Беше ли победен популизмът в Холандия и какви са уроците за ЕС
Роб Хопе, Магарита Желязкова, April 6, 2017
Изборите в Холандия за пръв път в съвременната история привличат толкова много медийно внимание. Доминиращите тези – ефект на доминото, ефект на Тръмп, НЕкзит [изход на Холандия от ЕС], Вилдерс срещу Рюте – бяха представени опростено въз основа на слабо разбиране на националния контекст и холандската политическата реалност. Беше ли изкуствено напомпан този интерес? Не съвсем. В крайна сметка 81,9% от холандските избиратели се явиха да упражнят правото си на глас - 30-годишен рекорд по висока избирателна активност.
Защо холандските избори имаха значение?
На първо място писанията в медиите представиха изборния процес като еднократна "победа над популизма", "победа над Вилдерс". Случаят е приключен, следваща плочка от потенциален ефект на доминото - Франция. Цялостната картина, обаче, е по-сложна и ако не бъде описана, уроците, които можем да научим, също ще бъдат пропуснати. На второ място, парадоксално, това медийно внимание, както и собственият ни опит в обсъждането на холандските избори в медиите ни показаха колко малко ние самите, като европейци, знаем за отделните си политически системи и политически "навици". Трето, въпросите, залегнали в основите на холандската изборна динамика, ще изплуват на повърхността и ще повлияят на европейския дневен ред през следващите години чрез правителство, което тепърва ще се формира. Жизнеспособните демокрации разчитат на много повече от просто избори. Демократичната политика между изборите продължава и след изгасването на медийните светкавици, така че е добра идея да се внимава. Надеждата е, че холандската история ще предложи някои уроци за други европейски държави по отношение на популизъм, излизане от ЕС, медийно отразяване, вътрешна миграция в ЕС.
Основните играчи
Холандия има една от най-фрагментираните многопартийни системи в света. Над двадесет партии се състезаваха за гласовете на електората в тези избори. За разлика от държави като Германия или България, тук няма прагове, които политическите партии трябва да преминат, за да влязат в парламента. При 150 места в парламента и почти 13 милиона гласоподаватели, спечелването на приблизително 65 000 гласа означава едно депутатско място. Гласоподавателите обичайно гласуват за водещия кандидат в листите на политическите партии, но имат и възможността да изразят лична преференция за политици, поставени по-назад в партийната листа. По този начин обикновено биват подкрепени жени, или политици от малцинствата.
Доминиращите политически партии, които обикновено са представени в коалиционен кабинет са три: консервативните либерали, или Народна партия за свобода и демокрация (VVD); християндемократите, или Партия християндемократически призив (CDA); и ъоциалдемократите, или Партия на труда (PvdA). Нито една от тези партии не е имала 76-членно мнозинство, така че коалиционното правителство само по себе си също е традиция. По-малки партии, които често са коалиционни партньори са: прогресивните либерали, или демократи 66 (D66); две по-малки християнски партии, (социалната) Християнски съюз (CU) и (консервативната) Реформистка политическа партия (SGP).
В лявата част на политическият спектър - без участие в коалиционно правителство до сега - са две други партии: Зелените-леви (пъстра колекция от зелени, пацифисти и феминисти) и популистко-социалната Социалистическа партия. Няколко нови партии бяха добавени към съчетанието, създавайки необичайно дълга бюлетина с 28 партии, включваща новосъздадената DENK - партия, преобладаващо ориентирана към турското малцинство с анти-дискриминационна програма, както и любопитната Партия на негласуващите.
Очите на всички в чужбина бяха фиксирани върху дясната популистка Партия за свобода (PVV) на Геерт Вилдерс, която, колкото и да е странно, всъщност съвсем не е конвенционална политическа партия. Имайки един единствен официален член, PVV е недемократична конструкция ("асоциация" и "фондация") за политическите и социални позиции на г-н Вилдерс. Това е всъщност виртуална политическа партия без членове, само с един лидер, съставена от непрозрачен вътрешен кръг от около 80 верни на Вилдерс активисти; незаинтересована от създаване на по-широка лоялна членска маса; общуваща със симпатизиращите ѝ гласоподаватели само чрез интернет. В Германия на PVV би била отказана регистрация на базата на Закона за политическите партии.
