euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В края на ноември еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле дойде в Загреб, за да се увери лично, че властите в Хърватия са наясно с огромните надежди, които ЕС възлага на членството на страната в съюза, планирано за 1 юли 2013 г. Неговото послание беше, че ЕС ужасяващо се нуждае от успешна история, за да влее нова енергия в процеса на разширяване, затънал в нерешими проблеми като спора за името на Македония с Гърция, отношенията между Сърбия и Косово, а не бива да забравяме и не особено успешните истории на присъединяването като България и Румъния, при които не просто не се забелязва напредък, а дори регрес. Хърватия изглеждаше добрият пример, лястовицата, която ще бъде предвестник на пролетта в скованата от икономически студ еврозона и заплашения от разпад ЕС. Уви, на Хърватия ще й бъде много трудно да изпълни тези очаквания.

Лоши икономически вести

Цяла есен водещата тема в Хърватия беше ще избегне ли правителството сваляне на кредитния рейтинг до зона "боклук" и ще удържи ли на силния социален натиск, докато ограничава разходите. В началото на септември агенцията за кредитен рейтинг Fitch зарадва правителството на социалиста Зоран Миланович като повиши прогнозата си за Хърватия от "негативна" на "стабилна", основно заради усилията на правителството да ограничи разходите и да намали бюджетния дефицит. Положителната оценка на Fitch беше повлияна и от рекордната събираемост, станала възможна благодарение на решението на кабинета за публикува всички големи длъжници в интернет. През ноември обаче агенция Moody's задържа рейтинга на страната в инвестиционната зона Baa3, но с отрицателна перспектива, което беше първият сигнал, че предстоят лоши новини преди Коледа.

Това се случи, след като правителството в Загреб обяви, че ще прави актуализация на бюджет 2012, заради това, че не успя да постигне заложените цели. Министрите в кабинета, които не успяха да изпълнят заложените цели за рязане на разходите обявиха категорично, че отказват да режат повече. Сега вече актуализацията е факт, както и плановете на правителството за 2013 г., които в общи линии предвиждат същия сценарий както и за 2012 - рязане на разходи, където е социално възможно. Вероятно това е и една от причините за предколедната лоша новина номер едно - влиятелната агенция за кредитен рейтинг Standard&Poors' да захвърли Хърватия на боклука. Това стана в петък следобед, 14 декември.

Министърът на финансите привика журналисти на спешна пресконференция в 20 часа вечерта в петък, за да им съобщи, кършейки ръце и с вид, напълно съответстващ на мащаба на информацията, че оценката на агенцията се дължи на липсата на политическа решимост за структурните и фискални реформи. Въпреки тази изключително лоша оценка обаче, министър Линич обяви, че правителството няма да намалява заплатите в държавния сектор и пенсиите. Освен това, тъй като кредитирането на Хърватия се очаква да поскъпне, заради сваления рейтинг, ще се търси финансиране на домашния пазар, което от своя страна се очаква да повлече лихвите по кредитите нагоре и още повече да запуши икономическата активност в страната, както коментираха икономически експерти.

За повечето големи медии решението на Standard&Poors' беше водеща новина. Един от най-четените вестници в страната Vecernji list припомня еволюцията на оценките на агенцията - от ВВВ през март 2009 г., на ВВВ- през декември 2010 г. до ВВ+ от 14 декември 2012 г. Вестникът съпоставя оценката на агенцията с други страни от региона - Словения с А; Румъния с ВВ+; Сърбия с ВВ- и Полша с А-. Вестникът не споменава България, на която Standard&Poors' потвърди на 13 декември рейтинга на България от ВВВ/А-2 със стабилна перспектива. В редакционен коментар Vecernji list пише, че сега предстои най-голямото предизвикателство пред премиера Зоран Миланович - да реши да продължи със строгите мерки за рязане на разходи в публичния сектор, с което да застраши политическата си кариера или да реши да подкрепи министрите си, като по този начин ще застраши "нас и бъдещето на нашите деца". "Зоране Миланович, какво ще кажете?", пита вестникът и посочва, че вече е време за МВФ.

