euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"ЕСТРАГОН. Гладен съм.
ВЛАДИМИР. Искаш ли морков?
ЕСТРАГОН. Друго няма ли?
ВЛАДИМИР. Сигурно имам и няколко репи.
ЕСТРАГОН. Дай ми морков. (Владимир рови по джобовете си, вади една ряпа и я подава на Естрагон.) Мерси. (Захапва ряпата. Плачливо.) Ама това е ряпа!
ВЛАДИМИР. Ох, извинявай! (Отново рови по джобовете си и намира само репи.) Само репи. (Продължава да търси.) Изял си последния. (Търси.) Чакай, намерих. (Най-накрая вади един морков и го подава на Естрагон.) Дръж, приятелю. (Естрагон избърсва моркова с ръка и започва да го гризе.) Върни ми ряпата. (Естрагон му връща ряпата.) Полека, полека, този е последният".

Това е един от ярките епизоди в пиесата на Самюел Бекет "В очакване на Годо", който илюстрира изключително добре една друга пиеса - "Спасяването на Гърция", която се поставя вече няколко сезона на сцената на еврозоната и ЕС. След три поредни понеделника, когато Еврогрупата се срещаше извънредно, за да се договори по ремонтирането на втората коригираща програма за Гърция, най-сетне страната вместо тояги получи ... обещание за морков. На 26 ноември посред нощ, след многочасов маратон преговори финансовите министри на еврозоната излязоха с изявление [на английски език], в което ключово изречение е следното: "Както беше заявено от Еврогрупата на 21 февруари 2012 г., ние сме готови да предоставим на Гърция адекватна подкрепа по време на живота на програмата и отвъд него, докато тя възвърне достъпа си до пазара, ако обаче Гърция се съобразява изцяло с изискванията и целите на коригиращата програма".

Това изречение е ключово, тъй като досега всички откази, които Гърция получаваше за възстановяване на финансовите инжекции по спасителните програми, се дължаха на неизпълнението от страна на властите в Атина, подложени на остър уличен натиск, на договорените условия. Но тази есен беше различно. Новото гръцко правителство, ръководено от Антонис Самарас, даде сигнал за дългоочаквана, макар и подложена на силни съмнения, промяна в курса от обещания към реални действия. Нещо, което се отчита в Брюксел: "Еврогрупата отново похвали властите за демонстрирания от тях силен ангажимент към коригиращата програма и повтори колко високо оценява усилията на гръцките граждани".

Тук е моментът в пиесата, в който Гърция очакваше да получи морков, но вместо това получи ряпа, защото може Гърция да е направила много, но все още е далече от това, което се очаква от нея, а и проблемът с доверието стои. Основната причина за недоволството на Еврогрупата е, че перспективата на устойчивостта на гръцкия правителствен дълг се е влошила в сравнение с март 2012, когато беше изчислено, че Гърция може, след опростяване на сериозна част от дълга към частни кредитори, да редуцира дълга си до смятаното за устойчиво ниво от 120.5% до 2020 г., както и да балансира (да постигне излишък по първичното салдо от 4.5% от БВП) бюджета си до 2014 г. Според анализа за устойчивостта на дълга лошата перспектива се дължи основно на влошената макроикономическа ситуация и на закъсненията в изпълнението на програмата. Затова Гърция няма да получи морков, а само ряпа.

Какво представлява ряпата?

Ако Гърция, както уверява колегите си, продължи със същата решимост да извършва фискални и структурни реформи и ако има положителен резултат от операцията за обратно изкупуване на дълг, "страните-членки на еврозоната биха били готови да обмислят следните инициативи":

- Намаляване със 100 базисни пункта лихвите по заемите, отпускани на Гърция в рамките на гръцкия механизъм за отпускане на заеми - става дума за двустранни заеми от страните-членки от еврозоната и от МВФ. Това означава, че страните-членки са склонни да намалят лихвите по заемите, които отпускат на Гърция от 5% на 4%;

- Намаляване с 10 базисни пункта на таксите по гаранциите, плащани от Гърция по заемите към временния спасителен фонд на еврозоната EFSF;

- Удължаване на падежа по двустранните заеми и по тези от EFSF с 15 години;

- Ангажимент на страните-членки да прехвърлят в специалната сметка на Гърция сума, еквивалентна на приходите от доходността на гръцките дългови книжа, държани от националните централни банки от 2013 г. Тук се посочва обаче, че страните, които са със спасителни програми, не са задължени да участват в тази схема до момента, в който получават финансова помощ.