Досегашното правителство беше коалиция от Консервативните либерали (VVD) и Партията на труда (PvdA), водена от лидера на VVD Марк Рюте.
Кампанията
Чуждестранните телевизионни зрители бяха изненадани и впечатлени да видят отворения начин на водене на кампанията: лидери по улиците, между хората, много доброволци - често от две или три различни партии, работещи заедно по възлови места, разменящи съвети. Много партии регистрираха по-силен от обикновено прилив на нови членове, а местни организации подкрепяха кампанията, често обединени около "местния" кандидат в листата, който би се надявал на известно количество гласове с лична преференция.
Вилдерс не направи нищо подобно. В действителност кампанията му беше небрежна, зле организирана и до голяма степен невидима. Някои спекулираха, че той всъщност не е искал да спечели. Какви са обясненията? Едното е, че Вилдерс разбира, че няма капацитета да управлява. Друга причина е, че Вилдерс е лидер на движение, не на партия. Няма партийни членове - само последователи - и на практика няма създадени местни структури. Каналите му на влияние са доста различни от тези на традиционните партии. Подобно на Тръмп, той също общува с последователите си чрез Туитър. Търси медийно отразяване и обсебва всяко възможно събитие с крайните си коментари. С този стил на поведение Вилдерс съумя да създаде и поддържа имидж на аутсайдер в политиката, въпреки своите повече от 20 години професионален политически опит като депутат!
Нагласи и ориентация на гласоподавателите
През последните две десетилетия холандските гласоподаватели ставаха все по-непредсказуеми. "Традиционният" партиен електорат, основан на предишните сегрегирани (либерални, католически, протестантски и социалистически) "стълбове" на холандското общество, се държеше все повече като потребител, който търси най-добрата сделка за себе си на пазара от партии с малки разлики в платформите. Този път, с възхода на радикалните партии и в двата края на политическия спектър завоят към базисни ценности и основни ориентации стана очевиден.
Тази тенденция намери отражение в експлозията от различни онлайн инструменти за съвети за гласуване. За пръв път от много години гласоподавателите са склонни да основат избора си на ключови идеологически въпроси, които мнозина определиха като променящи правилата на играта: за или против "установения ред"; за или против Европа, както и каква Европа; цената и обхвата на социалните грижи и дори горещо оспорван въпрос като разширени разпоредби за евтаназията. Все по-фрагментираните инструменти за гласуване не успяха да уловят това търсене на яснота и основни насоки и продължиха да предлагат съвети на парче относно елементи, вариращи от учителските заплати до екзотичните предпочитания на любителите на птици.
Училищни избори
Интересна подробност в холандските изборни събития е традицията на училищните избори. Докато за по-малките ученици това е начин да се запознаят с политическата система и изборния процес, резултатите от гласуването в горният гимназиален клас всъщност се следят с голям интерес. Очевидно учениците на възраст 15-18 години се доближават по настроения до гласуващите за пръв път млади хора на 18-25 години, така че резултатите са силна индикация за възникващи тенденции. Големите победители в тазгодишните училищни избори - Зелените-леви - в действителност се появиха като най-силния играч вляво на истинските избори, до голяма степен благодарение на млади и високообразовани избиратели. Но по-важното въздействие на тези училищни избори е, че се предшестват от изчерпателно политическо образование през учебната година, обучавайки учениците как да се ориентират в политическия пейзаж, да взимат решения по идеологически и политически въпроси и да избират позиция: умение, което да използват в следващите избори. Това е едно от обясненията за традиционно високата активност на холандските избиратели.
Публични дебати в различни формати и нива
Рекорден брой от 3.3 милиона зрители наблюдаваха заключителния дебат по Националния обществен канал - около три пъти повече от предишните избори. Това беше добър предвестник на рекордно висока избирателна активност в изборния ден. По-важното е, че това число показва рекордно висок брой колебаещи се избиратели в последната вечер преди изборния ден. До голяма степен интересът към заключителния дебат отразява разочароващата неяснота на предишните дебати - обикновено дирижирани, повърхностни и ограничени до репетирани фрази и опорни точки от участващите партийни лидери; или, в някои случаи, изкривени от прекалено агресивна журналистическа насоченост към личностни качества, а не по същество.
