euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Нели Куцкова е съдия в Софийския апелативен съд и говорител на Съюза на съдиите. Г-жа Куцкова има близо 30-годишна кариера като съдия, била е заместник-министър на правосъдието (1992-1993), член на ВСС (1999-2003), съосновател е на Правната инициатива за обучение и развитие ПИОР и е известна с откровените си изказвания и непримиримата си позиция по отношение на провеждането на съдебната реформа. Обърнахме се към нея за коментар по доклада на ЕК от 20 юли, който предизвика силно напрежение между изпълнителната и съдебната власт (вижте коментар по темата). Ето прочитът на доклада според съдия Куцкова (подчертаването е нейно).

Не мога да проумея пълната липса на самокритичност, ясно видима у висши представители на властта. Всички много доволни, всички много похвалени и горди. Само съдът пречи, разбира се. Цитират се избрани части от доклада, които вдигат рейтинг, а други се премълчават. Например, по показател 6 „България засили усилията си да противодейства на организираната престъпност и да възстанови доверието в публичните институции. Арести на добре познати криминални фигури в резултат на насочени операции бяха осъществени. В някои от случаите бяха инициирани и съдебни процедури. В същото време събирането на качествени доказателства в досъдебното производство остава сериозен проблем, както и дългите процедури и чести забавяния на съдебна фаза.”

Хората, които разбират от правораздаване, знаят, че наказателните дела се бавят в съдебна фаза по две основни причини. Едната е, когато доказателствата са събрани некачествено и се налага всичко наново да се проверява в рамките на един публичен състезателен процес. Това са свидетели, експертизи, съдебни поръчки до други държави – може да отнеме години. Друга причина са придобилите европейска известност „медицински” причини за забавяне на делата в съдебна фаза. От Съюза на съдиите близо една година водихме преговори с Министерството на здравеопазването за промяна в Наредбата, която регламентира издаване на болнични листове.

Целта ни беше в съответния болничен лист лекарят да бъде длъжен да отбелязва, че този документ ще служи за представяне пред органите на разследването, прокуратурата и съда. Превенция, така да се каже, към услужливи лекари. Защото съвсем не са само „Маргините”, които боледуват. Заради заболявания се отлагат стотици дела – и граждански, и търговски, и административни. Всяка страна по дело, която има интерес от проточването му, използва както законни, така и недотам законни похвати за отлагане. Един такъв похват са „болничните листове”, за които ние се обърнахме към МЗ.

И да сте живи и здрави журналистите. Нещата съвсем бяха потънали, но добре, че веднъж ваша колежка притисна министър Гайдарски с питане :”Какво става с предложението на Съюза на съдиите”, та нещата се задвижиха. Това също беше „натиск отвътре”, който доведе до някакъв напредък. И затова много ме радва препоръка № 3 в доклада, „Да настоява за създаването на агенция „Медицински инспекторат" с цел подобряване на качеството и целесъобразността на медицинските документи, изисквани от съда.”

Не чух някой да коментира и препоръка № 5 към България: „Да провежда реформа в полицията с цел създаване на компетентна криминална полиция, която е в състояние да прилага най-добрите практики на страните-членки”. Мисля, че всички забележки и препоръки трябва да се четат и обсъждат в тяхната логическа, юридическа и политическа свързаност, а не да се вади само това, което е изгодно за „трупащите рейтинг”. Защото хвърлянето на камъни върху съда може временно да се харесва на местно ниво. Но Брюксел не ни оценява по рейтинга на нашите политически избраници, а по свършената работа. Особено сериозно трябва да се четат препоръките. И ако не се забележи сериозното предупреждение за обществените поръчки например, то догодина Брюксел няма да ни пощади. Та дори да бъде забранен със закон ”пречещият” съд и всички съдии, които имат нахалството да не мислят като вицепремиера, да бъдат вързани на позорния стълб.

Какво казва докладът по отношение на специализирания съд?

Никъде в доклада не видях изрично одобрение на идеята. Прави впечатление, че много добре се оценява Стратегията на Министерство на правосъдието. В тази стратегия никъде не се говори за такъв съд. Там се предлага „дебат за специализирани съдилища”. В доклада се съдържа следната препоръка към България: „Да осъществи специализирани практически обучения и специализация на полицейските служби, прокурорите и съдиите за повишаване на тяхната експертиза и ефективност при работа по комплексни дела, в частност по отношение на икономически и финансови престъпления и организирана престъпност”.

Не за пръв път се препоръчва „специализация в разследването”, но няма и думичка препоръка за „специализиран съд”. Но в техническата част се съдържа и едно ясно предупреждение. То е казано в характерния неутрален и възпитан брюкселски стил, поради което е май непонятен за някои наши юнаци: „Създаването на специализирани структури трябва да зачита процесуалните права и да бъде съвместимо с българското съдебно устройство”. Че има нужда от обучение и специализация, като във всяка една професия – има, разбира се. Но това да се тълкува като препоръка за „специализиран съд” и то създаден по идея не на Министерството на правосъдието, а на МВР, е вече твърде рисковано. И като проследи човек логическата линия: препоръките в доклада на ЕК препращат към Стратегията на МП, в която специализиран съд няма, очевидно и възторг от конкретната идея няма.

А специализиран съд не е само това, което си представя ръководството на МВР. Административните съдилища също са специализирани. В някои европейски държави има специализирани трудови съдилища. От години в България се говори за специализиран съд за непълнолетни. Защото изключително важно е специалното отношение към младите престъпници, които все още подлежат на превъзпитание. Но в нашата страна се налага виждането, че добрата наказателна политика се изразява само в тежки наказания. Никой не говори за това, как да спасим децата на България да не станат закоравели престъпници. И ако се опитаме да разсъждаваме далновидно и държавнически, а не конюнктурно и рейтингово, можем да стигнем до извода, че е много по-важно да спасиш душа, отколкото да отрежеш глава.

