euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейски отбранителен фонд, програма за развитие на отбранителна промишленост на ЕС, обединяване на отбранителните сили, общо финансиране на европейските бойни групи. Всичко това беше одобрено от лидерите на страните-членки по време на летния Европейски съвет в края на юни, с което се поставя началото на дълбока интеграция в сферата на отбраната и то в необичайно кратки срокове. Подкрепата за тези сериозни интеграционни крачки е голяма, но имаше лидери, които гледаха на тях със страх като българския премиер Бойко Борисов например. По някои от темите различия лъснаха и във френско-германския двигател на ЕС, но тъй като все още има доста работа да се свърши по подробностите, те не успяха да засенчат ликуването от постигнатия успех. 

PESCO - военният Шенген

Абревиатурата PESCO, която се оказа напълно непозната дума за българския министър-председател, въпреки че вече е част от брюкселския жаргон, означава Постоянно структурирано сътрудничество (Permanent Structured Cooperation), за което euinside подробно писа. Контурите на PESCO все още са неясни, но по всичко личи, че това ще бъде новият Шенген на ЕС, тъй като участието в сътрудничеството ще бъде обект на изпълнение на критерии за участие. В заключенията е записано, че до три месеца страните-членки трябва да изготвят общ списък от критерии и обвързващи ангажименти, включително и за участие в най-взискателните мисии. Проблемната част е, че в заключенията се казва, че в рамките на тези 3 месеца трябва да бъдат създадени и специални механизми за оценка, които да "позволят на страните-членки в позиция да направят това да известят за намеренията си да участват без забавяне". 

Това на практика означава, че ще се пресяват възможностите на страните-членки да участват в PESCO. Лидерите се договориха също така да представят и конкретни проекти и инициативи. В заключенията е записано още, че работата по PESCO трябва да се синхронизира с планирането на страните-членки за национална отбрана и с ангажиментите към НАТО и ООН. Текстът на приетите заключения е леко смекчен в сравнение с проекта, който беше подготвен преди началото на Европейския съвет. В проекта на заключения се казваше съвсем директно, че участието е отворено за онези, които "са в позиция да изпълнят най-взискателните мисии". Приетият текст дава възможност за участие на всички, дори и на онези, които няма да могат да се включат в най-тежките (взискателни) мисии.

Това все още не означава обаче, че опасността от създаване на ново интеграционно ядро (освен еврозоната и Шенген) е отминала, тъй като тепърва предстои договарянето на критериите и сроковете. Страните, които отделят по-малко за отбрана и оборудването им е остаряло, недостатъчно и/или липсва, ще получат срок, в който да се подготвят, ако желаят да участват. Българският министър-председател изтълкува това като надпревара във въоръжаването.  Според него, участието ще струва много пари, което ще попречи на плановете на правителството да увеличи заплати и пенсии. Пред журналисти в Брюксел той дори изпадна в соцносталгия по военната индустрия на България, но все пак заяви, че България ще участва. Проблемът е, че той през цялото време смесваше няколко неща. (пълният отговор на г-н Борисов на въпроса на euinside можете да видите в прикачения видеофайл)

Германската канцлерка Ангела Меркел подробно говори по темата след края на юнската среща на върха като разкри малко повече подробности. Според нея, PESCO ще позволи на ЕС да извършва мисии например в Африка. Те няма да са само военни. Ще се работи сериозно с дипломатически и политически средства за решаване на конфликти. Тя смята, че три месеца е доста амбициозен срок. Добрата новина от нейното изказване е, че говореше за процедурата за засилено сътрудничество, която оставя вратата за участие отворена. Именно по тази част тя призна, че има различия между Франция и Германия, които се отнасят точно до критериите за оценка. Франция е тази, която настоява за поставянето на високи критерии.

Френският президент Еманюел Макрон увери по време на съвместната си пресконференция с Ангела Меркел, че договореното ще даде възможност на всяка желаеща страна да се включи. Това ще означава обаче, че тази страна трябва да вземе някои сериозни решения в областта на отбраната, "за да можем да напредваме заедно". От договореното може да се заключи, че това ще е една от бързите скорости на европейска интеграция и само онези, които успяват да се движат или искат да се движат с тази скорост, ще могат да се включат. Предстои през есента лидерите отново да обсъдят напредъка в тази сфера. Ангела Меркел и Еманюел Макрон дадоха ясно да се разбере, че ще държат да се следи напредъка в тази сфера най-редовно. 

Плановете на ЕС за задълбочаване на военното сътрудничество бяха подкрепени и от британската премиерка Териза Мей, която заяви, че Великобритания винаги ще остане твърдо ангажирана с отбраната на Европа. Новоизбраният премиер на Ирландия, за когото юнският Европейски съвет беше дебютен, също подкрепи плановете, въпреки че Ирландия спазва военен неутралитет. Подкрепа за PESCO има и от страна на Унгария, която иначе е против по-дълбока интеграция в ЕС. 

