euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако някога някой еврокомисар на разширяването ме попита какво мисля за напредъка на Сърбия към европейско членство, ще му отговоря така: "Гледайте България и мислете за Сърбия". Ако поиска повече подробности, ще му препоръчам да мине с автомобил през Сърбия и България и да си води записки. Ще го насоча като му подскажа да следи за елементарни неща, като техническата подготовка на автомобилния парк, която ясно говори за това как работят техническите прегледи на пътната полиция; набиващата се на очи ценова пропаст - между много стари автомобили и супер луксозни модели, понякога още непредставени официално по автосалоните; ще го помоля да се съсредоточи и върху отношението между шофьорите; да внимава на границата какво правят митничарите. Това, което обаче ще му даде най-ясна представа за изключителната близост между двете съседни държави е за какво пишат медиите и за какво говори обществото.

Ето например на отиване към България преди две седмици си купих от бензиностанция в Сърбия две от сериозните им седмични списания. В Нин, което излиза на кирилица, в три поредни статии може да се прочетат стряскащо познати неща. Първата голяма статия е всъщност интервю със Зоран Стийович, бивш оперативен работник в службата за държавна сигурност. Заглавието на статията е и на корицата на списанието: "Агенти на тайните служби и днес са в правителството". Интервюто се простира на доста страници и от него става ясно, че в Сърбия също е имало период на унищожаване или укриване на досиета, които се използват след това за по-предсказуемо, така да го наречем, управление на ключови фигури. Агенти има сред главните редактори в медиите, в парламента, известни професори (не става ясно дали са ги хващали пияни в нарушение на университетски разпоредби), в правосъдната система. Изобщо, както и у нас, тайните служби съвсем не са бивши и съвсем не е сложен край на миналото.

Веднага след това шокиращо интервю следва статия със заглавие "За кого бие камбаната", която описва "изборните калкулации и останалите комбинации". В Сърбия още от първата година на сегашното управление се говори за предсрочни избори. Проблемът обаче е, че, точно както и в България, тези избори ще са всъщност битка между проруските и проевропейските сили. "Създава се сцена за геополитически избори, които никога досега не сме имали, но не е сигурно, че това ще се случи на следващите избори", казва пред Нин анализаторът Джордже Вукадинович. Той смята, че на този етап Западът няма интерес от предсрочни избори, докато не завърши прилагането на Брюкселското споразумение между Белград и Прищина, въпреки че едва ли ще иска и след започването на преговори за членство със Сърбия, тъй като сегашното правителство изглежда достатъчно кооперативно.

Руснаците също не са много склонни да застанат зад нови избори, тъй като те и сега трудно въздействат на това управление, но се притесняват, че при нови избори ще работят още по-лошо със следващ кабинет. Разликата в конкретния случай с България е, че в София Москва има съвсем кооперативно правителство, но не бива да забравяме, че Сърбия прави всичко възможно да си заработи началото на преговорите. Нещо повече, Сърбия има специално отношение към руснаците и енергийните им амбиции, което се вижда с просто око на влизане в Белград откъм западната страна. Там посреща огромен билборд, възхваляващ сръбскогазпромската дружба. Билбордът виси там от години.

Следващата статия е не по-малко шокираща като тематика. Става дума за това, че Белград няма дипломати в ключови столици по света, включително Вашингтон, Берлин и Пекин. Авторката на статията Драгана Пейович пита как е възможно точно в момент, когато Сърбия се стреми към започване на преговори и когато решава проблемите си с Косово, да няма посланици на ключови места. Източници на Нин казват обаче, че отдавна в тези държави нямат нужда от посланиците, защото "вече доста време е практика сръбската външна политика да се води от кабинета на най-силната личност. Джинджич, Кощуница и Джинджич, после Кощуница и Тадич, а сега Вучич", казва източник от Вашингтон. Сега вече ключовите въпроси във връзка със Сърбия, но и с много други балкански държави, не се обсъждат по нормалните политически канали. Често чиновниците от Държавния департамент знаят повече за това, което става в Сърбия, от самия сръбски посланик.

