euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Наближава онова време в ЕС, когато страните-членки започват да си говорят за пари. Седемгодишният цикъл на общия бюджет вече е към своя край и както повелява традицията, разговорите за цикъла след 2020-та година започват две години по-рано. Този път обаче ще бъде коренно различно, защото много вода изтече от последните преговори насам. Съюза напуска един от най-големите донори на европейския бюджет - Великобритания - а останалите 27 не са склонни да увеличат вноските си, нито пък да се откажат от това, което са получавали досега от него. В добавка към това е и вътрешното напрежение между "старите" и "новите" членки по отношение на европейските ценности и търсенето на връзка между тях и европейския бюджет. Всичко това загатва, че предстоящите преговори ще бъдат най-тежките досега. 

Старите приоритети (особено след Бризход), като например споровете около Общата селскостопанска политика и справянето с последиците от икономическата и финансовата криза, ще отстъпят на новите - бежанската криза, общата отбрана, тероризма. Сигурно е, че отсъствието на Великобритания ще се усети по време на преговорите в няколко посоки. Обединеното кралство винаги е имало силен критичен подход в преговорите и е настоявало за колкото се може по-малък бюджет, който да бъде насочен повече към иновации и отбрана, а не към още субсидии за европейските земеделски производители. Тази критичност по времето на Дейвид Камерън доведе до евроскептицизъм, който пък от своя страна доведе до безпрецедентно номинално намаление на общия европейски бюджет, въпреки че ЕС вече е значително разширен (последното разширяване беше през 2013-та година, когато се присъедини Хърватия).

Друг аспект е, че въпреки своя скептицизъм, Великобритания винаги балансираше умело между новите и старите членки. Сега този баланс няма да го има. Напускането на Великобритания отваря възможност за пълно предоговаряне на общата бюджетна рамка, включващо и преотварянето на една стара и всеки път пренебрегвана тема - собствените ресурси като източник на допълнително финансиране на общите политики. Освен това се създава възможност за премахване на сложната и остаряла система на отстъпките (рабати), което само по себе си ще бъде значителна интеграционна крачка. 

Прегледът на текущата финансова рамка, която покрива периода 2014-2020-та година, разкри няколко недостатъка на общия бюджет, след като Съюзът се сблъска с тежки предизвикателства като миграционно-бежанската криза. Един от най-важните изводи от средносрочния преглед [на английски език] на рамката, публикуван през септември миналата година е, че всички буфери в него са били използвани, а пределите на всяко перо са били разтегнати до пълния максимум, за да се посрещнат новите нужди. Общата сума на договорения общ бюджет е 1,087 трлн. евро, което представлява 1% от брутния национален доход (БНД) на Съюза. 

Друг важен извод е, че поради все по-големите нужди на Съюза бяха създадени допълнителни инструменти, някои от които се финансират от общия бюджет. Такъв пример е известният планът "Юнкер" инвестиционен план със съпътстващият го фонд за стратегически инвестиции, който се финансира от общия бюджет за сметка на някои от програмите. От създаването му досега се доказаха опасенията на Европейския парламент, че инвестиционният план ще започне да конкурира общия бюджет, което се признава от ЕК.  

Преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) започват официално догодина по време на българското ротационно председателство на Съвета. Европейската комисия в края на юни предложи идеи [на английски език] за размисъл преди началото на преговорите. Последният от поредицата документи за размисъл, която е част от бялата книга на Комисията за бъдещето на ЕС, предлага основните приоритети за Съюза да бъдат сигурност, солидарност и икономика. Предвид че има съгласие между страните-членки борбата с тероризма да се води на европейско ниво, както и да се върви към дълбока интеграция в сферата на отбраната, ЕК смята, че е време да се реши каква роля може да изиграе общият бюджет в тези сфери. 

С един от документите си за размисъл ЕК предлага създаването на специална нова програма за финансиране на развойната дейност в отбраната и за общо купуване на военно оборудване. Бюджетът на бъдещата отбранителна програма се предлага да бъде 500 млн. евро годишно. Икономиката трябва да продължи да бъде основен приоритет и на следващия бюджет, но с малко по-различен фокус - социалното неравенство. Комисията предлага страните-членки да се насочат към намаляване на икономическите и социалните различия между страните-членки, а също и вътрешното неравенство. Предлага се да се засили и връзката между извършването на реформи и еврофондовете.

С половин уста се отваря дума и за нуждата от поредна реформа на една от най-ресурсоемките програми в общия бюджет - Общата селскостопанска политика. Тя става все по-сложна за управление, което спира изпълнението й и води до забавяния. Нужен е радикален подход за опростяване на прилагането и увеличаване на гъвкавостта на програмата, е заключението на ЕК. В предишни бюджетни цикли ОСП беше най-голямата общностна политика, за която ЕС харчеше почти половината си бюджет. В този бюджетен цикъл тя е осезаемо свита и вече не е най-голямата. Намира се във второто по големина перо "Устойчив растеж: природни ресурси", чийто бюджет е 420 млрд. евро. Делът на ОСП в общия бюджет е 37.8%. 

