euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След порядъчно смазване и лек ремонт, колелото на разширяването на ЕС към Западните Балкани отново се развъртя и към края на годината изглеждаше достигнало своята пълна мощност. Ръждата падна, след като Сърбия най-сетне получи дългоочакваната дата за започване на преговори (края на януари 2014 г.), а Черна гора отвори пет стратегически глави, сред които две ключови - 23 и 24, свързани с правосъдието, върховенството на закона и човешките права. Раздвижването стана възможно, след като Европейската комисия под натиска на страните-членки предложи нов подход към страните от района на Западните Балкани, който предвижда отварянето на най-трудните глави, а именно свързаните с установяване на правова държава и устойчива борба с корупцията и организираната престъпност, да стане още в самото начало на преговорния процес. Тези глави ще бъдат затворени и последни.

И тъй като страните от Западните Балкани са и най-бедните в Европа, затова икономическото им развитие също ще бъде поставено под лупа и ще се следи вече много по-подробно и усърдно от Европейската комисия. Затова и заключенията [на английски език] на декемврийската среща на върха на ЕС не звучат отчайващо импотентно. Нещо повече, от тях лъха надежда, че ЕС най-сетне напипва пулса на проблемите в региона и търси път към решаването им. Големият въпрос обаче е дали страните от региона усещат вятъра на промяната и дали осъзнават, че оттук насетне всичко вече е в техните ръце. Изключено е да се очакват повече политически компромиси, както при предишни разширявания и особено в случая на България и Румъния, които бяха приети в ЕС на практика напълно неподготвени.

Това е записано и съвсем ясно в заключенията на Европейския съвет от края на декември: "Съветът приветства, че новият подход в преговорите по съдебна система и основни права, както и по правосъдие, свобода и сигурност, с които Черна гора ще започне, и натрупването на опит от предишните разширявания поставят в епицентъра на процеса на разширяване върховенството на закона. Това е от съществено значение за гарантирането на солидно досие в борбата срещу корупцията и организираната престъпност". В този смисъл Съветът очаква продължаване на сътрудничеството с Европол в тези области, както и по-тясното взаимодействие със страните-членки и намерението на ЕК да засили оценките и докладите си пред Съвета по организираната престъпност за всяка страна от Западните Балкани поотделно на базата на конкретен принос от Европол.

По-нататък в заключенията се подчертава, че върховенството на закона е ключа за икономическото развитие и за създаването на благоприятна бизнес-среда и инвестиционен климат. В този смисъл лидерите на 28-те приветстват предложението на ЕК да засили диалога по икономическото управление, за което euinside подробно писа (и тук).

Черногорско опитно зайче

Миниатюрната балканска държава е първата, с която ЕК ще експериментира новия подход. Как ще върви напредъкът на страната, известна със своята добре развита организирана престъпност и корупция, ще бъде от съществено значение за успеха на разширяването оттук нататък, защото, както споменах и по-горе, ЕС повече няма да прави компромиси с нито една от страните-кандидатки. На 18 декември се състоя редовният съвет за асоцииране между ЕС и Черна гора, по време на който беше взето решението за отварянето на петте фундаментални глави с оглед на преориентацията на преговорния процес. Това са: глава 5 (обществени поръчки), 6 (фирмено законодателство), 20 (предприятия и промишлена политика), 23 и 24. Глава пета се оказа проблемна за страна като България и усъвършенстването на системата за обществени поръчки беше включена като допълнение към Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), без обаче да даде особено голям резултат.

Както става ясно от годишните доклади по напредъка на ЕК, всички страни от Западните Балкани имат проблеми с фирменото законодателство, което е сериозна спънка за икономическото им развитие. Затова отварянето на шеста глава, а също и на глава номер 20, заедно с останалите три глави, в самото начало на преговорите дава основание да се вярва, че страната ще има достатъчно време не само да пригоди законодателството си към европейското в тези области, но и да създаде традиция и устойчивост. Това означава да намалее честотата, с която се правят поправки в ключови закони в услуга на моментната политическа конюнктура, което също е горчив опит от България и е отбелязано в докладите за Западните Балкани.

