Възможно е българският съдебен механизъм да бъде обвързан с общоевропейския на ЕК

Аделина Марини, September 18, 2013

Не е невъзможно корупцията и организираната престъпност да бъдат обвързани по някакъв начин с новия механизъм за върховенството на закона, който готви Европейската комисия. Това каза заместник-председателят на ЕК Вивиан Рединг в отговор на въпроса на euinside дали механизмът, който Жозе Мануел Барозу обяви по време на годишното си обръщение за състоянието на съюза на 11 септември, ще замени Механизма за сътрудничество и проверка, с който България и Румъния влязоха в ЕС. Г-жа Рединг даде подробна предистория на българо-румънския механизъм като припомни, че той е бил наложен заради наличието на корупция и организирана престъпност в България, и основно само корупция в Румъния - явления, които все още са неизлекувани. Без да го каже директно от изказването на заместник-председателя, която отговаря за правосъдието, основните права и гражданството, стана ясно, че България и Румъния са отделна категория страни-членки.

Изводът се налага от обяснението, което тя даде за подготовяния общоевропейски механизъм, чиято цел ще бъде да гарантира ранно предупреждение, когато е нарушена независимостта на съдебната система. Фокусът ще бъде именно върху свободата на съдилищата да отсъждат безпристрастно, както и върху наличието на независим Върховен съд, който да може да "поправя" допуснати грешки на по-нисша инстанция. Това означава, че подготвяният механизъм е изцяло насочен към ликвидиране на проблемите, които възникнаха в Унгария и Румъния, където беше посегнато именно на независимостта на върховните съдилища (в Румъния специално на Конституционния съд). Това се вижда ясно и от обосновката, която г-жа Рединг даде на 4 септември пред Центъра за изследване на европейската политика (CEPS) в Брюксел на готвеното предложение.

Във всички изказвания, които има по темата, се дават примери единствено с Унгария и Румъния, но не и с България. Все още не е ясно кога точно ЕК ще е готова с предложенията, но е сигурно, че ще става дума за предоставянето на няколко възможности. Вивиан Рединг не отрече възможността двата механизма по някакъв начин да бъдат обвързани, но подчерта, че общоевропейският има друга цел.

Борбата с комунизма може да отнеме и цяло едно поколение

Вивиан Рединг беше в Триест, за да участва в първия по рода си презграничен и многостранен диалог с граждани на четири страни-членки - Италия, Австрия, Словения и Хърватия. Изборът на града съвсем не е случаен, тъй като това е сборен пункт на германската, латинската и славянската култура. В по-новата история Триест често е бил и център на битката между изтока и запада по време на Студената война, тъй като е една от граничните точки на Желязната завеса, макар и едно от по-пропускливите места с оглед на малко по-хлабавата диктатура, която са имали страните от бивша Югославия. В момента се наблюдава отново активиране на отношенията между страните от региона. Вече има заявка, че тристранните срещи между лидерите на Хърватия, Словения и Австрия, а също и между Хърватия, Словения и Италия, ще станат редовни. Не е изключено тези срещи да прераснат в четиристранни с амбицията да се координират по-добре позициите на четирите страни-членки в ЕС, три от които са и в еврозоната.

А проблеми за решаване има. И един от тях беше повдигнат от гражданин от Словения, който напомни, че в родината му все още няма лустрация и че комунизмът все още преобладава. Той попита г-жа Рединг какво може да направи, за да се разбие тази бетонна тухлена стена на комунизма (по аналогия със стената на Pink Floyd, каквато разбиваха символично и в България това лято). Отговорът обаче едва ли е бил достатъчно удовлетворителен за словенеца, тъй като на практика обясняваше, че е нужно търпение за решаването на този проблем и много усилия. Вивиан Рединг припомни, че основите на днешния ЕС са изляти от шест държави, които тогава току-що са излезнали от едно от най-уродливите исторически събития на континента - Втората световна война. Тогава това, което ги е обединявало, е било желанието да работят заедно, за да не се забравя.

Словенецът обаче не отстъпваше и си позволи втори въпрос, въпреки че това беше в нарушение на правилата за гражданския диалог, дали ЕК не би могла да упражни натиск върху правителството да започне да слага кръст на миналото като му спре очакваната финансова помощ. Вивиан Рединг обаче каза, макар и не твърде категорично, че не може да се обвърже финансовата помощ с решаването на проблема с диктатурите от миналото. Тя обаче поиска словенецът да изпрати въпросите си.

Казусът "Перкович" - хърватското минало звъни настоятелно?

Словения съвсем не е единствения случай, при който миналото се обажда с ясен глас и заявява категорично, че не си е отишло, а в някои случаи и че няма намерение да си ходи, както е в България например. Хърватия, която е най-младата членка на ЕС, тепърва предстои да си изясни за себе си дали е разчистила сметките си с миналото - процес, който изглежда още не е започнал. Европейската комисия обаче ще започне наказателна процедура срещу страната заради прословутата поправка "Перкович", която слага времево ограничение на изпълнението на европейски заповеди за арест (ЕЗА) - само за престъпления, извършени след 2002 г. Мнозина в Хърватия, а и не само, предполагат, че с тази поправка се защитават хора като Йосип Перкович, бивш служител на югославските тайни служби УДБА, търсен за убийство на хърватски гражданин в Германия.

