euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Точна диагноза, но разпокъсаност и липса на достоверност в предлагането на лечение. Това представляваше едночасовата реч [на английски език] на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) за състоянието на Европейския съюз, изпълнена с втръснали до болка клишета без пълнеж. Обръщението му пред евродепутатите в Страсбург и последвалият дебат създадоха усещането, че европейските институции се реят без посока, напълно откъснати от страните-членки. Лутат се между старото си славно минало на бъдещо европейско правителство и днешния си образ на вече отеснял и ненужен шлифер в динамично променящ се свят с множество предизвикателства. 

Диагнозата

"Никога досега не съм виждал толкова малко общ знаменател между нашите страни-членки. Толкова малко сфери, по които те са съгласни да работят заедно", каза той, след като припомни на аудиторията, че е свидетел на десетилетия европейска интеграция, натъртвайки в края на речта си, че е на възрастта на европейския проект и дори малко по-възрастен. "Никога досега не съм чувал толкова много лидери да говорят само за домашните си проблеми, докато Европа се споменава само между другото, ако изобщо. Никога досега не съм виждал представители на европейските институции да определят много различни приоритети, често дори в пряка конфронтация с националните правителства и парламенти. Сякаш вече няма почти никакво пресичане между ЕС и националните столици. Никога досега не съм виждал национални правителства толкова отслабени от силите на популизма и парализирани от риска да изгубят следващите избори. Никога досега не съм виждал толкова много фрагментация и толкова малко общностност в нашия Съюз", каза още бившият люксембургски премиер и ветеран на европейската политическа сцена. 

След толкова депресиращо признание човек би очаквал, че шефът на ЕК ще излезе с не по-малко емоционално, ангажиращо и вдъхновяващо предложение как да се реши проблема. Вместо това, чухме компилация от стари европейски клишета, тук-таме някоя нова идея, вяло припомняне на причините, заради които Съюзът съществува, малко цифри и никакво лидерство. Час по-късно човек се усеща, че изпитва носталгия към една остаряла версия на Европа, въплътена във фигурата на г-н Юнкер. Обръщението му съдържаше отчаян апел към страните-членки да не се отказват от европейските институции и да върнат европейския дух в телата си. "Трябва да спрем със същия стар рефрен, че успехът е национален, а провалът европейски. Иначе нашият общ проект няма да оцелее", каза той. 

12 месеца, които няма да променят ЕС

Председателят на ЕК постави срок на Съюза - за 12 месеца нещо трябва да се промени, съюзът трябва да се обедини отново, да превъзмогне "трагичното разделение между Изтока и Запада, които се отвориха през последните месеци". Тези 12 месеца ще бъдат решителни, смята той и възложи на лидерите на страните-членки на срещата си в петък в Братислава да дадат три причини защо ЕС е нужен. "Три неща, за което те са готови да поемат отговорност да отстояват и за които са готови да действат бързо". 

А докато лидерите мислят, Жан-Клод Юнкер предложи няколко решения. Най-неочакваното беше идеята му постът на върховната представителка за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи) да се трансформира в пълноценен външен министър, през който да преминават всички дипломатически служби. "Да вземем бруталната битка за Сирия. Последиците й за Европа са незабавни - нападения в нашите градове от терористи, обучени в лагерите на Даеш. А къде е Съюзът? Къде са страните-членки в преговорите за уреждане на конфликта?", попита г-н Юнкер и изрази разочарование, че г-жа Могерини не е имала място на масата, когато се е обсъждаше бъдещето на Сирия между външните министри на САЩ и Русия миналата седмица и когато беше договорен план за прекратяване на огъня. 

Другото предложение почива изцяло върху идеите на Франция и Германия за създаването на обща европейска отбрана, договорени миналата неделя. През последното десетилетие, припомни Юнкер, ЕС е участвал в над 30 граждански и военни мисии от Африка до Афганистан. "Но без постоянна структура, ние не можем да бъдем ефективни. Спешните операции закъсняват. Имаме отделни щабове за паралелни мисии, дори и когато се случват в една и съща държава или град. Време е за единен щаб за тези операции", призова Юнкер. Той призова да се премине към обединяване на военните активи в допълнение към НАТО. 

Трето предложение е до 2025-а година в целия ЕС да има пълно покритие с 5G, а до 2020-а година в центровете на всеки град и село да има безжичен интернет. Следващата седмица Комисията ще предложи нов законопроект за премахване на роуминга в ЕС, след като предишното предложение миналата седмица срещна остри критики. Това е един от примерите за загуба на достоверност в речта на Юнкер, тъй като предложението предизвика остро негодувание в ЕС и беше оттеглено. Шефът на ЕК се опита да припише вината за гафа на "добронамерен чиновник", който го е писал през лятото без да отчете всички важни неща. 

ЕК смята, че инвестиционният план е изключително успешен и предлага удвояването и удължаването му. До момента планът е генерирал 116 милиарда евро инвестиции в целия ЕС за първата година на функционирането си. Над 200 000 малки фирми и започващи фирми са получили заеми. Над 100 000 души са получили нова работа. Затова ЕК предлага увеличение на размера на фонда, тъй като вярва, че до 2020-а година той би могъл да генерира инвестиции от най-малко половин трилион евро и дори 630 милиарда до 2022-а година. ЕК предлага също схемата с фонда да се приложи и извън ЕС за развитието на Африка и съседството на ЕС. 

Какво е да си европеец?

