euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Бежанската криза засенчи усилията на Германия да покаже лидерство в приобщаването на изоставените от ЕС прекалено дълго време страни от Западните Балкани. През 2014-а германската канцлерка Ангела Меркел и президентът на страната Йоахим Гаук излязоха с инициатива за ускоряване на европейската интеграция на страните от региона, които все още не са в ЕС, известни и като "остатъчните Балкани". Фокусът на инициативата беше върху икономическата и инфраструктурна свързаност. Политическите въпроси не бяха водеща тема. Към инициативата се включи и Австрия, която беше домакин на тазгодишната среща на върха на Западните Балкани. Берлинският процес се ползва и с подкрепата на Хърватия и Словения, а догодина в него ще се включат още Франция и Италия, които ще са домакини на следващите срещи на върха. 

Намеренията процесът да си остане чисто икономически и съответно да бъде носител на положителни послания както за междубалканската интеграция, така и за европейската, бяха попарени тази година от безпрецедентната бежанска и емигрантска криза, заляла почти цяла Европа. Темата предизвиква силни колики в самия ЕС, но откакто западнобалканският бежански маршрут се превърна в един от основните към Съюза, стомашното неразположение се разпростря и върху отношенията между ЕС и страните-кандидатки от региона, и особено Сърбия и Македония. И макар че темата е водеща в европейските медии вече седмици наред, Германия видимо не желаеше тя да засенчи първоначалния дневен ред. Това обяснява и защо беше направен опит темата да бъде "изнесена" преди началото на срещата, когато рано сутринта на 27 август външните министри на Сърбия, Македония, Германия, Австрия и еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) дадоха пресконференция, превърнала се в неприятна илюстрация на реалното състояние на отношенията между ЕС и Западните Балкани и особено между Брюксел и Белград. 

Искрено и лично за бежанската криза

При откриването на пресконференцията австрийският външен министър Себастиян Курц призова за концентрация на вниманието върху западнобалканския бежански и емигрантски маршрут, тъй като много бежанци минават оттам, и изрази надежда, че ще бъде намерен европейски отговор. Германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер обаче, не скри недоволството си от факта, че това ще бъде доминиращата тема на втората западнобалканска среща на върха. "Разбира се, че ще говорим за миграцията, но не бива да забравяме защо Берлинският процес беше лансиран - за да се ускори приближаването към ЕС и да се справим с конфликтите, където те съществуват. Ще се занимаваме с две големи теми и не бива да подценяваме тяхната важност, когато подчертаваме факта, че хората от страните от Западните Балкани тябва да се приближат - свързаност, инфраструктура, важни прокти, но и директни контакти между хората", каза той. Г-н Щайнмайер напомни на страните от региона, че освен че се нуждаят от помощ, те също имат и отговорности да се справят с бежанците по хуманитарен начин.

Звездата на пресконференцията беше сръбският първи вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич, който произнесе силно провокативна реч. Той се позиционира като говорител на страните от Западните Балкани по темата за бежанците, макар че за него тя също не беше основен приоритет (но за това в отделен текст). Бившият говорител на сръбския диктатор Слободан Милошевич отправи остри критики към Европейския съюз, някои от които основателни, докато други показваха огромните различия в схващанията за външната политика и решаването на конфликти по света. Той също застъпи тезата, че не става дума за бежанци и емигранти, а за преселение на народите. По думите му, през 2008-а година, когато той е станал министър на вътрешните работи в Сърбия, броят на подадените молби за убежище е бил 77, а само през тази година са подадени 94 000 молби в Сърбия. 

Дачич за пореден път осъди решението на Унгария да строи стена по 175-километровата си граница със Сърбия, като заяви, че това не може да бъде адекватен отговор. Нещо повече, без да има подготвена реч, напълно спонтанно, Дачич продължи разпалено: "Трябва да ви е ясно следното, че вие години говорехте за това, че търсещи убежище идват в ЕС от Сърбия, Македония и останалите страни, но ние можем да кажем, че на нас емигрантите ни идват от ЕС. И ние сега ви питаме кога ще установите ясен контрол и как ще предотвратите емигрантите да влизат в Сърбия и Македония от ЕС? И няма да решите това с един милион евро, които мислите да дадете", предупреди сръбският първи дипломат. Става дума за 1.5 милиона евро, които ЕК отпусна допълнително за подпомагане на хуманитарните усилия на Сърбия и Македония за справяне с бежанците и емигрантите в тези две страни.

Напълно изоставил дипломатичния тон и с извинението, че би могъл да бъде и по-директен, "но сме приятели", той продължи с критиките като натърти, че от Сърбия се очаква да изработи план за справяне с емигрантите, а самия ЕС още няма такъв. "Ми направете го първо вие, пък после го търсете от нас!".

По лицата на германския външен министър Щайнмайер и еврокомисаря Хан беше изписано неудобство и раздразнение от излиянието на сръбския външен министър, който продължи критиките си като припомни, че евентуалната среща на върха на ЕС за миграцията през октомври ще е прекалено закъсняла. Такава среща трябваше да се състои много по-рано, каза той. Дачич не пропусна да припомни и, че бежанската криза си има предистория. Това е често повтаряна теза не само в Сърбия, но и в повечето нови страни-членки на ЕС. Според тях, бежанската и емигрантска криза са резултат от външната политика на големите държави. "Не съм сигурен дали всички страни, които участваха в изострянето на ситуацията в тези страни, са равностойно включени в решаването на миграционния проблем. Лесно е да се правят проблеми на други краища на света, а цената да я плащаме ние. Сърбия и Македония със сигурност не са виновни за ситуацията в онези страни", каза Дачич, докато германският външен министър изглеждаше така сякаш компанията вече му е твърде неприятна. 

