euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На Балканите много обичаме да се състезаваме кой е по-зле. Като се съберем интербалканска група и незабавно започваме да си разказваме в коя страна от региона е по-зле, чие правителство е по-некомпетентно, корумпирано, къде медиите са най-жълти и отвратителни. За страничен наблюдател подобен разговор сигурно би изглеждал доста садомазохистичен, но всъщност той си има причина. Хората на Балканите, които искаме нормалност в западноевропейския й смисъл, изпадаме в отчаяние от невъзможността да я постигнем у дома. Затова и често вярваме, че може да ни се помогне отвън. Подобно състезание се заформи в Берлин, където фондация "Хайнрих Бьол" събра журналисти от всички страни от региона за конференция, посветена на медийната свобода в Югоизточна Европа. Целта беше не само да споделим опита ни в националната медийна среда, но и да формулираме как може да ни се помогне. 

А помощ определено е нужна, защото медийната ситуация в региона, особено в страните от Западните Балкани, е на моменти дори отчайваща. И именно към тези страни интересът в Берлин беше най-голям за сметка на тези, които вече са в ЕС, но имат същите проблеми. Аз участвах в конференцията в качеството ми на журналист от България, живеещ и имащ наблюдение и върху медийната среда в Хърватия. Акцентът в моята презентация по време на конференцията, а и по време на всичките срещи в германската столица беше, че трябва много внимателно да се извадят изводите от грешките, направени с България и Румъния, а и с Унгария, когато се търси най-добрия подход към страните от разширяването от Западните Балкани. 

Отправна точка за този акцент е фактът, че в индекса за свободата на пресата България е пропаднала повече от двойно за 10 години. През 2005-а година, когато страната подписа договора си за присъединяване към ЕС на 25 април в Люксембург, тя е заемала 48-о място. Десет години по-късно и осем години от присъединяването към ЕС България е вече на 106-о място в индекса. Унгария също пропадна значително. През 2005-а, година след присъединяването й, Унгария е на завидното 12-о място в индекса. В момента е на 65-о. Само че Унгария е в светлината на прожекторите на ЕС, а България не е. Румъния, която се присъедини към ЕС в пакет с България и с Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) в сферата правосъдието и вътрешните работи, отбелязва по-скоро подобрение в последните 10 години. През 2005-а, когато Букурещ също подписа договора си за присъединяване, страната е на 70-о място (от 161 държави), а днес е на 52-о място (от 180).

Важно е да се отбележи обаче, че Румъния е била и по-добре. В годината на своето присъединяване (2007) страната от 70-о място се озовава на 42-о, където остава дълго време. През 2014 г. страната е на 45-о място. Друг важен за отбелязване факт е, че ЕК за първи път спомена медиите в извънредния си доклад за Румъния преди две години. Безпрецедентните критики и заплахи на ЕК доведоха до сериозното отделяне на Румъния от България. Хърватия, която се присъедини на 1 юли 2013-а година, е сравнително постоянна в пресиндекса. През 2005-а година, когато страната започна преговори за членство, тя заемаше 56-о място, а днес е на 58-о. Най-доброто й постижение също е през 2007-а година, когато Хърватия се е намирала на 41-а позиция. 

Къде се намират Западните Балкани?

Черна гора е единствената страна, с която ЕС в момента преговаря за членство. За 2005-а за нея няма данни. Първите са от 2007-а година, когато малката балканска държава заема сравнително доброто 58-о място. Тази година тя е на 114-о място. Сърбия от миналата година е със статут на страна-кандидатка, но не води преговори. Тя се намира в момента на 67-о място, на каквото беше и през 2007-а година. Друга страна от региона, която има статут на кандидатка, но не преговаря е Македония. Бившата югорепублика получи статут на кандидатка заедно с Хърватия през 2005-а година, когато е била на 43-о място в пресиндекса. 10 години по-късно Македония е на 112-о, като миналата година беше дори още по-назад в класацията - 123-о място от 180 държави. 

