euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Шефът на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу избра необичаен начин да се сбогува с евродепутатите, страните-членки и гражданите. По време на традиционното си обръщение [на английски език] "за състоянието на съюза" бившият португалски премиер, който привършва втория си мандат, отбелязвайки цяло десетилетие начело на ЕК в едни от най-бурните разрушителни и същевременно кипящи от строителна дейност времена, направи нещо като отчет за свършеното без много "аз" вътре. Той успя да напъха цялото това бурно десетилетие в малко повече от 40 минути оценка, която той нарече реалистична, плюс още 20 минути на остри нападки и рисуване на разделителните линии за европейските избори догодина. Барозу атакува едновременно страните-членки, националистите, популистите, обикновените критици и заяви категорично, че се обръща специално към проевропейските сили.

Време е за ново нормално

Вторият мандат на Барозу съвпадна с избухването на най-тежката криза от създаването на еврозоната и ЕС изобщо - дълговата криза, която разкри не просто дълбоката взаимосвързаност вътре в ЕС и особено в зоната на общата валута, но и тесните връзки с глобалния икономически организъм. Това беше периодът на отбелязването на исторически рекорди в скоростта, интензитета и поляритета на европейските дебати. Срещите на върха на лидерите се превърнаха не просто в интересни събития за все по-широк кръг европейски и неевропейски граждани, но дори бяха очаквани с нетърпение. Пазари, журналисти, политици, избиратели, блогъри чакаха до ранните часове на деня лидерите да излязат с решение на поредния остър проблем - от Гърция през работата на агенциите за кредитен рейтинг до изграждането на банков съюз.

В началото работата беше ударна и цареше единодушие до момента, в който от мерките започна да боли. Тогава напрежението се покачваше право пропорционално на намаляването на доходите и увеличаването на броя на безработните в най-уязвимите страни. Стигна се до остра конфронтация между онези, които вярват, че ограничаването на разходите и затягането на коланите е правилния път и другите, които бяха убедени, че добър резултат може да се постигне и с по-малко болка. Кризата според Барозу обаче, от която ЕС още не е излезнал, не е циклична, а структурна, което означава, че никога нещата няма да се върнат такива, каквито бяха. "Ще трябва да оформим ново нормално", каза той и посочи, че в момента се намираме в период на трансформация.

Време, в което трябва да променим дори манталитета си. Това е директно послание към всички онези, които смятат, че добрите времена на просперитета ще се върнат. За тях Барозу каза, че бяхме в една лодка в добрите времена, в една лодка сме и в лошите. Не може да кажете, че само в единия край лодката потъва. Именно затова той отбеляза, че най-големият риск е политически, а не икономически - това е липсата на стабилност и решимост. Европа трябва да отиде отвъд икономиката, защото не става дума само за пазар, каза той, очевидно в разрез с вижданията на британския премиер Дейвид Камерън за ЕС. Европа е и ценности, базирани на политически, социални и икономически стандарти. И, разбира се, неизменният модел на социалната пазарна икономика.

Интеграцията е отговор на проблемите, не източника

Интеграцията е друга силно противоречива тема. ЕС се разцепи на два лагера - едните, които смятат, че повечето интеграция е довела до сегашните проблеми, докато другите са убедени, че всички проблеми произтичат от малко интеграция. За Барозу обаче повече интеграция е единственото решение, тъй като през цялата си история ЕС е доказателство, че това е най-доброто решение. Той върна назад до Първата световна война, за да покаже, че интеграцията само е носила добро. А на онези, които критикуваха ЕС за всички злини на трансформиращите се държави, особено Гърция, бившият португалски премиер припомни в речта си ясно, че кризата е резултат от лошо управление на публичните финанси на националните правителства и на безотговорното поведение на финансовите пазари.

