Пусич: Хърватия е емпирично доказателство, че може

Аделина Марини, March 4, 2013

В края на януари на конференция на групата на Европейската народна партия в Европарламента, посветена на Западните Балкани, еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле заяви [на английски език], че един от ключовите въпроси, който ще бъде в основата на разширяването през тази година, са двустранните. Според него те представляват предизвикателство, "защото не искаме големи двустранни въпроси да бъдат внасяни в ЕС и не искаме двустранни 'мини' да експлодират в средата на присъединителния процес". Това изказване беше направено в момент, когато спорът между Хърватия и Словения за старите прехвърлени спестявания на бившата Люблянска банка от времето на Югославия навлезе във фаза на непредвидимост, заради политическата криза в Словения.

Както този сайт неведнъж е писал, проблем са също и нерешените големи въпроси между Гърция и Македония, които спират имплодиращата бивша югославска република да започне преговори за членство, въпреки че ЕК препоръчва това във всеки свой доклад за напредъка на Скопие в последните 4 години.

Остават броени седмици, докато Хърватия, ако ратификационният процес приключи успешно, се присъедини към ЕС, планирано за 1 юли. Фактът, че тя ще стане 28-ата членка на Съюза обаче не означава, че всичките й двустранни проблеми са решени. Тепърва предстои дълъг процес на решаване на голям списък от проблеми между Хърватия и Сърбия. Белград също очаква с нетърпение на срещата на върха на ЕС през юни да получи дата за започване на преговори. Условията, които Брюксел поставя са възобновяване на преговорите между Белград и Прищина, които са в ход и цялостно подобряване на двустранните отношения на Сърбия със страните от региона.

След забележителното захлаждане на отношенията между Загреб и Белград, очевидно и с оглед на фокусирането на ЕК именно върху този тип проблеми, двете страни започнаха да полагат усилия да излязат от капана на миналото. На 4 март в хърватската столица се състоя среща между министрите на външните работи на двете страни - Весна Пусич на Хърватия и Иван Мъркич на Сърбия. Двамата са се срещали и преди, но все в рамките на международни форуми. Те се разбраха двустранните срещи да станат редовни и да се провеждат два пъти годишно. Тонът изглеждаше приятелски и дори на моменти се прокрадваше чувство за хумор.

Първият вицепремиер на Хърватия и министър на външните и европейските работи Весна Пусич заяви, че членството на страната в ЕС е "емпирично доказателство", че това е възможно за региона. Белград трябва да получи дата за преговорите, е позицията на Загреб, тъй като освен критериите за реформи, другото изключително важно нещо за региона е позитивното политическо послание. "Без положително политическо послание се губи мотивацията", каза г-жа Пусич.

Сръбският министър на външните работи Иван Мъркич от своя страна честити на Хърватия членството и посочи, че Сърбия искрено се радва за това. "Сигурни сме, че Хърватия ще бъде отличен представител на Балканите в европейското семейство", каза г-н Мъркич. Той изрази надежда, че Сърбия ще получи дата за членство през юни, тъй като Белград прави всичко възможно, за да заслужи това. "Знае се известната поговорка, че човек не може да избира съседите и роднините си", добави сръбският министър и посочи, че вече се демонстрира пълна зрялост за добри отношения със съседите.

Той избегна директен отговор на въпроса дали затоплящите се отношения и добрата атмосфера между Сърбия и Хърватия в момента може да бъдат поставени в зависимост от провеждането на среща между президентите на двете страни Томислав Николич и Иво Йосипович. Среща, която г-н Йосипович отказва заради репликата на г-н Николич след избирането му за президент, че Вуковар е сръбски град. Иван Мъркич каза само, че възприема всички досегашни и бъдещи срещи като подготвителна работа, която в един момент ще даде плод. "Не бих бил тук против желанието на моя президент", каза той и добави, че е сигурно, че среща между президентите ще има.

За целта обаче ще са нужни отстъпки. Вероятно и от двете страни.

Западни Балкани