От всички държави от региона и членки на ЕС, и нечленки, трите с най-ужасяваща медийна среда са (по ред на номерата) Македония (117), Черна гора (114) и България (106). И ако този факт е отразен доста подробно и в докладите на Европейската комисия за напредъка на кандидатките към еврочленство, темата изцяло отсъства от Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който ЕК наблюдава как България спазва ангажиментите си за реформа на съдебната система, борба с корупцията и организираната престъпност. За разлика от Румъния. Това е един от сериозните пропуски на ЕК, а euinside настоява от няколко години медийната среда на попадне в обхвата на Механизма. Пропадането на България в пресиндекса е достатъчен аргумент в подкрепа на това предложение. 

В демократурата на Джуканович

Въпреки че се намират изключително близо една до друга, ситуацията между България, Македония и Черна гора е много различна. В двете бивши югорепублики положението е доста по-критично, тъй като нападенията срещу журналисти и дори убийствата не са рядкост. В доклада [на английски език] си от миналата година ЕК изразява сериозни притеснения за свободата на изразяването и медиите и призовава за ускоряване на разследването на случаите на насилие срещу журналисти. В конференцията в Берлин участва черногорският колега Желько Иванович от най-популярния вестник "Вьести". Вестникът е и най-често обект на нападения. Бомбени атаки пред офисите на вестника, а също и физически нападения и заплахи срещу журналисти от медията бяха централна тема през миналата и по-миналата година в малката балканска република, но продължават да остават неразкрити. Желько често се шегуваше (насериозно), че всички страни от региона трябва да влязат в ЕС, едва когато вкарат поне по един премиер в затвора по примера на Хърватия. 

Именно той спомена изключително точната дума от заглавието на статията - демократура като припомни, че явлението започва именно от Черна гора с диктатора Мило Джуканович. Колегата твърди, че всички други - Вучич в Сърбия, Орбан в Унгария, Тачи в Косово се развиват по модела на Джуканович. Според него, демократурата е резултат от, друга много сладка парафраза - изгубени в прехода. Той цитира преподавателката в белградския университет Снежана Миливойевич, според която много от медиите в региона са оцелели от диктатурата през 90-те, но не са успели да преживеят демокрацията. Той не спираше да посочва примера на Хърватия, където на население от малко над 4 милиона се падат 3 национални телевизии. Черна гора, чийто пазар е 20 пъти по-малък, каза той, има 7 национални телевизии и 4 ежедневника. Общият бюджет за реклама в Хърватия, по неговите думи, е близо 200 милиона евро, докато в Черна гора той е 10 милиона. 

Той много се ядоса по време на дискусията от въпрос, поставен към всички участници в първия панел, тъй като всички идват от медии, финансирани от чуждестранни донори. Та въпросът беше дали те също не са корумпирани и не изпълняват чужди поръчки. "Правилният въпрос не е защо те финансират западни донори и че това те прави същото като пропагандата, която се финансира от местните правителства. Не, правилният въпрос е как и защо не можеш да оцелееш на пазара без западните донори и че медиите, независимите медии, които играят ролята, която 'Пешчаник' играе в Сърбия, не могат да оцелеят, защото местното правителство унищожава всяка възможност да заработват пари по нормален пазарен начин и да оцеляват без външни донори". След това той прикани аудиторията да спомене поне една страна, на която Русия е помогнала да създаде демокрация. "Къде Русия, Путин или онези преди Путин направиха нещо за човешките права и свободата на медиите?", попита той разпалено и припомни, че Западна Европа е била възстановена след Втората световна война благодарение на финансовата помощ от САЩ.

"В цяла Източна Европа демократичните ценности, свободата на медиите, човешките права бяха изградени благодарение на западната подкрепа. Не може да се слага всичко в една кутия", каза той като зловещо отражение на "дебата", който имаме и в България. 

През март 2012-а година пред дома си в Подгорица беше нападната журналистката от "Вьести" Оливера Лакич, която в продължение на една година е получавала заплахи заради разследванията си за контрабандата на цигари. През декември 2013-а година под прозорците на главния редактор на вестника Михайло Йович избухна бомба. През същата година бомба избухва и пред дома на кореспондента на "Вьести" в Беране Туфик Софтич. През 2011-а имаше няколко случая на палежи на автомобили на вестника, който е най-четения в Черна гора. Мнозина от журналистите във всекидневника са получавали смъртни заплахи. Желько Иванович признава, че той е от поколението на последните журналистически мохикани. Младите хора категорично отказват да бъдат подлагани на подобен тормоз в името на каузата.