"Някои ще кажат, че Европа принуждава правителствата да режат разходи. Но можем да припомним на гласоподавателите, че правителственият дълг излезе извън контрол много преди кризата, не заради, а въпреки Европа", добави шефът на ЕК. В края на продължилите два часа дебати с евродепутатите той се запали отново по темата и изостави всякаква политическа коректност, спазвана до момента по отношение на Гърция. "Някой от вас каза, че Гърция е жертва на политиките на Европа. Невярно! Напълно! Гърция е жертва на безотговорното поведение на правителствата на Гърция. Това е действителността", заяви той и припомни, че ако не е била помощта от ЕС, Гърция е щяла отдавна да фалира и ситуацията й да бъде в пъти по-зле. "Европа не е създала проблема. Европа е жертва на проблема и е част от решението", додаде Барозу.

Остратата му оценка не подмина и страните-членки, които той обвини, че европеизират провалите, а национализират успехите. В този смисъл Барозу призова евродепутатите да използват предстоящите европейски избори, за да обяснят на гражданите, че страните-членки са се доверили на Европа като са им предоставили някои задачи и компетенции. ЕС не е външна сила, а е резултат от демократични решения, взети от европейските институции и страните-членки.

Без аплодисменти, но със зъби

Това беше може би първото обръщение на Барозу пред евродепутатите, в което липсваха аплодисменти или ако имаше, те бяха изключително вяли. Може би защото той в края на мандата си позволи да каже точно това, което мисли и за евродепутатите, и за състоянието на ЕС като цяло. Неща, които дълго време бяха спестявани в името на доброто междуинституционално партньорство. В този смисъл беше и намекът му, че ЕП прекалява с натиска върху страните-членки по многогодишната финансова рамка. В изблик на ярост от поредното искане за намаляване на общата сума шефът на групата на социалистите и демократите в ЕП Ханес Свобода (Австрия) се обърна към представителите на Съвета (Литва) и ги попита защо са се отметнали от споразумението.

Барозу обаче припомни, че и ЕК, и ЕП са искали повече ресурси. "Бяхме в тази битка заедно, но въпреки това една-единствена година от многогодишния бюджет представлява повече пари (по днешни цени) от целия план 'Маршал'", припомни той, с което отправи учтив призив към смирение и бързо договаряне, така че бюджетът да започне да финансира програмите още от 1 януари 2014 г.

Върховенството на закона - трънче в петата

Няма как Европа да говори с апломб за върховенството на закона по света, а да не е осигурила спазването му в собствения си двор, беше друго послание на Барозу. Върховенството на закона е предизвикателство, с което ЕС се сблъска след голямата вълна на разширяване 2004-2007 г., когато съюзът набъбна с 12 страни-членки, повечето от които заразени с устойчивия вирус на тоталитаризма. Лечението на заболяването с антибиотика на равенството, демокрацията и многобройни заявления се оказа неефективно. След като температура вдигнаха Унгария, Румъния, но също България и Словения, ЕК и страните-членки установиха, че е нужен по-силен антибиотик. Четири държави от северната част на съюза поискаха механизъм, който да следи прилагането на върховенството на закона. И Барозу откликна. Той обяви, че Комисията скоро ще излезе със съобщение по въпроса, защото дебатите по този въпрос са ключови за "нашето разбиране за Европа".

Какво ще кажете на избирателите си?

Барозу беше остър в обръщението си и по повод предстоящите избори за Европейския парламент на 22-25 май догодина. Той директно попита евродепутатите като "легитимни политически представители на ЕС" каква картина ще представят пред избирателите си. "Откровената версия или карикатурната? Митовете или фактите? Честната, смислена версия или екстремистката, популистка версия?" Някои ще провеждат кампания, в която ще твърдят, че ЕС дава прекалено много пари на уязвими страни, а други ще твърдят точно обратното. Ще има обвинения и че Европа е виновна за всичко, както и че се меси твърде малко. "Всеки един от нас обаче може да обясни какво сме направили и защо: има пряка връзка между заемите на една страна и банките на друга, между инвестициите на една страна и бизнеса на друга, между работниците на една страна и компаниите на друга. Това е такъв тип взаимозависимост, която означава, че само европейски решения ще работят".

