Самоизпълняващото се пророчество на еврокризата
Ралица Ковачева, May 31, 2012
„През последната година кризата в еврозоната премина през най-острата си фаза досега. В центъра беше опасната обратна връзка между държавите, банковата система и влошаващата се икономическа перспектива. Тъй като банките в Европа държат големи суми домашен суверенен дълг, опасенията относно устойчивостта на държавния дълг се разпространиха към банковия сектор. На свой ред, ограниченият капацитет на банките да поемат загуби увеличи суверенния риск, като правителствата бяха възприемани като последен източник на подкрепа за затруднените финансови институции. Накрая слабите перспективи за растеж, отслабени от частната и публичната задлъжнялост, увеличиха опасенията за устойчивостта на дълга и рентабилността на банките, довели до по-високи разходи за рефинансиране на дълга и заплашили устойчивостта на дълга по самоизпълняващ се начин.”
С това пределно ясно обяснение на кризата в еврозоната започва работният доклад на Европейската комисия, съпровождащ препоръките към Икономическия и валутен съюз. На 30 май ЕК представи препоръки към всички 27 страни от ЕС в рамките на процеса на координация и надзор на бюджетните и икономическите им политики - Европейския семестър. Отделен документ е посветен на
еврозоната като цяло. От работния доклад на Комисията става ясно, че фокусът на вниманието се измества отново към финансовия сектор като еврозоната трябва да върви в посока „банков съюз”, с интегрирана финансова регулация и единна схема за гарантиране на депозитите, както обясни председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. За това вече се обявиха и премиерите на Италия и Франция Марио Монти и Франсоа Оланд.
В работния документ на ЕК ясно се казва, че много страни от еврозоната са предприели мерки за преструктуриране на финансовия си сектор (Кипър, Германия, Испания, Гърция, Ирландия, Португалия), но без необходимата амбиция и всеобхватен подход (Германия и Словения). Както е известно, най-остър проблем с банковата си система изпитва Испания. Наложи се страната да спаси третата по големина банка Bankia. Цената само на тази операция обаче ще бъде 19 милиарда евро, след като първоначално испанското правителство обяви, че ще инжектира във финансовия си сектор като цяло не повече от 15 милиарда евро. Да направиш много консервативна оценка на цената на рекапитализацията и после да я повишиш е „най-лошият начин” на работа, коментира президентът на ЕЦБ Марио Драги пред Европейския парламент. Той подкрепи призива на ЕК за „банков съюз” в еврозоната, за да може системно важните банки да бъдат под надзора на централизиран орган, а не на националните регулатори.
Европейският съюз вече направи опити да постигне обща регулация на финансовия сектор. От 1 януари 2011 г. влезе в сила нова надзорна структура, която включва Европейския борд за системен риск (ЕБСР) и три надзорни органа: Европейският банков орган, Европейският орган за пазарите и ценните книжа и Европейският орган за застраховането и задължителното пенсионно осигуряване. Но по време на банковите стрес-тестове ясно се видя, че Европейският банков орган няма достатъчно правомощия и както и досега, всичко зависи от националните регулатори. Отделно от това, още преди две години ЕК представи идеите си за създаване на фондове за банково преструктуриране и справяне с проблемни банки по начин, който не натоварва публичните бюджети.
Конкретните предложения на Комисията ще бъдат готови скоро, но приемането им не е сигурно, предвид сериозните спорове между страните-членки по темата. От развитието на кризата обаче е очевидно, че ако страните не се споразумеят за силна обща регулация и надзор на финансовия сектор, както и ясни правила за справяне с проблемните банки, кризата ще продължи да се прелива от държавите към банките и обратно. А това със сигурност ще превърне прогнозата за край на еврото в самоизпълняващо се пророчество.
Същевременно, „за да се прекъсне връзката между банките и държавите би могла да се предвиди директна рекапитализация от ЕМС [Европейски механизъм за стабилност]”, пише в документа. Спасителният фонд за еврозоната може да отпуска заеми, предназначени за банкова рекапитализация, но само на държави и срещу съответните условия. В Европарламента Марио Драги каза, че в момента се проучва въпроса дали е възможно фондът да финансира директно банки без посредничеството на правителствата. Идеята среща подкрепата на ЕК, на МВФ и на някои страни-членки, най-вече Франция, и отявлената съпротива на Германия.
Миналата есен европейските лидери договориха общ план за банкова рекапитализация, според който най-напред банките трябва да наберат необходимото финансиране сами от частни източници, ако е необходимо да бъдат подпомогнати от националните правителства и едва когато това се окаже невъзможно, рекапитализацията в страни от еврозоната може да се финансира чрез заем от спасителния фонд.
Фискалната консолидация върви по план
Фискалната консолидация в еврозоната е в ход като тази година се очаква дефицитите да влязат в нормата от 3% и да продължат да намаляват. Дългът обаче ще достигне пик от 90% през 2012 г. преди да започне да намалява, но има големи разлики в задлъжнялостта на отделните страни. „Голямото предизвикателство към фискалната политика е да се преследва фискална консолидация по начин, който не вреди на растежа,” отново отбелязва ЕК. Това обаче не навсякъде е така. Само няколко страни-членки не са намалили разходите си за научно-изследователска и развойна дейност (Италия) и образование (Германия). Други (Португалия, Италия) са приоритизирали капиталовите разходи, най-вече чрез увеличение на използването на европейските структурни фондове. Увеличението на данъците също не навсякъде е направено според препоръката да не се увеличава данъчната тежест върху труда - Италия се е справила, но Австрия, Испания и Франция - не. Нито една страна не е спазила препоръката на ЕК още от миналата година да търси възможности за допълнителни приходи от екологични данъци.
