euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

10 години след Солунския ангажимент на ЕС към страните от Западните Балкани ситуацията е доста променена. Хърватия вече е членка на Съюза, Черна гора преговаря, а Сърбия е черешката на тортата - на 21 януари официално започнаха преговорите за присъединяване на Белград. И въпреки положителното настроение в Брюксел, че това е историческа стъпка напред към стабилизирането на Балканите, че Сърбия е интеграционен шампион и че е отбелязала най-големия напредък до момента, надделява чувството, че това ще бъде един от най-трудните присъединителни процеси, защото ще бъде най-безкомпромисен и най-взискателен. Както отбеляза еврокомисарят на разширяването Щефан Фюле след кратката първа междуправителствена конференция Сърбия-ЕС в Брюксел, в преговорите си със Сърбия ЕС ще приложи научените уроци от предишните разширявания. А те са:

- на миналото не трябва да се обръща гръб;

- борбата с организираната престъпност и корупцията се доказва с присъди и промяна на манталитета, а не с безкрайни планове за действие, стратегии и законодателни промени;

- добросъседските отношения изискват постоянство, диалог и отстъпки;

- отношението към малцинствата, различните хора и най-обикновените граждани е доказателството за пълно възприемане на европейските ценности;

- икономиката е свободна тогава, когато важат еднакви правила за всички.

Помиряването с миналото е най-добрата основа за качествено бъдеще

Един от най-болезнените уроци от Балканите е подхода към историята. И това продължава да е най-слабото място на страните от региона. Мнозина европейски и национални политици използваха официалното започване на преговори със Сърбия, за да припомнят, че 2014 година е 100-годишнината от началото на Първата световна война, отбелязано именно на Балканите, в Сараево. Един век, който остави дълбоки белези на Балканите, някои от които все още наболяват и прокървяват из региона. Век, през който Европа не беше безучастна, както отбелязаха няколко полски евродепутати. ЕС не издържа изпита. Ние носим отговорност за случващото се в Западните Балкани днес, каза евродепутатът Krysztof Lisek (ЕНП, Полша) на 15 януари по време на обсъждането на доклада за Сърбия в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург.

Хърватският евродепутат Davor Ivo Stier, също от ЕНП, припомни, че тази година се отбелязва и 21-ата годишнина от печалната реч на Слободан Милошевич, "с която се поставя трагедията от последно време в региона". Сърбия се е променила, добави той, но тя трябва да се вгледа в своето минало, да направи оценка на периода "Милошевич", да даде достъп до досиетата на бившите югославски тайни служби и да преследва извършените престъпления. В този дух се изказаха повечето хърватски евродепутати, като Ruza Tomasic от групата на Европейските консерватори и реформисти отиде дори по-далече, заявявайки, че Сърбия не се е променила. Тя директно попита еврокомисаря Фюле дали ще поиска от Сърбия да се примири с миналото. "Ще направите ли това?", попита тя. Andrej Plenkovic (ЕНП) също посочи, че Сърбия трябва да се справи с проблемите от миналото, да поеме политическа отговорност и да изясни отношенията си със съседите.

В отговор на това еврокомисарят Фюле заяви, че ще направи всичко необходимо в оставащото време до края на мандата му (тази есен). Според него обаче, новият подход преговорите да започнат от глави 23 и 24 ("Съдебна система и основни права", "Правосъдие, свобода и сигурност") ще създаде  добре функционираща демокрация, условия за процъфтяване на гражданското общество и силна среда за основните права и свободи. "Това са условията за справяне с миналото", добави той. Еврокомисарят подчерта, че основният фокус през тази година ще бъде подготовката за отварянето именно на тези две глави. От страна на сръбските медии и политическия елит се усеща натиск преговорите да започнат максимално бързо и то по възможност от по-леките глави. В интервю за сръбската национална телевизия РТС премиерът Ивица Дачич дори заяви, че няма представа от коя глава ще започнат преговорите, като посочи, че очаква поне две да бъдат отворени още по време на гръцкото председателство.

Друго очакване в Белград е една от първите глави да бъде 35-та "Други въпроси". Според неофициална информация, това е главата, в която ще се гледа напредъка в процеса на нормализация на отношенията между Белград и Прищина. Сърбия е наясно, че глави 23, 24 и 35 ще бъдат сред първите отворени глави и ще бъдат затворени последни. Косово, впрочем, е също много голяма глава от миналото, с което Сърбия има да се помирява. От думите на Ивица Дачич обаче пролича и известно бързане по въпроса за политическия диалог с Прищина. Пред РТС той призна, че се надява на някои от все още нерешените двустранни въпроси да им бъде намерено решение преди края на мандата на върховния представител на ЕС за външната политика баронеса Аштън, тъй като, по думите на г-н Дачич, не се знае кой ще е наследникът й. Един от тези нерешени въпроси е създаването на асоциация на сръбските общини в северно Косово.

