euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Спасителните фондове за еврозоната ще могат да рекапитализират директно банки и да изкупуват облигации на затруднени страни, без това да изисква „спасителна програма”, както досега. Голямата новина дойде в ранното утро на 29 юни в резултат на продължителни преговори между европейските лидери. “Договорихме се за нещо ново, което е пробив, че банките могат да бъдат рекапитализирани директно при определени условия [...] и отваряме възможностите за страните, които се държат добре да използват инструментите за финансова стабилност EFSF/ESM, за да успокоят пазарите и да получат стабилност за суверенните си облигации”, заяви на пресконференция призори президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Че нещо става беше ясно още на 28 юни следобед, когато се разбра, че работната група към Еврогрупата е свикана на неочаквано заседание, паралелно със срещата на лидерите. Именно работната група, която се състои от топ експерти от 17-те страни на еврозоната, подготвя конкретните решения, за да бъдат одобрени на политическо ниво. За последен път тя заседаваше паралелно с лидерите, когато се договаряше втория гръцкия заем, затова новината беше интерпретирана като знак, че се очакват важни и дори изненадващи решения.

Програмата на срещата на върха предвиждаше лидерите да имат късна вечеря, на която да обсъдят пакта за растеж и реформите в еврозоната. Но както потвърди френският президент Франсоа Оланд, Испания и Италия са отказали да подкрепят дългосрочните решения, докато не се предприемат спешни мерки за облекчаване на трудностите на двете страни. След като е станало ясно, че няма да има бързо споразумение по пакта за растеж, лидерите от еврозоната са започнали обсъждане на исканията на Испания и Италия. В резултат рано сутринта те излязоха с изявление, от което стават ясни две големи промени:

Първата е, че максимално бързо (до края на 2012 г.) ще се приеме единен надзорен механизъм за банките в еврозоната с участието на ЕЦБ. Както отбелязва и докладът на Херман Ван Ромпой за реформите в еврозоната, ЕЦБ може да получи ролята на банков надзорник на базата на чл. 127 (6) от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). В него се казва, че ”Съветът, като действа чрез регламенти в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие и след консултация с Европейския парламент и Европейската централна банка, може да възложи на Европейската централна банка специфични задачи по политиките, свързани с надзора за благоразумие на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия”. Натоварването на ЕЦБ с тези отговорности не изисква промяна в договора за разлика от създаването на специален нов орган за банков надзор, затова представлява бърз и лесен вариант. Какъв вариант точно ще бъде избран обаче ще стане ясно от предложението, което Европейската комисия трабва да представи скоро. Комисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние написа в Twitter, че се заема незабавно с подготовката на предложението.

След създаването на единен надзорен механизъм банките в еврозоната ще могат да се рекапитализират директно от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - постоянният фонд за еврозоната. В замяна ще бъде подписван Меморандум за разбирателство, който ще съдържа условия за конкретната институция, сектор или икономиката на страната-членка като цяло. Това означава, че практиката ще е различна за различните страни, според конкретните особености.

Добрата новина в случая е за Ирландия, която ще се възползва от новите условия заради доброто изпълнение на коригиращата си програма. В документа се казва, че „подобни случаи ще бъдат третирани по същия начин”, което означава, че страни с добра фискална дисциплина, но засегнати от външни фактори ще получават общо отношение за разлика от другите, които имат проблеми с "лошо фискално поведение". Ирландският премиер Енда Кени коментира споразумението като "сеизмичен обрат" в европейската политика и каза, че то ще даде възможност да се намали дълговото бреме на ирландските данъкоплатци.

Относно Испания, както вече беше обявено, заемът за банкова рекапитализация ще бъде отпуснат от временния фонд и ще бъде прехвърлен към постоянния веднага щом заработи, без да получава статут на предпочитан кредитор. Това беше едно от основните притеснения на инвеститорите, защото този статут означава, че заемите към фонда се изплащат с приоритет. Другата много важна новина за Испания е, че заемът ще бъде отпуснат по сегашните условия, но в момента, в който новите правила влязат в сила, заемът „много бързо ще бъде свален от балансите на испанската държава”, обясни президентът на работната група към Еврогрупата Томас Вийзер. Това означава, че заемът няма да се смята за дълг на испанското правителство.

