euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сърбия избра в неделя старо съдържание в нова опаковка. Бившите сръбски радикали вече са утвърдени демократи и евроинтеграционисти с абсолютно мнозинство в парламента и на практика без опозиция. Консервативната Сръбска прогресивна партия (SNS) на Александър Вучич спечели извънредните парламентарни избори в страната, свикани единствено с цел да затвърдят ролята му на най-мощния човек в Сърбия и да му осигурят премиерското кресло. По предварителни данни партията е получила 48.8% от гласовете, което й осигурява възможност за собствено правителство. Втората по големина партия е на покойния диктатор на бивша Югославия Слободан Милошевич - Социалистическата партия на Сърбия (SPS), в момента ръководена от досегашния премиер Ивица Дачич. Въпреки двугодишното си управление, партията спечели почти същия брой гласове, както през 2012 година - около 14%.

Най-голямата промяна обаче е сред опозиционните партии, които преживяха точно това, което се случи на първата дясна опозиция в България - фрагментация и бавно, но засега изглеждащо стабилно стопяване. Малко преди изборите бившият сръбски президент Борис Тадич направи изненадващ ход като се отцепи от Демократичната партия (DS) и създаде Нова демократична партия. За двата месеца кампания той успя да постигне на практика същия резултат, както и бившата му партия. Под ръководството на бившия белградски кмет Драган Джилас DS получи 5.9% от гласовете, а новата партия на Тадич - 5.7%. С този резултат и очевидната невъзможност да работят заедно изглежда, че двете партии няма да могат да бъдат обща опозиция на Вучич. Засега под изборния праг (5%) остават политически динозаври като националиста и евроскептик Воислав Кощуница и лявоориентирания икономист Младжан Динкич.

6 765 988 регистрирани гласоподаватели имаха възможност да избират между 19 листи за Скупщината на Сърбия (народното събрание) в един ден заедно с изборите за местна власт в Белград. Анализатори в страната бяха единодушни, че този път кампанията не е била мръсна, протекла е спокойно и в позитивен дух. Темата Косово и ЕС не са били основните. Най-важната тема е било икономическото състояние на Сърбия, а също и борбата с корупцията. Нарушенията на изборния процес са били дребни, съобщиха наблюдателите на изборния процес, сред които и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Не се боря за себе си, а за бъдещите поколения

Това е най-добрият резултат от въвеждането на многопартийната система в Сърбия, каза в победната си реч Александър Вучич, като сравни постижението си с това на Слободан Милошевич от началото на 90-те години на миналия век. Той даде ясно да се разбере, че е готов да разговаря не с всички, а с мнозина "без да се омаловажават изборните им резултати". Същевременно заяви, че Сръбската прогресивна партия има абсолютно мнозинство и не зависи от  "никаква математика". Основната битка на новото правителство ще бъде срещу корупцията и високата безработица, която през 2013 достигна рекордни нива от дори 28%. Вучич обеща още по средата на мандата да има чувствителни промени в Сърбия.

Бъдещият сръбски премиер имаше интересен подбор на думи по отношение на геополитическата ориентация на страната. "Сигурен съм, че Сърбия ще продължи своя европейски път. Убеден съм, че ще сътрудничим с всички наши приятели по света - и руснаците, и американците, и китайците, и всички останали". Той специално благодари на пратениците на президента Путин, както и на всички останали високопоставени представители от европейските народни партии, пристигнали в Белград за изборите.

Дачич Вечният

Любопитни са резултатите на Социалистическата партия на Ивица Дачич, която и през 2012 година постигна почти същия изборен резултат. Тогава обаче на SNS не им достигнаха гласове за пълно мнозинство, затова се стигна до коалиционно споразумение, което постави г-н Дачич начело на правителството, а г-н Вучич изпълняваше ролята на първи вицепремиер. Ивица Дачич участва и в предходното правителство на Мирко Цветкович, където беше вицепремиер и министър на вътрешните работи. Партията се яви на изборите в коалиция с още две малки партии. След обявяването на първите неофициални резултати в неделя вечерта г-н Дачич заяви, че това е изключителен и дори исторически резултат, "който циментира нашата политическа позиция на сръбската политическа сцена". Това, според него, се дължи на ясната политика и позиции, и на добрата кампания. Иначе щяхме да завършим като останалите партии, каза той и добави, че на тези избори опозиционните партии са преживели пълен провал.

