euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Трудно мога да се досетя за нещо по-сложно като устройство от Дейтънска Босна, въпреки че сериозна конкуренция представлява подготвяният в момента в ЕС единен механизъм за преструктуриране на закъсали банки в еврозоната. Държавата Босна и Херцеговина се управлява на няколко нива, но всъщност изобщо не се управлява. Върхът на пирамидата е председателството, над което стои единствено върховният представител, назначаван от ООН. В момента това е австриецът Валентин Инцко. Председателството се състои от трима членове, които представляват конституционните народи в страната. Те се редуват на президентския пост на всеки осем месеца. Нещо много подобно на ротационното председателство на Съвета на ЕС, но с междудържавно напрежение.

Държавата се състои от две поддържави - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Има и трета поддържава, но тя е с по-специален статут - регионът Бръчко. Именно Федерацията внася допълнителната сложност в цялата държава, тъй като обединява два идентитета - хървати и бошняци. Преди се наричаше Мюсюлмано-хърватска федерация. Тя се състои от десет кантона, има 14 министър-председатели, два идентитета, три народа. Можете да си представите колко невъзможно е да се отговори на въпроса "Кой е отговорен за сегашната ситуация в БиХ?".

Бомба с часовников механизъм

Общото население на държавата БиХ е 3.8 милиона като за момента съотношението е следното: във Федерацията живеят по-голямата част - 2.4 милиона или 62.5% от общото население, но все още не се знае какво е съотношението между хървати и бошняци (мюсюлмани). В Република Сръбска живеят милион и триста хиляди души или 35%, а в района Бръчко населението е 93 хиляди души, което има дял от общото население от 2.45%. Разбира се, това са предварителните данни от преброяването на населението, извършено след много натиск от страна на ЕС и много трудности през ноември миналата година. Преброяването беше съпроводено с доста съмнения, тъй като твърде бързо излезнаха предварителни данни, което е технически твърде малко вероятно. Съотношението на населението е от изключително значение за поддържането на и без друго крехката стабилност на държавата БиХ, затова и официалните резултати от преброяването ще бъдат решаващи.

Към всички тези проблеми трябва да прибавим и тежкото икономическо състояние на страната, която в момента е на животоподдържащи системи от МВФ. Безработицата миналата година премина 44%. До началото на 2013 г. управленският ступор беше толкова сериозен, че държавата дори не можеше да договори общия бюджет, а все още няма координационен орган за работа с Европейския съюз.

И така, 100 години след убийството в Сараево, поставило началото на Първата световна война, 30 години от Олимпийските игри в Сараево и 19 години от края на войната в Босна и Херцеговина 2014 изглежда свръхнатоварена с очаквания. И резултатите не закъсняха. Бомбата с часовников механизъм, който цъка години наред, най-сетне избухна. Засега само под формата на социално напрежение в сложната държава, но с вече ежечасно нарастващи опасения, че може да прелее в междуетническо. Икономическото състояние на страната е изключително тежко, а Европейската комисия очерта през октомври и основната причина за това - липсата на национален консенсус за икономическо развитие.

Така, съвсем закономерно, се стигна до избухването на "Босненската пролет", тръгнала от град Тузла и "заразила" изключително бързо и други градове и кантони във Федерацията. "Заразата" обаче не се пренесе в Република Сръбска, чиито лидери моментално бяха привикани в Белград за консултации, докато в останалата част от района на Западните Балкани правителствата все още се чудеха как да реагират. И въпреки че се заговори на практика за мини гражданска война, първите три дни, като най-смутният ден беше на 7 февруари, протестиращи, анализатори и журналисти бяха единодушни, че става дума за социален бунт, вдъхновен не само от лошото управление през последните десетилетия в страната, но и от събитията в Украйна и други страни в региона, които въстанаха срещу статуквото.

Аналогията с Украйна идва и от това, че едно от движенията, стоящи зад организацията на бунта, нарече себе си "Удар", както се нарича и партията на украинския боксьор и опозиционен лидер Виталий Кличко. "Удар" има корени и в бивша Югославия, така че не е съвсем ново в региона. Символът му е свит юмрук, какъвто символ бяха избрали и "Ранобудните студенти" в София, когато окупираха Софийския университет. "Удар" направи специален плакат за бунта, на който беше написано, че няма никакво значение дали си сърбин, хърватин или бошняк. "Заедно сме по-силни в борбата за свобода". Отделно от движението "Удар", във Фейсбук се появи и страница "Окупирай БиХ", като бунтовническото настроение започна да прелива и към Сърбия и Хърватия, където също се организират протести. В Хърватия вече има създадено движение "Щом Босна се надигна, да се надигнем и ние", което организира масов протест на един от малките централни площади в Загреб в четвъртък.