Дискутираните теми бяха смесица от "основни" идеологически послания - Европа, национална идентичност – както и специфични политически въпроси като цената на здравното осигуряване, системата на пътните такси и т.н. Тази смесица отразява същата неяснота, която бе демонстрирана и в онлайн приложенията със съвети за гласуване - темите, променящи правилата на играта, бяха представени откъслечно за много хора и бяха трудни за улавяне. Вероятно по-информиращи и влиятелни бяха многобройните дебати на живо из цялата страна, на териториите на университети и кметства, където диалога с обществеността разби модела на готовите фрази.
Като цяло, основно частните медии, информирани от предварителни проучвания на общественото мнение, раздухаха темата Рюте срещу Вилдерс, която бе подета от чуждестранните медии. Тя беше лесна за представяне без задълбаване в тънкостите на холандската избирателна система, добрите и лошите герои бяха лесни за разпознаване, а и един финален спринт винаги би развълнувал публиката.
Скандалът с турските министри
Доминиращото повествование само бе затвърдено от противопоставянето между Холандия и Турция. Дипломатически скандал от такъв формат (холандските власти активно попречиха на турски министри да се обърнат към "техните" гласоподаватели, живеещи в Холандия), породи напрежение в средите на турското малцинство в Холандия и очевидно оказа влияние върху изборите. Естествено, медиите се фокусираха върху възможните дивиденти за Рюте или Вилдерс. Вилдерс се оказа в деликатно положение: нямаше как да извлече дивидент от скандала без да излезе, че подкрепя Ердоган, тъй като Ердоган обяви, че разпалването на омраза срещу малцинствата само би довело до повече подкрепа за Вилдерс.
В действителност по-прякото влияние беше върху самите избиратели от малцинствата. Някои от тях бяха склонни да гледат на новосформираната партия DENK като на широка анти-дискриминационна партия. Когато лидерите на DENK не съумяха да излъчат каквато и да е ясна позиция срещу все по-предизвикателните действия и забележки на Ердоган, много избиратели с различна от турска етническа принадлежност промениха мнението си и не подкрепиха партията. Въпреки че изобщо не е ясно дали лидерите на партията действително подкрепят Ердоган, или просто се страхуват от обратни действия, темата се оказа основна за дефинирането на новото лице на партията като етническа турска партия.
Кой бе мобилизиран да гласува?
„Масовият избирател” беше този, който се почувства заплашен от непосредствената заплаха от победа на Вилдерс и излезе да гласува. Много хора се почувстваха длъжни да защитят „нормалността” в Холандия. В този смисъл „ефектът на Тръмп” – страхът от прекалено много разделение и поляризация – вероятно изигра роля. Вилдерс или другите партии-подражатели в неговия популистки сектор не успяха да мобилизират протестен вот у избирателите, гласуващи за пръв път, които не са били ангажирани със „системата” до сега. В рамките на този „нормален” диапазон, поне 30% (някои ги оценяват на 50%) от гласоподавателите се колебаеха в деня преди изборите, като много от тях направиха своя избор буквално в тъмната стаичка. Непотвърдени данни сочат, че това се е случило както с ляво-ориентираните, така и с десните избиратели. Традиционни партийни предпочитания бяха разбити, понякога след десетилетия стабилно изборно поведение.
Преобладаващото настроение в деня на изборите беше позитивно – ден, в който да се препотвърдят демократичните свободи, да се празнува холандският начин на живот. Гласуването беше добре организирано и насочено към подпомагане на хората в упражняването на правото им на глас: от избирателни секции на възлови места, особено железопътни гари, през допълнителни тъмни стаички и подвижни избирателни секции в автобуси, будки, през които се преминава без да се слиза от автомобила, до екзотичната идея да се позволи на младите хора да гласуват в малките часове на нощта след поп-концерт. Медиите превърнаха в новини хора, гласуващи за пръв път, като 52-годишен бездомник, както и любопитни случки с призовки за гласуване (без тях не може да се гласува), спасени от кошчета за смет или унищожени от домашни любимци. И все пак противоречия, породени от възможни изборни измами и опити за хакерски атаки в други страни, особено в Съединените щати, доведоха до решението всички бюлетини да бъдат преброени ръчно като предпазна мярка. Ръчното броене имаше до голяма степен символично значение на фона на спекулациите за руска намеса във вота за Брекзит например. В крайна сметка трябваше да се изчака малко по-дълго за окончателните резултати.