За обжалването „от плажа”:

Без да съм Марк Грей, и аз се дразня, когато подсъдимият профучава с „Мерцедес”-а си покрай съдията, който тича да хване трамвая. Виждала съм го с очите си. Но задържането под стража е мярка за ”неотклонение”. Ако подсъдимият не се „отклонява”, ако се явява редовно на всяко съдебно заседание и не се опитва да проточва процеса, съдът няма основание да го задържи, дори да го е осъдил на 15 години. Това е регламентацията в закона. Ако в закона се приеме, че след постановяване на осъдителна присъда подсъдимият се задържа незабавно, присъдите няма да се обжалват от плажа.

За леките присъди в резултат на „споразумение”:

Българският законодател въведе „споразумението”, заемайки го от държави с утвърдено демократично правораздаване. И характерното за него е, че самопризнанието на подсъдимия спестява време и средства за продължителен процес, срещу което призналият се за виновен получава снизхождение от държавата. А понякога споразумението е за предпочитане и от страна на обвинението, когато то не е сигурно, че доказателствата му ще издържат в съда. Определено обаче то не трябва да води до незаслужено леки наказания, това е деморализиращо. Може би е добре, инспекторатът при ВСС да направи един цялостен анализ на всички дела, приключили със споразумение и на тази база да се направят съответните изводи – законодателството ли е несъвършено или съдебната система е недопустимо снизходителна. Дали е масово явление или само в определени случаи.

Защото в общественото пространство и до европейските експерти достигат само единични случаи, които може и да са заслужено критикувани, но това не може да обоснове цялостно премахване на споразумението. Никога няма да забравя, какво беше първото дело със споразумение, което влезе на времето в Софийския окръжен съд. Тогава прокуратурата съзнателно изчака законът да влезе в сила, за да предложи споразумение. Една жена беше обвинена за убийство - по непредпазливост, но убийство. Звучи страшно, нали? Но в действителност беше много по-страшно. Жената беше убила собственото си дете, като дала заден ход с колата си, без да го вижда.

Ако го нямаше споразумението, тази жена трябваше да преживее целия процес, да дава показания как е премазала детето си. И накрая да бъде наказана от съда като истински престъпник, въпреки че съдбата вече й беше наложила най-жестокото наказание за една майка. Такива дела разбира се, са изключение, но много често споразумението е дори по-изгодно за пострадалите от престъплението, отколкото за извършителя. Например по делата за пътно-транспортни произшествия, които са масовият случай. Колкото по-бързо приключи наказателното производство, толкова по-бързо пострадалите ще си получат обезщетението. Нещата не са прости и еднозначни и не трябва да се решават прибързано. Защото една бърза и на пръв поглед ефектна законодателна промяна може да доведе до негативни последици в продължение на години. Определено критиката трябва да бъде обсъдена, но интелигентно и отговорно.

Волята за реформи „отвътре”:

Ние от Съюза на съдиите много преди ЕК започнахме да критикуваме и шуробаджанащината в системата, и безпринципните назначения във ВСС, и липсата на обективни критерии при оценяване на съдийската работа. И нас, например, много ни радват констатациите и препоръките в доклада, свързани с повишаване на компетентността на съдиите и с възможностите на ВСС да регулира натовареността в различните звена на съдебната система. И за да бъда конкретна – всички съдии имаме нужда от допълнително обучение. И не само по наказателните, а и по гражданските, търговските и административните дела. Делата, които гледаме, са функция от обществените отношения. И колкото по-сложни стават споровете за собственост, за търговски сделки, за правата върху интелектуалната собственост; колкото повече се налага прилагане на европейско право и право на други държави, толкова по-остра е необходимостта от допълнително обучение.

С две ръце се подписвам под препоръка № 2: ”Да подобри съдебната практика в прокуратурата и съдилищата чрез детайлен анализ на съществуващите недостатъци, с помощта на чужди експерти. Да разработи наръчници за най-добри практики, обучителни програми, образователни схеми за специфични случаи и да въведе системно управленско наблюдение/контрол в съдилищата и прокуратурите. Да осъществи специализирани практически обучения и специализация на полицейските служби, прокурорите и съдиите за повишаване на тяхната експертиза и ефективност при работа по комплексни дела, в частност по отношение на икономически и финансови престъпления и организирана престъпност”.

Като само искам да добавя, че се надяваме, чуждестранните експерти да са наистина качествени и да искат да помогнат, а не само да се отчита дейност и да се оправдават разходи. И както нас ни контролират за какво харчим европейски пари, така и да ни питат, имали ли сме полза от европейските експерти. Но на практика се получава един парадокс: в съдилищата, където се гледат най-сложните дела, работата е толкова много, че на колегите рядко им остава време да отидат да се обучават. А други колеги от леко натоварените съдилища по 2-3 пъти годишно са на обучение в Института по правосъдието.

Препоръките на ЕК са адресирани както към съда, така и към органите на разследването и прокуратурата. Съюзът на съдиите възнамерява да направи едно сериозно и задълбочено обсъждане на тези препоръки и да прецени какво можем да направим самите ние за подобряване на работата си. Както разбрахме, Върховният касационен съд също готви национално съвещание по доклада. А що се отнася до другите две власти, на тях също можем да им бъдем полезни. Но е необходимо да са готови да ни чуят, да се опитат да вникнат в това, което им казват хората от практиката. А не само да използват съда, за да оправдават собствените си недостатъци и да градят рейтинг, разрушавайки една от трите власти.