euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За четвърти пореден път страните-членки на ЕС ще трябва да вземат решение за това дали да започнат преговори за присъединяване към съюза с Македония. Европейската комисия направи с годишния доклад за напредъка на Македония поредна препоръка преговори да започнат, като дори предложи вариант за преодоляване на гръцкото вето върху преговорите докато не бъде намерено решение по спора между Гърция и Македония за името на бившата югорепублика. При представянето на докладите от пакета за разширяването на 10 октомври еврокомисар Щефан Фюле заяви, че Еврокомисията е готова да представи "подходяща преговорна рамка с Македония, ако Европейският съвет препоръча започването на преговори". По думите на комисар Фюле тази преговорна рамка е пряко обвързана с намирането на решение на спора за името.

На въпрос на този сайт какво точно означава "подходяща" преговорна рамка и дали намирането на решението може да се разглежда като глава първа от евентуални преговори за присъединяване от Главна дирекция "Разширяване" в ЕК отговориха, че настоящият подход търсенето на решение на спора с името да предхожда започването на преговори е довел до патова ситуация. Затова се предлага паралелен подход - решаване на спора с името в ранните етапи на преговорите. Ако страните-членки се съгласят, то тогава преговорната рамка ще включи този подход. Засега обаче, поради чувствителността на въпроса и поради липсата на мнения от страна на засегнатите страни, условията, при които това може да се осъществи, не са ясни. В случай, че страните-членки приемат предложението, Комисията чрез разговори със засегнатите страни ще определи критериите.

Това във всички случаи е добра новина, която създава надежда, че дългогодишното блокиране на евроинтеграционните процеси за Македония може би е към своя край. С това обаче предизвикателствата пред Скопие не намаляват. Напротив. Друга съседна на бившата югорепублика страна все по-ясно започва да формулира недоволството си от политиката, която води правителството в Скопие. България от години се оплаква от националистическата политика на македонското правителство, от националистически и дори обидни публикации в македонските медии, а също и от "кражба на история". Досега София прилагаше подхода на моркова като припомняше многократно, че България е първата страна, която е признала независимостта на Република Македония и то под конституционното й име. Освен това София винаги подчертава, че подкрепя европейската перспектива на своята съседка, макар и от няколко години не толкова безусловно, колкото преди.

Отскоро обаче се забелязва смяна в подхода. Правителството на премиера Бойко Борисов изостри тона, а преди публикуването на доклада на Европейската комисия България е отправила конкретни бележки, които да бъдат включени, особено в частта, свързана с добросъседските отношения. България е очаквала да бъдат отразени "ключови" за страната въпроси като темата за добросъседството, отношението към българите в Македония и българските предприемачи. Формулировката в документа показва, че тези бележки не са взети предвид: "Отношенията с България продължават да са близки, особено в сферата на икономиката. През наблюдавания период се забелязва нуждата от повече диалог за преодоляване на възможни неразбирателства и различни възприятия относно проблеми, базирани на историята, културата и етноса. Наскорошни изявления на най-високо равнище потвърдиха готовността да се продължи напред".

Разочарованието на България, че нейните бележки не са били взети предвид доведе до посещение на еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле в София миналата седмица. Според източници на euinside първоначално България се е готвила за доста остър тон в разговорите с г-н Фюле, който впоследствие обаче е бил смекчен. В кратко изявление пред медиите външният министър Николай Младенов заяви, че е информирал Щефан Фюле за притесненията в българското общество относно националистичната политика, която се води в Скопие. По думите на Младенов България е извървяла своя път на договаряне със съседите по пътя към членството й в ЕС, което трябва да направи и Македония. България разработва нова стратегия за отношенията си с балканските съседи, която се очаква да бъде представена до края на годината и да бъде подложена на широки обществени дискусии.