Изключително важно е да се обърне внимание на подбора на изразите в изявлението, като например "биха били готови да обмислят". Подчертава се дебело, че тези "инициативи за облаги" ще бъдат предложени на Гърция временно и при условие, че страната изпълнява договорените реформи по време на програмата и след това по време на следпрограмния период на наблюдение. Освен това страните-членки от еврозоната ще обмислят допълнителни мерки и помощ, включително и по-ниско ниво на съфинансиране от структурните фондове и/или допълнително намаление на лихвите по спасителните заеми за Гърция, "ако е необходимо за постигането на правдоподобно и устойчиво намаление на гръцкия дълг спрямо БВП".

Какво е морковът?

Това, което Гърция очакваше да получи, но ще й се наложи да поработи още доста за него, беше отсрочка от по 2 години за балансиране на бюджета и за намаляване на дълга - излизане на излишък вместо през 2014, през 2016 г. и достигане на правителствен дълг от 124% до 2020 г. и 110% до 2022 г.. В момента целите са 120.5% до 2020 г., което беше повод за напрежение между Еврогрупата и Международния валутен фонд, при това изразено публично наскоро. Шефът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обяви, че "има все по-голяма вероятност да се измести крайният срок от 2020 до 2022 г." Директорът на МВФ Кристин Лагард пък отговори, че "определено се различаваме", но че в крайна сметка е важно да се постигне устойчивост на гръцкия дълг.

В изявление [на английски език] от 26 ноември г-жа Лагард посочва, че приветства договорените инициативи и изразява увереност, че те ще помогнат на Гърция да върне дълговото си съотношение на устойчив път. По думите й съотношението се очаква да намалее до 124% от БВП до 2020 г. "В допълнение приветствам ангажимента на европейските партньори да върнат устойчивостта на гръцкия дълг до значително под 110% от БВП до 2022 г. на базата на пълно изпълнение на гръцката програма".

Това означава, че разногласията между МВФ и Еврогрупата остават, но се прехвърлят в кошницата на Гърция. Ако Атина продължи да изпълнява ангажиментите си, ще получи и моркова. За да подслади горчивината от ряпата обаче, Еврогрупата препоръчва на страните-членки да предприемат съответните процедури за одобряването на следващия транш по програмата на стойност 43.7 млрд. евро, от които 10.6 млрд. са бюджетно финансиране, а останалото (23.8 млрд.) е за рекапитализация на банките, които трябва да се платят през декември. Останалата част от общата стойност (130 млрд. евро) на заема ще бъде изплатена на три подтранша през първото тримесечие на 2013 г., но това ще е обвързано с изпълнението на основни точки от коригиращата програма, включително и договорената данъчна реформа, която се очаква да бъде въведена през януари.

Официалното решение за отпускането на парите се чака на 13 декември, когато е срещата на върха на ЕС. Съвсем между другото е вметнато и, че това решение ще бъде взето след приключване на националните процедури и след преглед на резултатите от евентуална операция по обратно изкупуване на дълг.

"ЕСТРАГОН (дъвчейки). Зададох ти един въпрос.
ВЛАДИМИР. Аха.
ЕСТРАГОН. Отговори ли ми?
ВЛАДИМИР. Вкусен ли е морковът?
ЕСТРАГОН. Много е сладък.
ВЛАДИМИР. Толкоз по-добре, толкоз по-добре. (Пауза.) Какво искаше да знаеш?"