euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България за пореден път проспа чудесна външнополитическа възможност да се позиционира като конструктивен играч и изобщо играч в района на Западните Балкани, с което да напълни със съдържание повтаряното години наред, че за София този регион е важен. Вместо, като страна-членка на ЕС, която макар и да не е на фронтовата линия на бежанския поток, все пак е засегната, да поиска регионална среща, за да може да се види от каква помощ най-силно се нуждаят съседите ни Сърбия и Македония, а също и Гърция, които представляват западнобалканския маршрут на бежанците, България мобилизира войската си да пази границите. От устата на външния министър се чуват изявления, много сходни с тези на управляващите в Унгария, които градят стена по границата със Сърбия.

Освен да поиска регионална среща, каквато, според Македония и Сърбия, е трябвало отдавна да се проведе, България можеше да бъде активна и на европейско ниво в искането да се търси единно решение. И тук не става въпрос само за помощ за справяне с бежанците, а и за отношение. Сръбският първи вицепремиер и външен министър Ивица Дачич съвсем основателно постави въпроса какво послание изпращат страните, които, градейки стени, на практика изолират Сърбия и Македония. И двете държави достатъчно дълго време бяха изолирани от европейското внимание. С други думи, България успя с един куршум да убие два заека - не използва възможността да натрупа точки на европейско ниво като даде пример (както направи Германия, като отказа да прилага Дъблинското споразумение, тоест да връща бежанците в първата страна, в която са дошли на ЕС-територия) или да излезе с конструктивно предложение за общностно решение на проблема, а също и за солидарност със страните-кандидатки, които нито имат финансовите възможности, нито подходяща инфраструктура.

А подсилвайки границата си със Сърбия и Македония, България на практика издигна стена с тези две страни, които са ключови за стабилността в региона и за европейската му перспектива. Берлинският процес е инициатива на Германия, към която се присъедини още миналата година Австрия и затова тази година тя е домакин. Процесът се ползва със специалната подкрепа на Словения и Хърватия, а тази година към него се включиха Франция и Италия. Отсъствието на България във Виена не остана незабелязано. В изключително откровеното си изказване Ивица Дачич заяви, че е трябвало България, Гърция и Унгария да участват в срещата, защото те са част от проблема. Той призова Берлинският процес да се разшири с тези три държави. Нещо, което беше посрещнато хладно от германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и еврокомисаря Хан. 

Домакинът обаче, австрийският външен министър Себастиян Курц, призова ЕС към самокритика. Според него е срамота една страна-членка да пуска хиляди бежанци да преминават в нечленки на ЕС, визирайки Гърция, но същото вероятно може да се каже и за България и Унгария, които пък, като се пазят от бежанците, ги пренасочват към други страни-членки като Хърватия и Румъния. А канцлерът Вернер Файман благодари специално на всички, които са се включили в Берлинския процес, като нарече това демонстрация на заедност. И ако Дачич беше дипломатичен като само призова България, Унгария и особено Гърция да бъдат поканени да се присъединят към Берлинския процес, хърватската първа вицепремиерка и министър на външните работи Весна Пусич отговори без колебание на въпроса ми какво мисли за страните, които градят стени, за да се пазят от бежанците: "Нищо хубаво". Хърватия няма да гради стена, увери.

България отказва да бъде солидарна със страните от еврозоната, защото това не е наш проблем и сме много бедни. Отказва да бъде солидарна със съседите си и партньорите си в ЕС за решаване на бежанския казус, защото, пак, сме бедни и ни е трудно. Не правим нищо, за да се търси европейско решение. Избираме най-малкото съпротивление - опазваме границите и готово. Забравяме обаче колко ЕС беше солидарен с нас. Най-напред с парите, които получаваме от еврофондовете, въпреки че не сме се справили с корупцията и организираната престъпност. Забравихме, че ни приеха на доверие неподготвени в ЕС, макар и с Механизъм, а сега искаме да ни приемат в Шенген, като твърдим, че това няма да отслаби борбата ни с корупцията и организираната престъпност.

Искаме да имаме активна външна политика на Балканите, зявяваме, че сме готови да помогнем на тези страни по пътя им към ЕС, но хлопваме и залостваме вратата при първата опасност. Иначе гали ухото, когато външният ни министър се изрепчи на Русия, но това все още не е външна политика. Добрата дипломация иска действия, а отличната дипломация предполага проактивност и добър тайминг. Жалко за поредната пропусната възможност, защото ситуацията може да се погледне и от друг ъгъл. Според Дачич, по този начин ЕС изолира засегнатите страни (Македония и Сърбия), но е вярно също и, че България се изолира - и от страните от региона, и от ЕС.