На този етап е все още рано да се прогнозира как точно ще бъде третиран въпроса с миналото по глави 23 и 24, но югославското минало на Сърбия е източник на много проблеми, които все още не са решени. Така например едно от изпитанията за сръбската готовност да прегърне европейската ценностна система ще бъде успешното разплитане на случая с убийството на журналиста Славко Чурувия през април 1999-а година. Любопитна подробност е, че раздвижване по това дело настъпи миналата седмица, когато при шумно рекламирана в медиите операция бяха арестувани двама души за убийството на журналиста, за когото се смята, че е имал тесни връзки със съпругата на Слободан Милошевич Мира Маркович. За убийството са отговорни бившите тайни служби на бивша Югославия, а арестуваните са именно нейни членове.

В проектодоклада на ЕП за Сърбия има текст, внесен от българския евродепутат Андрей Ковачев и негови колеги, за това, че Сърбия трябва да елиминира ролята на бившите комунистически тайни служби. Нещо, което в България например не беше направено и страната в момента върви към пълен провал, както писа euinside наскоро. И тъй като самият Дачич заяви, че 21 януари е най-важното историческо събитие за Сърбия след Втората световна война, то Белград ще трябва наистина да бръкне много надълбоко в историята си, за да потърси трайно решение. Добра идея е в глава 35 да се следи напредъка в диалога между Белград и Прищина, но ще бъде също толкова добре, ако ролята на комунистическите тайни служби бъде изведена или в отделна глава, или получи реципрочно по сила внимание в другите глави.

Реформата на съдебната система е в центъра на трансформацията

Най-голямото изпитание обаче ще бъде реформата на съдебната система и особено борбата с корупцията и организираната престъпност. За целта докладчикът Jelko Kacin (АЛДЕ, Словения) призова сръбския политически елит да изгради силен консенсус по стратегическите въпроси и да се обърне за помощ и към гражданското общество. Според Marije Cornelissen (Зелени, Холандия), в Сърбия има прекалено много хора със забележително много власт, които печелят от сегашното положение и не искат реформи. Тя изрази надежда, че сръбското правителство ще се изправи челно срещу съпротивата им и ще я преодолее. Словенският евродепутат от групата на социалистите и демократите Tanja Fajon също призова Сърбия да гарантира свободата на медиите, да противодейства на корупцията и престъпността. Тя посочи, че членството е много по-важно от популизма.

Румънският евродепутат Csaba Sogor (ЕНП) апелира обаче да не се забравя какво се е случило с България и Румъния. Цената, която беше платена за тяхното присъединяване напълно неподготвени, е много висока. Днес много експерти твърдят, че ако проблемите на тези две страни бяха решени по време на преговорите, те днес нямаше да са отново на масата. Членството трябва да е следствие на всички решени въпроси, добави евродепутатът. И това е най-важната забележка, още повече че идва от депутат от Румъния. Опитът с България и Румъния показва, че създаденият пост-членство механизъм не работи. Това признава вече и самата ЕК. Наскоро в онлайн диалог с блогъри, сред които и от този сайт, заместник-председателят Вивиан Рединг призна, че след членството страните е много трудно да бъдат принудени да продължат с реформите. Това се отнася, впрочем, не само до България и Румъния, но и до страните, които имат нужда от икономически реформи, като Франция например.

Премиерът Ивица Дачич увери, че досега на Сърбия не й е било лесно и не се плаши от предизвикателствата. Той изрази увереност, че страната му ще се справи. Първият му заместник Александър Вучич, смятан за най-мощния човек в държавата, пък попита дали ЕС ще е готов да приеме Сърбия през 2020 г., защото страната ще приключи преговорите през 2018. И като стана дума за Александър Вучич, сериозно внимание заслужава въпроса на холандския евродепутат от групата на Найджъл Фараж Европа на свобода и демокрация, Bastiaan Belder. Той попита еврокомисаря дали смята Вучич за заплаха за демокрацията, тъй като при него се наблюдава концентрация на власт в един човек. Евродепутатът припомни ролята на Вучич в бившия режим на Милошевич и призова да не се правят компромиси с това заради Косово.

