euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Миналата седмица донесе много добри новини за правителството на Зоран Миланович, от които той имаше остра нужда заради тежките икономически трудности, пред които Хърватия е изправена, засилени допълнително и от най-голямата суша в страната от десетилетия насам. Първата лястовица с добри новини беше решението на агенцията за кредитен рейтинг Fitch да повиши прогнозата си за Хърватия от "негативна" на "стабилна". Това се прие като изключително добра новина от правителството, медиите, експертите и от голяма част от обществото, тъй като за коалиционния кабинет присъдата на агенциите за кредитен рейтинг тази есен се очертаваше като най-голямата заплаха. Говореше се дори, че ако рейтингът на страната бъде намален, ще се наложи да се иска помощ от Международния валутен фонд.

Втората добра новина дойде от туристическия сектор, където страната отбеляза рекорди. За първите осем месеца на годината броят на посетилите Хърватия се е увеличил с 5.6% в сравнение с 2011 г. Все още обаче не са готови данните за това какъв е финансовият принос на този успех за хазната. Първата новина обаче има много по-голямо значение и е външна оценка за правителството и всички мерки, които то предприе през последните месеци. В аргументите си за повишаване на перспективата на Хърватия агенция Fitch посочва, че оценката отразява напредъка на правителството в разработването на средносрочен план за решаване на фискалните проблеми на страната и то в ситуация, при която публичните финанси остават ключов двигател за рейтинга на Хърватия.

Постиженията

Първата крачка за промяна на оценката на Хърватия е влизането в сила в началото на тази година на закона за фискалната дисциплина, който задължава правителството да ограничава разходите с по 1% от БВП всяка година до постигането на балансиран бюджет или излишък. Според Fitch правителството върви по график с намаляването на бюджетния дефицит и ще изпълни целите си за тази година да намали до 3.8% бюджетния дефицит от 5% за 2011 година, при това въпреки рецесионната среда. Втората причина за положителната оценка на Fitch е безмилостната война, която министърът на финансите Славко Линич обяви на данъчните длъжници. В пика на лятото министерството на финансите отвори специална страница в интернет, на която публикува имената на всички големи длъжници на хазната, което доведе до преизпълняване на плановете за пълнене на държавната каса от данъци.

Както отбелязва агенцията за кредитен рейтинг, усилията за подобряване на данъчната събираемост са добре насочени и са започнали да носят добри плодове в много кратки срокове.

Предизвикателствата

Добрите новини обаче спират дотук, тъй като предизвикателствата, пред които е изправена адриатическата страна са много и все големи - нещо, с което кабинетът на Миланович изглежда наясно. Най-големият риск пред страната, както отбелязват и агенцията, и правителството, е икономическият растеж. Перспективите пред ръста на брутния вътрешен продукт си остават слаби. Хърватия не успя да се върне към положителен растеж от 2008-а година насам. Очакванията на Fitch са за свиване на БВП с 1.7% през 2012 г., последвано от анемичен растеж от 1.5% в средносрочен план. Слабата икономика на Италия и други ключови експортни пазари на ЕС ще тежат много върху усилията на Хърватия да излезе на положителен ръст. Това представлява заплаха за фискалните корекции и за дълговата динамика, отбелязва агенцията.

И все пак страната ще получи силен тласък за икономиката си през втората половина на 2013 година, когато ще се присъедини към ЕС. Това обаче може да има само краткосрочни ползи, ако възможността не бъде използвана максимално, предупреждава Fitch. Това, което правителството трябва да направи и вече работи по него е реформа на трудовото законодателство, за да може да подобри конкурентоспособността на страната, особено след влизането й на силно конкурентния единен пазар на ЕС от догодина. В момента текат публични дискусии по предлаганите от правителството промени в закона за труда. Министърът на труда и пенсиите Мирандо Мършич съобщи вчера (10 септември) след близо четиричасово заседание на тристранния съвет на социалните партньори, че предстои законът да бъде разделен на две - Закон за труда и Закон за социалните права. Целта на реформите е да се увеличи гъвкавостта на пазара на труда, с което обаче ще се увеличи и риска от увеличаване на безработицата, която и сега расте.

