Сърбия и Хърватия - мисията възможна

Аделина Марини, January 18, 2013

До края на 2012, а дори и в началото на 2013 затопляне на отношенията между Сърбия и Хърватия изглеждаше малко вероятно, след като бяха сериозно влошени през ноември. Тогава Хагският трибунал разбуни духовете на Балканите като обяви ключови фигури от войната, последвала отделянето на Хърватия от бивша Югославия в началото на 90-е години, за невинни. Това беше причината, заради която и без друго охладнелите отношения след идването на новото ръководство в Белград достигнаха точката на замръзване. Хърватският президент Иво Йосипович упорито отказва да се срещне със сръбския си колега Томислав Николич, заради репликите му, че Вуковар е сръбски град, а Николич от своя страна твърди, че Йосипович използва тази реплика, за да отказва срещи.

Ситуацията изглеждаше патова през есента на миналата година, когато Сърбия отправи наистина остри думи по адрес на Хърватия, заради освободителните присъди на генералите Анте Готовина и Младен Маркач. Още в първите дни на 2013 г. обаче се заговори за среща между премиерите на двете страни - Зоран Миланович и Ивица Дачич. Говореше се, че се търси вариант срещата да се състои на неутрален терен, споменаваше се Брюксел, като се посочваше, че се работи за първата половина на годината. Буквално до миналата седмица външният министър на Хърватия Весна Пусич обясняваше в интервюта за различни медии, че по организирането на срещата все още се работи. До изненадата тази седмица, когато беше официално съобщено, че среща между Дачич и Миланович ще има. Не на неутрален терен, а в Белград; не някога си през първата половина на 2013, а на 16 януари. Журналистите имаха само няколко часа, за да се акредитират за събитието.

Изненадващо бързото организиране на срещата провокира много въпроси и породи съмнения дали не става дума за натиск от Брюксел. Не е трудно да се стигне до подобни подозрения като се има предвид, че лидерите на страните-членки на ЕС акцентираха особено много на регионалните отношения на Хърватия в заключенията си от декемврийската им среща на върха. Според официален Белград и Загреб обаче, срещата е била по инициатива на хърватския министър-председател. Както обясни и сръбският му колега пред журналисти след двучасовата им среща в сръбската столица, Миланович се е обадил на Дачич по телефона с предложение за среща, което Дачич е приел на драго сърце.

Европейската комисия отговори максимално неутрално на въпросите на този сайт. Говорителят на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле, Питър Стано, посочи, че не чувства специална нужда да коментира "всяка среща в нашите партньорски страни, но като цяло винаги приветстваме и поощряваме всички стъпки, които водят до засилване на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество". Специално срещата в Белград на 16 януари е "просто естествена и логична за две съседни страни, чиито интереси са толкова преплетени, че контактите помежду им са на всякакви нива, включително и срещи на високо равнище, тъй като това е от полза за страните, техните граждани и региона", казва говорителят.

По време на срещата двамата премиери, които са от едно политическо семейство - социалистическото - създаваха впечатлението, че са напълно наясно с това, което им предстои, надживели са миналото и са готови да гледат заедно в бъдещето. Впрочем, сръбският премиер не веднъж заявява по повод отношенията с Хърватия, че е крайно време да се гледа в бъдещето. Според него връзките между Сърбия и Хърватия са ключови за стабилността в целия регион и затова е важно двете страни да си сътрудничат по всички въпроси помежду им. Дачич обясни, че те може да бъдат групирани в три основни раздела. Първият обединява отворените въпроси от общото минало на Сърбия и Хърватия. Няма нови въпроси, подчерта Дачич, като спомена само един - последните присъди на Хагския трибунал, без да каже обаче защо точно този въпрос влиза в категорията "отворени въпроси от миналото".

Вторият корпус е икономическото сътрудничество, което и на двете страни в този момент е изключително необходимо, предвид тежкото състояние, в което се намират. Търговският обмен между двете страни е около 700 млн. евро по думите на Дачич, а хърватските инвестиции в Сърбия са изключително големи. С оглед на предстоящото членство на Хърватия в ЕС е възможно да настъпят някои промени, но като цяло сръбският министър-председател изрази надежда, че икономическото сътрудничество ще се задълбочи и повече сръбски фирми ще стъпят на хърватския пазар. Третата група въпроси е свързана с европейската интеграция. Премиерът Миланович не веднъж е заявявал категоричната си подкрепа за евроинтеграцията на Сърбия като е посочвал, че това е от интерес на Хърватия. Той повтори това и в Белград като подчерта, че не става дума просто за една учтива фраза, а за реален интерес.

