euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-спешната задача на еврозоната е да прекъсне порочния кръг между държавните дългове и банките. За целта спасителните фондове (временният EFSF, а от юли и постоянният Европейски механизъм за стабилност - ЕМС) трябва да получат правото да рекапитализират банките директно, без да се минава през правителствата. Това е една от препоръките на МВФ в резултат на приключилата триседмична мисия на фонда в еврозоната. Новината съобщи директорът на МВФ Кристин Лагард след заседанието на Еврогрупата снощи. Изявлението на г-жа Лагард дойде изненадващо, предвид, че дебати по тази тема се водят от седмици, но европейските лидери изглеждаха неспособни да вземат решение заради големите разлики в позициите си.

Кристин Лагард обаче каза, че фондът е загрижен от нарастващото напрежение и острия натиск, на който е подложена еврозоната и който „повдига въпроса за жизнеспособността на самия монетарен съюз”. Затова според нея е жизнено важно да се прекъсне връзката между дълговата и банковата криза. За да стане това, банките трябва да получат средства за рекапитализация директно от спасителните фондове, за да се избегне допълнително бреме върху държавите. Защото при сегашните условия, всеки заем, включително за банкова рекапитализация се отпуска на държавите, което увеличава задлъжнялостта им.

Препоръката на МВФ е в съответствие с исканията на няколко страни в еврозоната - Италия, Испания, Ирландия, Франция, но противоречи на германската позиция. Германия настоява спасителни заеми да се отпускат само на правителствата и само срещу съответните условия, които те трябва да изпълнят. Запитана как се отнасят към тази препоръка в Германия, г-жа Лагард отговори, че фондът не е разговарял с всяка страна-членка поотделно, но се надява „мъдростта да надделее”.

Сакаш за да покаже нуждата от спешни мерки в това отношение, докато европейските финансови министри заседаваха агенцията за кредитен рейтинг Moody`s намали рейтингите на 15 големи банки по целия свят: Bank of America, Goldman Sachs, JP Morgan Chase, Morgan Stanley, Citigroup, HSBC Holdings, Barclays, Royal Bank of Scotland, BNP Paribas, Societe Generale, Credit Agricole, Deutsche Bank, Credit Suisse, UBS, Royal Bank of Canada.

Директната банкова рекапитализация е един от трите „ключови принципа”, които еврозоната трябва да следва, за да реши кризата, според препоръките на МВФ. Вторият принцип е изграждане на „банков съюз и по-голяма фискална интеграция, с по-добро управление и повече споделяне на риска”. По отношение на банковия съюз препоръките на МВФ са в тон с вече заявените от Брюксел цели: европейска рамка за хармонизиране на националните процеси за банково преструктуриране, с общ надзорен орган и общ фонд; общ надзор и мрежа за макроикономическо наблюдение; обща схема за гарантиране на депозитите.

Що се отнася до засилената фискална интеграция и споделянето на риска обаче, препоръките на фонда звучат направо еретично на фона на противоречията между страните от еврозоната. Според МВФ са необходими ”достатъчно големи ресурси в центъра със съответния демократичен контрол и надзор”. Пътят до там е дълъг, но първата стъпка е да се започне „широк диалог за това как ще се отрази по-цялостен фискален съюз върху суверенитета на страните-членки и подотчетността на центъра”. В това изречение са събрани две от най-големите дилеми на еврозоната - за националния суверенитет и за демократичната легитимност. Няма как да направите стъпка напред, ако не решите тези въпроси в прав текст казва МВФ.

И слага „черешката на тортата” като препоръчва „въвеждане на ограничена форма на общ дълг” като междинна стъпка към фискалната интеграция и споделянето на риска. Под това определение се крият прословутите еврооблигации, за които в ЕС се говори от две години, но едва напоследък идеята придобива по-конкретни очертания. Позициите по въпроса обаче са крайно разделени. Според МВФ „такива дългови ценни книжа биха могли като начало да се ограничат до кратки матуритети и малък размер, при условие на по-централизиран контрол” - в системата да участват само страните, които изпълняват политическите си ангажименти, центърът да има право на вето върху националните дефицити, а страните да дават в залог националните данъчни приходи. Подобна идея за европейски ценни книжа (eurobills) е предложена в доклада на евродепутата Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция), който в момента се обсъжда в Икономическата комисия в Европейския парламент.