Вучич няма да си отиде с мир

В залата на фондация "Хайнрих Бьол" в Берлин на 9 юни имаше няколко такива герои на своето време. Сред тях беше и Светлана Лукич, съоснователка на един от много четените сръбски сайтове "Пешчаник", който често публикува преводни статии от опозиционни сайтове в Русия, с които цели да покаже, че картината на толкова обичаната в Сърбия Русия не е тази, която управляващите в Белград представят. Първото впечатление от Светлана е на затворена жена, но като си поприказва човек с нея разбира колко е силна всъщност. Ръцете й треперят от постоянния стрес, на който е подложена. Пуши доста и признава със съжаление, че е изгубила доста от приятелите и близките си заради това, с което се занимава. Смятана е от тях за предателка. За разлика от черногорския си колега, няма чувство за хумор. Може би е свършило нейде из стреса. Лицето й е напрегнато и изморено, но излъчва решителност, че това, с което се занимава е правилно.

Разказва, че е уволнена от националната телевизия като предател и враг на Сърбия по времето, когато сегашният сръбски премиер Александър Вучич е бил министър на информацията и дясна ръка на Слободан Милошевич. В Сърбия, казва тя, има 1400 медии. "Това е организиран хаос". Никой не знае кои са собствениците. Същевременно, възмущава се тя, ЕС подкрепя приватизацията на държавните медии. "Ако си нормален човек, който иска да купи Политика, например, как ще го направиш, ако не знаеш кой притежава половината от капитала?". Тя също казва, че в Сърбия има нова диктатура, която има различен подход от старото социалистическо наследство. Разказва неща, които са практика и в България - речта на омразата по сръбските медии остава ненаказана и ингорирана. Всички управници на Сърбия се третират като фактор на стабилност от ЕС. По думите й, медийната ситуация в Сърбия в момента е също толкова лоша, колкото е била по времето на Милошевич. Констатация, която направи словенската евродепутатка Таня Файон (Социалисти и демократи) по време на изслушване в Европейския парламент в началото на годината. 

В доклада [на английски език] си за Сърбия ЕК отделя доста по-голямо внимание на медийната ситуация, отколкото за други държави. Комисията изразява притеснения от влошаващите се условия за свободата на изразяване. Докладът цитира Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която установи по време на наблюдението на изборите в Сърбия миналата година, че медийното отразяване не е било достатъчно аналитично и е било повлияно от политическите партии на власт, включително и чрез публично финансиране. Това е довело до широкоразпространена автоцензура. "Продължава липсата на прозрачност за собствеността на медиите и източниците на медийна реклама, а финансирането е придружено от тенденция към автоцензура на медиите", заключи ЕК в доклада си за 2014-а година. 

Сърбия в момента е в очакване да започне преговори за членство в ЕС. Отварянето на първите глави ще е доказателството, че тя наистина е стъпила на европейския път. Светлана Лукич е на мнение обаче, че първите глави ще са подарък за Вучич. Убедена е, че той няма да сдаде по мирен път властта. Имаме крал Александър и парламент карикатура, казва тя, докато обяснява, че говори на "наш" - учтивата форма, за да не се каже дали езикът е сръбски, хърватски, босненски или черногорски, което може да обиди някого. 

Демократури с международно участие/съучастие

По време на дискусията колегите от Косово и Босна и Херцеговина представиха два различни и същевременно същите случаи. Агрон Байрами, главният редактор на косовския всекидневник "Коха диторе", казва, че в Косово технически има свобода на словото, но .... с последствия. Проблемът настъпва, след като упражниш свободата си на изразяване. Най-чести са заплахите и нападенията срещу отделни журналисти, но проблеми имат и медии, които "практикуват свобода на изразяването и професионална журналистика". Най-големият удар за малцината останали независими и професионални колеги в Косово идва обаче от .... ЕС. Именно "Коха диторе" разкри корупция в европейската гражданска мисия в Косово EULEX. По думите на Агрон, обаче, вестникът е бил подложен на силен натиск от европейската мисия да не публикува разкритията. Твърдения, които още тогава шефът на мисията Габриеле Меучи отрече. Това, казва косовският журналист, който е чест гост и като колумнист на страниците на черногорския "Вьести", силно намалява доверието и вярата, че нещо може да се промени с помощта на международната общност.

