глави - 23 и 24. Важно е да се отбележи, че тези две глави също са част от еволюцията на процеса на разширяване. 23-а е нова глава, която обхваща основните права и гражданството. В момента Черна гора преговаря по този нов подход, но все още е рано да се каже дали той дава положителни резултати.

В повечето страни от процеса на разширяване са необходими "включващи, прозрачни и амбициозни съдебни реформи, чиято цел е да осигурят независими, безпристрастни, ефективни и отчетни съдебни системи. Особено внимание трябва да се обръща на назначението, оценката и дисциплинарните процедури за съдии", пише в стратегията. Можем спокойно да предположим, че този извод е копиран от докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който влязоха и продължават да живеят в ЕС България и Румъния. Посочва се изрично, че страните-кандидатки, а също и потенциалните кандидатки трябва да положат усилия да осигурят стабилен архив от резултати, което включва ефективни и безпристрастни разследвания, преследвания и присъди на всички нива, включително и по отношение на корупция по високите етажи на властта. Това е най-трудното изпитание за страните, които са живяли твърде дълго в процес на институционална разруха и не са успели да изградят силни механизми за очистване.

Демокрацията не е само избори

Отговорът на този въпрос се съдържа в друга тежка констатация на ЕК в стратегията за разширяване: "Демократичните институции си остават крехки в много от страните от процеса на разширяване. Липсва култура на изграждане на консенсус, а ролята на националните парламенти е недоразвита. Демокрацията е много повече от провеждането на свободни и честни избори. Тя е също силни, отчетни институции и процеси на участие, концентрирани около националните парламенти. Парламентарният контрол често е подкопан от прекомерната употреба на спешни законодателни процедури, слаби парламентарни комисии, неефективни консултации с всички заинтересувани страни, минимално участие на експерти".

И за да не се объркате, че все пак говорим не за България, която е член на ЕС от 6 години, да припомня, че става дума за страните от процеса на разширяване. Това уточнение е важно, тъй като констатацията на ЕК изцяло описва българската ситуация, включително и в още една ситуация: "Изборите твърде често се смятат за възможност за осигуряване на политически контрол над държавните институции, много отвъд нормалното и закономерно предаване на властта, асоциирано с промяна на администрацията. В много случаи, дори и относително неважни позиции в държавната администрация се политизират. Това подкопава капацитета и отчетността. Реформата на държавната администрация е от жизненоважно значение, включително чрез професионализация и деполитизация на чиновническата служба. Вкарването на принципите на заслугата, борбата с корупцията и осигуряването на адекватни административни процедури, включително и с уважение към човешките ресурси, са от фундаментално значение", пише в стратегията на ЕК.

Затова и административната реформа ще залегне като ключов приоритет в процеса на присъединяване с акцент върху прозрачността, деполитизацията и процеса на набиране на служители на базата на заслуги.

Изграждане на култура на уважение към различния

В страните от Западните Балкани и Турция преобладава културата на нетолератност. Констатацията на Комисията е, че в много от страните от процеса на разширяване свободата на изразяване е сериозно застрашена, както и основните права на малцинствата (от всякакъв вид). Брюксел смята, че е важно да се консолидира рамката за борба с конкретни форми и израз на расизъм и ксенофобия в сфери като аудиовизуалните медии, спорта, политиката, образованието и интернет. Дискриминацията на база сексуална ориентация е също широко разпространена, е мнението на ЕК, което е видно и по отношението на обществата в тези държави (а също и в някои настоящи членки) към LGBT шествията "прайд".

Сръбското политическо списание Vreme написа преди няколко седмици, че "Парадът на уважението" (Прайда) е "всъщност първото голямо изпитание за европейската определеност на Сърбия". Според списанието, големият проблем с Прайда в Сърбия е, че зад него не застава политическият елит. Vreme цитира сръбския премиер Ивица Дачич, който е казал през септември, че както е конституционно право изразяването на различност, така е и негово конституционно право да не отиде на Прайда. Мощният първи вицепремиер Александър Вучич също е обявил официално, че няма да присъства на Прайда. Списанието прави сравнение със съседна Хърватия. Посочва се, че най-проблемен за провеждането на Прайдовете е град Сплит, поради което там са присъствали петима министри, сред които първата вицепремиерка Весна Пусич, министъра на администрацията Арсен Баук и дори на вътрешните работи Ранко Остоич.