Друга голяма общностна политика - кохезионната - също не е пощадена. Комисията предлата съвсем директно тя да бъде обвързана с европейската ценностна система. "Има ясна връзка между върховенството на закона и ефективното изпълнение на частни и публични инвестиции, подкрепяни от бюджета на ЕС", пише в документа. Бюджетът на кохезионната политика за сегашния бюджетен цикъл е 351.8 млрд. евро, като делът й в общия бюджет е 32.5%. Покрай проблемите с върховенството на закона в Полша, а също и с Унгария и други "непослушни" страни-членки зачестиха призивите да се намери пряка връзка между еврофондовете и върховенството на закона. 

Германската канцлерка Ангела Меркел наскоро категорично отхвърли да се прави подобна връзка, но все пак трябва да се изчака да минат парламентарните избори в Германия през септември, за да се види какви ще бъдат нагласите. Новите членки, както и при предишните преговори, се обединиха в "кохезионен фронт" и още отсега дадоха ясно да се разбере, че няма да допуснат финансирането им да намалее. Според ЕК, икономическото изравняване трябва да е водещ приоритет не само между нова и стара Европа. Това е основен приоритет и в идеите за задълбочаването на интеграцията в еврозоната. 

Отвъд идеите за реформи на сегашните основни пера и политики на общностния бюджет ЕК предлага пет сценария за бъдещия бюджет на ЕС, които отговарят на вариантите за бъдещето на Съюза, описани в бялата книга на ЕК за бъдещето: запазване на статуквото; разхлабване на съюза; многоскоростен ЕС; радикална промяна; задълбочаване на интеграцията. 

Запазване на статуквото

При този случай няма да се правят резки движения. Основните разходни пера ще останат - Общата земеделска политика и икономическото изравняване между отделните региони в ЕС - а новите приоритети ще бъдат вътрешната и външната сигурност; миграционен и граничен контрол; отбрана. Предлага се и по-тясно обвързване между Европейския семестър и извършването на структурни реформи, а също и отпадане на сегашната система на рабатите и търсене на други източници на приходи в общия бюджет. В момента няколко държави се ползват от отстъпки, като британският рабат е най-голям - Великобритания получава обратно 66% от вноските си, което е разликата между нейните вноски и това, което тя получава обратно от бюджета. 

Еднократни отчисления получават още Дания, Холандия, Швеция и Австрия. Швеция, Холандия и Германия се облагодетелстват от по-ниски ДДС-ставки, които са един от стълбовете за изчисляване на собствените ресурси на ЕС, но за това след малко. 

Хлабав съюз

Вторият сценарий е прадназначен за по-хлабав Съюз и предвижда значително намаляване на общностните политики. За ОСП Комисията предлага подкрепа само за онези земеделски производители, които изпитват специфични проблеми, като малките ферми, планинските райони и рядко населените райони. При този сценарий се предвижда кохезионната политика да бъде ограничена само до по-изостаналите държави и за презгранично сътрудничество. В този случай отпада общото финансиране на нови приоритети - сигурност, граничен контрол, миграция и отбрана.

Премахват се и най-успешните програми на ЕС като Еразъм, научноразвойните програми и някои други. Бюджетът за програма Еразъм+ за 2014-2020-та година е близо 18 млрд. евро, а на научноразвойната програма "Хоризонт 2020" финансирането е 80 млрд. евро. Този сценарий също предлага премахване на рабатите. 

Многоскоростен бюджет

Третият вариант, който ЕК предлага за общите финанси предвижда разцепването на бюджета в зависимост от скоростите на интеграция. Основната рамка е от първия сценарий, като се добавят допълнителни бюджети и иновативно финансиране за общата европейска прокуратура (която се прави само от група страни-членки), за еврозоната и останалите нови политики, по които в момента се работи. Предлага се и добавянето на нови ресурси, но не за всички, като например данъка върху финансовите транзакции, който ще събират само 10 страни-членки на този етап - Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Гърция, Словакия, Словения и Испания. 

Радикална промяна

Четвъртият сценарий предвижда цялостна промяна на концепцията на общия бюджет, така че да се насочи към новите приоритети. Това означава да се намалят директните плащания по ОСП и фокусът да остане само върху най-затруднените фермери, както е във втория сценарий. Кохезионната политика също се предвижда да се сведе само до най-бедните райони. Повече пари да се заделят за новите приоритети - сигурност и отбрана - както и за някои съществуващи приоритети като транспортни и енергийни мрежи, цифрова икономика. При този сценарий ЕК също предлага обвързване между резултатите в Европейския семестър и финансирането. 