Очаквано синдикатите реагираха остро на предлаганите промени като призовават за промяна в модела. В момента политиката е на рязане на разходите, но това не може да продължава вечно, каза Крешимир Север, представителят на синдикатите в тристранката. По думите му най-засегнати от промените ще бъдат работещите в публичния сектор. Министър Мършич увери обаче, че най-важният приоритет на ляво-либералното коалиционно правителство е запазването на работните места. Най-доволни от всички изглеждат работодателите. Според представителя им Дамир Кущак законът е добър опит на правителството, който те подкрепят. "С влизането в ЕС трябва да запазим конкурентоспособността", напомни той. Намерението на кабинета е законът да влезе в сила от 1 юли догодина, за когато е планирано и присъединяването на Хърватия към ЕС.

Хърватия спешно се нуждае и от чуждестранни инвестиции, за които обаче трябва да създаде необходимата гъвкава и с минимално държавно участие бизнес-среда. С други думи есента пред правителството на Зоран Миланович се очертава тежка и натоварена, каквато ще бъде и в цяла Европа впрочем. Според хърватския всекидневник Vecernji list 10 са предизвикателствата пред кабинета, съставен от коалиция "Кукуригу" - между Социалдемократическата партия на Миланович и Хърватската народна партия на първия вицепремиер Радимир Чачич.

Преодоляване на щетите от сушата, за което земеделските производители искат компенсации от правителството, каквито правителството казва, че не може да осигури от бюджета; недовършения процес на приватизация на корабостроителницата "Бродосплит", което е и едно от постоянните изисквания на Европейската комисия; намаляването на работещите на бюджетна издръжка; граничните спорове с Босна и Херцеговина, от които зависи изграждането на стратегически важния Пельешачки мост, който трябва да свърже Хърватия с южната й част, прекъсната от петкилометровия излаз на Босна и Херцеговина на Адриатическо море. Изграждането на топлоцентралата "Пломин" е друго предизвикателство, за което пише вестникът.

Друг проблем, който се очертава с всеки изминал ден като много сериозен е разминаването между целите на правителството и на отделните министерства. Вече за две от тях стана ясно, че са похарчили предвидените си бюджети и няма да имат пари да плащат заплати до края на годината. Това са министерствата на правосъдието и на образованието. Съществува реална опасност от намаляването на заплатите на учителите с 10%. Финансови проблеми има и министерството на вътрешните работи. Министър Линич обаче е категоричен, че не може да се правят компромиси за никого, защото за да бъдат постигнати заложените фискални цели за 2012 г., до края на годината трябва да бъдат орязани още 700 милиона куни от бюджета.

Линич е против търсене на външна помощ, тъй като дългът на страната нарасна драстично през последните години. По данни на агенция Fitch публичният дълг се е увеличил от 38 на сто от БВП през 2005 г. на 45.7% през 2011. Очакванията са дългът да достигне пик от 58% от БВП през 2015 г. и да започне да спада от 2016 г., което се разминава с икономическите прогнози на правителството, което предвижда нарастване на дълга до 52.9 процента през 2013, който да започне да намалява от 2014-а година нататък.

Въпреки тежката ситуация пред Хърватия се отварят добри възможности с влизането в ЕС да използва еврофондовете, за да компенсира липсата на чуждестранни инвестиции и чрез тях да преодолее рецесията, както направи Полша, която беше единствената страна от ЕС, пожалена от рецесията. Правителството в Загреб има избор, за който има ярки примери в ЕС: да продължи с трудните структурни реформи, но да се възползва максимално от възможностите на единния пазар и структурните фондове или да продължи да спазва фискална дисциплина, но без сериозни икономически постижения и ниска усвояемост на еврофондовете, както прави България, с която наскоро Vecernji list направи сравнение. Очевидно е, че правителството е избрало първата опция. Остава и обществото да е готово да продължи да стиска зъби и да затяга колана.