euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гърция се справя много добре, но още много остава да бъде направено, а желанието за компромиси към страната изглежда изчерпано. Така може да се обобщят резултатите от очакваната с голямо нетърпение среща на министрите на финансите на еврозоната (Еврогрупата) на 12 ноември. Както обикновено в гръцката сага, в дните преди срещата очакванията бяха силно напомпани, но буквално часове преди нея започна охлаждането. Така се стигна и до изключителния синхрон на финансовите министри, които на влизане вчера следобед в сградата на Съвета в Брюксел повтаряха пред журналистите едно и също - Гърция свърши много работа, постигна забележителен напредък, но надали може да се очаква решение днес (12 ноември) за това дали да получи следващия транш от спасителната програма в размер на 31.5 млрд. евро.

Резултатите от срещата се припокриха максимално с очакванията, като основна причина за това е отсъствието на доклада за устойчивостта на гръцкия дълг, който е от значение за определяне на финансовите нужди на страната в следващите години. Именно дългът стана и причината за публично разногласие между шефа на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и директора на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Така наречената устойчивост на гръцкия дълг е в основата на всички досегашни усилия на ЕС и МВФ за спасяването на Гърция от фалит, а оттам и на еврозоната. При договарянето на втората спасителна програма експертизата показа, че постигането на 120% дълг от БВП до 2020 г. е мерната единица за устойчивост на дълга на Гърция и то след "подстригването" на частните кредитори с над 50%. Още тогава излязоха доста контраекспертизи, които показаха, че тази цел трудно ще бъде постигната, въпреки че от Тройката (представителите на ЕЦБ, ЕК и МВФ) струеше оптимизъм.

След изборите през юни в Гърция новото правителство започна да настоява за отсрочка от две години и за още пари (около 15 млрд. евро), за да изпълни всички условия, поставени й от международните кредитори, за да получава живителните финансови инжекции редовно. Премиерът Антонис Самарас направи няколко дипломатически совалки из ключовите европейски столици, за да иска отсрочката. На този етап е рано да се каже дали страната ще получи още пари, докато не излезе докладът за дълга, но отсрочката се оказа конфликтната точка. По време на пресконференцията късно снощи след края на срещата на Еврогрупата, Жан-Клод Юнкер, премиер на Люксембург и шеф на Еврогрупата, хвърли новината по типичния за него изненадващ начин. В отговор на въпрос на журналист той съвсем между другото и с приглушен глас обяви, че 120% все още е целта, но "има все по-голяма вероятност да се измести крайният срок от 2020 до 2022 г.", както euinside прогнозира преди време. Това предизвика смут в залата и много колеги започнаха да настояват Юнкер да повтори ясно думите си.

Г-жа Лагард обаче обяви, че за МВФ подходящата времева рамка е 120% до 2020 г. "Определено се различаваме, но това, което е важно в крайна сметка, е устойчивостта на дълга", добави тя. Нещо повече, Жан-Клод Юнкер съобщи, че е малко вероятно да има "подстригване" на официалните кредитори, за което много усилено се говореше през последните седмици. Кристин Лагард обаче посочи, че се обсъждат всякакви възможности, което потвърди и г-н Юнкер. По-рано тази година беше постигнато решение за намаляване на гръцкия дълг към частни кредитори с над 50%, което беше един от най-тежките епизоди в гръцката драма и беше посрещнато изключително враждебно от инвеститорите, затова беше придружено от обещанието, че това ще бъде еднократна операция, валидна единствено и само за Гърция. Още тогава се обсъждаше и "подстригване" на дълга на официалните кредитори (публични институции), включително и на ЕЦБ, която обаче не може да участва в такава операция, тъй като това би означавало държавно подпомагане, което е забранено на банката по закон.

В случай, че нещо не се промени след публикуването на доклада за дълга, Гърция ще си остане със старите ангажименти - да свали дълговото бреме до 120% до 2020 г. при това без допълнително опрощаване на задълженията към официалните кредитори. Компромис с Гърция няма да бъде направен и по отношение на поредния краен срок пред страната - петък, 16 ноември, когато Атина трябва да изплати 3.5 млрд. евро под формата на краткосрочни държавни облигации. Приближаването на този краен срок беше и един от основните фактори за повишаването на очакванията от срещата на Еврогрупата, въпреки че дори и да беше взето решение за отпускането на транша, то трябваше да мине задължително през одобрение от националните парламенти на страните-членки на еврозоната, което германският министър на финансите Волфганг Шойбле не пропусна да подчертае след срещата като напомни, че това се прави с всички страни със спасителни програми.

Еврокомисарят по паричните въпроси Оли Рен увери, че Гърция няма да фалира в петък, тъй като има начин да събере парите. Според него, гръцките банки имат резерви, които ще им помогнат да участват на аукциона в петък. В сравнение с август, когато тези облигации бяха издадени, депозитите в гръцките банки са се увеличили, благодарение на възстановяването на стабилността след юнските избори, обясни г-н Рен.