Финансирането на този сценарий се предлага да стане чрез премахване на отстъпките, премахване или реформа на базирания на ДДС собствен ресурс и въвеждане на нови собствени ресурси като зелен данък, данък върху финансовите транзакции, обща консолидирана основа на корпоративния данък. 

Голяма амбиция

Петият сценарий предвижда рязко увеличаване на общия бюджет, което включва увеличаване на бюджета на ОСП, общ бюджет за отбрана и сигурност, общ бюджет за еврозоната и европейски валутен фонд, повече пари за външна политика. Кохезионната политика се предлага да бъде запазена в сегашния й вид. По този сценарий ЕК няма конкретни идеи откъде да дойдат парите за това. Говори се само за други източници на приходи или такси. 

Реформа на собствените ресурси

Собствените ресурси винаги се появяват като тема при всяко договаряне на многогодишния общ бюджет на ЕС, но досега никой не искаше да пипа тази къща от карти. Сега обаче ситуацията е различна и вече всички са наясно, че е нужен основен ремонт, така че общият бюджет да се адаптира към промените в ЕС. Документът за размисъл на Европейската комисия от юни е взел предвид всички препоръки на групата на високо равнище, която беше натоварена със задачата да направи анализ на възможностите да се увеличат собствените ресурси на ЕС без това да води до промени в устройствените договори или до увеличаване на вноските на страните-членки. 

Групата се ръководеше от бившия италиански премиер и еврокомисар Марио Монти, а заедно с него работеха и двама българи - бившата заместник-председателка на ЕК Кристалина Георгиева и бившия външен министър и евродепутат Ивайло Калфин. В групата участваха още еврокомисарят по данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи) и дясната ръка на шефа на ЕК Франс Тимерманс (Холандия, Социалисти и демократи). Групата публикува окончателния си доклад [на английски език] през декември миналата година. Един от важните изводи в доклада е, че собствените ресурси на ЕС често се тълкуват в националните бюджети по различен начин, което прави сравнението между страните-членки невъзможно, а друга и много по-лоша последица е, че това често е в основата на конфликтите по време на преговорите за бюджета. 

Собствените ресурси, които захранват общия бюджет в момента са три: приходи от мита по външните граници на ЕС, базиран на ДДС общ ресурс и отчислението от брутния национален доход, като изчислението на последния ресурс зависи от първите два. Само четири страни-членки определят вноските си към общия бюджет като собствени ресурси на ЕС в националните си бюджети. Това са Франция, Германия, Австрия и България. Останалите ги осчетоводяват като директни публични разходи, но със сериозни различия. В Белгия и Люксембург например базираните на ДДС вноски се смятат за приходи, а вноските по БНД - като разход. В повечето страни-членки вноските в бюджета на ЕС се осчетоводяват като разходи на правителството. 

Причината е, че базираните на ДДС и на БНД собствени ресурси често се описват като национални вноски в бюджетните документи на ЕС и в годишния финансов отчет, тъй като са плод на статистически данни. Приходите от ДДС например първо влизат в националните бюджети и оттам започват изкривяванията. По тази причина базираният на ДДС собствен ресурс никога не е смятан за истински собствен ресурс. Затова и ЕК в своя документ за размисъл предлага преразглеждането му и замяната му с други собствени ресурси.  

Друг голям проблем, очертан от работната група е, че европейската добавена стойност изобщо не се отчита, а това са ползите, които страните-членки получават благодарение на общностните политики и които иначе не биха могли да получат сами. Държавите-членки обикновено подхождат в преговорите по общия бюджет като обикновен бюджетен баланс. По този начин всяко евро, похарчено в дадена държава се смята за разход на останалите.

В доклада се препоръчва най-напред да се хармонизира осчетоводяването на собствения ресурс на ЕС и да се въведе измерител, който да може да изчислява колективните ползи от европейските общностни политики, от трансграничните ефекти и ползите, осигурени в чужбина. Това ще даде много по-ясна представа за европейския бюджет, вместо той да се разглежда като игра с нулева сума. Докладът препоръчва също така, когато се обсъжда реформата на европейския бюджет да се вземат предвид особеностите на институционалната рамка на ЕС и неговият бюджет да не се разглежда през призмата на националните, регионалните или локалните бюджети. 

В доклада се предлагат следните кандидати за собствени ресурси: облагане на въглеродния двуокис; приходи от търговията с въглеродни емисии; облагане на горивото; данък електричество; обща консолидирана основа на корпоративния данък (само за онези, които я въведат); данък върху финансовите транзакции или данък върху финансовите дейности; сеньораж. Групата препоръчва също премахване на отстъпките и рабатите. Дали някои от тези предложения ще бъдат взети предвид по време на преговорите ще зависи от нивото на амбиция, което страните-членки ще изберат - един от петте сценария или комбинация от няколко.