euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една много важна новина се промъкна някак незабелязано миналата седмица между все съдбовни за ЕС проблеми, като ситуацията с върховенството на закона в Полша, изборите в Германия и каква управляваща коалиция ще се сформира в момент, когато еврозоната е готова да направи голям скок напред в интеграцията си, неотиващите наникъде преговори по Бризход и ускорената законодателна активност на Комисията. А всъщност най-важната новина миналата седмица беше, че Гърция излезе от процедурата по прекомерен дефицит, с което се приближи с още една крачка към изхода от третата си поред спасителна програма. 

Значението на решението на министрите на външните и европейските работи от 25 септември е огромно като се има предвид, че Гърция беше в процедура по свръхдефицит в продължение на 8 години. През 2009 г. гръцкият недостиг в бюджета беше гигантски -  15.1% от брутния вътрешен продукт. Миналата година за първи път беше отчетен първичен бюджетен излишък (без лихвите по кредитите) от 0.7% - много по-голям от прогнозираното. Европейската комисия предвижда малък дефицит през тази година, но той ще е далече под тавана от 3% по европейските фискални правила. 

Огромният бюджетен дефицит и манипулираните статистически данни на Гърция поставиха началото на най-голямата криза в еврозоната от създаването на еврото насам, която отключи домино-ефект и създаде риск от разпад на еврозоната и дори на Европейски съюз. От мига, когато гръцкото правителство поиска финансова помощ от партньорите си през пролетта на 2010-та година Гърция се превърна в топ-приоритет на ЕС и особено на еврозоната. Стотици извънредни срещи, безсънни нощи, нечувани компромиси, размяна на остри реплики, милиарди евро, предсрочни избори, референдуми, оставки, десетки изписани книги е равносметката от гръцката криза, която навлиза в своята последна фаза. 

Тази година безспорно ще остане в историята като първата, в която вече се вижда светлина в тунела. Изпълнението на третата спасителна програма върви по план, като най-големият проблем продължава да бъде разминаването между еврозоната и Международния валутен фонд по въпроса за устойчивостта на гръцкия дълг, от което зависи финансовото участие на фонда в третия пакет. Така както стоят нещата в момента, то дори вече не е необходимо, но в момента изпълнява ролята на лошото ченге, за да се запази посоката и темпото. Както обяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) след неформалната среща на Еврогрупата през септември в Естония, успешното приключване на третата спасителна програма ще е сигнал, че се затваря една много трудна глава в историята на еврозоната. 

Вече започна работата по третия преглед на спасителната програма, като амбицията е той да приключи до края на годината. От Гърция се очаква да изпълни 95 мерки, свързани със социалните придобивки, реформата на пазара на труда, публичната администрация, изпълнението на стратегията за необслужваните кредити, реформата на енергийния сектор и приватизацията. Според Пиер Московиси, задачите не са леки, но изпълнението им навреме ще бъде сигнал, че Гърция се е завърнала като пълноценна членка на еврозоната. 

Има ли живот след спасителната програма?

До този преломен момент се стигна през юни тази година, когато беше постигнат огромен пробив - Еврогрупата пое много по-конкретен ангажимент [на английски език] към Гърция след излизането й от програмата през август догодина на цената на компромиси и от двете страни. Гърция се ангажира да поддържа първичен бюджетен излишък от 3.5% от брутния си вътрешен продукт до 2022-ра година, а след това да следва фискална траектория от около 2% от БВП от 2023-та до 2060-та година. Очакванията на Еврогрупата са, че финансовите нужди на Гърция (за обслужване на кредитите) ще останат под 15% от БВП в средносрочен план и под 20% след това, което е условие за поддържане на устойчивостта на гръцкия публичен дълг, който през 2016-та година достигна 179.0% от БВП. 

В замяна на доброто и отговорно поведение на Атина Еврогрупата, която след отпускането на последния транш от спасителната програма на стойност 8.5 млрд. евро през юли вече притежава 50% от гръцкия дълг, се ангажира да удължи матуритетите по кредитите и да намали още лихвите по първата спасителна програма, финансирана със средства от временния спасителен фонд на еврозоната EFSF. В случай, че настъпят разминавания в прогнозите Еврогрупата е готова да активира защитен механизъм, чиято същност ще бъде конкретизирана след успешното приключване на програмата, когато ще се види и дали прогнозите съвпадат. 