По тази линия Барозу отнесе и най-големите критики. От социалистите и либералите, че твърде малко е направено за европейската интеграция, а от консерваторите и скептиците, че досегашният модел е доказал ясно, че не работи. Мартин Каланън, лидер на групата на Европейските консерватори и реформисти (представляващи британските консерватори на Дейвид Камерън) заяви, че вече е изпробван интервенционисткия, централизиращ, социалистически подход и че е време вече за нещо ново - за една нова еврореалистична посока. Според Каланън обаче няма големи надежди, че наследникът на Барозу ще донесе такава промяна, защото всички кандидати за поста са представители на статуквото. Той ги ​изброи и поименно - няколко еврокомисари, присъстващи в залата и шефа на Европарламента Мартин Шулц, за които euinside писа подробно.

Отговорът на Барозу беше зашеметителен и неочакван. Той жестоко атакува Каланън като му каза, че британските консерватори са жалко подобие на евроскептиците на Независимата партия на Великобритания на Найджъл Фараж, която ще се превърне в първа политическа сила. Все повече напомняте на UKIP, каза Барозу и заяви, че дори и да е искал да се кандидатира за поста шеф на ЕК, Каланън не би имал никакви шансове. И това, каза още той, не е добра новина.

В края на дебатите Барозу сложи всичките си карти на масата като заяви, че ще продължи да работи за задълбочаването на интеграцията в ЕС. До изборите ще излизат нови и нови предложения по неговата пътна карта за задълбочаване на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Той не скри, че се гордее с нея и че тя е решението на проблемите на Европа в момента. С пълното съзнание, че в оставащите 7-8 месеца до изборите шансовете за реализация на смелите му идеи за федерализация са прекалено малки, Барозу заяви, че основната им цел е да поставят европейските теми в центъра на предизборните дискусии. Като се има предвид обаче, че и той, и самите евродепутати са напълно наясно, че основната фронтова линия ще бъде между националисти и интеграционалисти, европейските теми ще бъдат сведени до правото на работа, отпускането на помощи за закъсали държави и изобщо до леко, а може би дори значително отслабване на евроинтеграционните процеси.

Може би затова Барозу завърши речта си с призива да не се забравя, че преди сто години Европа е вървяла на сън към катастрофата на Първата световна война. "Догодина, 2014, се надявам, че Европа ще излиза от кризата и ще върви към Европа, която е по-единна, по-силна и отворена".

Ключови послания на Барозу от Обръщение 2013:

"Това са предизвикателни времена, истински стрес-тест за ЕС. Пътят на постоянни и дълбоки реформи е изискващ и неизбежен. Нека не се заблуждаваме: няма път назад към обичайния бизнес. Някои хора вярват, че след това всичко ще се върне, както си беше. Грешат. Тази криза е различна. Тя не е циклична, а структурна".

"Някой спомня ли си Европа колко много страда от войните си през миналия век и как европейската интеграция беше валиден отговор?"

"В Европа вярваме, че в крайна сметка само политическо решение има шанс за постигането на траен мир, който сирийският народ заслужава".

"Не всичко се нуждае от решение на европейско ниво. Европа трябва да се фокусира върху това, което може да додаде най-много стойност. Където това не е така, не бива да се меси".

"Опазването на ценностите ни, като върховенството на закона, е това, което ЕС е създаден да прави от своето зачеване до най-новите глави в разширяването".

"Поляризацията от кризата представлява риск за всички нас, за проекта, за европейския проект".

"Сега е моментът да надмогнем чисто националните въпроси и провинциални интереси и да имаме истински напредък за Европа. Да придадем истинска европейска перспектива на дебатите с националните избирателни райони".