Картината, която ЕК рисува в стратегията си за разширяването е също твърде отчайваща. "Хомофобия, дискриминация и престъпления от омраза на базата на сексуална ориентация и полова идентичност са все още широко разпространени в Западните Балкани и Турция. Това донякъде се дължи на непълни законодателни рамки, но също и на непостоянното прилагане на правните разпоредби". Най-сериозните проблеми са в Турция и Македония. Комисията призовава за нулева толерантност към словото на омраза, насилието и заплахите. ЕК ще подпомага тези процеси освен чрез редовните доклади и препоръки, но и като организира гей-конференция на високо равнище през 2014 година и подобри сътрудничеството си с международни организации и гражданското общество.

Без свободни медии нищо от горното не може да се осъществи

Мястото на медиите в целия този процес на трансформация на страните от процеса на разширяването съвсем не е последно. Това трябва да е приоритет номер едно на страните-кандидатки и на ЕК. Според Комисията политическата намеса в работата на медиите продължава да е сериозен проблем. Необходимо е да се прекрати неофициалният икономически натиск върху медиите, включително чрез прозрачност на медийната собственост, като се предотврати изключителната концентрация и като се създадат прозрачни правила за предоставяне на държавна реклама чрез обществени поръчки. За целта ЕК ще провежда редовни диалози със страните от разширяването за необходимостта от свобода на изразяването и медиите, и ще включи темата в преговорите по глава 23. Отделно от това ще бъде учредена и награда за разследваща журналистика през 2014 г.

Какво ще кажете за непостоянно членство в ЕС?

От всичко написано дотук обаче се налага неприятният извод, че всъщност немалко от "новите" членки на ЕС изпитват абсолютно същите проблеми, както кандидатките. Някои от текстовете по плашещ начин описват буква по буква положението в България. Как ЕК ще се справи с тези проблеми в своите членки е от също толкова голямо значение, колкото и за кандидатките, тъй като няма нищо по-демотивиращо за една кандидатка от това да гледа, че в ЕС вече са се намърдали страни, които не са решили тези толкова трудни проблеми и че никой не изисква от тях да го направят. Така че, похвално е, че ЕК най-сетне напипа точно предизвикателствата пред процеса на разширяване, но е важно да признае, че това не са предизвикателства само за разширяването. Това са проблеми и за оцеляването на ЕС и неговите фундаментални ценности.

По време на представянето на докладите за напредъка на 16 октомври комисарят Фюле подчерта, че не бива да се смята, че ползите от присъединяването настъпват едва в последния етап. Това означава, че ако страните-кандидатки провеждат действителни реформи, а не само на хартия, то гражданите в тези страни ще могат да усетят ползите от ЕС още много преди членството. Големият въпрос обаче е как да стане това? Не малко евродепутати питаха еврокомисаря в сряда защо констатациите в докладите са на практика едни и същи години наред. Затова не е ли време да се въведе непостоянното членство в ЕС по подобие на непостоянните членки на Съвета за сигурност на ООН? Само че няма да е на ротационен принцип.

Когато се приеме, че една кандидатка е затворила всички глави и е създала необходимото законодателство, което гарантира всичките фундаментални ценности на ЕС, тя се присъединява. Много често обаче след членството започва процес на реставрация. Много показателен пример за това беше Хърватия, която два дена преди присъединяването си промени ключов текст от законодателството, свързано с европейската заповед за арест. Тя направи това в момент, когато вече беше приключил процесът на ратификация, който беше изключително силен инструмент за въздействие и ЕК не можеше да реагира по никакъв начин в толкова кратък срок. Още повече, че ставаше дума за събота и неделя. В България също често се правят необходимите законови промени, за да се осигури "добър" доклад от ЕК по МСП, след което се правят нови промени, които да смекчат тежките условия на демократичността, отчетността и прозрачността.

Ако се въведе непостоянно членство, така страната ще е в непрекъснат стрес, че би могла да загуби правата си в ЕС, ако допусне реставрация на законодателството си. Това ще помогне много и на гражданите да внимават кого избират да ги управлява. Партии и лидери, които водят страната към изхода от ЕС, ще може по-лесно да бъдат изхвърлени в кошчето на историята, ако се въведе непостоянното членство за страни, в които е върлувала диктатура, военни конфликти и организирана престъпност. Това би могло да вдъхне нова енергия в процеса на разширяване, който въпреки някои спорадични успехи, е по-скоро причина за увеличаване на евроскептицизма, отколкото триумф на европейската интеграция.