Агрон Байрами разказа още, че правителството в Косово е най-големият работодател, инвеститор и най-богатата организация в страната. Корупцията е високо, а върховенството на закона е селективно. Партиите се държат сякаш това, което правят е тяхна вътрешна работа. "Това е като Коза ностра, ако мога да кажа, където медиите, както и обществото, са изключени изцяло. Няма прозрачност и отчетност", продължава косовският журналист. Партиите не са демократични, казва той, тъй като дори и партийните избори са манипулирани. Проблемът е, че всичко това се развива и процъфтява пред погледа на международната общност, която присъства активно в новата държава. 

Подобна е ситуацията и в Босна и Херцеговина, както разказва разследващата журналистка Лейла Бичакчич, която работи за Мрежата за разследваща журналистика, финансирана изцяло от външни донори. "Косово и Босна и Херцеговина са двата експеримента на международната общност", казва тя. "И ние, както и Косово, имаме огромно международно присъствие през последните 20 години". Това обаче не е помогнало особено. Заради трудната държавна структура в Босна и Херцеговина има 44 телевизии, 140 радиа, 10 частни всекидневника, 4 осведомителни агенции, 100 списания и 80 онлайн издания в страна с население от 3.7 милиона, което живее на ръба на бедността, разказва Лейла. Плурализмът съществува дотолкова, доколкото има плурализъм на държавни ентитети. Собствеността на медиите и там не е прозрачна. Медиите се използват като продължение на партийното влияние. 

Рекламната индустрия е политически обвързана, а автоцензурата е друг проблем, който се превръща в журналистически стандарт. Заплахите срещу журналисти, незаконното следене и подслушване са нормална практика, казва босненската журналистка. Босна се представя сравнително добре в международния пресиндекс - веднага след Хърватия - но, казва тя, ако се погледне елемента на насилие, тогава Босна и Херцеговина се нарежда до Сиера Леоне и Алжир. 

Думите и на двамата се допълват от заключенията на ЕК в докладите за напредъка от 2014-а година. За Косово ЕК пише [на английски език], че икономическата устойчивост на медиите не е гарантирана. Косово няма ефективни правила за собственост на медиите и прозрачност. Важно е да се отбележи, че и България няма такива правила, нищо че е член на ЕС и нищо, че това е част от управленската програма на правителството, но скоро ще стане една година от идването му на власт, а изпълнение на тази част от програмата още не е започнало. Според ЕК, в Косово това е довело до прекомерна концентрация и нарушения на независимостта. Правителствените реклами също имат огромен ефект върху редакционната политика на някои медии. Точно както и в България. Що се отнася до Босна и Херцеговина, и там се наблюдава [на английски език] политически и финансов натиск върху медиите. 

Както и във всички останали страни от региона, правителственото финансиране е проблем. Публичните медии, които не се финансират от публичната система за излъчване, се финансират от общинските и кантоналните бюджети, поради което остават под силен политически натиск. Това е особено осезаемо в Република Сръбска, която финансира и публичните, и частните медии при пълна липса на ясни критерии как се разпределят субсидиите, пише в доклада на ЕК.

Падението на Македония пред погледа на ЕС

"Ситуацията с медийната свобода продължи да се влошава. Правителственото влияние върху медиите се упражнява, освен всичко друго, чрез държавно финансирана реклама. Единични са независимите журналистически текстове и липсва точна и обективна информация във водещите медии, където липсва и информиран публичен дебат", гласи оценката [на английски език] на ЕК за Македония, която малко преди провеждането на берлинската медийна конференция имплодира. Там журналистът Сашо Орданоски представи плашещата картина на медийната ситуация в бившата югорепублика. Той показа снимки и информация от нападенията над журналисти само за последните (към 9 юни) 45 дена. Бомбени нападения, побоища, заплахи. Според него още от първия си ден на власт през 2006-а година правителството на Никола Груевски е имало ясен план да не се присъединява към ЕС, независимо че публично се заявява точно обратното.

Журналистът и преподавател Орданоски каза още, че Македония е един от редките случаи в Европа, където популистко правителство всъщност е на власт с мнозинство. Може би в скоби трябва да добавим, че друг такъв случай е България. Както и в останалите страни от региона, и в Македония правителството е най-големият рекламодател. То харчи 1%-1.5% от бюджета на страната за пропаганда, както Сашо я нарече. Проблемите с медийната среда са структурни и не може да се решат само с политически мерки преди изборите. Нужно е преструктуриране на медийната система, което обаче е трудно да се осъществи, ако няма политическа воля за това. 