Рюте спечели, Вилдерс загуби
Това е моментът, в който всички медии започнаха да прибират оборудването си. VVD, либерално-консервативната партия, водена от премиера Марк Рюте, спечели срещу Вилдерс, на когото се наложи да се състезава за второто място с още две партии и едвам ги задмина. Либералите спечелиха, казаха журналистите, популизмът бе победен. Такъв ли бе случаят всъщност?
За начало, Рюте спечели и загуби едновременно. Управляващата партия в действителност загуби голям брой места и въпреки това излезе победител (спад до 33 от 41 преди). Има няколко убедителни причини за тази загуба. В традиционно егалитарно общество, в следствие на жестока политика на съкращения, инициирани от VVD, дистанцията между установения елит (15%) и тези с несигурни работни места и бъдеще (30%) стана все по-голяма. Има изоставане с дейностите по поддръжка и ремонт на някои от традиционните държавни функции. Предвидените реформи в полицията, съдебната система и държавната прокуратура се сблъскаха с проблеми с изпълнението, експертизата и почтеността. Дори ефективността на данъчния апарат е под въпрос в момента, заради зле изпълнени реформи. И всичко това се случва под ръководството на воденото от VVD Министерство на сигурността и правосъдието. Най-страшното е, че предизборната платформа на VVD предлага да накърни върховенството на закона в Холандия чрез премахване правото на холандски граждани да сравняват холандското законодателство с Всеобщата декларация за правата на човека и да се обръщат към Европейския съд..
Все пак, Рюте спечели и тази победа беше повече от символична. Три основни причини допринесоха за момента му на триумф:
Първо, стратегическият вот. Кампанията на Рюте успешно капитализира медийното повествование за добрия срещу лошия и успя да убеди много хора да гласуват стратегически. Либерални избиратели от други партии бяха изтеглени вдясно, за да е сигурно, че Вилдерс няма да излезе пръв. Това бе въпрос на национална чест за много холандци. Както една жена се изказа в деня на изборите, "Толкова ме е срам в момента, че целият свят се е вторачил в нас заради Вилдерс." Колко места в парламента бяха спечелени от този стратегически вот ще стане ясно в бъдещи демографски анализи на резултатите.
Второ, ефекта Ердоган очевидно. Рюте, министър-председател на страната и лидер на Консервативната партия, си осигури най-голямата печалба като показа "президентски" вид: лидер на страна в криза, с лидери от целия политически спектър зад гърба му. Рюте е традиционно добър в тази си роля на лидер, най-осезаемо изиграна по време на трагичния инцидент със сваленият полет MH17. Вероятно и емоциите са имали мобилизиращ ефект.
И трето и най-важно - страхът от отлив на избиратели към Вилдерс доведе до възприемане на голяма част от неговата реторика по време на кампанията от почти всички десни партии. Трябва да бъдат отбелязани два възможни прочита на този феномен. При един по-циничен поглед към ситуацията би могло да се каже, че Вилдерс се превърна в отживелица, защото влезе в "масовката," тъй като твърда реч срещу малцинствата и бежанците бе използвана не само от партията на Рюте, но също и от християндемократите. Другият прочит е познатият механизъм, че дребните или радикални партии са първите, които сигнализират за въпроси, на които се гледа като важни, но се пренебрегват; и политическите партии от статуквото също започват да ги подемат с известно закъснение.
Защо Вилдерс беше обявен за губещ?