Еврокомисарят Щефан Фюле посочи, че отварянето на точно тези глави е крайъгълен камък в преговорния процес. "Даже бих казал, че действително в момента се твори история", каза той леко приповдигнато. Фюле обаче веднага предупреди, че за да може тази история да не е безкрайно дълга и да бъде успешна, ще са необходими усилията на цялото черногорско общество, особено на гражданите. За да гарантира изпълнение на поетите от черногорското правителство ангажименти, ЕК за първи път поставя конкретни цели, изпълнението на които ще следи на всеки шест месеца. Има и преходни цели, чието изпълнение ще бъде внимателно следено. Тези цели ще отразяват напредъка на страната. И тъй като всички въпроси на черногорските журналисти се въртяха около въпроса "какво ще стане, ако Черна гора не се справя", г-н Фюле отговори, че междинни контроли са поставени навсякъде.

Освен това всички планове за действие, както и междинните отчети по изпълнението им, ще бъдат качвани на уебсайта на правителството, за да може да бъдат гледани и от черногорските граждани. Тук ЕК очевидно очаква, че те ще упражняват натиск върху политиците си да се придържат към поетите ангажименти. Това не е изключено на фона на серията протести в региона именно срещу корупцията (Словения, България, донякъде Румъния). Основното послание обаче е, че скоростта ще зависи от Черна гора. Може би това е и причината никой на съвместната пресконференция след края на междуправителствената конференция да не попита кога може да се очаква Черна гора да стане член на ЕС. Бившият премиер, а сега външен министър и министър по европейските въпроси Игор Лукшич заяви, че върховенство на закона не се постига за една нощ. "Върховенството на закона не е лесно за постигане. Отнема време", каза той, но изрази увереност, че Черна гора ще се справи.

Въпросът е как

Щефан Фюле на няколко пъти подчерта, че борбата с корупцията и организираната престъпност са приоритет. В този смисъл Черна гора може да избере няколко пътя. Най-лесният е пътя, по който се движи България. Само че той се върти в кръг и не води до резултати. България през годините се специализира в съставянето на планове за действие (екшън планове), в отчитането на мерки (обикновено конкретна бройка - 50 мерки, 100 мерки и т.н.), писането на стратегии, създаването на държавни структури, сливането им, смяната на началниците им и изобщо в нищоправенето. Резултатът е видим - икономика на ръба на растежа, с растяща безработица, особено сред младите, непривлекателна за инвеститорите, нестабилна правна среда, многомесечни протести, ерозия на демокрацията и медийната среда. В България корупцията, организираната престъпност и конфликът на интереси се борят на много нива и на практика от никого.

Най-прясно създаденият орган - БОРКОР - е практически беззъб, чиято основна цел е да съществува в правното пространство. Наскоро беше сменено ръководството на органа, но правомощията му не бяха увеличени. България няма до момента нито един висш политик, осъден за корупция, а всички мафиотски убийства от последните десетилетия си останаха неразкрити. Конфликтът на интереси също не работи добре и е обект на политическо влияние.

Вторият път е този на Румъния. Доста по-труден е от българския, но все пак не е невъзможен. Букурещ създаде един независим орган за борба с корупцията - АНИ (Национална агенция за почтеност), чиито правомощия се оказаха трън в очите на много румънски политици, които се опитаха неколкократно да й подрежат крилата. След остри реакции от страна на Европейската комисия, агенцията работи, макар и не с първоначалната си мощ, и от румънски медии се вижда, че редовно се провеждат арести на хора, включително министри и депутати, обвинени в корупция. Остава трудната задача разследванията да бъдат доведени до край и да има окончателни присъди, които да се трупат в досието на Румъния.

Най-трудният път, но и най-успешен е този, който пое Хърватия. Най-младата членка на ЕС разполага с много силен и очевидно доста активно работещ орган за борба с корупцията, организираната престъпност и наркотрафика. Това е USKOK - органът за противодействие на корупцията, който е част от прокуратурата. Органът се състои от няколко отдела, които извършват основната част от дейността. Това са отдел за разследване и документация; отдел за предотвратяване на корупцията и за връзки с обществеността; отдел за държавни защитници, които могат да влизат в ролята и на обвинители; отдел за международно сътрудничество и съвместни разследвания; секретариат; съпътстващи служби.

USKOK се занимава със злоупотреби със служебно положение, нелоялна конкуренция, подкупи, трафик на хора, контрабанда на наркотици, пране на пари. Само два примера могат да дадат достатъчно ясна представа как работи службата и какви резултати дава. Звездата в досието на Хърватия е бившият премиер Иво Санадер, който излежава 10-годишна присъда по две дела, а в момента се водят още срещу него. През юли миналата година година USKOK обжалва присъдата срещу Санадер, тъй като смята, че е прекалено малка "като се има предвид, че Иво Санадер излежава присъда за дела, които е извършил, възползвайки се от служебното си положение". Вместо да защитава интересите на Република Хърватия, той се е водил от личния си интерес, е аргументът на USKOK в жалбата му до районния съд в Загреб.