Според Есмир Милавиц, босненски журналист и блогър, живеещ в Канада, ставащото в БиХ не е било ни най-малко изненадващо. Става дума за 20 години правителствена неспособност да се промени ситуацията в Босна. Особено днешната политическа ситуация, при която Босна няма функциониращо управление от 2010 година насам. Протестите са били предвидени от професор Славо Кукич от Мостарския университет само седмици по-рано, написа ми Есмир Милавиц. Към високата безработица от над 40 на сто, трябва да прибавим и факта, че 30% от безработните са млади хора. Липсват социални услуги и реформи в цялата държава в сферата на икономическото развитие. Правителствата взимат стотици милиони долари заеми от МВФ, само за да си осигурят заплатите и придобивките, докато хората се борят за оцеляване. Национализъм, етнически разделения и политическия блокаж задържат Босна най-изостаналата държава на Балканите, добавя Есмир.

Виновен ли е ЕС?

През последните години Европейският съюз се държеше така, сякаш Дейтънският период на Балканите отдавна е приключил и в момента ситуацията си върви в нормалното русло, но просто Босна и Херцеговина не успява да настигне съседите си. Страната все още не е подписала Споразумение за асоцииране и стабилизиране, което беше обещано на Косово заради процеса на нормализация със Сърбия. Само че Босна трябва да нормализира сама със себе си. При представянето на доклада за напредъка на БиХ към евроинтеграция еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле (Чехия) изглеждаше буквално отчаян и не пестеше думи, за да опише разочарованието си от липсата на политическа воля за каквото и да било в страната. Ситуацията беше значително подсилена и по време на обсъждането на доклада в Европейския парламент на 5 февруари, точно когато зрееха бунтовете в Тузла и други градове.

През годините напредъкът на БиХ към споразумението за асоцииране, което е преддверието за започване на пълноценни преговори за членство, беше поставен в зависимост от прилагането на решението на Европейския съд за правата на човека по известното дело Сейдич-Финци. И въпреки че вече започваха размириците в Босна, гръцкият министър на външните работи Евангелос Венизелос заяви в Страсбург, че политическото ръководство на БиХ трябва да приложи решението по това дело, което е от ключово значение за подписването на споразумение за асоцииране. "Много е тъжно, че властите в БиХ не могат да изпълнят условията. Губим време", добави той от името на ротационното председателство на Гърция.

Комисар Фюле от своя страна каза, че една и съща реалност се повтаря отново и отново. Към обичайното му притеснение от тоталната липса на напредък, този път г-н Фюле сподели притеснението на евродепутатите, изразено и в тяхната проекторезолюция [на английски език], от надигащия се национализъм в страната. Вратата на ЕС остава широко отворена, повтори той за пореден път, сякаш ЕС има цялото време на света да чака БиХ да се върти в кръг и да гони опашката си безнаказано. Доста по-пророчески обаче звучаха евродепутатите. Докладчикът за Босна в ЕП, германската евродепутатка Doris Pack от ЕНП, беше изключително остра и осъди босненските лидери. Тя се оплака, че един от тях й обяснил, че европейците са илюзионисти и че подготвяната резолюция е напълно безсмислена. Интересното е, каза тя, че когато става дума да взимат европейските пари, ние не сме илюзионисти.

Най-остра обаче беше британската либерална депутатка Sarah Ludford, която по време на дебатите късно вечерта в сряда, в присъствието на студенти от БиХ директно призова към бунт. Тя се обърна към студентите като им каза, че младите хора могат да направят много. "Надявам се на Босненска пролет", каза тя. "Трябва да се изправите срещу тази банда хора от миналото, които управляват страната ви. Трябва да им поискате отговорност", каза още депутатката. В същия дух се изказа и хърватският евродепутат от групата на Европейската обединена левица Nikola Vuljanic. "Ние не можем да наложим решение на никоя страна. Гражданите трябва да намерят решението", смята той. Anna Ibrisagic (ЕНП, Швеция) каза обаче, че и е ЕС трябва да си поеме отговорността. Нека не забравяме, припомни тя, че говорим за регион, който има все още нерешени проблеми от Втората световна война.

Есмир Милавиц също смята, че ЕС носи отговорност. Върховният представител г-н Инцко не успя да използва правомощията си, за да принуди босненските политически лидери да излязат с решения. Върховният представител на ЕС за външната политика баронеса Аштън изостави Босна, за да се занимава с Косово, еврокомисарят на разширяването се опита да работи с местните лидери, но не успя да използва мощта си и политическата сила на ЕС, за да принуди/ангажира лидерите да започнат реална работа, вместо да се водят безполезни "преговори", написа ми в имейл Есмир като сам постави кавичките. Изключително критичен към Европейския съюз беше и хърватският министър-председател Зоран Миланович, който посети Мостар в неделя, за да се увери на място каква е ситуацията.