Геерт Вилдерс добави пет места (покачване от 15 на 20) в сравнение с предишните избори и въпреки това, на него се гледа като губещ. Защо? С месеци партията му доминираше всяко едно проучване на общественото мнение и изглеждаше невъзможно да бъде победен с повече от 30 места. Очакванията бяха високи, както сред поддръжниците, така и сред съперниците му. Но Вилдерс не оправда очакванията. Той води небрежна кампания, почти не се появяваше на събития, съмнително отказваше да участва в телевизионни дебати и да отговаря на каквито и да е медийни въпроси. Някои дори твърдят, че той не е искал да спечели. Това би го поставило в унизителната позиция да моли за коалиционни партньори и всички те публично да го отхвърлят! Освен това, неконвенционалният му начин на водене на кампания му помогна да запази марковия си имидж на провокативен аутсайдер.
Вилдерс избра да разшири електората си чрез все по-радикализирана и истерична ислямофобия. Въпреки широко разпространените тревоги относно сигурността и нахлуването на бежанци, броят на хората, които виждат Исляма като основен виновник се оказа, въпреки всичко, ограничен. Всъщност много интервюта с поддръжници на PVV показват, че те са гласували за него въпреки говоренето му срещу Исляма и са го подкрепили заради по-общо усещане за социално и политическо недоволство. За тези потенциални гласоподаватели прекалено общата му, практически несъществуваща партийна платформа не предоставя достатъчно увереност и конкретни политически мерки, които да бъдат подкрепени. Може би просто времето му е изтекло. Може би неговият вид популизъм вече не е модерен. Може би този "грешен вид" популизъм беше победен, както каза Марк Рюте.
Действително ли популизмът беше победен?
Краткият отговор е - не съвсем. За начало PVV не беше единствената партия, която разчиташе на откровено популистки дневен ред. Ако броим левия популистки вот, етническата партия DENK, партията с един единствен фокус "50+" и имитаторите на Вилдерс - Форум за демокрация - виждаме, че почти 30% от гласоподавателите избраха популизма. Някои от новодошлите вече показват по-радикални и по-разделящи тенденции от Вилдерс. В това отношение популизмът е фрагментиран, разпръснат или в търсене на ново лице. Фактът, че една трета от избирателите се довериха на евтини обещания, нереалистични планове, или изказвания на омраза продължава да бъде тревожен. Сериозна дискусия за природата на популизма, различните му версии и източници на привлекателност започва да изплува в Холандия. Марк Рюте се пробва да постулира разликата между "добър" и "лош" популизъм и заяви, че добрият вид е спечелил.
Но поне расизмът яде бой, нали?
Може би, отчасти. Вилдерс, несъмнено най-мощният и разпознаваем ислямофоб и вдъхновение за расистите, отнесе удар от мнозинството холандци. Въпреки това, открито расисткият Форум за демокрация (не се заблуждавайте от името) ще има двама представители в парламента. Ужасното дете на речта на омразата на Вилдерс - партията DENK, директен огледален отговор на расисткото му послание - също намери място в парламента с три депутатски кресла. Ако не бяха проблемните им връзки с Ердоган, човек би бил склонен да погледне на тази партия в позитивна светлина, като знак на надеждата за еманципация: малцинствата да поставят затрудненията си в националния дневен ред.
Расизмът не е лесна тема за самопровъзгласилата се за "толерантна" Холандия. Тяхната изкривена историческа представа за себе си и до днес омаловажава робството и структурното насилие в Индонезия, колониално минало и ролята на Холандия в апартейда в Южна Африка. Дискусията е все още съсредоточена около спорния образ на "Черен Петър" - невинен, "по традиция холандски" детски герой за някои и болезнено напомняне за робството и расизма на други. Имаше дори една политическа партия, която се породи от дебата, въпреки че тя не успя да влезе в парламента.
По този начин идентичността продължава да бъде проблем в дневния ред. Като се има предвид новото съзвездие, националната идентичност, интеграцията културата и религията ще трябва да бъдат разгледани по систематичен начин, и то не само в името на привличане на гласове.
Завой към дясното или ново ляво?