Доста по-пресен пример е развръзката по аферата "Хипократ". В края на декември, точно между Коледа и Нова година, USKOK повдигна обвинения срещу 364 лекари и една фармацевтична компания за злоупотреби и подкупи. Всички задържани са обвинени, че са получавали подкупи от фармацевтичната компания, за да предписват нейните лекарства. Огромен скандал, който тече от повече от година, но USKOK успя да довърши разследването и да изпрати обвинителния акт в прокуратурата. Става дума за стотици томове обвинения. Изключително важно е да се отбележи, че USKOK се самосезира за аферата "Хипократ" след разследване на журналистка Наташа Шкаричич от вестник Slobodna Dalmacija. Това е много важна подробност, тъй като Черна гора има сериозни проблеми с медийната среда, където журналистите са подложени на жестоко преследване.

Точно в деня, когато USKOK оповести обвинителния акт по "Хипократ", в черногорската столица Подгорица избухна бомба пред офиса на един от най-тиражните черногорски вестници Vijesti. Това не е първото нападение срещу журналисти или имущество на вестника. Тогава Делегацията на ЕС в Подгорица реагира остро като припомни, че на 18 декември Черна гора е започнала преговори по глава 23, която се занимава именно със съдебната система и фундаменталните права, което включва свобода на медиите и журналистите. В този смисъл ЕС заяви твърдото си очакване, че черногорските власти ще предприемат необходимите действия, за да осигурят свободата на медиите и изразяването. Свободата на медиите ще им позволи да бъдат още един коректив и наблюдател на това дали Черна гора спазва ангажиментите си в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Кой път ще избере Черна гора?

На този етап е твърде рано да се прогнозира какво ще реши страната. Факт е, че плановете за действие по двете ключови глави (23 и 24) са качени на страницата на правителството, макар и откриването им да е доста трудно. Намират [на английски език] се на страницата на Дирекцията за противодействие на корупцията DACI. Това е основният орган за превенция. Тепърва обаче предстои да се изгради качествен орган за "репресия" на корупцията, както е записано в плана за действие за периода 2011-2014 г. До момента страната е създала няколко органа. Това са Администрацията за антикорупционна инициатива, Администрацията за превенция на прането на пари и финансиране на тероризъм, Дирекцията за обществени поръчки, Комисията за контрол на процедурите за обществени поръчки, Държавен институт за одит, и Комисията за превенция на конфликта на интереси.

Отделно от това са създадени специални отдели в полицията, прокуратурата, съдилищата. Предвижда се създаването на специализиран съд, каквото намерение имаше и България по време на правителството на Бойко Борисов, който изтълкува погрешно поисканата от ЕК специализация на съдиите да могат да разследват финансови престъпления. От така представените постижения в плана за действие на Черна гора се вижда, че по-скоро върви по пътя на България - много органи, разпокъсана отговорност и в крайна сметка липса на присъди по знакови дела. Вероятно това е причината, поради която и двата въпроса на черногорски журналисти на 18 декември бяха насочени именно към наличието на присъди - какво ще стане, ако след 3 години например няма присъди по ключовите дела за корупция по високите етажи и какво точно се очаква от тези дела.

Сред мерките, които са предвидени в плана за действие, даващи надежда, че е възможно Черна гора да тръгне поне по пътя на Румъния, са създаването на специален отдел от следователи под прикритие, както и на специален отделен прокурорски офис за борбата с организираната престъпност, корупцията, тероризма и военните престъпления. По описанието в екшън плана може да се съди, че ще се върви към нещо много подобно на хърватския USKOK. Крайният срок за създаването му е ноември 2014 година.

За Черна гора има две добри новини. Едната е, че Хърватия предостави цялата си документация от присъединяването си на хърватски език, който е напълно разбираем в Черна гора. Отделно от това създаде център на отличните постижения, чрез който предоставя свои експерти и документация на всички страни от региона, които пожелаят това. Другата добра новина е, че Черна гора може да се води по лошия опит на България и да избягва грешките, които страната допусна както преди присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007-ма с механизъм, така и по време на работата на Механизма, който засега продължава да работи неизвестно докога. Лошата новина е, че Черна гора не разполага с политическите шансове, които имаха Хърватия и България. Тя ще стане член точно тогава, когато успее да убеди ЕС, че е готова за членство. А това вече няма да е никак лесно.