euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Дългоочакваната подкрепа на Финландия за спасителния заем за Португалия може да се окаже вместо изписване на вежди, вадене на очи, ако се съди по споразумението, вече официално публикувано, между партията Национална коалиция и Социалдемократическата партия. Това споразумение дава вид, че засяга не просто заема за Португалия, а че представлява практически обосноваване на промяна в позицията на Финландия по отношение на участието на страната в бъдещи подобни спасявания, както и по вече договорения постоянен спасителен механизъм на еврозоната.

Постоянният механизъм за еврозоната да влезе в сила веднага

Предвижда се т.нар. Европейски механизъм за стабилност (постоянният фонд за еврозоната), одобрен по време на пролетния Европейски съвет, да влезе в сила в средата на 2013-та година. Първото условие във финландското споразумение обаче, за да бъде подкрепен заемът за Португалия е, Лисабон "да предприеме действия, които да поощрят частните инвеститори да поддържат експозициите си по същия начин, както е описано в постоянния механизъм (ЕМС)". Това означава, че Финландия настоява активирането на част от договореното по ЕМС още сега, когато действа временният спасителен фонд.

Второто условие е Португалия да започне да продава национални активи, за да гарантира, че ще върне заемите на страните-членки. Това е записано в програмата на португалското правителство по подобие на условията и за гръцкия заем.

Що се отнася до временния спасителен фонд и предложените промени, Финландия настоява, ако която и да е страна-членка на еврозоната след Португалия поиска помощ, Хелзинки да получи допълнителни гаранции от въпросната страна-членка. Целта на това условие е Финландия да ограничи пасивите си от даването на съгласие за португалския заем и предишните програми. Освен това, пише още в споразумението, Финландия ще поиска още по-строг анализ за устойчивостта на дълга при всяка бъдеща операция на временния фонд. Щателен анализ, проведен от ЕК, ЕЦБ и МВФ е предвидено да бъде задействан и с постоянния фонд, а в момента тече такъв анализ за Гърция, като се очаква резултатите от него да бъдат представени на срещата на Еврогрупата в понеделник и на Екофин във вторник.

Уж още условия по постоянния механизъм

Споразумението предлага и една много интересна формулировка: "Финландия може да приеме създаването на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) при следните предварителни условия". Формулировката е интересна, защото механизмът вече беше одобрен, макар и от предишното правителство на страната по време на пролетния съвет, а се договаря от средата на миналата година. Освен това, условията, посочени в споразумението по нищо не се отличават от вече заложените в механизма:
- Клаузите за колективно действие (ККД), които улесняват потенциално дългово преструктуриране да бъдат одобрявани, когато ЕМС бъде създаден (което е записано по същия начин и в договореностите от Съвета);
- Заемите, гарантирани от ЕМС да бъдат със статут на преференциален кредитор по отношение на заемите на частния сектор (това също е записано в договореностите за създаването на ЕМС);
- Страните-членки да бъдат отговорни сами за собствените си публични финанси и собствения си дълг (което беше едно от основните искания на Ангела Меркел при договарянето на ЕМС).

Данък върху финансовите транзакции

Това, което изненадва в партийното споразумение на Финландия е искането, при това спешно, за въвеждане на международен данък върху финансовите транзакции, който да се прилага на географски принцип. "Целта трябва да е глобален данък, но първата фаза може да бъде въвеждането му само на ниво ЕС", пише в документа.

Засега в ЕС, нито глобално, няма единна позиция, нито пък визия по отношение на данъка върху финансовите транзакции - въпрос, който беше повдигнат в самото начало на глобалната финансова криза, когато много страни отпуснаха милиарди на данъкоплатците за спасяване на финансовия сектор. Макар въпросът да беше повдигнат и на ниво Г20, засега няма напредък по въпроса. Според Европейската комисия, ДФТ трябва да бъде въведен глобално, а не само на ниво ЕС, защото иначе може да предизвика отлив към по-благоприятни дестинации. Освен това, не е ясно и какви финансови транзакции да се облагат, нито как да се събират приходите от тях.

Като цяло финландското политическо споразумение очевидно е насочено към вътрешната политическа сцена, но със сигурност ще има отзвук и в Европейския съюз, както и на финансовите пазари. Общото напрежение и изнервеност вече достигнаха критични нива, особено след като германското списание Der Spiegel разкри документ, за който твърди, че е излязъл директно от куфарчето на финансовия министър Волфганг Шойбле, според който се обмисляла идеята Гърция да напусне еврозоната.

Независимо, че може да се намерят множество аргументи в подкрепа на всякакви едностранни действия (включително и по отношение на Шенген) заради проблем, чието решаване е било отлагано, в крайна сметка подобни действия могат да донесат повече вреди, най-вече в дългосрочен план, отколкото ползи. Факт е, че финландското споразумение по никакъв начин не представлява заплаха, то обаче е симптом на една набираща скорост тенденция, а тя вече е опасна - европейските теми да се използват за печелене на точки на национално ниво и да стават заложник на популистки политически тези.