Към обща военна промишленост

Другата голяма новина от лятната среща на върха на ЕС е одобрението на лидерите за предложението [на английски език] на ЕК от началото на юни за създаване на европейски отбранителен фонд. Нещо повече, лидерите очакват по него да се работи бързо. Целта на фонда е да помогне на страните-членки да увеличат разходите си за отбрана. В момента 28-те харчат общо 1.34% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Без Великобритания процентът спада до 1.32%. Фондът ще се състои от две направления, така наречените "прозорци" - изследователски прозорец и прозорец на способностите. Тези два прозореца ще бъдат в поставени във функция на първата обща европейска програма за отбрана, която ще започне да работи още от догодина, а в новия бюджетен период след 2020-та година се очаква да се превърне в пълномащабна програма. През фонда ще се финансират и проектите, които ще бъдат одобрени в PESCO, но участието в PESCO няма да е задължително условие за кандидатстване. 

Двата прозореца на фонда ще се координират от координационен съвет, в който ще участва Комисията, върховният представител, страните-членки, Европейската отбранителна агенция, а също и военната индустрия. Изрично се подчертава, че работата по него трябва да е отворена и за малки компании, а не да се облагодетелстват само големите военни компании и съответно определени страни-членки. 

Изследователският прозорец на фонда ще финансира сътрудничеството в научноразвойна дейност за разработване на отбранителни продукти и технологии на ниво ЕС. Пилотната програма за финансиране на научноразвойна дейност ще има бюджет от 90 милиона евро в следващите 3 години до края на програмния период 2014-2020 г. Комисията предлага бюджетът на програмата в следващия финансов период да бъде 500 млн. евро годишно. Финансирането ще е грантово. Още с представянето на съобщението за фонда ЕК отвори и първия конкурс [на английски език] за набиране на проекти. През програмата за развитие на европейската военна индустрия ще се финансират само проекти, в които участват минимум три компании от минимум две страни-членки. 

Вторият прозорец на фонда ще подпомага страните-членки в обединението на нуждите им. Чрез него ще се правят общи покупки на техника и общи инвестиции. Това обаче изисква обща оценка на заплахите и нуждите, както и значително синхронизиране на националното планиране за отбрана и бюджетните цикли. Точно в това Комисията вижда и най-голямото предизвикателство пред фонда и програмата. Друг проблем е справедливата подялба на риска и разходите. Възможно е първоначално разходите за разработки да бъдат ограничени до малък брой участващи страни, нищо че тези разработки ще бъдат ползвани от други, а след това да се разработят механизми за възстановяване на разходите. 

Какво бъдеще за отбраната?

В началото на юни Европейската комисия представи поредния си документ [на английски език] за размисъл. Досега Комисията нахвърля няколко идеи за бъдещето на ЕС в няколко сфери, сред които еврозоната, глобалната роля на ЕС, социалната политика, а на 7 юни предстви и три сценария за интеграцията в сферата на отбраната. Назрял е моментът Съюзът да поеме по-голяма отговорност за европейската сигурност, смятат авторите на пейпъра - върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) и заместник-председателят Юрки Катайнен (Финландия, ЕНП), който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. 

Оценката им за сегашното състояние е, че от изток идват военни, икономически, политически и енергийни заплахи, оттатък Средиземно море се разрастват пространствата без управление, конфликтите оставят вакуум за терористи и престъпници. Регионалните съперничества се увеличават. Наблюдава се драматично увеличение на цивилните жертви и бежанците по целия свят, като вече над 60 милиона души са напуснали домовете си. Трансатлантическата връзка еволюира, се казва още в документа, което е приятелски евфемизъм на "вече не може да се разчита" и затова е необходимо ЕС да започне да разчита основно на себе си. 

Това начало обаче е доста незавидно в сравнение с глобалните партньори/противници. САЩ в момента инвестира над два пъти повече за отбрана от всички страни-членки взети заедно и планира да увеличи военния си бюджет до близо 10% от БВП през 2018-та година. Китай увеличи бюджета си със 150% през последното десетилетие, като се предвижда още едно увеличение от 7% през тази година. Русия е инвестирала 5.4% от БВП в отбрана миналата година. Както стана ясно по-горе, ЕС комбинирано инвестира 1.34% и то с Великобритания. Комисията предлага три сценария за бъдещата отбрана на ЕС. 

