euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Статуквото в Румъния загуби. То претърпя поражение от решителните румънски граждани, които заявиха категорично, че искат нова Румъния. Президентските избори в страната, които приключиха в неделя (16 ноември), ще затвърдят и подсилят вече течащите процеси на промяна на румънското общество и държава. Или поне така изглежда на пръв поглед. Най-голямата изненада на изборите беше победата на Клаус Йоханис (Национална либерална партия, член на ЕНП) с 54.5% от гласовете над премиера Виктор Понта, който получи подкрепата на 45.5% при преброени почти всички бюлетини. Изненада, защото изглеждаше, че победата на спорния Понта е предизвестена. А как се стигна до това? Обръщането на резултата стана, след като румънските граждани в чужбина организираха масови протести заради това, че бяха принудени да чакат на огромни опашки пред секциите в големите европейски градове, за да упражнят правото си на глас. 

Мартина Ганчева, журналист от телевизия Bulgaria on Air и специалист по Румъния, обясни за euinside, че румънците в чужбина могат сериозно да влияят на резултатите. Става дума за около четири милиона души. В Германия живеят 260 000 румънци с право на глас, но са били разкрити всичко на всичко само пет избирателни секции. Тя припомня, че през 2009-а година отиващият си президент Траян Бъсеску спечели президентските избори с преднина от 70 000 гласа, защото успя да си гарантира три четвърти от вота в чужбина. Проблемът с гласуването на румънските емигранти доведе до оставката на министъра на външните работи Титус Корлъцян след първия тур на президентските избори и до оставка (днес, 18 ноември) на новия министър Теодор Мелескану само осем дни след назначаването му. Причината е проста, според Мартина Ганчева. За отварянето на секции в чужбина не отговарят нито Министерството на външните работи, нито Централната избирателна комисия. Това се определя от правителството и особено от премиера. 

Неуспехът на Виктор Ъндърууд - шанс за Румъния

В Румъния президентът назначава премиера и главните прокурори, включително и специалните прокурори в Националната агенция за борба с корупцията. Според Мартина Ганчева, Виктор Понта се е надявал да постави за премиер удобен за него човек, например Калин-Попеску Търичану, а също и да си осигури чадър срещу преследване за корупция. Търичану беше премиер на Румъния в периода 2004-2008 г. Понта е бил толкова обсебен от жажда за власт, че румънски журналисти го сравнили с героя на Кевин Спейси от популярния американски телевизионен сериал "Къща от карти" Франк Ъндърууд - политикът, който е готов дори да убие, за да стане президент. Власт на всяка цена, разказва журналистът. В ЕС обаче вече е достатъчно само да се казваш Виктор, за да предизвикаш асоциации с Виктор Орбан. В социалните мрежи в момента е много популярна снимка, на която унгарец отброява колко още Викторовци са останали в Европа като синоним на безскрупулно управление. 

Проблемът с назначението на прокурори е особено критичен за радикалната промяна на Румъния. Промяна, която вече е в ход, защото работата на Националната агенция за борба с корупцията е ключова за изпълнението на препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка, с който Румъния влезе в пакет с България през 2007-а година. Тогава ЕС се съгласи на компромис като прие двете страни неподготвени, заради твърдото им обещание да довършат съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая на България и с организираната престъпност. Европейският съвет прие инструмента, предложен от ЕК, с който да се гарантира, че тези две страни ще се справят. В началото те се движеха заедно изключително бавно и неубедително. От доклад на доклад ситуацията започна да се влошава. Преди две години обаче започна сериозна промяна, но само от страна на Румъния. 