Втората голяма промяна е, че съществуващите инструменти на спасителните фондове ще бъдат използвани по-гъвкаво и ефективно, „за да се стабилизират пазарите за страните-членки, спазващи специфичните си препоръки и другите си ангажименти, включително съответните срокове в рамките на Европейския семестър, Пакта за стабилност и растеж и процедурата за макроикономическите дисбаланси”. Става дума за възможността спасителните фондове да изкупуват дълг на затруднени страни, при условие че спазват бюджетната дисциплина. ЕЦБ ще играе ролята на агент на спасителните фондове и ще извършва пазарните операции. Ще бъде подписван меморандум за разбирателство, но няма да има коригираща макроикономическа програма. По думите на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, „повече няма да има страни с програми”. Според Томас Вийзер меморандумът ще повтаря препоръките, отправени към съответната страна в рамките на процедурата по свръхдефицит или за макроикономическите дисбаланси и вероятно ще добавя срокове за изпълнението им.

Въпросът е дали това означава промяна в договора за ESM (постоянният спасителен фонд), който днес (29 юни) трябва да бъде одобрен от Бундестага заедно с фискалния пакт, защото в чл. 16(2) от договора пише, че „условията, съпровождащи заем от ESM ще се съдържат в макроикономическа коригираща програма, описана в меморандум за разбирателство”. Но чл. 12, в който са описани принципите на работа на спасителния фонд се казва, че условията зависят от избрания инструмент за финансова помощ. „Такива условия могат да варират от макроикономическа коригираща програма до продължително спазване на предварително установени условия за допустимост”, за каквито именно могат да се приемат спазването на препоръките в рамките на Европейския семестър.

Решението се оценява като победа за италианския премиер Марио Монти, който отдавна настоява страните с добро поведение да могат да използват спасителните фондове без да подписват спасителна програма. "Няма да има Тройка," заяви Монти на излизане от срещата. Споразумението представлява отстъпка от страна на Германия, която беше подложена на силен натиск както от партньорите си в еврозоната Италия, Испания и Франция и Европейската комисия, така и на международно ниво от МВФ, Г20 и САЩ. Но условието ЕЦБ да надзирава банките всъщност удовлетворява германското искане банките да получават пари само срещу централизиран контрол. В последните дни канцлерът Меркел неколкократно заяви, че не може да даде пари на испанските банки, ако не знае какво е положението там и как ще се харчат парите. Що се отнася до изкупуването на облигации, със или без Тройка условията ще са налице, а спазването на бюджетната дисциплина ще се гарантира и от новите правомощия, които ЕК ще получи, когато бъде приет т.нар. "Пакет две". Той включва два регламента, които засилват контрола от страна на Брюксел върху националните бюджети, особено по отношение на страните, изпитващи икономически и финансови затруднения.

Въпросите, на които засега няма отговор, са свързани с практическото приложение на решенията. Макар Марио Монти да заяви, че Италия не възнамерява засега да иска помощ, въпросът е дали ресурсите на ЕМС ще са достатъчни, ако трябва да изкупува италиански дълг и да отпусне финансова помощ на Испания и Кипър (засега). Общият таван на заемите от двата фонда (временният и постоянният) е 700 милиарда евро, но от средата на 2013 г., когато ще остане само ЕМС, неговият максимален заемен капацитет ще продължи да бъде 500 милиарда евро.

Другият въпрос е, макар решенията да не се отнасят до страните, които вече са получили спасителен заем (освен за Ирландия), дали те няма да поискат промени. Особено Гърция, която иска предоговаряне на спасителната си програма и е много вероятно да използва повода, за да се отърве от надзора на омразната Тройка. Според официални представители в Брюксел нищо няма да се промени в съществуващите спасителни програми. Повече яснота по тези въпроси вероятно ще има след 9 юли, когато Еврогрупата трябва да облече решенията на лидерите в конкретни подробности.