euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Разочарование струеше от заседанието на Еврогрупата в понеделник (22 май), когато имаше високи очаквания, че най-после ще бъде постигнато споразумение с Международния валутен фонд по въпроса за облекчението на гръцкия дълг. След дълги и мъчителни преговори срещата завърши около полунощ без сделка. И ако досега нямаше натиск преговорите да приключат бързо, за да се осигури поредния транш, иначе Гърция ще фалира, сега вече се появява и времето като ключов фактор, тъй като следващият транш трябва да бъде изплатен през юли. 

Къде е проблемът?

Третата спасителна програма за Гърция беше договорена през лятото на 2015-та година с надеждата, че МВФ ще се включи отново с финансово и експертно участие, както и при предишните две програми. Фондът обаче отказа да участва, докато еврозоната не поеме конкретен ангажимент за облекчение на гръцкия дълг. Това е ябълката на раздора вече две години поред. Без участието на Фонда програмата на стойност 86 милиарда евро не може да бъде финансирана изцяло, заради съпротивата на общественото мнение в страните-членки на валутния клуб. Както заяви през лятото на 2015-та година германският министър на финансите Волфганг Шойбле, без МВФ няма да има трета спасителна програма. 

Трета програма обаче има и миналата година по това време беше постигнато споразумение с Фонда, че след завършването на втория преглед на програмата ще започне да се говори конкретно какви мерки са готови да предложат страните от еврозоната за облекчаване на гръцкия дълг. Само че, в текста на изявлението еврозоната настоя да се запише "ако това е необходимо". Лидерите на институциите продължават да настояват на това "ако". Причината МВФ да не иска да се включи е, че той не е убеден, че гръцкият правителствен дълг е устойчив, нито пък смята, че мерките, заложени в програмата, ще го направят устойчив. Програмата залага в последната й година (2018-та) да бъде достигнат първичен бюджетен излишък (без да се включват лихвите по кредитите) от 3.5% от БВП и този излишък да се поддържа в средносрочен план, което е доста разтегливо понятие. 

През февруари шефът на европейския отдел на Фонда Пол Томсен написа блог [на английски език], посветен изцяло на суверенния дълг, в който подробно излага позицията на Фонда по темата, без да споменава Гърция изобщо. "Има обстоятелства, при които нивото на правителствения дълг е толкова високо, че става неустойчив, което означава, че планираното му обслужване надвишава капацитета на страната да го обслужва, дори и като се вземе предвид силната коригираща програма и значителната финансова помощ от МВФ. При тези обстоятелства не е реалистично нито политически, нито икономически проблемът да се решава чрез затягане на колана", пише в блога и се препоръчва в такава ситуация да се премине към преструктуриране на дълга. "Програма, която не успее да реши проблема с неустойчивостта на дълга, вероятно ще изостри проблемите с плащанията, тъй като ще създаде допълнителна несигурност по отношение на бъдещето на членката", е заключението на Пол Томсен. 

Въпреки някои криволичения, изпълнението на третата гръцка програма върви към своя край и вече дава първите си резултати. Гърция преизпълни заложените цели за първичния бюджетен излишък - вместо очаквания 0.5% от БВП, за 2016 Гърция отбеляза три и половина процента повече - 0.7%. Това принуди Пол Томсен да признае по време на пролетните срещи на МВФ и Световната банка, че МВФ е сгрешил в прогнозата си за Гърция. Въпреки това обаче, Фондът остана непреклонен в искането си за конкретни мерки, които да направят дълга устойчив. МВФ признава, че е изпълнено едно от двете условия за включването му в програмата на Гърция - да се предприемат мерки за реформи, които да осигурят на Гърция добър икономически растеж. Второто условие за облекчението на дълга обаче не е изпълнено, както стана ясно след края на Еврогрупата на 22 май.

Все пак има сближаване на позициите. Еврогрупата направи отстъпка и сложи краен срок на първичния бюджетен излишък от 3.5% - пет години, което включва и последната година от програмата (2018-та). Споразумение е постигнато и по друга трънлива тема - брутните финансови нужди на Гърция (за финансиране на дълга и други фискални и финансови мерки) да не навишават 15% от брутния вътрешен продукт, като в средносрочен план те може да достигнат и до 20%. Споразумение обаче няма по въпроса какво ще направи еврозоната по общия дълг. Шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) даде ясно да се разбере в понеделник, че ако има споразумение по втория преглед, разговорите по дълга ще бъдат отворени. 

