euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 9 август в блога на най-тиражния хърватски ежедневник Vecernji list излезе коментар на колумниста Марко Биочина, в който той прави паралел между България и Хърватия и задава въпроса коя от двете страни е по-успешна. Предлагаме ви превод на пълния текст на коментара.

Всъщност ние нямаме никакво особено мнение за тях. Поне що се отнася до тяхната държава. Името на техния парламент за нас е синоним на пропаднала организация, а българи наричаме жълтите стотинки от нашата валута. Когато през 2007 България беше приета в Европейския съюз, коментарът на повечето хърватски граждани беше: "С какво са по-добри от нас?", а с доста злорадство коментирахме неотдавнашния инцидент, когато един съвременен артист показа тази държава като тоалетна на картата на Европа. Наистина и днес, когато Хърватия се намира в тежка както икономическа, така и обща криза на обществото, българите са едни от редките народи в Европа, които хърватите все още възприемат като по-малко успешни от себе си.

Това не е въпрос на национализъм. Тези възприятия се изграждаха дълго време и винаги са се основавали на реални събития. Освен това, заради разделението от Желязната завеса, местните граждани, дори като част от недемократичен режим, имаха доста привилегии, за които българите по време на комунизма можеха само да мечтаят.

Как падаше българският публичен дълг?

Да, стандартът на живот в Хърватия беше значително по-висок от стандарта на живот на българските граждани. Той остава по-висок и днес и затова не е нужно да се рови из сухопарната статистика. Нещо повече - всеки, който е посетил София (столицата на България) вероятно с потрес е видял стройните редици сгради в стил „соцреализъм“, разделени от зелени площи, обрасли с бурени и пълни с боклук. Накратко – имаме по-чисти улици и по-добри пътища от българите, полицията ни е по-ефикасна, здравеопазването – по-достъпно, дори образователната ни система е по-развита. Но означава ли това, че сме по-успешни от България? Помислете отново!

През последните няколко дни хърватите с ужас разбраха, че към края на февруари публичният дълг на страната е възлизал на 165.2 млрд. куни, което е около 48.5 на сто от брутния вътрешен продукт. (БВП). Само за един месец, в сравнение с януари тази година, той се е увеличил със 7 млрд. куни или почти 2 на сто от БВП. Това не е нищо ново. Само през първите девет месеца на миналата година същият този дълг се увеличи с 14.7 млрд. куни, след това до края на годината отбеляза спад, за да продължи отново да расте тази година.

Какво общо има това с България?

Ами, ако всички хърватски властимащи биха се поинтересували в интерес на обществото да видят истинския размер на тези числа, освен тях, като сравнение, биха показали и статистиката на други държави. А ако бяха направили това, хърватите биха разбрали, че България след Естония има най-ниския публичен дълг в Европа. В края на миналата година той е бил 16.3 на сто от БВП, а междувременно намаля още, това означава, че в момента е три пъти по-малък от хърватския.

Разбира се, сами по себе си тези данни не значат нищо, но те са само част от общата картина, която за хърватите би била доста шокираща. По-точно през 2000 г българският публичен дълг възлиза на 75 на сто от БВП, а през следващите 11 години е намалял с 80%, за да достигне нивото, на което се намира днес. А щом и тогава, и сега вътрешният дълг на страната е било около 100% (подобно на хърватския), логично е да се смята, че държавата е връщала дълговете си, а това място е било заето от частния сектор.

Как успяваха да се справят българите? Всъщност е много просто. Наред с умерения икономически растеж държавата строго контролираше разходите си, намаляваше заплатите в публичния сектор, както и нивото на услугите, които предоставя на гражданите. Средствата, събрани от приватизация, се харчеха така че нуждата от дълг да намалява, а за тази цел държавата използваше достъпните и евтини средства след влизането си в Европейския съюз. А през това време Хърватия харчеше. Строяхме пътища, боядисвахме тунели, изграждахме спортни зали, създавахме най-различни агенции, държавни служби, раздавахме коледни премии и други бонуси. Накратко – правехме всичко това, което една организирана и разумна държава би направила, с една разлика – ние нямахме пари за това. И трупахме дългове. Българите не го правеха и днес живеят по-зле от нас. Но честно казано, харчеха само толкова, колкото имаха.

Някога отдавна тази концепция изглеждаше единствената правилна, преди разни финансисти и икономически експерти да започнат да ни учат как може да харчим и без да имаме какво, как утре всичко ще е по-ефективно, по-качествено, отколкото е днес, и без проблем ще върнем всичко. Минаха десетина години. Нищо не е по-качествено, не сме станали по-успешни, дългът ни е огромен и сега се надявам, че добри качества ще имат нашите синове, на които елегантно оставихме да плащат дълговете, които натрупахме.

Накратко – живяхме в десетилетието на лъжите, при това гледайки с презрение онези, които като българите, живееха по-скромно, но спрямо своите възможности. След това десетилетие на пируване, дойде време за изтрезняване. Ако искаме да преживеем, през следващите десет години ще трябва да правим това, което българите правиха през последните 10. Ако не сме готови да признаем това пред самите себе си, наистина можем да завършим като „българско събрание.“

Снимките и линковете са на euinside. Оригиналното заглавие във Vecernji list е "Наистина ли сме по-успешни от България?"