Временното винаги е най-постоянно

Аделина Марини, February 20, 2013

Ситуацията, в която се намира Хърватия в момента заради нерешени двустранни въпроси със Словения (основно спора за старите спестявания в бившата Люблянска банка), поставя под въпрос навременното присъединяване на страната към ЕС, планирано за 1 юли 2013 г. За разлика от България и Румъния, чието присъединяване зависеше единствено от собствените им усилия да реформират съдебните си системи, Хърватия е изпълнила почти всички условия, подготвена е добре, но договорът й за присъединяване чака решение на двустранен проблем, за да бъде ратифициран от Словения. Европейската комисия неведнъж се е сблъсквала с подобни казуси по време на последната голяма вълна на разширяване - през 2004-а, когато пое 10 нови членки, но с бавното напредване на Западните Балкани към европейско членство, двустранните постюгославски проблеми се очертават като сериозно предизвикателство.

Комисията предпочита страните да решават си тези проблеми помежду, тъй като вярва, че това е признак на зрялост и още едно изпитание за готовността им за европейско членство. Освен това, изпълнителният орган на ЕС няма капацитета (както правния, така и експертния) да се меси в такива проблеми. Често обаче страните, които са вътре използват членството и блока зад гърба си, за да упражняват натиск върху тези, които са отвън. Такъв е случаят с Македония, която дори не може да започне преговори за присъединяване, тъй като има сериозни спорове с Гърция и с България. Този натиск може и да изпълнява някакви краткосрочни политически цели в засегнатите страни, но определено не е в услуга на европейската интеграция. И въпреки че решаването на двустранните проблеми е условие за членството, факт е, че ЕС си е затварял очите или е подценявал мащаба им. Най-яркият пример в този смисъл е присъединяването на Кипър разделен. Проблем, който тежи в отношенията между ЕС и Турция и който блокира напредъка в преговорите за присъединяване.

Ще бъде ли Хърватия "Словения" за Черна гора?

През лятото на 2012 г. на пистата за европейско членство застана малката балканска страна Черна гора, за която има надежди, че ще бъде следващата (29-а) страна-членка на ЕС. Разбира се, Подгорица има изключително дълъг път да извърви като властите в страната дори избягват да прогнозират кога страната би могла да стане член. Казват даже, че за тях е по-важен процесът, отколкото самото присъединяване. Важна част от процеса обаче е решаването на двустранните проблеми, а между Хърватия и Черна гора има граничен спор. Става дума за малкия полуостров Превлака, който се намира в най-южната точка на Хърватия и за който действа техническо споразумение. Нееднократно и хърватски, и черногорски официални представители са заявявали, че това не е отворен въпрос между двете страни.

Това казаха и министрите на външните работи Весна Пусич и Игор Лукшич в Загреб на 19 февруари. Те обаче казаха и още нещо много важно, че засега временният режим функционира много добре, не е създавал проблеми и не обвързва с краен срок намирането на окончателно решение. Първият вицепремиер и министър на външните и европейските работи на Хърватия г-жа Пусич обясни в отговор на въпрос на черногорски журналист, че двамата с г-н Лукшич са се договорили в бъдеще да застанат начело на смесената комисия, която ще се занимае с намирането на дълготрайнорешение на проблема. Нещо повече, тя каза, че двете страни трябва да се опитат да решат двустранно този въпрос. Ако обаче това се окаже невъзможно, винаги стои възможността да се отиде на международен арбитраж. "На този етап смятаме, че е възможно и необходимо да се опитаме да решим това сами", заяви г-жа Пусич.

Вицепремиерът и министър на външните работи на Черна гора пък допълни, че би било изключително послание намирането на двустранно дълготрайно решение. Но не бързаме, е посланието и на двамата. В този дух звучаха и разговорите между Хърватия и Словения. Двете страни бяха изключително уверени през лятото на миналата година, че до края й ще намерят решение на проблема със спестяванията в Люблянска банка. Тогава те назначиха финансови експерти с мандат да намерят експертно решение. Г-жа Пусич казваше, че това ще демонстрира пред ЕС зрелостта на Хърватия (и Словения) да решат сами проблемите си. В процеса на преговорите обаче, започнаха да се появяват политически призиви от страна на Словения за международен арбитраж. Само че се оказа, че за това няма никакво време.

В момента и Загреб, и Любляна панически се опитват да намерят взаимноприемливо решение, което да не попречи на Хърватия да се присъедини на 1 юли, защото това няма да е в интерес не само на Загреб, но и на Любляна, тъй като ще покаже, че една малка страна от два милиона души застрашава разширяването на съюз от 500 милиона заради тяснополитически интереси.

Дали това ще се случи и с Черна гора, независимо, че й предстоят поне 10 години до евентуалната готовност за членство (в зависимост от хода на реформите). В отговор на въпрос на euinside дали има проблем, който може да застраши присъединяването на Черна гора към ЕС и Пусич, и Лукшич бяха единодушни. Черногорският министър заяви, че дори и въпроса с Превлака не се възприема като проблем, а като точка от дневния ред, която трябва да бъде решена своевременно. "Надявам се, че ще демонстрираме способност да я решим на двустранно равнище". Той добави, че двете страни са всъщност много добър пример за това как проблемно минало може да бъде превърнато в плодотворно сътрудничество.

Г-жа Пусич също не вижда препятствия и не смята, че е възможно в бъдеще Хърватия да има интерес да спира или препятства присъединяването на Черна гора. Тя каза, че интеграцията на съседите на Хърватия е от непосредствен интерес за страната. Напредъкът към европейската интеграция е единствената гаранция за дългосрочна стабилност, а стабилността е ключов фактор в целия регион, подчерта тя. Това безспорно е така. Проблемът обаче е, че нерешаването на спор, който е с временен режим, колкото и да не е създавал никакви проблеми, не създава и гаранции, че някога няма да започне да работи като бомба с часовников механизъм. Десет години са голям период от време, през който много неща могат да се променят, а на Балканите сме доказали, че промените обикновено са бурни.

Ако Словения премахне последната пречка, Хърватия ще се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г. След това тя няма да има никакви основания да бърза да реши проблем, който ще остане основно черногорски.

Черна гора започва преговори за присъединяване