Доброволно и хлабаво сътрудничество

Първият сценарий е наречен "Сътрудничество в сигурността и отбраната". Предвижда се то да бъде до голяма степен доброволно и да се основава на индивидуални решения за обединение в случай на нова заплаха или появата на криза. При този сценарий държавите няма да са обвързани от ангажимент да се движат в обща посока. Ако страните-членки изберат този вариант, отбранителната промишленост ще остане фрагментирана, увеличението на разходите за отбрана ще е малко и много малко държави ще могат да запазят пълния спектър на въоръжените си сили, ако изобщо. 

Споделена сигурност и отбрана

Това е една стъпка по-дълбока интеграция от първия сценарий, в центъра на която е НАТО. Този сценарий предвижда много по-голяма финансова и оперативна солидарност по отношение на отбраната, приближаване на разбиранията за заплаха и на стратегическата култура. Предвижда се още по-тясно сътрудничество с НАТО. Двете организации на практика ще се координират системно при мобилизирането на инструменти. В допълнение към това държавите-членки ще споделят по-системно разузнавателна информация и ще се концентрират върху борбата с финансирането на терористи, организираната престъпност и прането на пари. В този случай сътрудничеството ще е по-скоро норма, отколкото изключение. 

Отбранителен съюз

Третият сценарий е на най-дълбока интеграция. При него страните-членки ще вървят към обща отбрана и сигурност. Страните-членки ще наблюдават системно и ще оценяват заедно заплахите за сигурността, планирането ще се извършва на европейско ниво, ще се стигне до общи интереси в областта на сигурността. Планирането в областта на отбраната напълно ще се синхронизира. 

В документа за размисъл Комисията поставя няколко въпроса към страните-членки: Колко бързо искат те да изградят истински европейски съюз на сигурност и отбрана? До каква степен са готови да предвиждат, вместо да реагират на стратегическия контекст? Доколко смятат те, че европейската сигурност е европейска отговорност? Частичен отговор на тези въпроси се съдържа в заключенията на лидерите от Европейския съвет на 22-23 юни: "Съвместното разработване на проекти за способности, договорени заедно от страните-членки за запълване на съществуващите големи дефицити и разработването на технологии на бъдещето е съществено за изпълнението на нивото на амбиция на ЕС, одобрено от Европейския съвет през декември 2016-та година". 

Именно във връзка с това е и решението на лидерите да одобрят европейския отбранителен фонд и PESCO. Според дуета Меркрон, постигнатото е амбициозно. И двамата лидери - канцлерката Меркел и президентът Макрон - похвалиха ЕК за свършената работа и за инициативите. 

Ами Западните Балкани?

Плановете на ЕС със сигурност ще имат отражение върху Западните Балкани, които са арена на геополитически претенции за влияние. След присъединяването на Черна гора към НАТО и промяната на правителството в Македония ситуацията значително се промени, но това все още не означава, че тези държави са подсигурени, особено в контекста на извода в пейпъра на Комисията, че трансатлантическата връзка е "еволюирала" и на осъзнаването, че е нужно онези страни, които са в ЕС, но не участват в НАТО да получат сигурност. В нито един от документите на ЕК или пък в решенията на Съвета и Европейския съвет не се поглежда към бъдещето с кандидатките, нищо че ЕС напоследък рязко увеличи вниманието си към страните от Западните Балкани.

Сърбия продължава да е ключов фактор за стабилността и това съвсем не е комплимент. Белград от години работи интензивно върху военното си сътрудничество с Русия, докато постоянно твърди, че е военно неутрална. На въпрос на euinside в рамките на срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа в Дубровник в края на юни какво мисли за плановете на ЕС президентът Александър Вучич отговори:

"Интересна тема. Не знам как точно го мислят това, тъй като виждам, че се задълбочава сътрудничеството между ЕС и НАТО. Не знам дали става дума за нещо отделно от НАТО или друго. Бихме искали да чуем какво мислят по тази тема. Досега не са ни представяли това, дори не на неформално ниво. Иначе Сърбия няма интерес от участието си в каквито и да е военни пактове или съюзи. Ревностно пазим своята военна неутралност и не смятам, че сме застрашени от когото и да е, именно защото сме военно неутрални. Има и друга причина и тя е, че сме готови да пазим земята си и небето си по всякакъв възможен начин. Нямаме проблем с това, но за нас тази идея е много интересна и бихме искали да чуем плановете за бъдещето", каза многозначително президентът Вучич. 

 euinside попита и върховната представителка на ЕС Федерика Могерини дали се предвижда страните-кандидатки да бъдат включени в тези планове. Тя заяви, че и в момента тези страни участват в дискусиите за сигурността на ЕС. "Правим това редовно с външните министри на Западните Балкани и със сигурност това е една от темите, които ще обсъждаме с тях, тъй като споделяме същата територия", каза тя.