euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Преди близо година, когато върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) представи новата глобална стратегия за сигурност на Съюза точно в пика на Бризхода, не изглеждаше, че предлаганата в документа задълбочена интеграция в областта на отбраната и сигурността е възможна. С избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, напускането на Великобритания, както и с експоненциалното нарастване на заплахите в цялото европейско съседство в Съюза се акумулира мощна политическа воля да се работи за повече Европа и в тази сфера, доскоро смятана за територия с абсолютен национален суверенитет. От септември 2016-та година, когато председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви в обръщението си за състоянието на Съюза необходимостта Европа да се откъсне от отбранителната си зависимост, досега е направено много.

Бързината, с която се работи в тази сфера е сравнима с ремонта на икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност, провокирано от дълговата криза, и с изграждането на банковия съюз. При това тази бързина е на всички институционални нива - от ЕК през Европейския парламент до Съвета. През ноември Съветът на външните министри прие ново ниво [на английски език] на амбиция, с което се дефинира размера на интеграционната крачка, тоест в кои подсфери ще се работи за повече интеграция - при намесата във външни конфликти и кризи; изграждането на капацитет на партньорите на ЕС, които ще се определят на база изповядвани ценности и общи интереси; защита на ЕС и неговите граждани. 

Министрите се договориха, че общата външна и политика на сигурност на ЕС трябва да бъде подкрепена от бързо разполагаеми, вътрешнооперативни, устойчиви и многофункционални граждански и военни способности. В този контекст те се разбраха да се работи в следните насоки: общи операции по кризисно управление, което включва въздушни и специални операции; бърз цивилен и военен отговор чрез използване на бойните групи на ЕС като цяло или в рамките на специализирана мисия; граждански мисии; въздушен надзор; морска сигурност или операции по наблюдение; изграждане на граждански капацитет и реформаторски мисии в сектор сигурност, което включва наблюдение, обучение, подготовка на полицейски, правоприлагащи, гранични, антитерористични и всякакви други сили; изграждане на военен капацитет.

По-силен отбранителен съюз изисква страните-членки да платят своя "справедлив дял" и да инвестират повече в сигурността си, решиха министрите и призоваха страните-членки да заделят достатъчно пари за отбрана. Под достатъчно се разбира 20% от разходите за отбрана да се харчат за набавяне на оборудване и научноразвойни технологии, а 35% от общите разходи за оборудване да се харчат на европейско ниво за общи разходи. Това трябва да е съобразено с разходите, които натовските членки имат към Северноатлантическия пакт. В заключенията на министрите от ноември 2016-та година се посочва изрично, че страните-членки продължават да запазват своята автономия в сферата на отбраната, но се съгласяват да обединяват ресурсите си. 

В края на ноември Европейската комисия представи план [на английски език] за европейска отбрана, който включва създаването на европейски отбранителен фонд, чиято задача ще бъде инвестиране в обща научноразвойна дейност и в общото купуване на активи с цел намаляване на разходите. ЕК предвижда, че за общото купуване на военни активи може да се мобилизират през този фонд по около 5 милиарда евро годишно. Комисията ще представи подробно законодателно предложение за фонда на 7 юни. В отбранителния план е още и засилването на единния пазар за отбрана. Това включва създаване на условия за отворен и конкурентен пазар за отбрана в Европа, както и да се осигури възможност за предлагане на обществени поръчки на европейско ниво. 80% от обществените поръчки за отбрана се правят изцяло на национално ниво, което води до скъпо дублиране на военни способности, показват данните на ЕК.

Те показват още, че липсата на сътрудничество между страните-членки в сферата на отбраната и сигурността струва на страните-членки между 25 млрд. и 100 млрд. евро годишно, заради неефективността, липсата на конкуренция и на икономика на мащаба за военната индустрия. През 2015-та година САЩ например са инвестирали два пъти повече от общите разходи на страните-членки на ЕС за отбрана, а Китай е увеличил военния си бюджет със 150% през последното десетилетие. ЕК смята, че повече Европа в сферата на отбраната ще доведе до положителни ефекти за европейската икономика, тъй като европейската отбранителна промишленост генерира общ оборот от 100 млрд. евро годишно.

1.4 милиона висококвалифицирани хора са директно или косвено заети в тази сфера в Европа. Всяко евро, инвестирано в отбрана генерира 1.6 евро в квалифицирана заетост, изследователска дейност и технологии и износ, показват изчисленията на ЕК. В отбранителния план тя предлага още страните-членки, които инвестират в отбранителния фонд да получават стимули, изразяващи се в отстъпки по бюджетните и дълговите правила на Съюза или както ЕК ги нарича "повече гъвкавост". През декември лидерите на страните-членки дадоха зелена светлина да се върви към повече интеграция в отбраната и с това работата по конкретните "тухли" на отбранителния съюз започна. 