Ивица Дачич изрази увереност, че новото правителство ще продължи европейския път на Сърбия и диалога с Прищина, който всъщност направи европейския път на страната възможен. Дали обаче социалистите ще бъдат част от новото правителство е въпрос, който ще получи отговор през следващите дни и седмици. Дачич заяви готовност за разговори за общи действия, ако SNS прояви инициатива за това. При тези обстоятелства е ще бъде малко вероятно SPS да играе ролята на опозиция или поне на силна опозиция, поставяща под контрол действията на правителството.

Политическият сървайвър Тадич

Голямата изненада на тези избори е поведението на бившия президент на Сърбия Борис Тадич, който не беше готов да приеме темата "Косово" в едно изречение с темата "ЕС". Това е причината, поради която г-н Тадич се отказа от участие в управлението на изборите през 2012 година и впоследствие обяви, че се оттегля от политическата сцена. Лидерското му място в Демократичната партия беше заето от Драган Джилас. Новото политическо и партийно статукво обаче не остана дълго време по вкуса на Борис Тадич и той се опита да оспори лидерството на г-н Джилас. Ситуацията завърши с напускането на Тадич от DS преди два месеца и основаването на нова политическа сила - Нова демократична партия (NDS). Чисто лидерска партия като се има предвид, че времето не е било достатъчно за изграждане на пратийна инфраструктура и формиране на собствена идеология. Нещо, което и самият Тадич призна в изборната нощ.

Той възприе изборния си резултат по-скоро като победа, тъй като с 5.7% успя да прескочи петпроцентовия изборен праг и ще вкара свои депутати в Скупщината. "При обстоятелства, при които някои политически партии, които съществуват от четвърт век, но не успяха да влязат в парламента, е по някакъв начин голяма и приятна изненада", каза бившият сръбски президент, като посочи обаче, че ще поеме отговорност за онова, което не е било постигнато. Не стана ясно в какво ще се състои поемането на отговорност. Тадич обясни решението си за отделяне от DS с това, че е искал да даде възможност на хората избор за кого да гласуват на фона на "големите разочарования" от опозицията през последните две години, "довели до асиметрия в обществото ни, което застраши самата основа на нашето политическо общество". Според Тадич SNS е огромна сила, която обаче няма еквивалент сред опозицията. Той не беше особено ясен по отношение на това дали ще бъде в опозиция или ще участва в управлението, ако му бъде предложено.

Драган Джилас: Ще се борим за демокрацията в Сърбия

Доскорошният партньор на Тадич в DS Драган Джилас доскоро беше кмет на Белград, но беше принуден да се оттегли по начин, който силно наподобяваше политическите интриги в американския хитов сериал "Къща от карти" (House of Cards). Той изрази съжаление от изборния резултат като посочи, че една от причините е разединението на опозицията. Освен това, по думите му, правителството, което предстои да бъде сформирано, няма дори малко да се приближи към това, което е обещано. "Днес се борихме за демокрация и места в парламента, но от утре ще се борим за демокрацията в Сърбия", каза многозначително г-н Джилас като заяви намерение партията му да бъде най-сериозната опозиционна партия в парламента.

DS не се представи добре и на местните избори в Белград. "Разочарован съм от резултатите ни в Белград", каза той още повече заради петгодишния му престой в кметския стол. "Днес имаме нова политическа реалност", заключи примирено Джилас като припомни, че на някои партии не им е минавало дори през ум, че няма да влязат в парламента, а засега са под изборния праг.

Краят на Кощуница?