"Много често става дума за намиране на правилния баланс между това, което хората очакват и това, което в даден момент може да се предложи", каза той, намеквайки, че МВФ трябва да направи компромис. Гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос също призова за компромиси и от двете страни. Шефът на Европейския стабилизационен механизъм (постоянния спасителен фонд на еврозоната) Клаус Реглинг припомни обаче, че Гърция вече е получила безпрецедентно дългово облекчение от частни и публични кредитори. Частните кредитори, каза той, се съгласиха на най-голямото номинално подстригване в историята, а публичните кредитори осигуриха удължаване на падежите и намаляване на лихвите, което доведе до допълнително намаляване на дълга с 40%, каза г-н Реглинг. Според пролетната икономическа прогноза на ЕК, гръцкият публичен дълг ще бъде тази година 178.8% от БВП, а догодина - 174.6%. 

Да живее изтичането на информация!

На фона на борбата на американския президент Доналд Тръмп с изтичането на информация и наскорошни публикации в европейски медии за липсата на прозрачност в работата на Еврогрупата в четвъртък гръцкият сайт Europe2Day публикува [на английски език] минути от заседанието на министрите от еврозоната, водени от името на Европейската комисия. Те ясно показват фрустрацията на еврозоната от неотстъпчивостта на МВФ. Показват още и колко голям е залогът. По време на заседанието Пол Томсен казва, че МВФ може да преживее нежеланието на еврозоната да подстриже номинално гръцкия дълг и това, че избягва фискални трансфери, но само удължаване на падежите няма да бъде достатъчно. "Аз съм много далече от това да мога да отида и да кажа на нашия съвет, че сме близо до стратегия, по която можем да се договорим", казва г-н Томсен.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле припомня на МВФ, че още през 2010-та година е имало съгласие с МВФ за създаване на "голяма базука" от 750 млрд. евро, от които 500 идват от еврозоната, а останалите от МВФ. "Участието на МВФ винаги е било неизменна част от програмата и без това аз ще трябва да договарям нова програма, което ще се провали", казва г-н Шойбле. Австрийският му колега Ханс Йорг Шелинг отива още по-далече: "Трябва да решим дали ще участвате или не. Не можем да обсъждаме нови мерки на всеки четири седмици", казва той и предлага на Пол Томсен облог: "Ако Комисията е права, ще ни платите двойно от очакваното. А ако се окажете вие прави, тогава няма да платите нищо, защото така и така не участвате. Можем да се обзаложим, обаче ще изгубите", са думите му, така както са описани в минутите на ЕК.

Испанският министър на финансите Луис де Гуиндос също е остър: "Не можете да бъдете наполовина бременни, а изглежда, че МВФ е точно това в момента". Всички се надяват, че до следващото заседание на Еврогрупата на 15 юни ще бъде сключено споразумение, но за германския министър на финансите срещата е пълен провал. Ситуацията е особено трудна за Гърция, която премина през наистина тежки катаклизми, част от които по нейна собствена вина, но вече изпълнява своята част от сделката. Проблемът е, че нейните проблеми са твърде дългосрочни. Никой не е склонен да се обзаложи, че Гърция в дългосрочен план ще продължи да върви по пътя на реформите и няма да се върне отново назад, както стана с идването на власт на Алексис Ципрас в началото на 2015-та година.

Липсата на доверие в еврозоната е една от основните причини за нежеланието на министрите да предложат облекчение на дълга. Според някои от тях, особено Германия и Холандия, реално подрязване на дълга ще има деморализиращ ефект за Гърция и ще спре реформите, което пък ще има деморализиращ ефект и за други страни-членки на валутния клуб с големи дългове. Това недоверие е и причината да не се бърза със задълбочаването на интеграцията в еврозоната. В момента Гърция е на пореден кръстопът. От една страна трябва да се постигне споразумение с МВФ, като това споразумение трябва да бъде такова, че да не внесе объркване преди парламентарните избори в Германия през есента. 

Около Еврогрупата се говореше, че е имало предложения решението за дълговото облекчение да се вземе след германските избори, но от изтеклите минути не се вижда такъв разговор. В Гърция обаче темата се обсъжда и се правят такива предложения. От друга страна с избора на Еманюел Макрон за президент на Франция отново започна интензивно да се говори за реформа на еврозоната с цел задълбочаване на интеграцията. Пърночално идеите на г-н Макрон бяха посрещнати резервирано в Берлин, но след срещата му с Ангела Меркел настроенията се промениха. Министрите на финансите на двете страни - Волфганг Шойбле и Бруно льо Мер вече създадоха работна група по тази тема. 

След дебютното си участие в Еврогрупата г-н Льо Мер говореше основно за това - как се полагат усилия да се сближават позициите между Берлин и Париж по ключови теми. Все още е необходимо Франция да покаже, че е в състояние да осъществява реформи, но ако това стане, тогава процесът може да се ускори. Дотогава трябва да е ясно как Гърция ще се впише в този контекст. В краткосрочен план обаче най-важното е да се сключи споразумение на 15 юни, за да се осигури изплащането на юлския транш от 7.3 млрд. евро. В противен случай може да се окаже, че всички досегашни усилия ще отидат на вятъра.