Хърватският пример

В Хърватия медийната ситуация е сравнително стабилна и добра по една основна причина - най-гледаните/четени медии са чужда собственост. В хърватските държавни медии обаче ситуацията е също толкова подвластна, колкото и в други държави от Югоизточна Европа. В ситуация на растящ национализъм в Хърватия започват да си пробиват път популистки явления, които внасят шум в иначе уравновесената медийна обстановка. Такъв е примерът със сайта на шефката на инициативата "За семейството" Желька Маркач. Притеснителен беше и случаят с уволнения съветник на бившия президент Иво Йосипович точно преди една година. Деян Йович беше уволнен заради изразеното от него мнение в специализирано научно списание, което не съвпада с това на г-н Йосипович и на най-голямата опозиционна партия в навечерието на президентските избори.

Любопитното е, че Ясмина Кларица писа [на хърватски език] наскоро в риешкия лявоцентристки всекидневник "Нови лист" именно за демократурите, като посочи, че това явление се задава и в Хърватия. Според нея, очертанията на демократурата може да се видят не само в идеите на лидера на HDZ Томислав Карамарко, но и в поведението на ключови фигури от тази партия. Ако HDZ победи, пише тя, на парламентарните избори по-късно тази година или в началото на следващата, много е възможно да предстои игнориране, презрение и натиск върху медиите. Според добре запознат източник в Берлин, Хърватия също ще се превърне в проблем. Този проблем произтича донякъде и от това, че партиите и в Хърватия също не са демократични по своята същност. 

Брюксел, имаме проблем!

И макар че проблемът с медиите, специално в страните от Западните Балкани, да влезе в полезрението на ЕК като вече в докладите за напредъка се обръща много по-голямо и задълбочено внимание върху медийната среда, все пак ЕС остава като цяло доста пасивен по отношение на доста бързо развиващите се проблеми дори и в собствените си редици. Случаят с Унгария е пословичен, но е важно да се отбележи, че той не е единствен. Преди да отпътува от България посланичката на САЩ в България Марси Рийс говори обстойно за свободата на медиите в интервю за българския "Дневник".

Въпреки че се въздържа от конкретна оценка, тя каза, че една от темите, по които е говорила много по време на мандата си в България, е била именно свободата на медиите. Не само защото преди е била журналист, но и защото "медиите имат много важна роля в информирането на хората по въпроси от обществен интерес. особено в информирането на избирателите. Разследващата журналистика също е много важна. Когато има непълна свобода на медиите, когато чуваме за случаи на автоцензура, когато има проблем с прозрачността на собствеността, това предизвиква притеснения. Имаше времена, в които се смяташе, че журналистиката трябва да бъде напълно обективна. Днес и в САЩ сме приели, че една медия заема една политическа позиция, а друга медия – друга позиция и това е приемливо, ако знаем кои са собствениците и знаем какво да очакваме, когато четем. Прозрачността на собствеността е много важна". 

От ЕС обаче рядко ще чуете подобни послания. Приятно изключение наскоро беше шефът на Европейския парламент Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия), който по време на посещението си в Белград заяви: "Трябва да призная, че има един проблем, който е голяма грижа за Европейския парламент - свободата на пресата. Когато отваряме глави, трябва да проведем сериозен разговор за медиите. Независимостта, разноозбразието и свободата на медиите трябва да бъдат гарантирани във всички страни-членки на ЕС, като същото важи и за страна, която иска да се присъедини към ЕС". 

Лейла Бичакчич е категорична обаче, че не може да се очаква от международната общност, пък дори и това да е ЕС, да свърши основната работа в засегнатите страни. Приемането в ЕС не е задължително, а е възможност. Затова е нужно работата да се свърши отвътре. "Журналистите приемат правилата на играта, не се борят за правата си, не се подкрепят едни други", каза тя и даде за пример случаите на нападения срещу журналисти, които често си остават без подкрепа от колегията. "И в такава среда очакваме някой да ни свърши работата ли? Страдаме от постсоциалистически синдром, където гражданите трябва да си мълчат и да чакат", заключи тя. 

