euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

“Очевидци твърдят, че Словения има море, в което обаче има само един кораб, защото ако акостира и втори, той вече ще бъде в чужди води”. Спомних си този виц, измислен естествено от съседите хървати, защото съвсем не на шега именно териториалните претенции на Словения в залива Пиран бяха причина временно да бъдат замразени преговорите на Хърватия за членство в Европейския съюз. Проблемът идваше от това, че по време на съществуването на бивша Югославия граница между двете държави не е имало и според хърватската страна тя трябва да минава по средата на малкия залив, лишавайки Словения от достъп до международната акватория на Адриатическо море, докато Словения настоява за получаването на по-голямата част от залива.

В крайна сметка беше договорено международен арбитраж да реши спора, a междувременно Хърватия затвори всички преговорни глави, подписа договора за присъдиняване и до официалното й членството догодина остана само той да бъде ратифициран от останалите страни-членки на ЕС. И точно в момента, когато пътят към членството оставаше ясен и чист, хърватските вестници започнаха да излизат със заглавия "Словения заплашва да блокира членството ни в ЕС" и "Пътят на Загреб към Брюксел вече не изглежда толкова равен". Причината: спорът за залива Пиран не е единственото наследство от Югославия, което двете независими държави не могат да поделят.

Новият спор, който всъщност далеч не е нов, е за бившата Ljubljanska Banka (Люблянска банка) - една от най-големите финансови институции по времето на бивша Югославия, в която около 130 хиляди хървати също са имали спестявания, тъй като тя се е смятала за по-сигурна от местните банки. Още през 1989 г. обаче банката обединява дейностите на всичките си филиали в Любляна, а в края на 1991 се оттегля от хърватския пазар. Част от хърватските клиенти на банката преместват средствата си в двете големи местни банки - Zagrebačka banka (Загребска банка) и Privredna banka Zagreb (Стопанска банка Загреб) - и с времето те са им били изплатени като част от “старите валутни спестявания”.

Част от хората обаче оставят парите си - смята се, че това са около 310 милиона германски марки. С разпада на федерацията обаче банката е обявена в несъстоятелност, а през 1993 година в Словения е приет закон, с който всички спестявания в чужда валута на чужденци в Люблянска банка се смятат за част от наследството на бивша Югославия, тъй като преди това са били гарантирани от бившата Югославска народна банка. След фалита на банката словенското правителство създава и сега същестуващата Nova Ljubljanska Banka (Нова Люблянска банка), а всички спорни активи са оставени извън нея. През 1997 е приет нов закон, с който се забраняват жалбите на хърватски граждани в Словения. Две години по-късно Любляна приема спора да бъде решен с помощта на арбитраж във Вашингтон. Идеята обаче не се осъществява, тъй като в Хърватия предстоят избори, а президентът Франьо Туджман е смъртно болен.

Нито през 2001, когато е подписано споразумение за наследството от бивша Югославия, нито през 2004, когато двамата премиери - Янез Янша (който в момента отново е на този пост) и Иво Санадер - се очаква да се разберат, а вместо това се скарват, проблемът е решен. Временно примирие настъпва по време на мандатите на Ядранка Косор и Борут Пахор, но с идването на власт отново на Янша спорът пак се появи на дневен ред. Хърватският външен министър Весна Пусич побърза да увери, че ратификацията на присъединителния договор и решаването на спора около Люблянска банка не са свързани и обяви, че заедно със словенската страна са избрали по един представител на всяка държава - за Хърватия Здравко Рогич, а за Словения Франце Архар - до есента да излязат с предложение за решаването на спора.

Хърватските медии коментират, че не е ясно какво решение изобщо се търси, след като Словения не възнамерява да отстъпи от позициите си. В същото време от Брюксел свиха рамене и обявиха, че спорът е между двете държави и те трябва да си го решат. Преди това се провали и опитът той да бъде решен от Банката за международни разплащания в Базел. Стига се дотам, че докато Пусич обясняваше как ратификацията няма общо със спора за Люблянска банка, словенският й колега Карл Ерявец заяви в Брюксел, че спорът може да отложи ратификацията в словенския парламент. “Лично аз бих искал Хърватия възможно най-скоро да влезе в ЕС, да ратифицираме договора. Предусловието за това обаче е да решим проблема с Люблянска банка, каквито задължения страната пое със затварянето на глава 4 от преговорния процес (за свободното придвижване на капитали, б.а.),” каза Йерявац пред началото на последния съвет на външните министри на ЕС.

Хърватия от своя страна настоява, че глава 4 вече е затворена и че страната изпълнява ангажиментите си по нея. От Любляна обаче се чуват упреци, че хърватското правителство стимулира делата срещу Люблянска банка. “Да оставим всичко на диалога. Сигурен съм, че и двете страни могат да намерят адекватно решение на проблема, така че да изчакаме хърватската страна да изпълни задълженията си, произтичащи от глава четвърта.” Очакванията са първата среща между Рогич и Архар да е в края на август, дотогава преговорите ще продължат да боксуват. Факт е, че Словения, дори и да иска, трудно ще изплати старите задължения на Люблянска банка, защото банковата й система е в сериозни затруднения. Двете най-големи банки в страната - Нова Люблянска и Nova Komercijalna Banka Maribor (Нова търговска банка Марибор) са затънали в лоши кредити, като само за спасяването на първата са необходими между 1.5 млрд. и 3 млрд. евро.

По думите на изпълнителния директор на банката Божо Яшович именно на 3 млрд. евро възлизат лошите заеми в банката, които представляват 20 на сто от кредитния й портфейл. Държавата вече наля 381 млн.евро за увеличаване на основия капитал на банката, а до края на годината се надява да намери и купувач на своя дял от 25 на сто в банката. Въпреки това, опасенията, че Словения ще поиска помощ от Европейския съюз, остават. Освен това страната така и не можа да избегне политическата криза, дори след предсрочните избори през декември, тъй като премиерът Янша наложи доста непопулярни мерки, а в момента основният проблем е, че той едва ли ще има необходимото мнозинство в парламента, за да прокара златното фискално правило на ЕС в словенската конституция. Гласуването му е отложено за есента, но не е изключено то да бъде обвързано и с вот на доверие към правителството.

Причините са, както обобщава независимият анализатор Андраж Грахек в блога на Financial Times: “Как да превърнете страна с публичен дълг от по-малко от 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и бюджетен дефицит между 3 и 4% от БВП в страна на път да загуби достъп до международните пазари и да поиска помощ от Европейския съюз? Лесно е. Просто попитайте словенските политици.” Също пред FT друг анализатор – хърватинът Давор Гйенеро коментира, че всъщност и двете страни в момента преувеличават, за да прикрият случващото се на политическата сцена, особено в Словения, но в крайна сметка членството на Хърватия не е заплашено.