Тогава, малко преди да излезе петгодишният обобщаващ доклад за работата на Механизма, в Румъния избухна сериозна политическа криза, която постави под съмнение шансовете на Румъния да стане правова държава. Тогава наяве излезе силен конфликт между младия премиер-социалист Виктор Понта и дългогодишния румънски президент Траян Бъсеску. Конфликт, който ескалира в открита война с Конституционния съд, искания за импийчмънт на държавния глава и опити за конституционни и други законодателни промени, които на практика да орежат независимостта на и без друго крехки държавни институции. В Румъния многократно са правени опити да бъде орязана независимостта именно на специализираната прокуратура за борба с корупцията, тъй като тя започна да работи точно както трябва - независимо да преследва корупцията и по най-високите етажи на властта. В последния доклад по Механизма ЕК съвсем директно посочи, че в момента най-голямата спънка пред работата на Агенцията са депутатите.

Въпреки това обаче, Румъния прави големи крачки в тази сфера. Мартина Ганчева разказва, че всички политически приятели на Виктор Понта са обект на разследвания, като Агенцията е работила безспир дори и по време на предизборната кампания. "Депутатът от управляващата Социалдемократическа партия и бивш транспортен министър Мирон Митря от правителството на скандалния Адриан Нъстасе беше осъден на две години затвор. Разследване срещу него се водеше още от април 2006 година. И още тогава Европа, Брюксел, в частност еврокомирасят Оли Рен го искаше зад решетките. Причината – вземане на подкуп, фалшифициране на данни в официални документи и корупционна сделка.

Тече съдебно преследване срещу девет бивши румънски министри по подозрение в пране на пари, злоупотреба с власт и вземане на подкуп във връзка с даване на лицензи за софтуер в учебни заведения. Според обвинението, всички те са подписали и впоследствие са удължили договори за закупуване на софтуерен лиценз от компанията Microsoft за училища в периода 2004-2009 г. Това се е случвало без провеждане на обществени поръчки, като правителствени служители са се възползвали от намаление от 47% от официалната цена на софтуера и са слагали разликата в джоба си. Нанесените щети се оценяват на над 1 млрд. долара, а сигналът е бил получен от ФБР", пише в отговорите си до euinside Мартина Ганчева. През последната една година почти ежедневно имаше съобщения за арестувани или осъдени високопоставени политически представители и това, според Мартина Ганчева ще доведе до положителен доклад за Румъния през януари.

В кулоарите на Брюксел, казва тя, вече се говори, че докладът на ЕК за България ще бъде много критичен. Говори се също и че е възможно България и Румъния да бъдат разделени и вече да не вървят в пакет. Това е от особено значение за приемането им в шенгенското пространство на сигурност. Това са единствените две страни-членки на ЕС, които искат, но не са допускани в Шенген, именно заради неизпълнението на обещанията им да извършат очакваните от тях реформи в съдебната система и да поведат истинска и необратима битка с корупцията по високите етажи. 

Президентът на борбата с корупцията

Със сигурност не само в Румъния, но и в Брюксел ликуват от избора на Клаус Йоханис (който е етнически германец) за президент на страната, тъй като по време на предизборната кампания той постави борбата с корупцията като свой основен приоритет. Любимото му мото е "Искам страна, в която, когато стане дума за правосъдие, политическия цвят да няма значение". Според Мартина Ганчева, Йоханис е човек, който обича да мълчи, но да действа. Той има амбициозна визия за бъдещето. Въпросът е дали ще я реализира, защото, според журналиста, има голяма вероятност да се сблъска със съпротивата на статуквото в парламента. За Румъния ще бъде изключително важно да продължи по същия и дори по още по-усърден начин битката си за изграждане на правов ред, тъй като това ще донесе още по-голям стимул за икономиката.

Румъния е една от много малкото страни в ЕС, които се радват на динамичен икономически растеж. Макар да забави малко темпото, брутният вътрешен продукт на Румъния продължава да е висок. Той спадна от 3.5% миналата година на 2.4% в първата половина на 2014 година. Причината за забавянето е намаляването на инвестициите. Основният двигател на растежа е домашното потребление и износа. Европейската комисия очаква в есенната си прогноза добър растеж и през 2015 година - 2.4% и 2.8% през 2016 година. Рисковете пред изпълнението на тази прогноза са по-бързо от очакваното изплащане на дълговете на домакинствата и финансовите институции, както и допълнително влошаване на геополитическото напрежение, което се отразява на доверието. В този смисъл е важно да се отбележи, че новият президент на Румъния може да донесе промяна. Според Мартина Ганчева, г-н Йоханис вече е дал заявка, че ще клони във външната си политика повече към САЩ, което едва ли ще се хареса на Путин.

