euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Брюкселските чиновници често се ядосват, когато ние журналистите започваме да даваме оценки на техни документи, особено когато става дума за докладите за напредъка към европейско членство. Тогава най-често медиите прибягваме до оценки като "положителен", "добър", докато националните политици обичат да казват "балансиран" и "обективен". Причината е, че рядко обикновените граждани четат тези документи, за да могат да вникнат в иначе наистина изключително обективните и най-вече неутрални оценки на Европейската комисия на напредъка на страните, които имат желание един ден да станат равностоен член на Съюза. Проблемът идва оттам, че при представянето на доклада всяка страна се опитва да го "преведе" максимално разбираемо на своята аудитория - политиците го пудрят, за да си запазят рейтингите, медиите опростяват, за да "продадат" иначе трудносмилаема новина. Затова и много често проблемите, които тези доклади съдържат под "брюкселския език", остават незабелязани от широката аудитория.

Това води и до напрежение вътре в самия Европейски съюз на по-късен етап, когато се окаже, че една страна е приета недостатъчно подготвена. ЕС се опари особено силно с България и Румъния, за които трябваше в последния момент да разработва предпазни механизми, които, уви, не сработват, а сега наред е Хърватия и е видим страхът от страна на влиятелни страни-членки да не се повтори провала с България. А откъде идва този страх? Един бегъл поглед върху историята на дълговата криза в еврозоната отговаря задоволително на този въпрос, както и някои проблеми по границите на Шенген. Затова е важно да се прави задълбочен анализ на проблемите, тези проблеми да се изиска да бъдат решавани, защото единството на ЕС и без друго е застрашено.

Голямото изпитание за Черна гора

На миниатюрната балканска страна Черна гора й предстои изключително тежко предизвикателство, тъй като тя е следващата след Хърватия, за която членството се вижда на хоризонта. Миналата година през лятото тя получи дългоочакваното "да" за започване на преговори за присъединяване, които вече текат. Уви, ситуацията в страната не дава особено големи основания да се надяваме, че това ще бъде следващата Хърватия, независимо колко на всички ни се иска като поредния стимул за промяна (не само имиджова, а коренна) на бурето с барут, наречено Балкани.

Черна гора се управлява от премиер, който властва в страната през последните 20 години и за него е трудно да се каже, че е носителят на промяната в страната, която има крещяща нужда от това. Негов външен министър е доскорошният министър-председател Игор Лукшич - млад, многоезичен и обнадеждаващ, който всъщност доведе Черна гора до момента на преговорите. Засега обаче страната остава в ръцете на миналото си, на стария тип водене на политика и затова ще бъде от особено значение как Брюксел ще "разчете" поведението й и как ще го предаде на европейската, а и на черногорската общественост (съвсем не на последно място).

Какво казва Брюксел?

През октомври Европейската комисия по журналистическите стандарти произведе един по-скоро положителен, но доста хладен доклад. Езикът в документа обаче дава достатъчно основания на политиците да го представят в много по-добра светлина, отколкото всъщност е. Така например в него се съдържат оценки като: "Що се отнася до върховенството на закона, Черна гора постигна напредък в подсилването на законодателната и контролна роля на парламента, включително по отношение на въпроси, свързани с върховенството на закона. Прилагането на наскоро приетото изборно законодателство започна, а административният и експертният капацитет на парламента беше подсилен. Прозрачността се подобри и комисиите, свързани с европейската интеграция и борбата с корупцията бяха създадени". Често присъстват думи като "подобрява", "напредък" и пр.

Черна гора е първата от страните в процеса на разширяването, върху които ЕК ще експериментира като започва преговорите от най-трудните глави (в областта на правосъдието и върховенството на закона). Може би това е причината за по-мекия тон на доклада. В този смисъл внимание заслужава подготвяната от Европарламента резолюция по доклада. В момента тече процеса на събиране на поправки по доклада [на английски език] на британския евродепутат Charles Tannock (Европейски консерватори и реформисти), който е докладчик за Черна гора в комисията по външни работи на Европарламента. Някои от предложените поправки заслужават особено внимание, тъй като правят оценката за реалното състояние на Черна гора доста по-ясна.

Още в самото начало на своя доклад британският евродепутат посочва, че в Черна гора е постигнат "значителен" напредък по пътя към европейско членство. В предложението на двете евродепутатки от групата на Зелените и Европейския свободен алианс, Ulrike Lunacek и Marije Cornelissen, обаче се настоява да бъде записано, че Черна гора е постигнала "известен" напредък. Тези две евродепутатки са и най-активните вносители на поправки към доклада на Charles Tannock. Те настояват за промени и във формулировката на доклада, относно недостатъците, които все още не са отстранени като предлагат да се посочи, че става дума конкретно за борбата с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.