Косовският колега Агрон Байрами пък посочи, че проблемът е в приоритетите. "Доколко свободата на медиите е приоритет за ЕС или за западните страни, които са инвестирали толкова много в региона и Косово специално? Медийната свобода е част от системата на свободи и ценности, които би трябвало да ни доведат до страна, която заслужава членство в ЕС. Ако станеш европеец, няма да има значение дали ще станеш член на ЕС или не", каза той. Според него, ЕС е твърде готов да пожертва медийната свобода в името на стабилността. На същото мнение е и Сашо Ордановски, който каза, че ЕС е изправен пред дилемата "стабилност срещу демокрация". 

Желько Иванович беше снизходителен като прояви разбиране към ЕС. "Разбирам, че позицията на ЕС не е лесна, но някой трябва да заеме силна позиция", каза той. В този смисъл е забележително откритото писмо [на английски език], което македонският журналист от Нова телевизия Борян Йовановски, сред сплашваните журналисти в Македония, изпрати до еврокомисаря на преговорите по разширяването Йоханес Хан и прави паралел с 800-ата годишнина от Магна харта. Един пасаж от него ми се струва особено подходящ за случая: "Ако след всичко, което беше разкрито за отношението на Груевски към принципите на върховенството на закона, Вие отново му дадете препоръка за започване на преговорите на базата на някакво политическо споразумение, ще навлезете в омагьосания кръг, от който няма бягство. Ако Груевски, както вероятно сте разбрали от аудиозаписите, заслужава да получи препоръка, какви права и доверие ще изисквате от Мило Джуканович в Черна гора в отговор на изискванията на ЕС да изправи 'големите риби' пред правосъдието? И какво основание ще имате да искате от Вучич в Сърбия да се върне на правия път?".

Дилемата "стабилност срещу демокрация" е наистина сериозна и ЕС няма много полезни ходове, но все пак има някои. Възможно решение е да се насочат еврофондове в подкрепа на качествената журналистика. Досега ЕС имаше малко и доста ограничени тематично програми в подкрепа на медии във и извън ЕС, чийто успех е меко казано спорен. Често се работи по проекти, чиято цел е да разпространяват важни за ЕК и Европарламента теми, които обаче са твърде далече от наистина важните проблеми. Тази практика може да се промени като медиите, които се придържат към високи журналистически стандарти и етика получават субсидия. Бъдат ли нарушени тези стандарти и етика, субсидията да се оттегля незабавно. Това ще стимулира както много от големите медии, така и малките и независими журналисти, които се опитват да тръгнат по свой път, отчаяни от зависимостта медии-власт. Особен приоритет трябва да има разследващата журналистика.

Освен това, някои от последните мохикани на журналистиката в региона заслужават да бъдат наградени за това, че все още стоят между корупцията и властта. Всички, с които се запознах в Берлин, са хора, за които всеки ден е битка за оцеляване. А техни колеги има още доста в региона и извън него. Техният труд и саможертва трябва да бъде признат от Съюза, за който демократичните ценности са основа на съществуването му. Освен това, не е достатъчно само шефът на Европарламента да говори за проблемите с медиите. Нужно е това да се превърне в приоритет и за Съвета. За да има легитимност да говори за това обаче, Съветът трябва да бъде честен и към себе си  като сочи с пръст онези страни-членки, които са позволили и дори толерират зависимостта на медиите. Това означава и европейските политически партии да спрат да премълчават греховете на своите, сочейки само греховете на опонентите си. В случая на България медийната ситуация трябва да бъде следена отблизо, както се следи борбата с корупцията и организираната престъпност. 

Много е важно да се настоява за прозрачност на медийната собственост и то до степен, че да се публикуват отчети за разходите и приходите дори и на частни медии. В крайна сметка, когато става дума за нещо, което се нарича "четвърта власт", не би следвало да важи извинението, че става дума за частна собственост. Важно е да се види как медиите харчат парите си и откъде ги получават, за да се осветли какви интереси отстояват. Това трябва да е публично достъпно. ЕК трябва да продължи да следи развитието на медийната ситуация в процеса на разширяване и да изисква по време на преговорите гаранции за резултати. И накрая, важно е ЕС ясно да си даде сметка, че няма стабилност без демокрация. 

*Пълен запис на конференцията може да видите в двата прикачени файла на английски език