"За съжаление Сърбия се е докарала дотам, че въпросните чиновници могат да заобиколят всички процедури и институции и да се обърнат към най-мощния човек в държавата лично, тъй като са разбрали отдавна, че Сърбия не изгражда институции, а култ към личността". Това беше особено вярно в България с предишното правителство, но пък сега не е особено ясно как стоят нещата, като се има предвид, че сегашното управление видимо работи за някой, който се намира зад кулисите. Откъдето се появи това лято и новата дума "задкулисие", с което се борят протестиращи българи вече половин година.

ЕС, поискай първо решаване на проблема с бившия режим!

Във въображаемия ми разговор с еврокомисаря на разширяването смятам да му кажа, че трябва да има нова глава в преговорния процес или подглава към някоя от другите. Тя трябва да бъде посветена на приключване с тоталитарното минало. Това означава пълна лустрация, посочване на тези, които са в управлението и на ключови постове в държавата, отстраняването им, анализиране на ролята на тайните служби за сръбското общество и покварата, която те са причинили на страната. Европейските ценности, както показва опитът с България, не могат да виреят в среда, захранена от Държавна сигурност, УДБА или Секуритате. И е наистина жалко, че на тази тема се обръща много малко внимание в Брюксел и Страсбург.

Миналата година за първи път писах за това, когато разглеждах списъка с поправките по резолюцията на докладчика за Сърбия в Европарламента, словенския евродепутат Jelko Kacin (АЛДЕ). Тази година сред предложените до момента поправки към доклада на г-н Kacin има само две, които обръщат внимание на проблема. Първата е съвместно предложение на евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП), Tunne Kelam (Естония, ЕНП) и Michael Gahler (Германия, ЕНП). Те предлагат изцяло нов текст към резолюцията, в който да се запише следното: "Преповтаря призива си към властите да продължат своите усилия да елиминират наследството на бившите комунистически тайни служби като стъпка към демократизирането на Сърбия; съжалява за липсата на политическа воля и продължава да поощрява в подкрепа на препоръките на Европейския парламент за увеличаване на парламентарния надзор и контрол над тайните служби, както и за отварянето на националните архиви и по-специално документите на бившата комунистическа разузнавателна агенция UDBA; преповтаря призива си към властите да улеснят достъпа до тези архиви, които засягат бившите републики на Югославия и връщането им до съответните правителства, ако те поискат това".

Другото предложение е също за нов текст към резолюцията и то е на László Tıkés (Унгария, ЕНП): "Призовава сръбското правителство да направи възможно проучването на бившите диктаторски режими, да рехабилитира политически и юридически, и да компенсира бивши жертви и техните семейства, които са страдали тогава, в опит да засили социалното изравняване и да гарантира дълготраен мир и справедливост в контекста на сръбския евроинтеграционен процес".

Останалите текстове в доклада на Jelko Kacin и предложенията за поправки показват изключително ясно, че проблемите, които Сърбия има, са абсолютно същите като тези, които има и България. И ако за България и други страни, които не са диагностицирали правилно заболяването си и съответно не са предприели нужното лечение, трябва да се търси друго решение, заради това, че са в ЕС, то за Сърбия може да се използва случая, че е в самото начало на присъединителния процес. Сръбският министър-председател Ивица Дачич си дава ясно сметка за това, че страните от региона се третират като второ качество. По време на първото си официално посещение в България на 11 декември той заяви, че "върху разединеността на Балканите се създава изкуствена картина на разединение. Балканите се третират като регион от второ качество. Имаме задължението пред нашите народи, пред бъдещето на нашите деца, тази картина за Балканите да бъде преодоляна. Това може да стане, само ако балканските лидери си сътрудничат в утвърждаването на политическите, икономическите и всякакви други интереси".

Не е много сигурно обаче дали г-н Дачич и неговият български колега Пламен Орешарски си дават ясно сметка откъде идва "второто качество". Ако се постави акцент върху проблемите, които са в основата на всички останали, а именно лошата и влошаваща се медийна среда, мафиотизираната икономика, липсата на върховенство на закона и наличието на зависима съдебна система, то тогава сръбската интеграция към ЕС може да се окаже най-успешната до момента. В противен случай ЕС рискува да приеме втора България сред редиците си, което не е никак добра реклама за европейските ценности в глобален план, но особено в близкото съседство (близката чужбина по руски).