euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От вчера (31 юли) емоциите в Хърватия се покачиха рязко, след като Министерството на финансите реши да публикува списък на най-големите данъчни длъжници в страната, които с години не са плащали данъци в общ размер на близо 30 млрд. куни (около 4 млрд. евро). За сравнение бюджетът на страната за тази година е планиран да бъде 108 млрд. куни. В списъка са всички физически и юридически лица с дългове съответно над 15 000 и над 300 000 куни. На второ място сред юридическите лица е Хърватската национална телевизия и радио (ХРТ) с дълг от над 222 милиона куни. Въпросът, който мъчи медиите и гражданите обаче е защо чак сега? Изблици от възмущение, но и задоволство преливат в публичното пространство. Най-илюстративният пример е челната страница на един от най-тиражните хърватски всекидневници "Вечерни лист", на която с големи букви пише "Как е възможно това?", а отдолу са посочени някои от най-големите и известни длъжници, сред които и ХРТ. В малко зелено кръгче на първа страница е написано още: "Браво, министре! Списък, който може да промени Хърватия".

"Списъкът на данъчните длъжници, който МФ обяви публично вчера отваря повече въпроси, отколкото дава отговори. Съвсем сигурно е обаче, че това ще промени отношението към плащането на данъци в Хърватия. Браво, министър Линич!". Така започва материала си, простиращ се на многобройни страници, "Вечерни лист". Вестникът обаче задава същия въпрос, който задаваха снощи и телевизиите в многобройните си преки включвания и информации по темата - как е възможно с години никой нищо да не е правил за изчистването на тези дългове?

Публикуването на списъка, който разбуни отпускарските духове в адриатическата страна с предстоящо пълноправно членство в ЕС от 1 юли 2013 г., изключително подходящо съвпада с момент, когато министърът на финансите Славко Линич от близо месец е принуден да отстъпва от прогнозата си за излизане от икономическата рецесия още през първото полугодие на 2012 г. В интервю от преди по-малко от 2 месеца той продължаваше да твърди, че това лято страната ще излезе на положителен ръст от 0.8%, а в интервю за Reuters от тази седмица той вече признава, че "ще бъдем доволни, ако ръстът бъде около нулата и ако избегнем спад в активността". Нещо повече, Хърватия я грози намаляване на кредитния рейтинг и ако това се случи, министър Линич признава, че правителството ще прибегне до помощ от Международния валутен фонд, за да може да обслужва дълговете си.

На фона на това идват и още лоши новини. Според най-новите данни за заетостта в Хърватия на всеки час има по 40 уведомления за уволнения. Безработните са 298 437 души като се очаква след лятната временна заетост в туризма, техният брой да достигне дори 350 000. Общият брой на трудовата сила, по данни на ЦРУ, е 1.7 млн. души. Анализаторите не са единодушни относно причините за увеличаването на безработицата, която е на път да достигне 20%. Според някои повечето нови безработни ще бъдат не от публичния сектор, а от частния, заради структурните проблеми на икономиката. Други обаче смятат, че преструктурирането на производствения сектор и консолидацията на сектора на услугите са причината за ръста на безработните. Увеличаването на безработните ще упражни допълнителен натиск върху бюджета, където се полагат още усилия за намаляване на разходите.

В Хърватия от началото на 2011 г. е в сила закон, въвеждащ фискална дисциплина, според който всяка година разходите трябва да бъдат намалявани с 1% от БВП, докато бюджетът излезе на плюс или се балансира.

Освен увеличаване на събираемостта на приходите, правителството трябва да наблегне и на инвестициите, е съветът на ЕС в лицето на шефа на делегацията на съюза в Загреб Пол Вандорен. По думите му страната не привлича чуждестранни инвестиции и трябва да предприеме мерки за стимулирането им. Част от тях се очаква да бъдат внесени в парламента още тази есен, стана ясно след среща на вицепремиера Чачич с ръководителя на делегацията на ЕС в хърватската столица. Тогава се очаква да бъде внесен проектозакон за стимулиране на инвестициите, който предвижда инвеститори, които инвестират най-малко 150 000 евро да плащат по-нисък данък върху печалбата. Досега прагът за това беше 300 000 евро.

Освен това трябва да бъде приключен и въпросът, който присъства в много доклади на ЕК в присъединителния процес на Хърватия - приватизацията на корабостроителниците, които трупат огромни задължения и тежат на бюджета. Сред длъжниците, публикувани вчера от Министерството на финансите, са много държавни компании и дори министерства. Някои от публикуваните на "стената на срама", както започнаха да наричат уебстраницата местните медии и коментатори, не приемат посочените суми. Така например ХРТ смята, че дължи само една трета от 222-те милиона куни.

Със сигурност темата ще продължи да занимава хърватското общество и в следващите месеци, които се очертават все по-трудни. Пак новина от последните дни е, че през есента се очаква скок на цените на основните хранителни продукти с до 10% заради сушата това лято. Факт е обаче, че обществото застава зад правителството в усилията му да преследва всички, които укриват задължения на гърба на останалите. В коментар за "Вечерни лист" Марко Биочина посочва, че всяка куна неплатен данък е правила дупка в бюджета, която е кърпена със заеми. Това означава, пише още той, че всяка куна от неплатените задължения е струвала куна и десет липа държавен дълг, плащан от всички граждани в страната.

Шефката на данъчната служба каза вчера пред хърватската Нова телевизия, че от тези близо 30 милиарда куни очаква събирането на поне половината. Само че това ще се окаже трудно, посочват местните медии, защото някои задължения са по-стари от 10 години и шефовете на тези фирми отдавна не са на тази позиция. Наде Чавлович Смилянец се закани, че данъчните ще посегнат и на роднините, ако е необходимо, за да бъдат платени задълженията. Сред длъжниците е и фирмата на бившия хърватски външен министър Мате Гранич, която дължи на хазната 854 896 куни.

Пред "Вечерни лист" бившият първи дипломат уверява, че задълженията ще бъдат изплатени и че дългът се е натрупал заради недостиг на оборотни средства. Една от длъжниците Ася Пиплович, която дължи над 6 милиона куни, твърди, че този дълг е резултат от свършена, но неизплатена работа от общината на морския град Пореч. В черния списък има и много известни спортисти и спортни клубове. Всеки е със своята история за създалата се ситуация, с което се подхранва въпроса - как държавата ще се справи с плащането на тези задължения?