Според него това е нямало да се случи, ако ЕС е имал последователна и ясна политика спрямо БиХ и е знаел какво иска. В продължение на сто години ЕС не знае какво става в тази страна. Шансовете нещо толкова драматично с глобални последици да се повтори са малки, но има шанс да се случат лоши неща в страната. Отношението на ЕС е на пълна незаинтересуваност и то не от незнание, а просто от липса на интерес, продължи Зоран Миланович след срещата в Мостар с Вьекослав Беванда, председател на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина. Вместо да се занимава с дреболии като конституционни поправки, ЕС трябва да започне реални преговори за членство с БиХ. Те може да траят много дълго, но в противен случай размириците ще се повтарят. Г-н Миланович обеща да засили интереса на европейските лидери към Босна и заяви, че ако темата достигне до големите международни телевизии като CNN, Al Jazeera или Sky, това ще означава голям интерес.

Има ли опасност от нещо по-страшно?

Есмир Милавиц също се усъмни, че ситуацията в страната може да се превърне в нещо "по-грозно". Протестите са срещу всички правителства и започват от регионалното управление. Етническата ситуация няма много роля тук, тъй като хората са искрено бесни и недоволни от сегашната ситуация. Въпреки това обаче, опасностите са съвсем реални. Според сръбския министър-председател Ивица Дачич, който беше цяла седмица на посещение във Вашингтон, само една искрица ще бъде достатъчна, за да се разпали отново конфликт. Той добави, че вече не става въпрос само за социални въпроси, защото вече има конкретни политически искания, които са свързани с премахването на етносите. Това отваря един омагьосан кръг. "Именно заради това имаше война в Босна и Херцеговина", добави Дачич, който беше говорител на покойния сръбски диктатор Слободан Милошевич.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик от своя страна предупреди в неделя, че ако започне преливане на протести и насилие в републиката, "с полицейска сила ще бъде предотвратен всеки опит за унищожаване на институции".

Движението "Удар", ако се съди по дейността му във Facebook, работи координирано и с "Окупирай БиХ", а също и с Антидейтънското движение. На страницата му в социалната мрежа се събират идеи и предложения за политически промени. Сред тях е искането за премахване на кантоните и прехвърляне на управлението на местната власт. Искането е под формата на петиция, която вече е събрала над десет хиляди подписа. Иска се и създаването на пълна прозрачност на финансовите потоци. Да се прави задължителен отчет, който всяка седмица да се публикува на страницата на правителството. Всички конкурси за назначения също да бъдат достъпни на правителствената интернет-страница. Да се направи списък на заетите в момента в държавната администрация, както и техните заплати.

Работниците и гражданите на кантона Тузла излязоха също с декларация на 7 февруари, в която поискаха преразглеждане на приватизацията на няколко фирми, признаване на здравните осигуровки на работниците, разследване на икономически престъпления, конфискуване на незаконно придобито имущество, анулиране на приватизационни сделки, връщане на фабриките на работниците. В декларацията се иска също изравняване на заплащането на държавните служители с това на работниците в публичния и частния сектор, елиминиране на надбавките за правителствените представители заради това, че участват в комисии или други органи. Събираните от всички протестни движения предложения ще бъдат изпратени на депутатите в босненския парламент.

Босна цъка за ужас на мнозина в региона. Хърватия има хиляда километра обща граница с дейтънското изобретение и се притеснява от засилване на напрежението там. Сърбия тази година получи дългоочакваното начало на преговори за присъединяване, а в страната предстоят и парламентарни избори. Никой не желае точно сега да се покачва напрежението и да се откриват старите и все още нерешени конфликти. Всички страни в региона имат икономически проблеми, безработицата е изключително висока, политическата класа е напълно провалена. Изисква се изключителна мъдрост и зрялост както от лидерите на Балканите, така и от ЕС, за да може това предизвикателство да се отиграе без опасност за сигурността в региона.

За да не изглежда за пореден път, че ЕС не знае какво става в най-близкото му и стратегическо съседство, лидерите на ЕС, докато умуват в единия край за промени в учредителните договори на Съюза, трябва да отдадат необходимото значение на проблематичните страни на Балканите. Това означава да спрат да се вторачват в подробности и да изпускат голямата картина. БиХ е бедна и нестабилна. Прилагането на решението Сейдич-Финци няма да промени това. Нито пък конституционните промени сами за себе си. Нужно е повече. Нужно е ЕС да се събере на специална среща на върха и да обсъди политиката на разширяване досега като начертае и визията си за в бъдеще. Това би послужило и за мандат за следващата Европейска комисия. Освен това ще даде ясен сигнал на региона, че той наистина е от значение за ЕС. Декларации от типа "Препотвърждаваме европейската перспектива, така както е записана в Солун" вече не носят смисъл. Необходим е много по-сериозен ангажимент. В противен случай проблемите само ще стават повече. 2014 е годината на Сараево. Време е за решения.

В предишна версия тази статия грешно посочваше, че върховният представител (в момента г-н Инцко) за БиХ е избиран от ЕП