Първите сериозни крачки бяха направени през март и май, когато Съветът на външните министри (отбрана) взе няколко важни решения. Първото е създаването на Постоянно структурирано сътрудничество (PESCO). Под това име се крие обединяването на военните способности на страните-члеки или с други думи зародишът на европейска армия. Сътрудничеството е напълно доброволно и е отворено за всички желаещи страни-членки, макар че в член [на английски език] 42 на Договора от Лисабон се посочва, че това се отнася до страните-членки, чийто военен капацитет има по-високи критерии. Всякакви способности, развити в рамките на PESCO ще бъдат собственост и ще се управляват от страните-членки. За целта ще бъде създадена управленска структура, която ще се състои от два слоя, решиха министрите. Първият слой е на ниво Съвет, където са представени страните-членки, защото така ще се осигури прозрачност и координация. 

На второто ниво са проектите и инициативите, по които ще се работи. На PESCO ще помагат съобразно със своята компетентност Европейската отбранителна агенция, Европейската служба за външна дейност и Съветът. ЕК също ще участва с цел да осигури свързаност чрез Европейския отбранителен план. Замисълът е PESCO да може да бъде използвано и в ООН и НАТО. Според Федерика Могерини PESCO е най-значителното постижение в последните месеци. Вече дори се обсъждат идеи по какви конкретни проекти да работи това постоянно структурирано сътрудничество. Върховната представителка вярва, че именно благодарение на него ще бъде запълнена пропастта между инвестициите в способности и възвръщаемостта. 

Друго много важно решение на министрите на външните работи (отбрана) от 18 май беше създаването на способност за военно планиране и поведение (MPCC) в рамките на военния щаб на ЕС в Брюксел. MPCC ще поеме отговорност на стратегическо ниво за операционното планиране и поведение на военни мисии на Съюза и ще работи под политическия контрол и стратигическите насоки на Политическия комитет за сигурност. Генералният директор на военния щаб на ЕС ще бъде директор и на MPCC и в това си качество ще поеме функцията на командир на мисиите. ЕС в момента има три тренировъчни мисии, разположени в Централноафриканската република, Мали и Сомалия. 

Съветът е готов да разгледа и промени в бойните групи на ЕС, така че да станат по ефективни, по-справедливи по отношение на финансирането и да се улесни взимането на политическото решение за разполагането им, но на Съвета на 18 май не е бил решен въпросът с финансовите препятствия. Бойните групи съществуват от 10 години в ЕС, но досега не са били разполагани, основно заради трудности в механизма на финансиране, обясни върховната представителка. По думите й в Съвета вече има воля този проблем да бъде преодолян в следващите месеци чрез преглед на механизма "Атена" (Athena). Този механизъм беше договорен през 2004-та година за финансиране на общи операции на ЕС. Има очаквания, че прегледът по него ще бъде завършен до края на годината. 

През март министрите се договориха да правят координиран годишен преглед на отбраната (CARD). Целта му е да се прави по-добра оценка на способностите, които са нужни на Европа, което ще се прави в координация с НАТО. В рамките на годишния преглед страните-членки се ангажират да обсъждат и координират националното си планиране за отбрана, включително плановете за разходи за отбрана. Участието в прегледа ще е доброволно. Работата по CARD е все още в зародиш, като ЕК предстои да представи официалното си предложение на 7 юни. Федерика Могерини очаква работата по него да се развие по-сериозно по време на естонското ротационно председателство на Съвета, което започва от 1 юли. 

Това, което се знае до момента е, че прегледът ще се извършва от Европейската отбранителна агенция в качеството й на секретариат на CARD. Първо ще се направи пробен преглед с участието на всички страни-членки през есента. Това ще им помогне да тестват и адаптират подхода си по отношение на взимането на решения. Първият цялостен преглед ще бъде направен през есента на 2019-та година. Прегледът е замислен като Европейски семестър за отбраната, което означава, че в него ще се прави анализ на състоянието на отбраната на страните-членки, какви разходи правят за нея и ще се издават препоръки. Голямото предизвикателство все още произтича от това доколко страните-членки са склонни да си споделят толкова чувствителна информация. 

CARD ще е най-големият тест доколко е възможна по-дълбоката интеграция в сферата на отбраната в ЕС. Следващите стъпки ще бъдат да се намери допирателната между CARD и PESCO, което ще е голяма крачка напред в отбранителната интеграция. Темата за интеграцията в отбраната е включена в програмата и на срещата на върха на ЕС през юни, когато се очаква лидерите на страните-членки да дадат отново солидна политическа подкрепа за тези три основни елемента от отбранителния съюз.