Според премиера Миланович и министъра на финансите Линич обаче, още е рано за Международния валутен фонд. По думите на Славко Линич правителството ще разговаря и с фонда, и с Европейската комисия по принцип. Вестник "Нови лист" цитира Линич да казва, че това, което е наложително да се направи е да продължи приватизацията, срещу която обществото изглежда има силна алергия. Линич смята, че в Хърватия много хора не са склонни да си сменят навиците. В страната все още има големи фирми, които са държавна собственост или с голямо държавно участие, които тежат на бюджета, но евентуалното им раздържавяване притеснява синдикатите, че ще доведе до засилване на безработицата, която от своя страна удари нов връх - вече над 350 хиляди души са без работа. Толкова голяма безработица не е имало от 10 години насам, а правителството очаква броят на незаетите да нарасне още до пролетта, когато се очаква да започне бавно да спада.

Освен безработицата, расте и задлъжнялостта, която се очаква да достигне 53% от БВП догодина, но липсва единодушие в прогнозите. Според шефа на централната банка Борис Вуйчич задлъжнялостта ще мине 57 на сто (57.5%). Разминаване има и в прогнозите за икономическия растеж. Правителството е заложило 1.8% нарастване на икономиката за 2013 г., което ще се дължи основно на публични инвестиции. Според ХНБ обаче ръстът няма да бъде повече от 0.3%. Безработицата ще достигне 20 процента, смята още банката, с което Хърватия ще се нареди сред страните с най-висока безработица в ЕС.

Още неприятни новини

През 2011 г. Европейският съвет препоръча на Хърватия на заключителната си среща през декември да продължи със структурните реформи и да подобри потенциала си за икономически растеж. В заключенията [на английски език] от срещата е записано, че Хърватия трябва да засили международната конкурентоспособност на иономиката си. В заключенията [на английски език] от 14 декември този година липсват каквито и да било препоръки от сферата на икономиката. Тонът в документа миналата година беше положителен и отразяваше подписването на договора за присъединяване на страната на 9 декември.

Ситуацията една година по-късно е съвсем различна. Заключенията от срещата на лидерите на 13 и 14 декември са хладни и съдържат препоръки, свързани основно с регионалните отношения на Хърватия, което добавя още един оттенък на съмнение в способността на страната да бъде така необходимата на ЕС лястовица. Въпреки че отбелязва със задоволство резултатите от доклада за напредъка на страната за тази година, Съветът припомня, че освен десетте точки, набелязани от Комисията, Хърватия е поела много ангажименти и по други глави по време на преговорите, където са нужни допълнителни или повече усилия. Подчертава се, че Хърватия е под специално наблюдение на изпълнението на ангажиментите, които е поела по време на преговорите и преди тях.

Припомня се също така, че Хърватия има ангажименти и към двустранните отношения и по-специално, че те не бива да бъдат пречка за евроинтеграционните процеси на страните-кандидатки. Хърватия е призована да продължи да решава всички нерешени въпроси, изостанали след разпадането на Югославия. Макар че нито един от тях не е споменат поименно, вече има намеци, че това изречение се отнася основно до споровете между Хърватия и Словения около старите спестявания на вече несъществуващата словенска Люблянска банка. Решаването на този спор Словения поставя като условие, за да ратифицира договора на Хърватия. До края на годината се очаква около 20 страни-членки да ратифицират документа, а 6 са започнали процедурите. Германия вече обяви, че ще изчака пролетния доклад на ЕК за напредъка на страната и тогава ще довърши ратификационната процедура.

Управляващата в Загреб коалиция "Кукуригу" (лявоцентристка) навърши в началото на декември 1 година и вече може да се похвали с няколко смени в правителството, от които най-значимата е на първия вицепремиер и министър на икономиката Радимир Чачич, с много успехи, но и с почти толкова неуспехи. Ясно е, че проблемите, които Хърватия има, няма да бъдат решени нито за една нощ, нито за оставащото до членството време. Но оставащата половин година ще бъде голямо изпитание, както за правителството на Зоран Миланович, така и за самия ЕС. Първият, защото трябва да докаже, че държи на реформите, а вторият, защото наистина отчайващо се нуждае от една положителна история. Може и да не е отлична.