Червените линии на демокрацията

Аделина Марини, May 25, 2015

Точно 10 дена след честването на 70-тата годишнина от победата над нацизма и фашизма в Европейския парламент се състоя дебат, който показа, че нищо не е било победено на 9 май 1945-а година, а само е било омаломощено. По време на двучасовата дискусия с участието на унгарския премиер Виктор Орбан червените линии на демокрацията и европейската цивилизация, надградена върху руините от Втората световна война, бяха на няколко пъти силно размити и дори прескочени. Вместо да отговори на множеството въпроси, които управлението на бившия борец за свободата на Унгария от комунистически тоталитаризъм Виктор Орбан поставя, дебатът отвори още повече въпроси, които помрачават и без друго вече твърде мрачните чествания на Деня на Европа. Ден, който е повод да сме благодарни на онези, които са дали живота си, за да можем днес да дебатираме и да се придвижваме свободно из Европа, вместо да се избиваме. Същевременно е и ден, когато би трябвало да страдаме, че някъде по пътя сме се изгубили.

Сблъсък на ценности

Дебатът за Унгария се планираше отдавна, заради множеството сигнали, че там тече бърз процес на отдалечаване от европейската ценностна система и обръщане към неоруската тоталитарна система. Големите политически партии обаче провалиха провеждането му миналата есен. Истински успех за Европейския парламент е, че успя най-сетне да проведе такъв дебат и то в присъствието на унгарския премиер Виктор Орбан. Уви, дискусията засегна само две теми и то най-новите в отношенията между ЕС и Унгария - обсъждането на смъртното наказание и изключително манипулативния въпросник [на английски език], с който унгарското правителство започна публично обсъждане на проблемите с имиграцията. Това предизвика европейските институции за първи път да реагират наистина остро, начело с Европарламента. Състоя се председателски съвет на Европейския парламент, председателят Мартин Шулц разговаря по телефона с г-н Орбан, ЕК също проведе консултации с унгарския премиер.

И докато е наистина похвално, че ЕП успя най-сетне да организира този дългоочакван дебат и че унгарският министър-председател прие да участва в него, той разкри, че разделителната линия на ценностите минава много отвъд Унгария. Нещо повече, той показа, че ЕС е на практика безсилен да се справи с този проблем. От една страна Съветът като институция, представляваща всички 28 страни-членки, отказа да вземе страна по повдигнатите теми, а от друга цели политически групи и отделни евродепутати направиха озадачаващи изявления. Самият министър-председател на Унгария също се включи в дебата с провокиращо изказване [на английски език], пълно с множество противоречия. С други думи, дебатът беше истински ценностен сблъсък, който само потвърждава съмненията на мнозина в ЕС, че уроците от миналото изобщо не са научени от всички.

Защо точно тези теми са голям проблем за ЕС?

Както обясни пред евродепутатите първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, възстановяването на смъртното наказание е изцяло против европейските ценности. Ако това стане, то тогава ЕК ще активира незабавно "атомната бомба" на ЕС, тоест член 7 от Договора за ЕС, който лишава страна-членка от право на глас в Съвета. Той каза обаче, че Комисията е получила уверенията на унгарското правителство, че няма намерение да връща смъртното наказание. Вторият въпрос в момента е горещ картоф в ЕС - борбата с вълната от нелегална имиграция. Комисията и Парламентът намират за притеснително това, че унгарското правителство поставя подвеждащи въпроси във въпросника за имиграцията. Според г-н Тимерманс, няма проблем с публичните консултации по принцип, а с подвеждащите въпроси, с налагането на предразсъдъци и с поставянето на имиграцията в контекста на тероризма.

Въпросите са качени на страницата на унгарското правителство и са преведени на английски език. Те са общо 12. Прочитът им не оставя никакво съмнение, че наистина става дума за подвеждане и манипулация. Пример за подвеждащ въпрос е например: "Някои смятат, че лошото управление на въпроса за имиграцията от Брюксел може да доведе до нещо, което има общо с увеличаване на тероризма. Съгласни ли сте с тази гледна точка?". Следващият въпрос във въпросника буди също недоумение относно целите на консултацията: "Знаехте ли, че икономически имигранти пресичат унгарската граница нелегално и че наскоро броят на имигрантите в Унгария се е увеличил 20 пъти?". Следват още няколко въпроса, които са без съмнение манипулативни: "Някои вярват, че политиката на Брюксел към имиграцията и тероризма се е провалила и че е необходим нов подход към тези въпроси. Съгласни ли сте?" и "Ще подкрепите ли унгарското правителство за въвеждането на по-строга регулация на имиграцията противно на снизходителната политика на Брюксел?".

