euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кой можеше да предположи, че цялата пушилка около изказването на сръбската премиерка Ана Бърнабич в интервю [на английски език] за Bloomberg, че ако се наложи да избира, Сърбия ще избере ЕС вместо Русия, е всъщност подготовка за реалния избор!? 11 дена след публикуването на интервюто сръбският президент Александър Вучич се срещна в Брюксел с председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП) и беше изправен пред сериозен избор, ако може да се съди по изявлението на двамата лидери след срещата. От години Александър Вучич се опитва да балансира между ЕС и Русия като на думи заявява, че Сърбия е направила своя стратегически избор и това е ЕС, но Русия е приятелска страна, с която Сърбия смята да продължи да развива отношенията си. Като аргумент политическото ръководство на Сърбия посочваше, че и страни в самия ЕС също поддържат близки отношения с Москва, включително и Германия. 

Доналд Туск ясно посочи, че членството на Сърбия зависи от три неща. Първото (без значение от поредността) е да помисли за бъдещите отношения с Косово, което означава да обмисли и варианта признаване. Второто е да се откаже от Русия и третото е да въведе върховенство на закона. От думите на Туск стана ясно, че ЕС не храни никакви илюзии за ставащото в Сърбия и региона, нито за това кой каква отговорност има за това. "След доста бурно начало на годината днешна Сърбия е ангажирана с диалог - вече си говорят със, а не на един на друг - и аз приветствам Вашия продължителен ангажимент към диалога Прищина-Белград и Вашата готовност да се стремите във вътрешен план и с колегите от Косово към продължаване на разсъжденията за бъдещите отношения". 

За липсата на илюзии говори и друга част от изказването на европейския президент: "Накрая поощрих президента Вучич да преследва реформите за подсилване на върховенството на закона със същата страст и последователност, както напредъка в икономиката. Силно и здраво върховенство на закона е основният сигнал, че сте готови за членство в ЕС". Това е лично насочено към Александър Вучич, който за времето на своя мандат като министър-председател наблягаше в своите публични изказвания върху икономиката, докато в същото време затягаше контрола си над държавата и уронваше независимостта на институциите й. Очевидно е, че това не е останало незабелязано в Брюксел, който доскоро премълчаваше всичко това и караше Вучич да се усеща недосегаем.

На това днес беше сложен край, както можеше да се види и от излъчването на сръбския президент. Нямаше и следа от обичайната му самоувереност и убеденост, че ЕС има повече нужда от Сърбия, отколкото обратното. Той каза, че разговорите са се концентрирали около най-важните теми, а не върху техническите разговори за отваряне на глави, което само по себе си е огромно признание и от двете страни, че разширяването много отдавна не е само технически процес, който се свежда до отваряне на глави. Вучич направи и друго признание, а именно, че точно днес е научил много за позициите на ЕС по различни въпроси и се обърна към сръбската аудитория като заяви, че най-накрая ще трябва да се направят всички необходими реформи, включително и онези, които засягат върховенството на закона. 

Тази тема, както и регионалните въпроси са били в основата на разговорите, каза той. Най-голям е бил фокусът върху Косово. Вучич беше много предпазлив и внимателно подбираше думите си по тази тема като каза, че е говорено за перспективите, за сръбското виждане как този процес (на диалог с Прищина) може да завърши, как точно да се направи и как и двете страни - Белград и Прищина - да бъдат еднакво удовлетворени "или неудовлетворени". Второто е ясен знак, че е обсъден вариантът Сърбия да признае Косово, което ще предизвика много остри реакции в самата Сърбия. ЕС обаче очаква Сърбия да проведе този разговор със себе си. 

Темата "Русия" също очевидно е поставена на масата под формата "или-или". "В същото време обсъдихме и сръбската външна политика и разбира се дойдоха някои забележки от моите приятели", каза Вучич веднага след темата за Косово. Той добави, че е направил всичко по силите си да обясни на бившия полски премиер Доналд Туск, чиято страна е ревностен защитник на Украйна и гледа на Русия като на враг, сръбската позиция и че той "почти я е разбрал". И по тази тема г-н Вучич грижливо подбираше думите си и намекна, че някои позиции "може би ще трябва да се променят в бъдеще, ако искаме да сме пълноправна членка на ЕС". Това изказване е доказателството, че на Сърбия е предложено да избере. 

Докато това не стане, Сърбия няма да получи дата, както настояваше. Само преди два дена Александър Вучич заяви в интервю за сръбската телевизия "Хепи", че е крайно време ЕС да отговори дали е заинтересуван от членството на Сърбия и в какъв срок. "Това за нас е ключов въпрос. Не искаме повече да слушаме обещания и протакане", заяви Вучич на 12 юли. Само че и ЕС отдавна очаква Сърбия да направи своя истински избор и да каже иска ли членство, което означава да се откаже от Русия, а също и от Косово и да започне да върши истински важните за Съюза реформи. В Брюксел днес Вучич звучеше различно. Той заяви, че се е надявал да получи някаква времева рамка, тъй като това е щяло да бъде "по-мотивиращо" за сърбите, но заради общата ситуация в самия ЕС и цялостната атмосфера около процеса на разширяване това не е било възможно, обясни той. ЕС изглежда не е разположен за такъв тип подсладители, но пък направи сериозен финансов ангажимент в Триест (за това в отделен текст). 

Първоначално Вучич звучеше сякаш на Сърбия наистина й предстои да направи този истински стратегически избор, но в края на изказването си той заяви, че Сърбия твърдо остава на европейския път. "Вярвам на тези хора и мисля, че сръбските граждани трябва да направят много повече неща и когато ги направим, почти сигурно е, че ще станем членка на клуба", каза той и добави, че се чувства у дома. Доналд Туск от своя страна също каза още в самото начало, че Александър Вучич трябва да се чувства в Брюксел и специално в неговия офис като у дома. Сръбският президент каза, че Сърбия ще посвети много повече време не само на техническите въпроси, но и на "онези съществени въпроси, които вече обсъдихме". 

След смяната на властта в Македония и приемането на Черна гора в НАТО Сърбия остава най-голямата арена за прокарване на руските геополитически интереси на Балканите с голямо влияние върху Босна и Херцеговина. Ден преди отпътуването си за Брюксел Вучич заяви, че е време за разговор без ръкавици с ЕС и получи точно това - ЕС свали ръкавиците и вече няма потупване по рамото за пред публиката, а сериозните разговори да останат само на четири очи. Крайно време беше ЕС да смени подхода, защото така само подкопаваше една от малкото си успешни общностни политики - разширяването - докарана вече до мъртва точка.

А след ясната заявка на френския президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, че нелиберализмът повече няма да се толерира, Сърбия трябва да реши какво предпочита - национализъм и национална гордост на гол стомах или реална перспектива за развитие на страната икономически, политически и социално в Съюз, който наскоро заяви амбиция да бъде водещ играч на глобалната сцена.