Бъдещето на Гърция

До началото на срещата на Еврогрупата снощи имаше сериозни опасения тя да се провали, тъй като и докладът на Тройката не беше напълно готов. Все пак на министрите беше представен проект на доклада, публикуван във вестник The Financial Times, в който са оставени празни страници за доклада за устойчивостта на дълга и за препоръките. Докладът е от над 100 страници, но краткото му резюме предизвиква противоречиви чувства, което е в разрез с опитите на еврозоната да създаде представа за една променяща се към добро Гърция. Ако досега основните обвинения срещу Гърция бяха, че поема ангажименти само на думи, еврокомисарят Оли Рен обяви снощи, че "думите бяха подкрепени с дела", особено след приемането от гръцкия парламент на два ключови документа - на 7 ноември пакета със структурни реформи и на 11 ноември бюджета на страната за следващата година, в който са предвидени нови съкращения на разходите в размер на над 13 млрд. евро. Г-н Рен призова всички онези, които "отхвърлят потенциала на спасителната програма" да се замислят над постигнатото от Гърция, което той изброи в три точки.

На първо място Гърция е успяла да намали публичните разходи за здравеопазване с около 25% тази година, благодарение на реформите за предотвратяване на измамите. Страната вече притежава една от най-модерните системи за издаване на електронни рецепти в Европа, каза още еврокомисарят на икономическите въпроси. На второ място е пенсионната реформа, която доведе до увеличение на пенсионната възраст на 67 г. и обвързването й с продължителността на живота. Реформите на пазара на труда, където разходите за единица труд са намалени с близо 15%, бяха третата точка, която Оли Рен посочи. Макар да беше най-позитивно настроена преди срещата, шефката на МВФ Кристин Лагард беше доста по-предпазлива от обичайно най-консервативния участник в тези заседания Оли Рен. Тя приветства гласуваните миналата седмица два пакета, но посочи, че законът за бюджета е от над сто страници, които трябва да бъдат внимателно анализирани, за да се види дали всички мерки са включени в него.

Според нея има няколко, "наистина само няколко" приоритета, които трябва да се добавят, за да се гарантира, че целият комплект от приоритети е приет. Тя отново подчерта какво е важно за МВФ - фискалните мерки, структурните реформи и анализа на дълга.

Вероятна причина за предпазливостта на г-жа Лагард, която преди срещата обяви, че Гърция е извършила огромно количество работа и "сега вече е време кредиторите да направят същото", са някои от изводите в проектодоклада на Тройката. В него се отбелязва, че за много от ключовите мерки, заложени във втората коригираща програма, е имало изключително големи забавяния. "Въпреки че много от тях все пак ще бъдат приключени преди края на 2012 г., а напредъкът до момента показва, че това е възможно, при условие че продължат решителните усилия, значителен брой мерки, очертани през март, все още трябва да бъдат изпълнени", се казва в проекта, където се подчертава обаче, че само пълното изпълнение на реформите и пълното спазване на ангажиментите ще бъде възнаградено, което е поредното доказателство в подкрепа на тезата, че желанието за компромиси с Гърция е напълно изчерпано.

По отношение на структурните реформи, на които МВФ много държи, представянето е смесено, се казва в доклада. Планираният преглед на социалните програми и на държавната администрация е забавен. Намалението на разходите за здравеопазване, което Оли Рен изтъкна като първа точка в постиженията на Гърция, наистина са дали резултат, отчита докладът, но посочва, че "някои компоненти бяха посрещнати от остра съпротива от страна на корпоративни интереси".

Разочароващ напредък се отбелязва в приватизацията, която е основен елемент както от първата спасителна програма за Гърция, така и във втората като източник на собствени приходи в гръцкия бюджет. Според документа очакваните постъпления до декември 2012 ще възлязат на само 1.7 млрд. евро. За следващата година постъпленията от приватизация се очертава да бъдат не много по-високи от тазгодишните - 3.4 млрд. евро, които се прогнозира да достигнат до 10.4 млрд. през 2016 г. Основният проблем, посочен в доклада обаче е, че "продължават съмненията относно ефективността на управлението на приватизационния процес, което изисква намирането на по-добри стимули за постигане на по-високи резултати, като същевременно се допринесе за по-добри индустриални практики, повече инвестиции и създаване на работни места".

И ако гореизброените постижения наистина предизвикват смесени чувства, то изложените в доклада рискове са отрезвяващи. "Рисковете за програмата си остават много големи", е прогнозата на Тройката. Най-големият риск произтича от нестабилността на правителството, което, въпреки че е твърдо решено да извърши реформите, е подложено на тежка политическа съпротива. "Завръщане към устойчив растеж може да бъде единствено постигнато, когато програмата за структурни реформи се изпълнява изцяло и бързо. Това ще изисква прекратяване на съпротивата от страна на конкретни интереси и преобладаващият рентиерски манталитет на мощни групи за натиск", се казва още в резюмето към доклада.

Еврогрупата ще се събере на извънредна среща на 20 ноември, да за разгледа доклада за устойчивостта на гръцкия дълг и да реши дали да бъде отпуснат следващият транш от спасителната програма на Гърция. До момента заемите, отпуснати на Гърция възлизат на 148.6 млрд. евро. От тях 73 млрд. бяха отпуснати по първата програма за Гърция, от които 52.9 млрд. са платени директно от страните-членки на еврозоната, а 20 млрд. от МВФ. По втората програма Гърция е получила досега 75.6 млрд. евро от спасителните фондове на еврозоната, които се подхранват от пари от страните-членки и от МВФ.