Въпросът е доста важен и не засяга само Сърбия. Концентрацията на власт е изкушение в страните, които не са успели да изградят стабилни държавни институции. Именно на това акцентира хърватският първи вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич в Брюксел. За нея това е най-важният процес. В Сърбия усилено се говори за предстоящи предсрочни избори и според медийни спекулации те са подготвяни именно с цел Александър Вучич да заеме поста на Ивица Дачич. Очакванията за това са толкова високи, че репортерката на РТС попита г-н Дачич в понеделник вечерта дали ще се върне от Брюксел директно в премиерския си офис или в предизборния си щаб. Доста показателен за ролята на Вучич в Сърбия е и фактът, че той беше заедно с Дачич в Брюксел и също взе участие в пресконференцията.

Икономиката, глупако!

Може би един от най-повдиганите въпроси по време на дебата за Сърбия в Европарламента миналата сряда беше за икономиката. Това напълно отразява осъзнаването, че преструктурирането на икономиката в бившите тоталитарни държави е огромно предизвикателство, особено на фона на кризата в цяла Европа. В стратегията за разширяване за 2014 година Европейската комисия реши да приложи "олекотен" вариант на Европейския семестър, за да може да изисква икономически реформи, простиращи се много отвъд доста по-общите икономически критерии от Копенхген. Състоянието на икономиките на страните от Западните Балкани показва, че това е изключително важно и навременно решение. А повдигнатите от евродепутатите въпроси, очертаха още по-мрачна картина.

Унгарският представител György Schöpflin (ЕНП) заяви, че корупцията процъфтява там, където държавата се среща с частния сектор, когато няма силна администрация. До момента предложените мерки са единствено централизация и политически действия. Икономическото положение е един от най-сериозните проблеми и по него трябва да се предприемат спешни действия, добави той. Bastiaan Belder от Европа на свобода и демокрация също посочи в изказването си, че трябва да се обърне внимание на нарастващото обедняване на Сърбия. Една от заплахите в момента е от големи социални размирици в Сърбия и целия регион, каза той. Колегата му от същата група Lorenzo Fontana (Италия) влезе изцяло в духа на групата като очерта рисковете от приток на емигранти, особено към Италия, от търсещи по-добър живот сърби и особено косовари.

Сърбия е ключа към мирното бъдеще на Балканите

Всички в Брюксел бяха единодушни, че официалното започване на преговорите отваря нова глава в историята на Балканите и на Европа. Затова беше изключително показателно кои страни изпратиха свои високопоставени представители в Брюксел. Хърватия, Румъния и Австрия се представиха с много високо ниво. Загреб изпрати първия вицепремиер и министър на външните и европейски въпроси Весна Пусич, за която отношенията със съседите са от изключително значение. Тя каза, че има много въпроси, които Хърватия и Сърбия имат да решават от своето минало, но фактът, че Сърбия избра европейската ценностна система и започна преговори означава, че двете страни ще имат и общи теми за бъдещето. Австрия изпрати новия си министър на външните работи Себастиян Курц.

Румъния също изпрати външния си министър Титус Корлъцян. Румъния е една от петте страни-членки на ЕС, които не са признали независимостта на Косово и има забележки към Сърбия по отношение на правата на малцинствата. Точно тази тема е и причината Унгария да изпрати своя секретар по европейските въпроси Енико Дьори. Двигателят на ЕС - Германия и Франция изпратиха държавните си министри - на Германия Михаел Рот и на Франция Тиери Рапентен. България, въпреки че отдавна повдига въпроса за отношението на сръбските власти към правата на българското мнозинство в Сърбия, беше представена единствено от постоянния си представител в ЕС Димитър Цанчев. Според високопоставен дипломат, пожелал анонимност, отсъствието на външния министър Кристиян Вигенин в Брюксел е било изненада. "Той трябваше да бъде тук", каза дипломатът.

Сърбия се очаква да започне същинските преговори най-рано през лятото. За 25 юли е насрочена втората междуправителствена конференция. Всичко зависи обаче от темпото, с което ще тече процесът на преглед на сръбското законодателство, така наречения скрийнинг. Сърбия твърди, че е готова. Дано и ЕС да е готов за всички предизвикателства. Важно е да не се изпуска историческия шанс Сърбия да бъде първата балканска държава, която ще бъде отлично подготвена за ЕС. Словения и Хърватия в много отношения бяха добре подготвени, но икономиката се оказа проблем. Сърбия има шанс да бъде балканското изкупление на Европа. Затова, да й пожелаем на добър път!