Румъния е една от малкото страни в Европа, която се съгласи да започне проучвания за шистов газ. Също като Полша, Румъния позволи проучванията с надеждата за евтина енергия. Румъния е третата най-енергозависима страна-членка на ЕС. По време на предизборната кампания Виктор Понта обяви, че страната не разполага с очакваните количества. "Усилено се борихме за нещо, което нямаме", каза той наскоро. Американската компания Chevron посочи обаче, че все още не е готова окончателната оценка. Според Американската администрация за енергийна информация, Румъния е възможно да притежава резерви от 51 трилиона кубични метра шистов газ, което може да покрие нуждите на страната за повече от столетие. Що се отнася до един от чувствителните за Румъния въпроси - Молдова - Йоханис се застъпва за обединение и за европейската интеграция на страната. Той смята, че тези две неща не се изключват взаимно, но подчертава, че ако властите в Кишинеу не желаят, обединение насила няма да има, коментира Мартина Ганчева. 

Някои изводи за България

В България, също както и в Румъния, от години се води битка за ограничаване на гласовете от чужбина. Приликите обаче се изчерпват с това. Ако в Румъния решението за броя на секциите се взима от правителството, в България пък ежегодно и дори по няколко пъти годишно се правят промени на изборния кодекс, така че да пасне на нуждите на силните на деня. Това е попадало многократно в докладите на ЕК по Механизма, но без резултат. В последния доклад на ЕК по Механизма за Румъния се казва, че страната отбелязва дори значителен напредък в борбата с корупцията, макар че все още не е ясно дали ще пусне корени. За България обаче се посочва, че борбата с корупцията е претърпяла пълен провал. Нещо повече, ЕК отчита значителна политическа намеса в съдебната система. След година и половина на политическа нестабилност, провокирана от поредица от протести, някои от тях продължили рекордно дълго - половин година - с рекордно ниска избирателна активност на власт беше върната партията на Бойко Борисов, по чието време настъпи и най-силното влошаване на работата по Механизма.

Новото правителство в България е коалиция от партията на Бойко Борисов и реформаторска група партии. Първият видим резултат от това е, че има специален вицепремиер, който отговаря за работата по Механизма и европейските въпроси. Това е първият еврокомисар на България Меглена Кунева, която отговаряше за защитата на потребителите, а преди да стане еврокомисар беше министър по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС по времето, когато беше договорен Механизмът. Твърде рано е да се прецени кое ще надделее в България - дали това, което Бойко Борисов и партията му носят, а именно духа на статуквото или все пак ще има реформи. Досега е било традиция в България да се бърза със законодателни мерки, за да се извоюва "положителен" доклад. Сега обаче ситуацията е коренно различна.

Вече има нова Комисия не само като състав, но и като структура. В нея има втори най-мощен човек и това е първият заместник-председател Франс Тимерманс, който ще отговаря точно за върховенството на закона. Как той и новата Комисия ще оценят напредъка на България и Румъния предстои да видим. Със сигурност обаче Румъния е вече значително по-напред от България. Тя вече има дълго досие с присъди. Нещо, което отсътва в България и покрай сравнението със съседна Румъния все повече ще се набива на очи. Друг важен извод е, че Румъния е отличен пример как ЕК може да използва достатъчно добре инструментите си,  за да провокира промяна. Ако не беше силния натиск, извънредния доклад, в който силни критики имаше и срещу медиите, Румъния едва ли щеше да е това, което е днес, а именно страна, в която корупцията по високите етажи вече не се толерира. Страна, в която става все по-нормално да се подава оставка при провал.

Продължава да стои въпросът защо ЕК не приложи този натиск и спрямо България. И трябва ли непременно да има политическа криза, за да може Комисията да се самосезира и да действа безкомпромисно?