Европейската комисия е особено чувствителна по темата за имиграцията, след като миналата седмица представи предсрочно европейската програма за имиграцията, в която предлага някои идеи, които вече срещнаха силен отпор от страна на някои страни-членки, начело с Великобритания, Унгария и Франция. Франс Тимерманс заяви в Страсбург тази седмица, че е грешно имигрантите да бъдат представяни като заплаха за работните места и за живота на хората. Това не означава да си затваряме очите пред проблемите, които имиграцията създава, но това не бива да е за сметка на основните ценности на съюза. "Нуждаем се от политически лидери, които са готови да обясняват политиката на ЕС на своите граждани по отворен, справедлив и балансиран начин и които твърдо стоят зад общите ни европейски ценности. Това е единственият начин да постигнем напредък заедно в Европа", каза г-н Тимерманс (Холандия, АЛДЕ).

Виктор Орбан се включи по средата на дебата като започна изказването си изтъквайки икономическите успехи на Унгария. От страна, която е била 21-ва по ръст на БВП от 28, сега Унгария е на второ място. Държавният дълг е намален до 75% от БВП, безработицата е свалена от 11 на сто до 7 на сто. След това той обясни, че унгарците са по принцип отворени хора, които не шикалкавят, когато говорят. "Или говорим откровено, или не говорим изобщо", каза той, защото, според него, политическата коректност не е донесла решение на нито един проблем. Откровено (по унгарски) той заяви, че унгарците искат Европа да е континент на европейците и Унгария да принадлежи на унгарците. Нещо, което е в противоречие със себе си. Според него, европейската програма за имиграцията на ЕК граничи с лудост. Той добави, че унгарското правителство е християнско и затова ще приеме "истинските бежанци", но припомни, че незаконното преминаване на границите е престъпление.

По време на над 10-минутната си реч той припомни, че никъде и в никой договор на ЕС не се посочва какво може да се подлага на обществено обсъждане и какво не. "Всеки, който се опитва да ни каже за какво ние унгарците можем да говорим всъщност нарушава договорите на ЕС". Не бива да си заравяме главите в пясъка. Тук става дума за свободата на мисълта и за свободата на изразяване. Трябва да се говори за смъртното наказание, добави той, но всякакви промени трябва да станат съобразно с конституционните изисквания - на Унгария и на ЕС. След това обаче той припомни, че тези правила не са скрижали. "Това са правила измислени от хората и могат да бъдат променяни от хората. Това значи свобода, това значи демокрация". След като завърши изказването си председателят Мартин Шулц го репликира като заяви, че наистина нито една Божия заповед не е записана в договорите на ЕС, "но аз знам една Божа заповед и тя гласи 'Не убивай!'".

Докато говореше, Орбан предизвикваше смесени реакции в залата. Тук-таме се чуваха аплодисменти, лицето на Франс Тимерманс почервеня, а либералните и левите депутати клатеха главите си в недоумение и несъгласие с чутото. Най-фрустриращото е обаче, че реакциите се разделиха по партийна линия. Лидерът на най-голямата политическа група в ЕП (ЕНП) Манфред Вебер (Германия) започна именно с това, като заяви, че миналата година ЕНП са поискали дебат за "скандалните събития в Румъния", когато стотици хиляди хора не успяха да участват в изборите, но тогава от лявата част на залата отказали.

Той припомни, че ситуацията в Унгария се обсъжда за пети път в Европейския парламент. "Тоест, готови да дискутират сме ние от ЕНП, а лявата част очевидно няма очи за много неща в Европа". След това той също посочи икономическите успехи на Унгария и подчерта, че Виктор Орбан е преизбиран от своите избиратели. 51% се довериха за втори път на неговата партия "Фидес", припомни германският евродепутат. "Очевидно това не се нрави на лявата част в залата". По повод смъртното наказание г-н Вебер каза обаче, че това е цивилизационно завоевание също като демокрацията. "Затова смятаме, че дебат за смъртното наказание е вреден за нас като ЕС, защото никой не говори за това наказание".

Лидерът на втората по големина политическа група в Европарламента Джани Питела (Социалисти и демократи, Италия) се възмути от опита темата да се вкарва в междупартийното русло като заяви, че изобщо не става дума за това дали някой харесва Виктор Орбан и на кое политическо семейство принадлежи той. Някои изявления на премиера Орбан просто отиват твърде далече, каза той. Възмущение проявиха и изказалите се от групата на либералите, групата на Зелените/Европейски свободен алианс и крайната левица. Другите десни партии обаче бяха дори още по-крайни от ЕНП. Тимъти Къркхоуп от Европейските консерватори и реформисти (Великобритания) попита кога Европарламентът се е превърнал в съдия и екзекутор на хора с различно мислене. Той каза това по повод явяването на Виктор Орбан за дебата в Страсбург. Страните-членки имат право да обсъждат определени теми, "които не са включени в предварително договорения списък от теми", добави той.

