euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската икономика се възстановява с бързи темпове, но над перспективите й все още тегне наследството от най-тежката икономическа и финансова криза от създаването на единната европейска валута. Един от проблемите, който шефът на Европейската централна банка Марио Драги посочваше постоянно през последните няколко години, са необслужваните кредити, които спъват ефекта на облекчената парична политика на ЕЦБ, осигуряваща евтини пари. Този проблем е посочван и в икономическите прогнози на ЕК (тук и тук). Според доклада [на английски език], изготвен от комисията за финансови услуги към Съвета на финансовите и икономически министри на ЕС (ЕКОФИН), представен на последното им заседание на 11 юли, към края на 2016-та година необслужваните кредити са възлизали на 1 трилион евро. Това е равно на 6.7% от брутния вътрешен продукт на целия ЕС и на 5.1% от общото количество на заемите на банките. 

Ситуацията по страни варира от 1% до 46%. Съотношението необслужвани кредити/БВП е най-високо в Кипър и Гърция - 45%, докато в Швеция и Люксембург то е най-ниско - 1%. Банков кредит се превръща в необслужван, когато длъжникът не е плащал по него нито вноските, нито лихвите в продължение на повече от 90 дена. При нормална ситуация банките използват лихвите по кредитите, за да правят печалба и да разширяват кредитните си портфейли, но когато клиентите спрат да плащат, тогава банката трябва да заделя повече капитал, което свива отпускането на кредити и печалбите на банките.

Проблем, посочван многократно от ЕЦБ като една от основните спирачки пред икономическото възстановяване, тъй като европейската икономика е почти изцяло зависима от банково кредитиране. Политиката на евтини пари, която ЕЦБ провежда вече 5 години - на 26 юли беше отбелязана петата годишнина от прословутата лондонска реч на Марио Драги, че ще направи всичко възможно за спасяване на еврото (тази реч беше последвана и от програмата за изкупуване на държавни ценни книжа) - свали значително разходите на банките за кредитиране, но онези, които са препълнени с необслужвани кредити не могат да се възползват, докато не изчистят балансите си. 

С това се заеха министрите на финансите като договориха план за действие за решаване на проблема. Както отбеляза естонският министър на финансите Тоомас Тонисте, чиято страна от 1 юли пое председателството на Съвета на ЕС, "необслужваните кредити са проблем за банковата индустрия, решение на който беше търсено досега основно на национално ниво". "Този въпрос обаче се нуждае от по-колективен подход", добави той. Министрите приеха заключения [на английски език], с които възлагат на Комисията още това лято да подготви тълкуване на правомощията в европейското законодателство за надзор. Целта е да се види какво може да се подобри по отношение на регулацията и евентуално да се подготвят промени в четвъртата директива за капиталовите изисквания (CRD IV), с които да се определят правомощията на националните регулатори. 

До края на 2018-та година банковият надзор на ЕЦБ, заедно с националните компетентни власти в рамките на Банковия съюз трябва да започне да прилага насоки, подобни на издадените за необслужваните кредити от Единния надзорен механизъм към банките, само че насочени и към по-незначителните институции. Също до края на следващата година трябва да бъдат изготвени и по-строги изисквания за разкриване на качеството на активите и необслужваните кредити във всички банки. Министрите възлагат на Комисията, ЕЦБ и Европейския банков орган до края на тази година да подготвят инициативи за сближаване на стандартите за данни за необслужваните кредити и за създаването на платформи за транзакции на такива кредити, чиято цел ще бъде да стимулират развитието на вторичния пазар. 

В допълнение към това министрите възлагат на Комисията да разработи до края на годината идеи за създаването на национални "лоши банки", включително с общите принципи, размери, правила за определяне на цената, капиталови структури, управление и т.н. А до лятото на 2018-та ЕК трябва да изготви общоевропейски подход за развитието на вторичните пазари на необслужвани кредити. Министрите са договорили общо 14 действия в плана и се ангажират да правят преглед и да обсъждат въпроса на всеки 6 месеца. 

Според заместник-председателя на ЕК, който отговаря за еврото Валдис Домбровскис (ЕНП, Латвия) планът добре балансира между общи действия и мерки на национално ниво. Ден преди дискусиите в Съвета на министрите Комисията отвори публична консултация как да бъдат премахнати бариерите пред компании, които искат да купуват необслужвани кредити и как да се подобри достъпът до гаранциите на заемите за определени кредитори. Валдис Домбровскис обясни, че целта на всички мерки е да се улесни функционирането на вторичните пазари на необслужвани кредити, включително и чрез решаване на проблема с информационната асиметрия, както я нарече той.

Става дума за информацията, която банките предоставят за необслужваните си кредити, тъй като много често липсата на информация възпира потенциални купувачи да предложат подходящата цена. Валдис Домбровскис каза още, че в страните, в които са извършени сериозни реформи на банковия сектор делът на необслужваните кредити спада. Такъв е случаят в Испания, която намали съотношението от 8.8% през септември 2014-та година на под 6% през декември 2016-та година. Ирландия също значително свали нивото им. В Италия благодарение на наскоро взетите решения, 13% от необслужваните заеми бяха изчистени от банковата система. Ако се добави и скорошната частна продажба на необслужвани кредити от най-голямата италианска банка, намалението се приближава до 20%. Намаление на съотношението е отбелязано и в Португалия, добави заместник-председателят на ЕК. 

Въпреки това обаче, е нужно действията да се ускорят и синхронизират, каза той. Затова планът е организиран в четири посоки: надзорна политика; структурни и правни реформи, които включват правилата за несъстоятелност; стимулиране на вторичните пазари на необслужвани кредити; подкрепа за преструктуриране на банковия сектор.