Тази препоръка на МВФ влиза в директен конфликт с германската позиция, според която еврооблигациите просто не могат да се обсъждат на този етап, преди да са създадени необходимите гаранции за фискална дисциплина и повече интеграция. Берлин смята, че споделянето на дълга ще облекчи натиска върху страните-членки да правят реформи и да намаляват дълговете и дефицитите си. Според МВФ обаче двата процеса трябва да вървят ръка за ръка, при това, както стана дума, след като се решат въпросите за суверенитета и демократичната легитимност. Предвид колко трудно "продаваеми" са и двете теми на гласоподавателите в страните-членки, изглежда сякаш за европейските лидери е по-удобно да "си измият ръцете" с МВФ. Както националните лидери често оправдават непопулярни решения като казват "Брюксел реши", така сега европейските политици могат да кажат с чиста съвест: "Ето, МВФ препоръча".

На пресконференцията на Еврогрупата стана ясно, че Европейската комисия напълно подкрепя изводите на МВФ. От своя страна президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер коментира, че като цяло е съгласен с фонда, но не отговори дали останалите му колеги са на същото мнение. Препоръките на МВФ за директна банкова рекапитализация от спасителните фондове идват в момент, когато се очаква Испания да внесе официално искане за заем в следващите няколко дни. Одитът на испанската банкова система показа, че банките имат нужда от максимум 62 милиарда евро допълнителен капитал. Но Еврогрупата съобщи, че заемът вероятно ще бъде по-голям (до 100 милиарда евро).

Първоначално заемът ще бъде отпуснат от временния фонд EFSF и ще бъде прехвърлен към постоянния ЕМС (Европейски механизъм за стабилност), след като той заработи от юли. Това е важно за инвеститорите, защото ЕМС има статут на предпочитан кредитор, т.е. заемите към него се изплащат с приоритет пред останалите кредитори. Това обаче не се отнася за временния фонд и тъй като първоначално той ще отпусне заема, това изискване няма да се прилага. Точната сума на помощта за Испания ще бъде решена от финансовите министри на еврозоната до 9 юли.

9 юли е новата стартова дата за ЕМС. Постоянният спасителен фонд трябваше да заработи от 1 юли, но това няма да се случи заради забавянето в ратификационния процес. Една от страните, които все още не са одобрили създаването на фонда е Германия. Гласуването в Бундестага е насрочено за 29 юни като освен ЕМС, депутатите трябва да одобрят и фискалния пакт. Правителството си осигури подкрепата на опозицията в замяна на мерки за растеж и заетост. Канцлерът Меркел категорично се е противопоставила на искането на левицата за създаване на еврооблигации, но двете страни са съгласни с въвеждането на данък върху финансовите сделки - ако не е възможно в целия ЕС, под формата на засилено сътрудничество. Допълнително забавяне в ратификацията на ЕМС в Германия идва от конституционния съд, който поиска повече време, за да се произнесе.

Що се отнася до Гърция, официалният отговор на ЕС и МВФ на гръцкото искане за двегодишна отсрочка за изпълнението на фискалните цели е: нищо не може да се реши, преди мисията на Тройката да се върне в Атина. Това ще стане още в понеделник и едва след като се види актуалното състояние на изпълнението на програмата, може да се коментират евентуални промени. Съдейки по изказванията на някои от министрите преди срещата обаче, няма да е лесно да бъде изпълнено гръцкото искане. Министърът на финансите на Финландия Юта Урпилайнен заяви, че Финландия не е готова да подкрепи подобна идея, а холандският й колега Ян Кеес де Ягер коментира, че „няма алтернатива на трудната, болезнена реформа”.