Къде е Европарламентът във вашите решения?

Аделина Марини, October 31, 2011

Само след няколко часа сън председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой се явиха пред евродепутатите в Страсбург, за да ги уведомят за взетите от лидерите на еврозоната решения в сряда през нощта, след маратонски преговори. Двамата лидери бяха посрещнати в залата на Европейския парламент в Страсбург с аплодисменти от присъстващите евродепутати, а председателят на парламента, полякът Йежи Бузек, след като им благодари за това, че са се явили само 6 часа след края на срещата на върха заяви, че еврозоната не е изключение (дерогация) от Европейския съюз. "Лично аз ще направя и невъзможното, за да се избегне разделението на Европа".

Уводните думи на г-н Бузек, изцяло в синхрон с позицията на полското председателство на ЕС, представена от полския премиер Доналд Туск, не изразяваха това, което председателите на политическите групи казаха по време на дебата. А тяхното основно послание беше - къде е Европарламентът във вашите решения?

Наистина къде е?

В решенията си лидерите на еврозоната са набелязали няколко мерки, с които да засилят управлението на валутния съюз. Конкретните мерки са изброени в специален анекс и са десет. Ролята на Европейския парламент е отредена в трета точка и се изразява в това единствената институция, чиито членове се избират пряко в Европейския съюз, да бъде информирана за резултатите от срещите на върха на еврозоната post factum. Както euinside вече писа, лидерите предвиждат провеждането на редовни срещи на върха на еврозоната най-малко два пъти годишно с участието и на председателя на Европейската комисия.

На тези срещи ще бъдат определяни стратегическите насоки за провеждане на икономическите политики и за подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на икономическото изравняване в еврозоната. Председателят на срещите на върха, който засега ще бъде Херман Ван Ромпой до избирането на постоянен председател, ще отговаря за подготовката на срещите на върха в тясно сътрудничество с Комисията. "Председателят на евросрещите ще държи страните извън еврозоната добре информирани за подготвителния процес и за резултатите от срещите. Председателят също така ще информира и Европейския парламент за резултатите", е записано в заключенията.

Европейският парламент няма дори да бъде консултиран при обсъждането на варианти какви ограничени промени в Договора да бъдат направени, за да се постигне допълнително засилване на икономическото управление на еврозоната. Лидерите са възложили тази задача на президента на Европейския съвет в тясно сътрудничество с председателя на Комисията и с лидера на Еврогрупата (министрите на финансите на еврозоната). В своето изказване пред евродепутатите, обаче Жозе Мануел Барозу увери, че Европейският парламент трябва да бъде изцяло въвлечен в тези значителни промени.

Парламентът е записан и на още едно място в заключенията, където е посочено очакването на лидерите към предстоящото предложение на Комисията до Съвета и Парламента съгласно член 136 от Договора за функционирането на ЕС. Този член беше въведен чрез също такива ограничени промени в Договора с цел да се позволи засилването на икономическото управление на еврозоната. Той предвижда засилване на координацията и надзора върху бюджетната дисциплина на страните-членки на валутния съюз; изработване на насоки за икономическите политики.

Независимо, че в речта си пред депутатите председателят Барозу заяви, че именно от тази гледна точка ще зависи от Парламента и Съвета, които ще вземат съвместно решение, как да се задълбочи фискалния надзор, повечето изказали се евродепутати реагираха остро срещу заобикалянето на парламента в процеса на взимане на толкова важни и дори съдбоносни решения.

Повече демокрация във взимането на решения

Най-критична беше Sylvie Goulard (Алианс на либералите и демократите за Европа), която беше и един от основните докладчици на специалната кризисна комисия по едно от шестте предложения за реформа на икономическото управление (за бюджетното наблюдение). Според нея, Европейският парламент трябва да бъде мястото за упражняване на натиск по демократичен път, тъй като това няма как да се осъществи в Съвета (страните-членки). Тя изрази уважението си към Бундестага, но заяви, че не може срещите на върха да бъдат зависими от решенията на германските депутати.

Г-жа Goulard визира изслушването, което беше направено в Бундестага на германския канцлер Ангела Меркел буквално часове преди срещата на върха. Впрочем, тези изслушвания във вече известната в медийните среди като "могъщата" бюджетна комисия са задължителни съгласно решението на германския конституционен съд за участието на Германия в спасителните операции в еврозоната. Правителството трябва да иска предварително одобрението на бюджетната комисия в Бундестага преди да реши за участието на Германия.

Rebecca Harms, съпредседател на групата на Зелените и Европейския свободен алианс също изрази разочарование от пренебрегването на парламента, но наблегна на друго. Според нея срещите на еврозоната не са прозрачни, няма никаква демокрация при тях и не може да продължават повече по този начин. Г-жа Harms се съгласи, че са необходими повече правомощия за еврокомисаря по паричните въпроси Оли Рен, който в същия ден беше издигнат до ранг заместник председател на Комисията с увеличени правомощия, както е предвидено и в заключенията на лидерите на еврозоната от 26 октомври.

Както обикновено, най-яростен в критиките си беше лидерът на АЛДЕ Guy Verhofstadt, според когото не може да има истинско управление на еврозоната само с две срещи годишно. Той припомни на колегите си времената, когато е бил министър-председател на Белгия, за да подчертае, че управлението изисква срещи поне два пъти седмично, а когато се налага и дневно.

Според Jan Zahradil пък (Европейски консерватори и реформисти, Чехия), взетите от лидерите решения водят към създаването на трансферен съюз, което би излезнало прекалено скъпо на ЕС. Той беше сред депутатите, които реагираха остро срещу заплахата от изолация на страните-членки, които са извън еврозоната. Неговият акцент обаче беше друг. По думите му, на страните извън еврозоната трябва да бъде позволено да решат отново дали искат членство или не, тъй като в договорите им за присъединяване е записано задължително членство при изпълнение на критериите. "Ние сме подписали в договора за присъединяване членство в еврозоната, а не в облигационен или трансферен съюз", каза Zahradil. В Чехия вече се водят дебати за провеждането на референдум за членството на републиката в еврозоната. Jan Zahradil критикува и идеите за поредни промени в Договора. "Да не забравихте уроците от Лисабонския договор?", попита чехът и завърши с думите, че простото разместване на столовете на палубата на Титаник не е решение.

Както можеше и да се очаква, председателят на най-голямата група, Европейската народна партия, Joseph Daul (Франция) похвали постигнатите решения, но подчерта: "Ние всички сме европейци - и тези извън еврозоната, и тези вътре. Но имаме задължения и права. Най-напред са тези 17 [страни от еврозоната]", което е в синхрон с позицията на френския президент Никола Саркози, че може страните извън еврозоната да са силно заинтересувани от ставащото във валутния съюз, но решенията трябва да си останат на страните в зоната на еврото. По отношение предвижданите промени в Договора, г-н Daul подчерта, че каквито и да бъдат те трябва да е ясно, че "нямаме време да чакаме 10 години, за да променим договорите". Той визира времето, което създаването на Лисабонския договор отне.

Повечето изказали се изразиха скептицизъм по отношение на решенията за излизане от кризата и най-вече по отношение на размера на спасителния фонд EFSF до 1 трилион евро при положение, че се спрягаха суми между 1,5 и 2 трилиона. Като цяло, независимо от критиките, усещането по време на дебатите беше на облекчение, че все пак решение беше намерено, макар и то за пореден път да означава печелене на още време.

Дълговата криза в еврозоната