Тимъти Къркхоуп е бивш помощник държавен секретар в британското вътрешно министерство, където е отговарял за имиграцията и граничния контрол. Неговото изказване потвърди тезата на бившия шеф на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че съвсем скоро идеологическите линии между групата на ЕКР и групата на Найджъл Фараж Европа на свобода и пряка демокрация ще се слеят.

Има ли граници демокрацията?

Двучасовият дебат се концентрира основно върху темата за имиграцията и послужи като подгрявка за обсъждането на европейската програма за имиграцията на следващия ден с участието отново на Франс Тимерманс и еврокомисаря за миграцията Димитрис Аврамопулос. Основно лидерите на политическите групи се опитваха да връщат темата обратно в Унгария. Според лидера на групата на либералите Ги Верхофстад думите на Орбан трябва да бъдат много внимателно разгледани, тъй като, някои от тях са много проблемни. Той призова най-сетне да се сложи край на обсъжданията и да се премине към конкретни действия от страна на Европейската комисия. Това разгневи г-н Къркхоуп, според когото такъв дебат изобщо не е трябвало да се състои. Джани Питела добави, че в крайна сметка става дума за самата демокрация. Тема, която поставя няколко изключително важни въпроса, които, по примера на Унгария, трябва да бъдат обект на общоевропейска консултация, но по възможност без да са манипулативни. Ето и някои от тях:

- Свобода на словото ли е словото на омраза, ксенофобията, екстремизма?

- Демокрация ли е връщането към авторитаризма чрез задушаването на свободата на словото и чрез манипулация?

- Съдийстване и екзекуция ли е да поканиш премиер на страна-членка да присъства на дебат за страната му в Европейския парламент и да му дадеш възможност да изкаже своята позиция?

На някои от тези въпроси Франс Тимерманс отговори още в сряда, а на други е отговарял и по-рано. В края на дебата той заяви, че икономическият и изборен успех не може да е за сметка на върховенството на закона в ЕС. Според него свободата на словото е ограничена от върховенството на закона. През февруари, когато в Европарламента се обсъждаше общоевропейският механизъм за върховенство на закона, той заяви, че такова животно като нелиберална демокрация няма.

Изводите от дебата са много и съвсем не са приятни. Един от най-важните е, че в някои части на Европа европейските ценности, формулирани в член 2 от Договора на ЕС, се възприемат повратно и спекулативно. Друг много неприятен извод е, че европейските политически партии, вместо стожери на тези ценности са се превърнали в стожери на мнозинствата си, както euinside писа. Третият извод е свързан с британския въпрос. Разривът между управляващите консерватори във Великобритания и ЕС е вече факт. Изказванията на десни британски евродепутати не оставят никакво съмнение, че вече нищо, освен търговията, не свързва континента с острова. Членовете на ЕП често прибягват до изкривяване на фактите, за да отправят остри критики срещу ЕС, граничещи със слово на институционална омраза. Пример за такова изказване е участието на Тимъти Къркхоуп в дебата тази сряда.

Едно от най-големите постижения на Европейския парламент в миналия му мандат беше изслушването на много премиери и президенти в пленарната зала. Тази традиция трябва да бъде продължена, защото тя е чудесна възможност да се премери температурата в различните части на Съюза. Това е особено полезно както за наднационалния дебат, така и за националния дневен ред. Мартин Шулц има големи заслуги за тези диалози и не бива да се отказва от тях. Нещо повече, той трябва да настоява за явяването на нови, но и на вече добре познати държавни лидери в Страсбург или Брюксел. Добро начало ще бъде да отправи покана към Дейвид Камерън, който вече работи усилено за изпълнение на предизборните си обещания. Макар да не признава Европарламента като институция, миналогодишните евроизбори трябва да са му доказали, че подценяването на Европейския парламент е било грешка. От трибуната в Страсбург той ще има възможност да се обърне не само към лидерите на страните-членки, но и към гражданите им.

Паралелно с това Европарламентът трябва да проведе поредица от дебати за начина, по който се възприемат европейските ценности в отделните страни-членки. Това е много по-важно, отколкото изглежда, защото тези ценности са тъканта на Европейския съюз. Липсата им може да провали европейския проект, а неспазването им е лош сигнал за всички онези около ЕС, които се стремят към Съюза, именно заради ценностната му система. В този смисъл би било великолепно, ако организира дебати в пленарна зала за ситуацията в България и Румъния, които са обект на специален механизъм като покани и премиерите им. Политическите групи в Европарламента трябва да спрат да се съпротивляват срещу това, защото не е в тяхна полза. Отделни лидери не може да представляват цялата партия или политическата й идеология. Това е дълбоко грешно. Ценностите на ЕС би трябвало да струват повече от местата в Европарламента, които и без друго излизат прескъпо на европейския данъкоплатец на фона на все по-съмнителната полза от тях за европейския проект.

ЕС страда от тежка (е)мигрантена