Една партия - Партията на труда - беше почти унищожена на тези избори (спад от 38 на 9 места!). Бяха предложени различни обяснения: партията беше наказана, заради участието си в коалиция с Консервативните либерали и беше принудена да одобри непопулярни мерки за строги икономии; лидерският състав на партията не беше достатъчно силно харизматичен; те отказаха да "вървят по течението" на анти-бежанската реторика. Всички тези причини са валидни, но не достатъчни: може би бяхме свидетели на смъртта на традиционната социална демокрация в Холандия. Като партия, традиционно закотвена здраво в статуквото на холандския политически живот Партията на труда имаше тенденция към клиентелизъм, особено в очите на избирателите си от етнически малцинства. Новата партия DENK беше учредена от депутати-отцепници от Партията на Труда. Реално те издърпаха и своите избиратели със себе си. Още по-важното е, че Партията на Труда не успя да привлече младите гласоподаватели, главно поради двусмисленото си послание по два основни проблема - изменението на климата и Европа.
Неоспорим победител вляво е партията на Зелените-леви. Докато факторът на личната харизма и привлекателност на младия им лидер, особено сред гласуващите за пръв път, не може да се пренебрегне, мнозинството гласоподаватели имаха сериозни причини да се преориентират. На първо място от години партията на Зелените-леви търсеше правилния баланс между "зелената" и "лявата" част от избирателите си. Заедно с общото движение към дясното, избирателите с либерално мислене изглежда надделяват. На второ място традиционните поддръжници на Партията на труда не бяха убедени, че партията им предлага реалистична перспектива към предизвикателствата на бъдещето.
В дългосрочен план здравето на холандското политическо общество зависи от начина, по който системата на управление се справя с най-сетне вземащите превес въпроси от висшата политика, отнасящи се до постигане на жизнеспособен баланс между националните и често популистки политики на идентичността и неизбежно продължаващата глобализация. Победата на Зелената левица е индикатор, че избирателите се обръщат към нови видове партии, по-динамични, но все пак с разпознаваемо идеологическо ядро.
Подобни процеси се наблюдават сред всички партии-победителки (D66 и тъмно-зелената Партия за животните/планетата), което значи, че смъртта на традиционните партийни структури може би е обявена преждевременно. Напротив, партиите, привлекли повече гласоподаватели имат успехи в разширяването на основите си на общинско ниво и във фокусирането над покриването на територия, директен контакт с обществото и синхронизирането на общински и националните проблеми в кампанията. Това е нова и интересна тенденция, тъй като обратното се е случвало - националният политическия дневен ред доминира на общински избори. Тази тенденция вероятно е подсилена от неотдавнашния трансфер на значителни политически отговорности, например в областта на младежта и социални услуги за възрастните хора, към местните власти.
Европа, слонът в стаята?
Европа беше едновременно най-противоречивия и най-неясен въпрос в холандския изборен дебат. На повърхността проевропейските настроения спечелиха явна победа. За повечето медии - край на историята. По време на кампанията въпросът се избягваше, доколкото е възможно, като пословичния слон в хола. Ясно е за всички обаче, че дебатът за действителното съдържание на проевропейските настроения, както и различните марки на евроскептицизма неизбежно ще заемат челно място в дневния ред след изборите. Вместо да се занимават с миграцията и ЕС в популистка игра на обвинения, Холандия, а също и други страни, се нуждаят от сериозен, честен дебат за всички произтичащи важни въпроси от висшата политика. Ако Холандия трябва да бъде водач, нека да бъде вдъхновяващата първа, която да се занимае с подобни дебати по време на подготовката за собствените си избори и тези в други европейски държави.
Защо няма НЕкзит?
На първо място холандският електорат вероятно беше повлиян от цялостната европейска промяна на настроението. Из цяла Европа по-умерено ориентираните граждани не одобряват сътресенията и несигурността, предизвикани от Бризхода и правителството на Тръмп в Съединените щати. Те просто предпочитат икономическа стабилност и предвидимост в собственият си живот, който, нека бъдем честни, в крайна сметка никак не е лош. Второ, повечето холандци осъзнават, че НЕкзит не е опция за отворената холандска икономика на логистиката и дистрибуцията. Холандският малък и среден бизнес е свързан с Европа точно колкото и големите глобални корпорации. Оттук и проевропейската основа в Холандия е вероятно по-широка, отколкото в други страни.
