euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Германският конституционен съд излезе с решение, че спасителните операции в еврозоната не нарушават бюджетните правомощия на Бундестага. За в бъдеще обаче, правителството трябва да иска предварително одобрението на бюджетната комисия в парламента преди да реши за участието на Германия, постановиха съдиите в Карлсруе.

През последната година се наложи спешното отпускане на финансова помощ на Гърция, Ирландия и Португалия. За целта беше създаден спасителен фонд за еврозоната (EFSF) в който страните-членки участват с парични вноски и гаранции, пропорционално на капитала си в Еропейската централна банка. Логично, Германия е най-големият донор в спасителните заеми.

Решението на Конституционния съд идва в решаващ момент за германското правителство - в края на септември Бундестагът трябва да гласува увеличаването на правомощията на спасителния фонд (EFSF), договорено от лидерите на еврозоната на 21 юли. Това ще увеличи размера на германските финансови гаранции за EFSF от 123 милиарда евро на 211 милиарда евро, пише The Financial Times. Според изданието, гласуването на втория гръцки заем едва ли ще се случи преди октомври, а ратифицирането на Европейския механизъм за стабилност (постоянният спасителен фонд за еврозоната) ще бъде отложено за декември.

В реч пред Бундестага на 7 септември германският канцлер Ангела Меркел отправи няколко ключови послания. Може би най-важното беше за промени в Договора за ЕС: „В Лисабонския договор няма механизъм, който да принуди тези, които не могат или не искат да спазват Пакта за стабилност, да го направят. Следователно, ако си казваме, че имаме нужда от повече Европа, по-силна, по-добра Европа в бъдеще, тогава промените в договора не бива да са табу, за да гарантираме, че правилата са задължителни.” В последните дни германският финансов министър Волфганг Шойбле също говори усилено за необходимостта от договорни промени, за да се гарантира централизирано управление на еврозоната.

Междувременно, словашкото правителство одобри разширяването на обхвата на спасителния фонд. Кабинетът, обаче, не разполага с парламентарно мнозинство, за да прокара решението безпроблемно. Словакия отказа да участва във финансовите пакети за Гърция, Ирландия и Португалия и се зарече да гласува промените в спасителния фонд едва след като всички останали страни-членки ги одобрят.

Още преди месец председателят на словашкия парламент Рихард Шулик (лидер на партията „Свобода и солидарност”, вторият по големина партньор в управляващата десноцентристка коалиция) открито се обяви против решенията на еврозоната от 21 юли. Според него, като поема дълговете на затруднените страни ЕС се превръща в „дългов съюз”. Шулик определи това като път към истински социализъм и сравни Европейския съюз със Съветския съюз.

Проблеми в това отношение се очакват и във Финландия, която освен, че е против промените в спасителния фонд, постави на изпитание споразумението за втория гръцки заем като поиска обезпечение срещу участието си. Подобна възможност е разписана в решението на евролидерите от 21 юли: „Където е подходящо, ще бъде сключвано споразумение за обезпечение, така че да се покрие риска за страните-членки на еврозоната, възникващ от гаранциите им в EFSF.” От единственото число на „споразумение” и от целия контекст на решенията може да се заключи, че става дума по-скоро за споразумение между EFSF (т.е.цялата еврозона) и страната-получател на помощта, а не за договаряне на двустранна основа с отделни страни-членки.

С искането си Хелзинки отвори за втори път кутията на Пандора, защото други страни също поискаха обезпечение срещу гаранциите си по гръцкия заем. Вече няколко седмици текат трескави, но засега безрезултатни преговори по въпроса. В понеделник президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой посети Хелзинки и се срещна с премиера Юрки Катайнен. Не бяха съобщени подробности от разговорите, но президентът на ЕС изрази увереност, че скоро ще бъде постигнат компромис. „Скоро” означава до срещата на финансовите министри от еврозоната на 16 септември.