Такава е Демократичната партия на Сърбия (DSS) на някогашния югославски президент Воислав Кощуница, която събра 4.2% от гласовете и така изпада от Скупщината. Като върл противник на европейската интеграция и независимостта на Косово Кощуница обвини за сегашната политическа ситуация Запада като посочи, че натискът и вмешателството на западните сили в Сърбия през последните години е било силно и напълно неприкрито. За неволите на партията си Кощуница обвини още "крайно агресивната и скъпа кампания и пропаганда" и призова за пълна прозрачност, която да разкрие как са финансирани безбройните, по неговите думи, телевизионни рекламни спотове и билдбордове. "Това би било признак за реални намерения в борбата с корупцията", добави г-н Кощуница.

Подкрепата за Воислав Кощуница и неговата националистична реторика постоянно спада, което е показател за обрата в нагласите на сръбските гласоподаватели. За разлика от другия голям губещ на тези избори - Обединената партия на регионите на Младжан Динкич - Кощуница не заяви намерение да се оттегли от политиката, а каза, че ще продължи борбата срещу потенциална диктатура на мнозинството. Младжан Динкич и партията му получиха само 3% от гласовете. Г-н Динкич е един от водещите икономически умове в Сърбия. Бил е гуверньор на сръбската централна банка, министър на финансите в няколко правителства, включително и в правителството на Воислав Кощуница в началото на 2000-те години. Заради прекратяването на преговорите за присъединяването на Сърбия към ЕС обаче, подава оставка. Обявен е от влиятелното политическо седмично списание Vreme за личност на годината през 2002-а година.

Динкич се усъмни, че предстоят добри дни за Сърбия, но изрази надежда, че някои от идеите на партията му ще бъдат възприети. Той е противник на политиката на затягане на коланите. Под чертата останаха още либералите на Чедомир Йованович и новата партия на Саша Радулович, доскоро министър на икономиката в правителството на Дачич, напуснал също под натиска на Александър Вучич. Неговото движение "Стига толкова" успя да получи само 2.1% от гласовете по предварителните данни.

По стъпките на България

Политическата сцена в Сърбия изключително силно наподобява ситуацията в България. Александър Вучич много напомня на бившия български премиер Бойко Борисов като харизма и водач на популистка партия. Точно както г-н Борисов, Александър Вучич демонстрира качества на "мек" диктатор с огромно влияние в медиите. По-независимите медии писаха през последните месеци за постоянно влошаваща се медийна независимост, за която говориха и някои от загубилите извънредните избори тази година. Добра новина е, че тази тема ще бъде една от основните в процеса на преговори на Сърбия с ЕС, както и икономическото състояние на страната. Заради множеството паралели с провала на прехода към стабилна плуралистична демокрация в България, Сърбия ще бъде огромно предизвикателство за политиката на разширяване на Европейския съюз.

От една страна борбата с организираната престъпност и корупцията ще бъдат трудни, заради мащаба и заради това, че често олигархията се маскира като честен бизнес под крилото на харизматични политически лидери. Най-важният критерий обаче ще бъде медийната свобода. От друга страна, особено в контекста на втората Студена война, предизвикателство за евро-сръбските отношения ще бъде желанието на новото сръбско правителство да обича с едно сърце и Русия, и ЕС. Дилема, която държи икономиката на България вече десетилетия в застинало положение, а обществото непримиримо разделено по оста русофили-проевропейци. Трудността произтича от това, че ЕС и Русия не споделят обща ценностна система, което прави желанието на Белград за приятелство и с двете общности доста спорна. Затова ЕС трябва да бъде изключително настоятелен в усилията си да види, че Сърбия наистина е ориентирана към европейските ценности.

За по-ефективно наблюдение и по-точна преценка на реалната ситуация в страната ЕК няма да сгреши, ако започне да прави междинни доклади за напредъка на Сърбия като ясно открои напредъка й от останалите страни от процеса на разширяване. Препоръчително е също освен от провалите на България ЕК да се води и от успехите на Хърватия. Както наскоро коментира хърватски анализатор, Сърбия се нуждае от катарзиса "Санадер", за да може да обърне страницата. Дали за това гласуваха сръбските избиратели или за утвърждаване на статуквото е въпрос, който тепърва ще се анализира. Това, което е ясно обаче е, че на тези избори единственият еднозначен победител е Александър Вучич. Предстои да видим дали сред победителите ще бъдат правовата държава и демокрацията.