euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От 1 януари 2013 година Хърватия ще бъде с ново статистическо териториално деление, представено на 29 август от вицепремиера и министър на регионалното развитие и еврофондовете на страната Бранко Гърчич и от външния министър Весна Пусич. Целта на промяната е подготовка за усвояване на структурните фондове на ЕС след присъединяването на Хърватия към съюза, планирано за 1 юли 2013 г. Промените засягат само втория компонент от териториалното деление, известен в ЕС като NUTS. Тази номенклатура има три основни компонента в зависимост от размера на регионите:
- NUTS I - покрива минимален брой от 3 милиона души население и максимален от 7 милиона, поради което много често цели държави попадат в тази номенклатура;
- NUTS II - са по-малки региони с минимално изискване за население от 800 000 до 3 милиона;
- NUTS III - най-малките единици, при които минимумът е 150 000, а максимумът 800 000.

Делението е изключително важно за получаване на средства по структурните фондове на ЕС, тъй като най-много пари се отделят за регионите, чийто брутен вътрешен продукт на глава от населението е под прага от 75% от средното за ЕС. От 2007 г. досега Хърватия беше разделена на три дяла: Северозападна Хърватия, Централна и Източна, и Адриатическа Хърватия. Недостатъците на това деление обаче, както обясни вицепремиерът Гърчич са, че една трета от страната (Северозапдната част около столицата Загреб) не подлежи на финансиране от структурните фондове, тъй като е развита над средното. Самият град Загреб е с БВП от 110% от средното за ЕС и икономически тегли околните общини, но ги обрича да не могат да получат европейско финансиране. Самите те не са толкова развити и имат нужда от финансиране. По старото деление Северозападна Хърватия е със 78.3% БВП от средното за ЕС27 и население от 1 661 363 души. Регионът Централна и източна Хърватия пък е с нисък брутен вътрешен продукт от 45.5% от средното за ЕС и малко над милион и 300 хиляди души население. Адриатическият регион има БВП от 62.1% от средното за ЕС и милион и 400 хиляди души.

Затова се стига до решението, вече съгласувано с Евростат и Европейската комисия, Хърватия да бъде разделена на два региона - континентална Хърватия и Адриатически регион. С това деление картината изглежда така: Континентална Хърватия вече има БВП от 64.1% и население точно до тавана по NUTS III от 2 960 157 души, като г-н Гърчич обясни, че предвид демографската картина в страната (за първи път от тази година броят на новородените е под броя на починалите) няма опасност таванът от 3 милиона души да бъде достигнат или подминат. Адриатическият регион си остава непроменен. Така, по думите и на Пусич, и на Гърчич, няма да остане място в Хърватия, което да няма възможност за финансиране. Нещо повече -министър Пусич уточни, че това деление ще гарантира на страната еврофондове за следващите 14 години, тоест за следващите два многогодишни бюджета.

В момента текат преговорите по финансовите перспективи за периода 2014-2020 г., в който за Хърватия са предвидени малко над 13 милиарда евро. Бранко Гърчич подчерта, че в първата пълна година от членството на страната в ЕС (тъй като през 2013 тя ще има само 6 месеца пълноправно членство) Хърватия ще има на разположение по милиард и сто милиона евро годишно, като сумата към края на периода ще се увеличава. Голямото предизвикателство обаче ще бъдат проектите и усвояването, както предупредиха и двамата министри.

Огромен дял от тези над 13 милиарда евро е планиран за обновяването на транспортната инфраструктура на страната; за обновяване на железниците, които не са особено развити, в тежко състояние са и им предстои приватизация, но по думите на Гърчич те са един от основните приоритети и на Хърватия, и на ЕС; речните и морските плавателни пътища, както и пристанищата също ще бъдат финансирани с пари по структурните фондове. Хърватия има същите проблеми, които България още не е решила, въпреки вече петгодишното си членство, със сметищата. В последната гореща седмица на август в столицата Загреб имаше кратка криза с боклука заради протест на жителите около сметището в Якушевац. В продължение на три дена боклукът на града не се извозваше. Бранко Гърчич съобщи, че всяко регионално сметище ще се финансира от еврофондовете. Другата гореща тема, която занимава Хърватия вече цяло лято е сушата и пълната липса на инвестиции за земеделско напояване, въпреки че огромна част от предприсъединителните фондове са отивали именно за земеделие. Тази сфера също ще бъде включена в проекти за финансиране от ЕС.

След обявяването на новото териториално деление не закъсняха и критичните реакции. Съществуват опасения от новата подялба, че някои по-бедни области (жупани) няма да могат да осигурят необходимото съфинансиране, което обаче е проблем и за цялата държава, която навлиза в тежък период за публичните финанси и се страхува от загуба на кредитния си рейтинг (BBB- по Fitch, Baa3 по Moody's, BBB- по Standard & Poor's). Други притеснения произтичат от това, че стойността на едно евро не е една и съща навсякъде из Хърватия. Така например в отворено писмо до правителството жупанът (областният управител) на Вировитичко-подравската жупаня Томислав Толусич посочва, че парите, които Хърватия трябва да даде - 15 или 25 евро, за да може да вземе 75 евро от ЕС - нямат същата стойност в източната част на страната, както в северозападната част. По думите му статистиката не взима предвид стойността на парите, стойността на имотите и съответно на брутния вътрешен продукт.

Г-н Толусич смята, че с новото деление в следващите 14 години икономическите разлики между по-бедните и по-богатите райони вместо да намалеят, което е първата и основна цел на структурните фондове (така наречената конвергенция), ще се увеличат значително. Министърът на външните работи и европейските въпроси Весна Пусич обаче подчерта, че с новото деление се дават равни възможности на всички да усвояват средства при по-добри условия. "Сега, вместо да платят 40 евро, за да получат 60 евро, ще трябва да платят 15 евро, за да получат 85 евро от еврофондовете". Вицепремиерът Гърчич от своя страна повтори неколкократно, че всички области в страната ще имат равен старт. Той увери също, че правителството има пари за съфинансиране. Дали това е така, ще стане ясно в следващите години.