Явно в отговор на процесите на Балканите като цяло, но и в Черна гора след изборите миналата есен там, е друго предложение за поправка на гръцкия евродепутат Maria Eleni Koppa (Социалисти и демократи), която предлага към текста, в който се посочва, че Черна гора е първата страна, за която преговорният процес се прилага със засилен фокус върху основните свободи, правосъдието, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, да се добави демократичното управление и върховенството на закона. Тази поправка е особено важна, тъй като отразява точно това, в което страните от Балканите постоянно се провалят - да създадат здрави основи на демокрацията и върховенство на закона.

Ulrike Lunacek и Marije Cornelissen искат корекция и в още един параграф от доклада на Charles Tannock, който се отнася до проведените в Черна гора избори. В оригиналния документ се отправя призив към местните власти да подобрят още съставянето на избирателните списъци, контрола върху финансирането на кампаниите и прегледа на подадените жалби. Двете зелени евродепутатки обаче смятат, че трябва да се използва по-силен език като призовават черногорските власти да "предотвратят, с оглед на бъдещи избори, нередностите, свързани със съставянето на избирателни листи, лошата прозрачност по отношение на контрола върху финансирането на кампаниите и употребата на обществени ресурси от политическите партии".

Тяхното предложение за поправки призовава още властите в Подгорица да приложат "без забавяне" съответните препоръки на бюрото за провеждане на избори към ОССЕ, за да може да се увеличи допълнително доверието на обществото към избирателния процес. Тази препоръка, впрочем, вероятно щеше да фигурира и в доклад за България, ако сега страната беше в процес на присъединяване към ЕС.

Словенската евродепутатка Tanja Fajon (Социалисти и демократи) също предлага драстична промяна на текста, който е свързан изцяло с корупцията. В доклада на британския евродепутат е записано, че парламентът "Съжалява, че корупцията остава повсеместна; окуражава правителството да приложи антикорупционните мерки, включително и новия закон за финансирането на политическите партии последователно, да изгради досие от изпълнени задачи специално по отношение на разследванията и обвиненията в корупция на високо ниво, да подсили допълнително превантивните инструменти и кампаниите за повишаване на информираността, както и да защити гражданите, които докладват случаи на корупция; подчертава нуждата от подсилване на свързания с това административен капацитет и междуагенционното сътрудничество".

Tanja Fajon предлага обаче в този текст да се посочи, че корупцията твърде често се възприема с прекалено голяма доза толерантност. По същия параграф забележки имат и Ulrike Lunacek, и Marije Cornelissen като предлагат да се запише, че ЕП призовава за конкретни резултати при разследването на корупция на високо ниво като например конфискация на имущество, получено от корупция; призовава за задълбочено разследване на приватизационни сделки, които са довели до ликвидация или до лошо представяне на компаниите. Това впрочем също би било подходяща за България забележка. Двете евродепутатки предлагат промени и в текста, който засяга медийната среда в Черна гора, тъй като той е доста пожелателен.

Те изразяват загриженост от непропорционалните заплашителни изявления на високопоставени държавни представители спрямо дейностите и ролята на медиите и организациите на гражданското общество. Изразяват и "дълбока загриженост" от наскорошните съдебни дела срещу една от големите и влиятелни медии в страната Vijesti и срещу Dan, заради начина, по който са отразили приватизацията на мобилния оператор в страната Telekom. Осъждат се и опитите за финансовото отслабване на независимите медии, което е урок от ситуацията, която се повдига в Унгария и България.

Ulrike Lunacek и Marije Cornelissen предлагат да се добави и изцяло нов параграф към текста, в който се изразява дълбока загриженост от факта, че полицейските разследвания на многобройни нападения срещу черногорски журналисти и медийни обекти не са довели до нито една присъда. Напомня се на черногорските власти, че е спешно да разследват "успешно" случаите на Душко Йованович, Оливера Лакич и запалването на автомобили на всекидневника Vijesti. Оливера Лакич е разследващ репортер на вестник Vijesti, която през март миналата година е нападната и жестоко пребита пред дома й. Главният редактор на Dan Душко Йованович пък е бил застрелян през 2004 г. на улицата в черногорската столица. Това не са единствените случаи на насилие срещу журналисти в малката балканска държава.

Двете евродепутатки предлагат и текст, който засяга създаването на независима комисия за предотвратяване на конфликт на интереси, като се гарантира, че нейни членове няма да са замесени в дела, свързани с конфликт на интереси, организирана престъпност и корупция.

Внесени са и доста предложения за поправки, свързани с икономическото положение в страната, в която безработицата е изключително висока, а притокът на инвестиции отслабващ. Какъв вид ще придобие окончателната резолюция, която Европарламентът ще гласува в първата половина на 2013 г. предстои да видим. От внесените поправки става ясно обаче, че в Черна гора има проблеми, които заслужават сериозно внимание и този път е важно да не се обръща прекалено голямо внимание само на една група проблеми, за сметка на други, не по-малко важни, какъвто е медийната среда например.