Прецедентът Исландия или чии грехове са банковите?
Аделина Марини, April 13, 2011
Напоследък все по-често се сблъсквам с конфликта - ако банките са виновни за кризата и бъдат оставени да фалират, това по какъв начин облекчава моето положение? Или - ако правителството реши да подкрепи банките, за да не фалират (тоест много вложители да изгубят вложенията си, ипотеките или инвестициите), това прави ли ги автоматично съучастници? А когато избирателите в една страна откажат да подкрепят компенсирането на чужди граждани, облагодетелствали се от виновните банки, това прави ли ги безотговорни избиратели?
Какво доказаха исландците на референдума в събота?
Това е въпросът, който вероятно ще бъде обект на много анализи не просто като казус, а като резултат, който излиза извън границите на държавата. Преди Кризата, финансовата слободия процъфтяваше. На практика всеки можеше да вземе кредит за каквото си поиска, а анализаторите отчитаха това като икономически растеж и добри икономически перспективи. Всичко се мереше в цифри, рейтинги, проценти. Исландия е малка страна, само около 300,000 души население. Очевидно е, че икономиката трябва да бъде отворена, за да генерира просперитет. Нещо повече, Рейкявик се прицели в амбицията да се превърне във финансов център.
В резултат множество банки работеха на практика като пирамиди, предлагайки по-високи лихви от обичайното. Така бяха привлечени около 400 000 граждани на Великобритания и Холандия, където банките Icesave и Landsbanki имаха офиси. Именно заради убеждението, че размерът няма значение, Исландия беше първата държава, която след избухването на глобалната финансова криза беше на ръба на фалита. Впрочем, не е някакво 
специфично решение на правителството да не спаси фалиращите банки. Просто банковият сектор се оказа няколко пъти по-голям от БВП на страната и дори и да искаше, правителството нямаше как да помогне с публични пари.
Затова и се стигна до сделката - Холандия и Великобритания изплащат компенсации на своите вложители във фалиралите исландски банки, а Исландия поема ангажимента на разсрочено плащане да върне жеста. Само че, въпроси от такъв характер се решават не само от правителството и парламента (Алтинги), а и от гражданите чрез референдум.
На първия референдум през март 2010-та година, сделката беше отхвърлена. След година преговори, приключили в края на миналата година, правителството предложи на Алтинги втора сделка, с доста по-изгодни условия, одобрена с мнозинство от депутатите, но отново отхвърлена от избирателите. Разбира се, много може да се разсъждава по въпроса доколко добре информирани са били исландците за параметрите на сделката, доколко изобщо това ги е интересувало или са реагирали протестно срещу общото си състояние, или пък доколко виждат връзката между алчните банки, себе си, глобализацията и правителството. Факт е обаче, че две държави са поели ангажименти към своите граждани с бюджетни пари, без да са сигурни, че тези пари ще им бъдат възстановени.
В другите случаи, когато някои държави национализираха банки и наливаха пари за спасяване, ситуацията изглежда лесна - просто държавата ще си върне инвестицията без риск. Случаят с Исландия обаче е коренно различен.
Втората сделка
Междудругото, параметрите по втората сделка, одобрена от Алтинги през февруари, са напълно достъпни. euinside получи резюме от нея след запитване до исландските власти. Съгласно договорката, исландските данъкоплатци се обвързват да плащат само лихвите по изгубените депозити, а самите депозити ще бъдат поети от разпродажбата на активите на двете фалирали банки Icesave и Landsbanki. Става дума за лихвите до 2016-та година и незасягащи периода преди октомври 2009-та.
Лихвеният процент е фиксиран до средата на 2016-та година като за холандския дял от заема тя е 3.0%, а за британската част - 3.3 на сто. Средно лихвата се изчислява на 3.2 процента. Натрупаните лихви по изгубените депозити за 2009 и 2010 трябва да бъдат платени в началото на 2011-та година, а след това от началото на 2011 лихва се начислява до средата на 2016-та година.
Втората сделка взима предвид и макроикономическите условия, на базата на които ще функционира споразумението. Поставя се таван върху годишните плащания от държавата след 2016-та година на 5% от приходите в хазната за предходната година. В случай, че държавните приходи спаднат под 1.3% от БВП, тогава максималната вноска ще се базира на 1.3% от БВП. И още един интересен елемент от сделката: ако остатъкът по плащането е равeн на 45 млрд. исландски крони, той ще бъде платен наведнъж в рамките на 12 месеца, което означава не по-късно от средата на 2016-та година и първата половина на 2017.
Общата сума, която Исландия ще трябва да плати по сделката възлиза на приблизително 5 млрд. долара като тя варира в зависимост от курса на исландската крона, който вече се стабилизира. Делът на Icesave е доста по-голям от този на Landsbanki.
Прецедентът
Казусът с Исландия представлява наистина уникален случай. Макар 
правителството в Рейкявик да се надява да успее да постигне ново споразумение с Великобритания и Холандия, двете страни вече заплашиха, че ще съдят страната в рамките на Европейското пространство за свободна търговия (EFTA). Делото ще отнеме около две години, а цената, която исландските данъкоплатци ще трябва да платят, без вече да имат възможност да "обжалват" на референдум ще е много по-висока.
Това обаче не отменя основния въпрос - кой в крайна сметка е виновен за ситуацията. От доклада на специалната комисия на Съединените щати, която беше натоварена със задачата да разследва причините за финансовата криза става ясно, че вина за кризата имат най-вече правителствата, регулаторите и самите финансови институции, които не са успели да прозрат и да реагират на опасностите от прекаленото разрастване на финансовия сектор. Случаят с Исландия е много подобен на този в САЩ, макар и мащабът да е несравним. Рейкявик обаче също създаде незабавно специална разследваща комисия, която излезе с доклад, посочващ за основни виновници финансовите мениджъри. Бяха заведени и съдебни дела. Факт е обаче, че независимо от изхода от делата, парите на "опарените" вложители няма да бъдат върнати от виновниците.