Георги Хулиаракис, алтернативен министър на финансите на Гърция и председател на Съвета на икономическите съветници заяви след юнското заседание на Еврогрупата, че за първи път има яснота по бъдещето на Гърция след приключването на програмата. Договореният пакет за облекчаване на дълга е трислоен, обясни той. Първият слой са конкретните средносрочни мерки, вторият е механизма, който ще се задейства в случаите, когато икономическият растеж е под очакванията, а третият са дългосрочните мерки за намаляване на дълга. 

Въпреки договореното, МВФ остана недоволен. На същата среща на 15 юни в Люксембург шефката на Фонда Кристин Лагард призна, че е постигнато много, но все още недостатъчно, за да осигури включването му във финансовия пакет. Все пак г-жа Лагард демонстрира добра воля като обеща, че МВФ ще задели пари, които ще се отпуснат, когато бъдат изпълнени исканията на Фонда. През юли изпълнителният съвет на МВФ одобри предпазно споразумение на стойност 1.6 милиарда евро, които ще бъдат отпуснати, когато Фондът получи гаранции от европейските си партньори за устойчивостта на гръцкия дълг и ако икономическата програма продължи да се изпълнява. Фондът иска да бъде направено още за облекчаването на гръцкия дълг, който организацията продължава да разглежда като неустойчив. 

Гърция и бъдещето на еврозоната

За участието на МВФ в спасителната програма досега най-много настояваше германският министър на финансите Волфганг Шойбле. Това беше условието му да подпише третата спасителна програма. След изборите в Германия обаче той е вече извън играта. Това все още не означава, че Берлин ще вдигне изцяло възраженията си, но предвид промяната в атмосферата в еврозоната след избора на Еманюел Макрон за президент на Франция, фокусът се премести върху задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Една от идеите, изложени в документа за размисъл, който Европейската комисия публикува през пролетта е създаването на европейски валутен фонд. Всички спасителни механизми на практика ще бъдат по-добре интегрирани и разширени, което означава, че спасяването на давещите се в еврозоната ще остане вътрешноеврозонски въпрос и няма да има нужда от участието на външни организации като МВФ.

За да стане това обаче, все още е необходимо Гърция да продължи в същия дух на конструктивност, зрялост и трезвост, което ще възстанови доверието между членките на валутния клуб и ще ги окуражи да се приближат още една към друга. Само че, Гърция все още дава повод за притеснения. На септемврийската Еврогрупа министрите изразиха притеснение по отношение на върховенството на закона в Гърция, след като бившият шеф на гръцката статистическа служба Елстат беше осъден на две години затвор по обвинение в злоупотреба с положение. Андреас Георгиу е признат за виновен, че не е информирал борда на директорите на службата за решението си да се променят данните за дефицита от 2009-та година. 

"Напълно уважаваме независимостта на съдебната система, но виждаме също, че тези дела вредят на репутацията и ако не бъде намерено решение, може да се отразят на доверието на инвеститорите", каза еврокомисарят Московиси. Шефът на Европейския спасителен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг също предупреди, че правните проблеми оказват влияние на финансовите пазари. Всичко това се случва в момент, когато агенциите за кредитен рейтинг повишиха очакванията си за Гърция и когато страната направи успешен опит да се завърне на финансовите пазари. 

До изпълнението на третата спасителна програма МВФ ще остане да играе ролята на спасителен пояс, което ще осигури на еврозоната още време, докато потръгне новата интеграционна вълна. На есенната среща на върха на ЕС след две седмици се очаква да бъдат обсъдени по-подробно плановете за бъдещето на еврозоната, а Европейската комисия ще представи на 6 декември първите законодателни предложения. Ако не настъпи някакъв нов политически или икономически катаклизъм, гръцката история ще остане в миналото като онова необходимо зло, стимулирало довършването на еврозоната, самото създаване на която е низ от малки стъпки и много недоверие между държавите-членки.