Двамата са се договорили съвместната комисия между двете страни да започне работа по всички отворени въпроси като и двамата заявиха, че абсолютно всички въпроси са от компетенциите и по силите на правителствата им. Миланович също заяви, че сред въпросите между двете страни няма нови, освен това, че е изгубена половин година. Според него в последно време емоциите са били в повече и призова към някои въпроси да се подхожда по-хладнокръвно. Двамата избягваха конкретните въпроси, особено тези свързани с миналото между двете страни. На питане за взаимните обвинения в геноцид Ивица Дачич каза, че двамата с Миланович не са успели да избегнат темата. Той добави, че не са обсъждали конкретно как да се реши този проблем и че той ще е предмет на бъдещи разговори. Миланович се задоволи да каже само, че Дачич е казал всичко, което мисли и той по въпроса. "Тази тема тежи на нашите отношения и това се знае. Ще търсим решение", заключи хърватският премиер.

И ако срещата между двамата премиери създаде наистина усещане за позитивизъм и оптимизъм между Белград и Загреб, сръбският президент Томислав Николич напомни, че все пак проблемите между двете страни са сериозни. Той заяви пред хърватски и сръбски журналисти, че е очаквал в Белград да пристигне Иво Йосипович, а не Зоран Миланович. Въпросът беше повдигнат и по време на пресконференцията на двамата премиери, което разкри известно напрежение между Николич и Дачич. Сръбският министър-председател отговори, че Николич е бил уведомен за срещата. Той изрази желание среща между двамата президенти да се състои колкото се може по-скоро, но подчерта, че това няма никаква връзка с дейностите на правителствата. Отговор напълно в контекста на направените и от двамата премиери изявления, че всички проблеми между двете страни са изцяло от компетенциите на правителствата. С други думи, при наличието на добра воля, те биха могли да бъдат решавани полека-лека.

Разбира се, не по всички теми има съгласие между двете страни, но важното е да започне работа, беше посланието и на двамата, които изглеждаха и някак нетърпеливи тази работа да започне. Президентът Йосипович от своя страна се въздържа от директен отговор на критиките на Николич, но изрази подкрепата си за състоялата се среща в Белград. Условието, което обаче Хърватия постави, за да може Йосипович да отстъпи и да се съгласи на среща, не се е променило. И то е Николич да се извини за изказванията си. Томислав Николич има дълго досие с непремерени и провокативни изказвания, които датират от доста отдавна. Николич е бивш член на Сърбската радикална партия на Воислав Шешель, от която се отцепва, заради разногласия по отношение на европейския път на Сърбия, който Николич напълно подкрепя. Той обаче често е заявявал, че подкрепя и проекта "Велика Сърбия". Цитиран е да казва, че не би подкрепил дипломатически отношения с Хърватия, тъй като тя "окупира сръбска земя".

Най-прясното му изказване е в интервю за германския всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung, в което заявява, че Вуковар е сръбски град. Николич се изказва остро и по повод репликата на освободения генерал Готовина, че приветства завръщането на всички сърби по домовете им в Хърватия, като заяви, че вероятно с тази реплика Готовина цели сърбите да се съберат накуп, за да може отново да ги удари.

Като цяло реакциите на срещата в Загреб бяха положителни, въпреки че имаше и критики. Бившият хърватски външен министър Гордан Яндрокович, макар да приветства срещата, изрази несъгласие с мнението на Дачич, че сърбо-хърватските отношения са ключови за стабилността на региона. Според него много по-важно в този момент щеше да бъде Миланович да беше отишъл в Любляна, която все още не е дори започнала да ратифицира хърватския договор за присъединяване, заради нерешения спор около Люблянска банка. Това едва ли обаче щеше да е успешна мисия като се има предвид, че правителството на Словения е нестабилно, заради корупционните скандали, които избухнаха в края на миналата и началото на тази година там, поради което предсрочни избори не са изключени. Подобно мнение изразиха и политически анализатори в Загреб, но като цяло, на фона на засилващата се интровертност на кабинета на Зоран Миланович, заради предстоящите местни избори през пролетта, белградската му ивициатива се възприема добре.

Западни Балкани