Според ЕК негативното отражение на консолидацията върху растежа в краткосрочен план може да се ограничи, ако усилията се възприемат като постоянни. С други думи, ако пазарите виждат устойчив стремеж към стабилност това ще върне доверието им и ще предпази страните от прекомерен пазарен натиск. Това твърдение лесно се онагледява с гръцкия пример - в продължение на две години страната така и не можа да убеди пазарите, че полага достатъчни и трайни усилия за фискална консолидация и затова пазарният натиск върху нея остана силен. Същевременно мерките, предприети от Испания и Италия, срещнаха положителен отговор от страна на пазарите, макар и двете страни да са обект на засилена тревожност. Според ЕК, за да се гарантира, че консолидацията няма да навреди на растежа тя трябва да се провежда с различно темпо в различните страни, да се фокусира особено върху обуздаване на разходите, свързани със застаряването (разходите за пенсии в еврозоната са 12% от БВП и се очава да достигнат 14% до 2020) и да е придружена от реформа на бюджетните органи.
Испанското изключение
В документа специално се подчертава, че Пактът за стабилност и растеж предвижда гъвкава база от правила, които позволяват обективно базирана диференциация между страните според различните фискални и макроикономически условия. Това е причината например Испания да получи една година отсрочка, за да ликвидира прекомерния си дефицит, при условие че контролира разходите на регионално ниво и представи надежден двегодишен бюджетен план. Еврокомисарят Оли Рен обясни, че Испания изпълнява фискалните си цели и това, че дефицитът е по-голям от заложеното се дължи на по-ниския икономически растеж. Той припомни, че Испания е единствената страна в еврозоната (освен страните в спасителен режим), която се очаква да завърши годината с отрицателен ръст.
Същевременно обаче Франция е предупредена, че трябва „да подсили и да прилага бюджетната си стратегия, подкрепена от достатъчно конкретни мерки за 2012 г. и след това, за да гарантира своевременна корекция на прекомерния дефицит”, според препоръките на Съвета. Еврокомисарят Оли Рен изрично заяви, че очаква френското правителство да представи конкретни мерки за изпълнение на фискалната цел, която определи като „напълно постижима”.
Еврооблигациите
изненадващо са намерили място в доклада на ЕК като инструмент за подсилване на бюджетната дисциплина и солидарността в еврозоната. Според Комисията обаче общото емитиране на дълг няма да изиграе роля в управлението на дълговата криза, а по-скоро ще допринесе за ефективна финансова интеграция. Т.е. не става дума за спешно въвеждане на еврооблигациите като начин за справяне с кризата, както настояват Европейския парламент и някои страни-членки, начело с Франция. Още повече, ЕК припомня, че ефектът от еврооблигациите би бил положителен само, ако те не доведат до влошаване на финансовата дисциплина, затова от решаващо значение и предварително условие е успешното прилагане на новата рамка за икономическото управление. ЕК припомня, че в своята Зелена книга е представила няколко варианта на еврооблигации, по които проведе консултации. След като анализира резултатите от тях Комисията ще излезе с предложение.
Макроикономическите дисбаланси
7 от 17-те страни от еврозоната трябва да се справят с макроикономически дисбаланси, които според ЕК не са прекомерни, но трябва да бъдат коригирани. Единствено в случая на Испания се говори за „много сериозни” дисбаланси и необходимостта от „спешни” мерки - разбираемо, предвид че става дума за финансовия сектор и високата задлъжнялост на частния сектор. Белгия трябва да повиши външната си конкурентоспособност и да намали големия си публичен дълг. Огромната задлъжнялост е проблем и за Италия, наред с трайната загуба на конкурентоспособност след въвеждането на еврото. Франция и Финландия също трябва да се погрижат за конкурентоспособността си. Най-големите проблеми на Кипър са публичните финанси и финансовия сектор, а на Словения - високата задлъжнялост на корпоративния сектор и банковата стабилност.
Анализът отново не обхваща страните с излишък по текущата сметка, но ЕК обещава да им отдели специално внимание наесен. На този етап отбелязва само, че има големи разлики в структурата на излишъка между отделните страни и е необходим допълнителен анализ на природата, силата и посоката на взаимовръзките между дефицитите и излишъците в еврозоната. В препоръката за еврозоната се посочва само, че страните с излишъци могат да допринесат за ребалансирането като насърчават вътрешното търсене. Германия, която макар да няма най-големия излишък по текущата сметка, е трън в очите на мнозина, специално е похвалена за увеличението на заплатите за първи път от 12 години насам. Всички страни от еврозоната са приканени отново да реформират трудовите си пазари и да премахнат неоправданите ограничения в сектора на услугите и върху регулираните професии.