Темата "Перкович" не беше повдигната по време на самата дискусия с гражданите в Триест, а на пресконференция след това. Г-жа Рединг избягваше въпросите до последно като искаше да ги остави за накрая, но настоятелността на хърватските медии я принуди да заяви директно, че не става дума просто за нарушение на европейското право, а за загуба на доверие. Тя призна, че се е почувствала предадена от Хърватия, за която е смятала, че се движи в правилната посока и за която е настоявала да не се прилага механизма на България и Румъния. С приемането на поправката "Перкович" точно три дена преди присъединяването обаче Хърватия се самопонижи до нивото на България и Румъния - държави без авторитет, без доверие и с много проблеми.

Г-жа Рединг съобщи, че в петък е получила пълната подкрепа на ЕК, за да започне наказателни действия. Какви ще бъдат те обаче, все още не е ясно. Спрягат се няколко възможности. Едната е спиране на финансирането за подготовката на Хърватия за членство в Шенген, което автоматично вкарва страната в групата на неудачниците при България и Румъния и то при положение, че Загреб имаше амбицията да влезе в зоната на европейска сигурност две години след присъединяването си. Другата възможност е да се наложи следприсъединително българо-румънският механизъм. Хърватският премиер обаче отхвърли всякакви възможности за санкции и атакува директно комисар Рединг.

Зоран Миланович не само не демонстрира готовност да отстъпи, но и радикализира говоренето си. Конфликтът между Загреб и Брюксел вече започва да придобива междуличностен нюанс, след като хърватският премиер отправи директно обвинение срещу г-жа Рединг, че работи изцяло за седмия си мандат като комисар. Той за пореден път омаловажи проблема като заяви, че е 99.9% сигурен, че става дума за вътрешнополитически проблем, от който никой друг не се интересува. Нещо повече, той атакува и медиите, на които препоръча да проявяват повече уважение и да бъдат по-критични, защото ставало дума за кампания на отделни лица, партийни опоненти, срещу Хърватия. Миланович каза още, че изобщо не се притеснява от санкции, защото истината щяла да излезе наяве. Хърватия не е птичи резерват, а държава и аз няма да позволя някой да бърше пода с Хърватия, добави премиерът на съвместна пресконференция с македонския му колега Никола Груевски.

След като посочи, че Хърватия подкрепя изцяло Македония да започне преговори за членство с ЕС и че е минало прекалено много време, а членка на НАТО отдавна е трябвало да стане, Миланович обясни и че Загреб ще помага на бившия си югославски съквартирант. Македония има множество проблеми, които трябва да реши, голяма част от които са свързани с правосъдието и назависимостта на медиите. В този смисъл хърватският премиер даде добър урок на своя македонски колега за това как трябва да се демонстрира твърда ръка както спрямо Брюксел, така и спрямо всички критици на правителството.

Европо, чуваш ли ме?

Тази реплика преди години отправи полският външен министър Радослав Шикорски малко преди началото на полското председателство на ЕС. Репликата е по повод желанието на Полша за европеизиране на външната и отбранителната политика. С гражданския диалог, който ЕК проведе вече 29 пъти с европейски граждани из целия ЕС, този въпрос задават европейските граждани. В Триест стана ясно обаче, че 57% от около 470-е гласували, смятат, че гласът им не се чува в Европа. След два часа диалог това не се промени значително - 56% продължиха да смятат, че гласът им не се чува, въпреки не малкото въпроси, които бяха зададени. Един от тях обаче беше призив за помощ, отправен от жена от Риека, която поиска намесата на заместник-председателката на ЕК за изкореняване на корупцията в Хърватия.

Вивиан Рединг каза това, което е казвала и на нас българите. Корупция се лекува отдолу нагоре - чрез създаване на среда, която проявява нетърпимост към нея. Изкореняването на корупцията изисква смяна на манталитета, изисква прозрачност на институциите. Това отново е в графата "оправяйте се сами" и може би е една от причините за настоятелния брой на хората, които не вярват, че нещо зависи от техния глас. Парадоксално обаче, 83% от жителите на Италия, Словения, Австрия и Хърватия заявиха, че искат по-дълбок политически съюз, а 72 на сто от гласувалите казаха, че искат шефа на Европейската комисия да се избира пряко от гражданите. Това вероятно би дало по-голяма легитимност на еврокомисарите, когато изпаднат в конфликти с премиери или президенти от страните-членки.

Повдигнатите въпроси, съществуващите проблеми в много от новите членки показват ясно, че наистина е необходимо не само да чакаме да се сменят поколенията и така да се изчистят следите на миналото, а да се работи системно за изкореняването на вредните практики. Създаването на общоевропейски механизъм за опазване на върховенството на закона е крачка в правилната посока. Да не се окаже само, че е прекалено малка и ще трябва отделен подход за онези страни, които още не са обърнали следващата страница от своята история.

euinside в Хърватия