Г8: Всеки сам решава за мерките за растеж и бюджетни икономии

Ралица Ковачева, May 21, 2012

Докато цяла Европа беше затаила дъх по време на дузпите, които отредиха „Челси” да победи „Байерн Мюнхен” на финала на Шампионската лига, лидерите на осемте най-могъщи държави в света също бяха пред телевизора. Снимките на лидерите, гледащи мача, бяха най-публикувания и коментиран сюжет от срещата на Г8 в Кемп Дейвид в медиите и социалните мрежи. Канцлерът Ангела Меркел трябва да е била разочарована, предвид страстта й към футбола. Но пък заключителната декларация от срещата звучи напълно удовлетворително за Германия.

Макар лидерите да обявяват растежа и заетостта за свой императив, изрично подчертават, че това не бива да става за сметка на фискалната консолидация, а успоредно с нея. Същото е недвусмислено ясно и от изявлението на президентите на Европейския съвет и Европейската комисия Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу след срещата: „Между лидерите на Г8 имаше съгласие, че мерките за насърчаване на растежа и усилията да се поставят публичните финанси на по-здрава основа вървят ръка за ръка. Противопоставянето на двете е погрешен дебат.”

А германската стилистика е още по-видна в следния параграф от декларацията от Кемп Дейвид: ”Съгласни сме, че всички правителства трябва да предприемат действия за насърчаване на доверието и подхранване на възстановяването, включително реформи за увеличаване на производителността, растежа и търсенето в една устойчива, надеждна и неинфлационна макроикономическа рамка.” И ключовото уточнение, че "правилните мерки не са едни и същи за всеки от нас". Страните трябва да прилагат "здрави и устойчиви политики за фискална консолидация, които отчитат развиващите се икономически условия в страните и подкрепят доверието и икономическото възстановяване". Това означава, че всеки е свободен да избира такива политики, каквито намери за добре, стига да отговарят на общата цел.

В това изречение се крие и важно послание към еврозоната - че рецептите за бюджетни икономии, предписвани на отделните страни трябва да са съобразени с националните икономически особености. От доста време анализатори и политици упрекват Брюксел, че предлага стандартизирана „германска” рецепта на затруднените страни и ги мери с еднакъв аршин. Този подход залегна и в изработването на фискалния пакт в началото на годината. Сега обаче има ясни знаци (например, в случая с Испания), че се върви към по-гъвкава политика и съобразяване с националните особености. Но би било прибързано и доста фриволно това да се тълкува като разхлабване на фискалната дисциплина. В Европарламента също има солидна подкрепа за тезата, че графиците за намаляване на дефицита трябва да се прилагат по-гъвкаво.

Френският президент Франсоа Оланд на свой ред може да е доволен от ангажимента на страните успоредно със структурните реформи да се инвестира в образование и модерна инфраструктура. В декларацията е записано: „Ангажираме се да насърчаваме инвестициите в подкрепа на търсенето, включително подкрепа за малкия бизнес и публично-частни партньорства”. А в заключителните си думи след срещата, американският президент Барак Обама обяви, че в Кемп Дейвид е било подсилено съгласието за необходимостта от повече мерки в подкрепа на растежа и заетостта. От собствен опит знаем, че икономическият растеж ни позволява да имаме по-балансиран подход в намаляването на дълга и дефицита, каза Обама. Но призна, че в Европа е доста по-сложно, защото когато трябва да се вземе решение, 17-те страни от еврозоната трябва да постигнат съгласие.

Затова и в Кемп Дейвид британският премиер Дейвид Камерън отново заяви, че еврозоната се нуждае от силно централно управление и обща политика, за да оцелее. В заключенията е залегнало посланието, което той често отправя към еврозоната: „Всички ние имаме интерес в успеха на конкретни мерки за засилване на устойчивостта на еврозоната и растежа в Европа. Ние подкрепяме решителността на лидерите на еврозоната да се справят с напреженията в еврозоната по надежден и навременен начин и по начин, който насърчава доверието, стабилността и растежа”.

В телевизионно интервю по време на срещата, запитан дали може да се постигне съгласие какво да се предприеме в еврозоната, Дейвид Камерън казва: „Г8 не може да казва на еврозоната какво да прави. Но такива срещи имат значение заради това, което страните от еврозоната могат да чуят от страните извън еврозоната, чиито икономики са засегнати: очевидно Великобритания, но също Америка, Япония, Канада. Много е важно тези послания да бъдат разбрани и бих казал, че има нарастващо чувство на спешност, че трябва да се предприемат действия, да се съставят резервни планове. И засилването на банките, правителствата и „защитните стени” - всички тези неща трябва да се случат много бързо”.

Ден преди срещата на Г8 в реч, посветена на икономиката Дейвид Камерън беше доста по-конкретен за това от какво се нуждае еврозоната - по-голяма „колективна подкрепа и колективна отговорност”, чрез създаването на еврооблигации и въвеждането на проектните облигации, както и подкрепяща монетарна политика от страна на ЕЦБ. Еврозоната е на кръстопът и ако не се "поправи", я очаква потенциално разпадане, казва Камерън с ясното съзнание колко европейските политици не обичат да чуват подобни реплики точно от Лондон.

И като стана дума за разпадане Гърция също е намерила място в заключителната декларация на лидерите от Г8, които потвърждават интереса си от това „Гърция да остане в еврозоната при положение, че спазва ангажиментите си”. А ако ги спазва, Европа ще й помогне да насърчи икономическия си растеж, обеща френският президент Франсоа Оланд от Берлин. Как? С още пари. Вероятно въпросът ще бъде обсъден подробно на неформалната среща на върха на европейските лидери на 23 май, която ще бъде посветена на растежа. Германският канцлер няма да преглътне лесно официалната вечеря с менюто от нови финансови стимули за икономиката като предястие и, ако вярваме на The Financial Times още по-жилавото основно ястие - рекапитализиране на банките с европейски средства.

Според изданието лидерите ще обсъдят да се позволи на спасителния фонд (ЕМС) да отпуска средства директно на финансовите институции - в момента има възможност за заеми, предназначени за банкова рекапитализация, но само на държави и срещу съответните условия. Идеята среща подкрепата на ЕК, на МВФ и на Франция както при предишния, така и при новия президент. Досега най-силният й опонент беше Германия, но не е сигурно, че съпротивата на Берлин ще издържи дълго, предвид ситуацията в Испания.

За десерт канцлерът Меркел ще трябва да поеме още една трудна тема - еврооблигациите. По този въпрос Германия е категорично против, но е напълно изолирана, защото, за разлика от предшественика си Саркози, Франсоа Оланд е застъпник на идеята. Силен натиск за въвеждане на еврооблигациите идва и от Европейския парламент.

И ако в Кемп Дейвид Ангела Меркел получи утешителна прегръдка от Дейвид Камерън, едва ли това ще се случи в Брюксел в сряда вечерта. Канцлерът отново трябва да вземе трудни решения като отговори на очакването да „спаси” Европа без това да й струва критики у дома, предвид предстоящите догодина избори. Християндемократите понесоха тежки загуби в поредица местни избори и не могат да си позволят да разочароват привържениците си повече. А Ангела Меркел, като опитен политик и футболен фен знае, че не бива да чака до дузпите и да остави мача да се реши от случайността.