В подготовка на стратегията от няколко месеца министър Младенов провежда серии от срещи с експерти, журналисти, местните власти и общественици в пограничните райони. От представянето на стратегията, особено в частта й за Македония и от обществените обсъждания, които ще се проведат в Народното събрание, ще зависи и каква позиция ще оформи България за гласуването на докладите от пакета за разширяването на декемврийската среща на върха на ЕС. Засега Министерството на външните работи се въздържа да каже дали има вероятност България да гласува против доклада, с което на практика да отхвърли предложението на ЕК за започване на преговори за присъединяване на Македония или дали може да постави като условие страната да е изпълнила критериите за добросъседски отношения.

От своя страна Македония продължава да заявява желанието си да изгражда "мостове на приятелство и сътрудничество" със съседните страни. По време на среща миналата седмица с посланика на ЕС в Скопие Айво Орав македонският външен министър Никола Попоски заяви, че е от "изключителна важност отношенията между страните от региона и регионалното сътрудничество да се фокусират върху въпроси, които подпомагат подобряване на връзките и имат практическа стойност за подобряване качеството на живот". Нещо, с което колегата му Николай Младенов е напълно съгласен, ако се съди от срещите му в пограничните райони. А в писмо от 2 ноември до своя български колега, Никола Попоски пише: "Ние сме и партньори, и приятели, които споделяме обща визия за европейска пътна карта", която трябва да включва уважение към чувствителността ни към определени въпроси; историята да бъде оставена на историците; изграждане на искрена и последователна политика на добросъседство.

Ако се съди по изказването на комисар Фюле обаче, засега възраженията на България срещат само разбиране, но не и подкрепа. Пред медиите в София миналата седмица той заяви, че е имал изключително "откровен и открит разговор" с министър Младенов, а преди това и с президента Росен Плевнелиев и с премиера Бойко Борисов, както и с членове на парламента. Веднага след тези уводни думи обаче той заяви: "ЕС все още е изправен пред последиците на икономическата и финансовата криза и отговорът е тези проблеми да се решават чрез задълбочаване на интеграцията". Според Щефан Фюле разширяването е част от решаването на проблема, не самия проблем и затова е изключително важно да се запази импулса за реформи. България, смята още г-н Фюле, е ключова страна за разширяването в района на Западните Балкани, заради "опита й с успешния преход и уникалното й географско положение". България е ценен пример за страните от региона, които се стремят към еврочленство.

"Ние разбираме, че България има притеснения в този смисъл. Но България и бившата югославска република Македония имат силни и дълбоки връзки и ние сме убедени, че двете страни могат да решават всички отворени въпроси помежду им в духа на добросъседството, на базата на ценностите на ЕС и ние отбелязваме същото по време на нашите контакти с македонските власти", добави още Щефан Фюле. Да се продължи напред по пътя на преговорите за членство поощрява реформите, подсилва вътрешноетническите отношения и създава подходящ климат за развитието и засилването на добрите отношения със съседите, добави еврокомисарят. Цялата конструкция на изявлението му показва изключително ясно кои са приоритетите на ЕК - в момента ЕС е изправен пред тежки предизвикателства и нова промяна на архитектурата. Разширяването е наистина важен приоритет за ЕС, но определено е за предпочитане, ако не създава допълнителни проблеми.

Всякакви опити на страни-членки да извиват ръцете на потенциални кандидати все повече се гледат с лошо око в Брюксел, независимо колко основателни може да са те на национално или регионално ниво. ЕС мисли глобално и разчита на страните-членки да действат локално като се съобразяват с основните приоритети на Съюза. Затова от България и Македония се очаква да решат проблемите си заедно и основно помежду си. Това ще бъде цивилизационен избор за Македония, която не може да се отърси от нуждата да провокира съседите си, за да се самоидентифицира, но ще бъде зрелостен изпит и за България, която от пет години е член на ЕС и която, независимо че комисар Фюле учтиво нарече пример за региона за успешен преход, не бива да забравя, че все още е с механизъм за наблюдение в трудна за реформиране сфера - съдебната система. Механизъм, който ще предопределя отношенията й не само със съседите, но и с партньорите, и институциите в ЕС.