Сърбският външен министър отиде още по-далече като припомни, че в Сърбия живеят хиляди бежанци от предишни войни. Особено натърти на тези от Косово. Докато споменаваше броя на косовските бежанци, той пропусна да спомене виновниците за точно тази война. Това премълчаване особено се открои на фона на призива на г-н Дачич ЕС най-сетне да отвори първите преговорни глави със Сърбия. Основание за това, според Белград, дават сключените в Брюксел четири споразумения между Сърбия и Косово в навечерието на срещата на върха във Виена. Това съвсем не изчерпи менторското настроение на Ивица Дачич, който призова към Берлинския процес да се включат още България, Унгария, Румъния и особено Гърция, защото те са част от миграционната криза. "Можете спешно да реагирате и да ни отворите перспективата, вместо да ни вдигате стени, като по този начин заграждате Сърбия и я оставяте навън. Какво политическо послание е това за нас, които оставаме извън тези стени?", попита сръбският първи вицепремиер. 

Предложението му за включване на България, Унгария, Румъния и Гърция не беше прието ентусиазирано нито от еврокомисаря Йоханес Хан, нито от германския външен министър Щайнмайер. Според австрийския еврокомисар, трябва да се прави разлика - Берлинският процес се занимава със свързаността на Западните Балкани и няма причина да се работи случай по случай като се включват други страни. Важно е бежанците да останат близо до страните на произход, така че да могат да се върнат веднага щом проблемът в родината им е решен. "Може би трябва да помислим за план Маршал за засегнатите райони и правим това", заключи той в отговор на въпроса на този сайт. 

Франк-Валтер Щайнмайер беше още по-категоричен като заяви, че не всичко, "което ни шокира на Балканите и което се нуждае от решение, трябва да се превръща в тема на Берлинския процес". Домакинът Себастиан Курц обаче предупреди, че ако не бъде намерен европейски подход, повече страни ще вървят отделно и ще градят стени. Той призова ЕС към самокритика като посочи, че е срамота една страна-членка да пропуска бежанци към нечленки. Гърция дори подкрепя придвижването им с фериботи, посочи г-н Курц. По-късно пред журналисти първата вицепремиерка и министър на външните работи на Хърватия Весна Пусич заяви, че ако ЕС не може да реши проблема при неговия източник, трябва да го решава там, където той се намира. Това означава да изпрати експерти и пари в Гърция, Македония и Сърбия. Без значение дали става дума за членки на ЕС или не, проблемът трябва да се решава на място, каза тя и подчерта, че Хърватия няма да строи стени. А на въпроса на euinside какво мисли за държавите, които го правят, тя отговори лаконично: "Нищо хубаво". 

Разминаване в приоритетите имаше и по време на изявленията на премиерите. След края на кратката среща на върха австрийският канцлер Вернер Файман съобщи, че въпросът с бежанците и предоставянето на убежище е изиграл важна роля на срещата. Той отправи силен призив срещу онези политици, които залагат на реч на омразата и на разделението. "Трябва да научим уроците от историята", каза той. Канцлерката на Германия Ангела Меркел започна със споразуменията, сключени между Белград и Прищина два дена преди това. По отношение на бежанската криза тя подчерта, че западнобалканските страни са транзитни и бидейки самите в тежка икономическа ситуация, те се нуждаят от помощ. "Като членове на ЕС ние също сме призовани да облекчим бремето им", каза тя, но припомни, че тези страни също са източник на търсещи убежище. 

Пожертвана ли беше демокрацията?

Нещо повече, тя обяви, че е постигнато споразумение страните-кандидатки или тези, с които ще започнат преговори, да се смятат за сигурни държави по отношение на човешките права и затова за тях няма да се полага убежище. Това е записано и в декларацията [на английски език] от срещата: "Същевременно участниците отбелязват, че всички западнобалкански държави са постигнали значителен напредък в сферите на върховенството на закона и спазването на правата на човека. Съветът на ЕС отбелязва по отношение на страните от Западните Балкани, че повечето национални списъци с безопасните държави на произход [на търсещи убежище] включва тези държави. Това предполага, че западнобалканските държави може да бъдат смятани за безопасни страни на произход от всички страни-членки на ЕС", е записано в документа.

Трябва да се обясни на хората от тези страни, че те нямат почти никакъв шанс да получат убежище, защото то трябва да се предоставя на хора, които бягат от военни конфликти, посочи Ангела Меркел. И макар че наистина има голяма разлика между състоянието на страните, раздирани от военни конфликти, и постконфликтните държави от бивша Югославия и особено Косово, което е най-голям източник на търсещи убежище в ЕС, лекотата, с която се прави връзка между безопасна държава и държава с върховенство на закона и уважение на правата на човека е изненадваща. Тя потвърждава най-големите страхове на мнозина в страните от региона, които често обвиняват ЕС, че в името на балканската стабилност, е склонен да жертва демокрацията. 

Журналисти от региона често се оплакват от репресии, а в някои държави като Черна гора и Македония дори става дума за насилие и убийства. Неправителствени организации и политици от региона също често твърдят, че в тези държави демокрация на практика няма. Докладите на Европейската комисия за напредъка на тези страни към изпълнение на критериите за присъединяване също показват недвусмислено, че тези държави може да се нарекат всичко друго, но не и страни, в които правата на човека се уважават и в които върховенство има законът. Приравняването на стабилността с демокрацията може и да изпълнява краткосрочни политически задачи, но е много опасно в дългосрочен план, защото окуражава онези, които имат интерес от изграждане и стабилизирае на демократурите си. А това със сигурност един ден ще се върне като бумеранг и при ЕС. 

*Прикаченото видео е на английски език