Хърватия подема инициатива да споделя евроинтеграционния си опит със съседите

Аделина Марини, March 6, 2013

Десетки хиляди страници законодателна дейност, бележки, планове, експерти, преговарящи и изобщо огромен интелектуален труд, създаден от Хърватия през времето на европейската интеграция на страната е достъпен и отворен за всички страни от региона, на които този път тепърва предстои. Хърватия създаде Център на отличните постижения, в който обединява целия този труд и експертите, участвали в преговорния процес и смята да го предостави на всички страни от Западните Балкани плюс Тунис и Мароко. Първият вицепремиер и министър на външните и европейските въпроси Весна Пусич представи официално центъра на 22 февруари, но работата му е започнала още през есента.

Центърът съдържа не само опита на Хърватия от присъединяването към ЕС, което се очаква да стане на 1 юли, но и от пътя към пълноправно членство в НАТО. Начините, чрез които страната възнамерява да "сее" своя опит в региона е чрез семинари, лекции, кръгли маси, конференции, форуми и всякакви други форми на обмен на опит. Огромният плюс на страната е, че езикът, на който тя говори и са написани всичките й присъединителни документи е изключително близък до този, който се говори в Черна гора (която вече стъпи на пътя към европейското членство), Сърбия, Босна и Херцеговина, Македония. Това означава достъп до близо 20 милиона души.

Страната обаче е отворена да помага и на Косово, Албания, Молдова, Тунис и Мароко. Защо точно на Мароко и Тунис? Защото, обяснява г-жа Пусич, това са или следконфликтни страни, или преминават през цялостни реформи, изграждане на институции и затова "нашият опит им е интересен не като подготовка за членство, а като изграждане на държавни институции".

Според нея няма нищо по-опасно от нефункциониращи държави, особено когато те са съседни. Инициативата е на Хърватия и засега центърът се финансира през бюджета на страната, който преживява период на продължаващи ограничения. Центърът ще има собствен бюджет, но ще се разчита на допълнително финансиране и от европейските фондове, а също и от други страни-членки на ЕС, обясни първият вицепремиер. Хърватия ще сключва двустранни договори с всички страни, които искат нейния опит. Те ще преценят по какъв начин да го ползват - дали да взимат "назаем" експерти или да ползват документацията, или пък да организират форуми, на които Хърватия да споделя опита си пред обществеността на съответната държава.

В Босна и Херцеговина вече са проведени 4 семинара, а се планират още 3 в следващите месеци. В тях са взели участие над 140 души. С Черна гора също се работи интензивно като най-голям интерес от тази страна има към опита на Хърватия по глави 23 и 24 - "Съдебна система и основни права" и "Правосъдие, свобода и сигурност". Този интерес е оправдан, тъй като Черна гора е първата, към която ЕК прилага новия си подход - да започне преговорите от главите, които са се оказали най-трудни за региона. Глави, по които България и Румъния влязоха в ЕС неподготвени и със специален механизъм.

Словакия също има официално създаден Център за прехвърляне на know-how от процесите на преход и интеграция. Оттогава досега са проведени много дейности. Словакия е една от страните, които имат огромен интерес към района на Западните Балкани. Според словашкото външно министерство Хърватия има съвсем пресен опит от присъединителния си процес, докато Словакия има опит от почти 10-годишно членство. И двата типа опит са от полза за други страни. В този смисъл Словакия е отворена да обмисли възможности за потенциално сътрудничество с хърватския Център на отличните постижения, ако има такъв интерес.

Европейската комисия също приветства идеята на Хърватия да споделя опита си с другите страни в региона. Всякаква молба за европейско финансиране обаче ще бъде проучена на базата на съществуващите правила.

По време на среща със сръбския си колега в Загреб наскоро Весна Пусич заяви, че Хърватия е "емпирично доказателство", че страните от региона могат да се справят с присъединителния процес. Доказателство за успешно влизане в ЕС да, но дали членството ще е успешно е все още въпрос, който предизвиква съмнение в Европа, най-вече заради неуспехите с България и Румъния, а също и заради отстъплението от европейските ценности в Унгария. Безспорно опитът не само на Хърватия, но и на страни като Словакия, а също и на България и Румъния, ще бъде от полза за всички следващи страни-кандидатки. Това, за което обаче никой не може да им помогне, освен те самите, е да осъществяват реформите наистина, устойчиво, а не само на хартия с цел да отметнат поредната задача и накрая членството.

Както този сайт неведнъж е писал, опитът с Гърция в еврозоната е най-показателния пример, че неподготвеността на една страна за членство не само в еврозоната, но и в ЕС като цяло е условие за нестабилност на целия съюз, не само на конкретната страна. Това са уроци, които ЕС учи в движение и със сигурност на сегашните страни-кандидатки от района на Балканите им предстои много по-труден присъединителен процес, отколкото на всички други досега. Първо заради липсата на доверие към техните способности да се справят, второ заради нерешени следконфликтни проблеми, особено двустранни, трето заради намаляващата подкрепа за евроинтеграцията в обществата, основно заради умората от "реформите", но също и заради икономическите трудности. С други думи инициативата на Хърватия наистина е чудесна и заслужава да бъде подкрепена, но тя е само елемент от един доста по-сложен и продължителен процес.

Западни Балкани