Трето, не се лъжете: не-НЕкзитът е напълно съвместим с продължителен, дългосрочен евроскептицизъм, стига фундаменталните проблеми с идентичност, интеграция, дискриминация, наплив на бежанци и други да останат без задоволително решение. Само D66 са ентусиазирани поддръжници на идеята за единна Европа в рамките на Европейския съюз. Повечето други партии съдържат един или друг тип дълбок евроскептицизъм. Социалистическата партия отхвърля ЕС, защото той не прави нищо за социална и справедлива Европа и облагодетелства трудовата миграция, която представлява заплаха за нивата на заплащане на холандските работници. Тъмнозелените (Партия за животните/планетата) отричат ЕС, защото виждат в него проводник на големия бизнес, който унищожава планетата.
Консервативните либерали и християндемократите споделят редица възражения към ЕС: за да се изгради истинска Крепост Европа срещу бежанци от Близкия изток и Африка, граничният контрол трябва да бъде засилен; те споделят възраженията на Социалистическата партия срещу неконтролираната трудова миграция; искат да бъдат сведени политическите стремежи на ЕС до чисто икономическо и търговско партньорство; и те подкрепят Европа на "различни скорости", което означава, че Холандия, Германия и някои други страни биха могли да се разкачат от "изоставащите "в Южна и Източна Европа.
Какво следва?
Резултатът от изборите е невъзможно да бъде недвусмислено трансформиран в ново правителство за холандците. Резултатът задава само аритметичните параметри на възможните коалиции, защото те биха получили 76 или повече места в парламента. Коя ще бъде тази коалиция зависи от уменията на преговарящите. Това са трите основни възможни сценарии и техните политически трудности:
Първи вариант е зелено-дясна, "коалиция-дъга”, състояща се от печелившия губещ VVD и тримата победители: CDA, D66 и Зелени-леви (85 места). Политическите различия и различията в политиките между тях са огромни; но има пространство за политики, поради значителен излишък на държавния бюджет. Ето защо най-мощното бизнес лоби - VNO/NCW - се застъпва за дясно-зелено управление, в съответствие с идеята, че бизнесът се нуждае от трайни "зеленикави" държавни позиции като тласък за масивни зелени инвестиции, които биха направили икономиката годна за бъдещето.
В случай, че преговорите за тази „коалиция-дъга” се разпаднат, втората възможност е за дясно-центристко правителство (минимална коалиция със само 76 депутати), където Зелените-леви са заменени от по-малкия Християнски съюз. Техните призиви към повече социална справедливост (разхлабване на политиката на строги икономии и финансова дисциплина) и повече щадящи климата мерки са доста по-скромни от предложенията на Зелените-леви. Но по етични въпроси, особено за улесняване на процедурите зо евтаназия за стари хора, които твърдят, че животът им е "завършен", D66 и Християнският блок на CDA/CU имат непреодолими принципни различия.
Ако и тази десноцентристка коалиция също бъде мъртвородена, има и трети вариант: малцинствен кабинет на VVD, CDA и D66, без фиксирано и определено мнозинство в долната (Втора камара) и горната (Първа камара) на парламента. Холандия ще стане подобна на друга малка европейска нация - Дания, която има по-голям опит с правителства на малцинството. Както датския пример ни учи, тази опция може да не е толкова лоша. Според много международни сравнителни класации, датчаните са много щастливи и добре управлявани хора!
Справянето с дълбоките проблеми на сериозната политика в Холандия през следващите години - устойчив икономически бизнес модел, динамичен пазар на труда, достатъчно гъвкав, за да приеме радикални технологични новости, стабилна пенсионна и здравна система, в състояние да се справя справедливо със застаряването на населението, бежанците и трудовата миграция – проблеми, присъщи и неудържими в глобализиращия се свят, както и борбата с националистичните-популистки наклонности на хората, които чувстват "загуба на правото" да живеят в една променяща се Холандия, която вече не е "тяхна" – тази мрежа от проблеми може да бъде решена само с отворен ум и много гъвкавост и креативност. Управление посредством сменящи се мнозинства може да се окаже най-гъвкавият и адекватен политически отговор на предизвикателствата на силно фрагментиран политически пейзаж. Правителство на малцинството може да бъде едновременно рисковано и едновременно с това най-добрият залог за разумно управление в Холандия
Проф. др. Робертус Хопе, Др. Маргарита Желязкова, университет Твенте, Холандия, 30 март 2017
Превод от английски – Станимир Стоев