Извън тези конкретни предложения Жан-Клод Юнкер говори за това какво е да си европеец, за мира, за ценностите, за това, че Европа не е Дивия Запад, а е социална. Тази част от речта му е в известен смисъл противоречива, защото докато очевидно се опитва да отправи критики към определени страни, сякаш им казва, че не са европейски. "Ние европейците никога няма да приемем полски работници да биват пребивани и дори убивани по улиците на Есекс". Това се отнася за наскорошните инциденти срещу полски граждани във Великобритания. В началото на септември група поляци беше нападната в Харлоу, като при нападението загина 40-годишният Аркадиуш Йожвик. Друга група поляци по-късно е нападната в близост до мястото на първия инцидент. Смята се, че е възможно нападенията да са извършени от омраза. 

"Ние европейците вярваме в независима, ефективна съдебна система. Независимите съдилища държат правителства, компании и хора отчетни. Ефективните съдебни системи подкрепят икономическия растеж и отстояват основните права. Затова Европа се застъпва и отстоява върховенството на закона". С тези си думи Юнкер атакува няколко страни едновременно - България, която е с механизъм за сътрудничество и проверка, тъй като все още не е изградила върховенство на закона и институции, с които да се бори ефективно с корупцията по високите етажи (8 години след присъединяването си към ЕС), Полша, срещу която в момента тече процедура за нарушение на върховенството на закона, а също и Унгария, чийто премиер Виктор Орбан се ангажира да гради нелиберален режим. 

Ако Жан-Клод Юнкер смята тези страни за неевропейски, би следвало да каже какво да се прави с тях. Заклинанието за европейските ценности и че ЕС отстоява върховенството на закона е изпразнено от съдържание и на това вече не вярват дори и малките деца, които са свикнали да бъдат наказвани, ако сгрешат. Друго послание за неевропейство беше отправено към Турция. "Ние европейците стоим твърдо против смъртното наказание, защото вярваме и уважаваме стойността на човешкия живот". 

Политическа и достоверна Комисия синоними ли са?

Частта от обръщението на г-н Юнкер за избягването на данъци от големи корпорации и за фискалните правила постави въпроса за достоверността на Европейската комисия, чиято основна роля е да гарантира спазването на европейското законодателство. Той защити действията на комисарката си Маргрете Вестагер, която започна дело срещу Apple за неплащане на данъци в Ирландия. "Всяка компания, без значение дали е голяма или малка, трябва да плаща данъци там, където генерира печалби. Това се отнася и за гигант като Apple, нищо че тяхната пазарна стойност е по-висока от брутния вътрешен продукт на 165 страни в света. В Европа не позволяваме мощни компании да получават незаконни данъчни сделки, договорени скришом", обяви той. В залата се чу спорадичен смях.

Причината е, че големите промени в отношението на ЕК към данъците тръгнаха след разкритията "ЛюксЛийкс", които показаха, че Люксембург също е сключвал изгодни сделки с големи корпорации за избягване на данъци точно по времето, когато Жан-Клод Юнкер е бил министър-председател на херцогството. Скандалът избухна буквално дни след встъпването му в длъжност като шеф на ЕК. Единичните изблици на смях в пленарната зала не възмутиха ни най-малко председателя на ЕК, който продължи като заяви, че основна цел на екипа му е да се бори за справедливост. "Просто не е правилно една компания да избягва данъци, които можеше да отидат в ирландските семейства или бизнеси, в болници или училища", каза той. 

Юнкер се опита да защити и необходимостта от това Комисията да е политическа, а не технократска. "Да си политически означава също да поправяш технократични грешки веднага, след като се случат", каза той и продължи: "Да си политически също така ни позволява да прилагаме Пакта за стабилност и растеж с разум. Създаването на Пакта беше повлияно от теорията. Прилагането му се превърна в доктрина за мнозина. А днес Пактът е догма за някои. Теоретично, една десетица над 60% от дълга на дадена държава трябва да се наказва, но в действителност трябва да се видят причините за този дълг. Трябва да се опитаме и да подкрепим, а не да наказваме текущите усилия за реформа. За това са нужни отговорни политици. И ние ще продължим да прилагаме Пакта не догматично, а с разум и с гъвкавостта, която мъдро сме вградили в правилата", каза Юнкер.

Тези думи отново поставят под въпрос достоверността на Комисията, защото тя отказа да да наложи санкции на Испания и Португалия за системното им неспазване на фискалните правила, но с друг аргумент - популизма и загубата на вяра в Европа. В крайна сметка кое е вярното - че правилата не се прилагат догматично, за да не се налива масло в огъня на популистите или за да се стимулират реформаторските усилия? 

Какъв щеше да бъде ЕС, ако Ги Верхофстад беше избран за шеф на ЕК?

Дебатът, който последва след речта на председателя на ЕК, беше вял и преповтаряше до болка познатите становища на най-познатите лица сред евродепутатите. Всеки се опитваше да бъде чут. ЕНП се опитваше да обясни, че публичните финанси трябва да се върнат в рамките си, а Социалистите и демократите поискаха да се сложи край на остерианската политика. Евроскептиците използваха случая отново да обвинят Европа за всички проблеми, като кулминацията беше изказването на Найджъл Фараж, който изгеждаше напълно неопетнен след разкритията, че е водил кампанията си за излизането на Великобритания от ЕС въз основа на неверни твърдения. Той се впусна отново да обяснява колко е щастлив, че Великобритания напуска и колко лош е Съюзът. 

В цялата тази какофония за пореден път се открои шефът на групата на либералите Ги Верхофстад (Белгия). Бившият белгийски премиер направи своя диагностика на европейските проблеми и даде свои решения. Той беше опонент на Жан-Клод Юнкер в надпреварата за председателското място на ЕК по време на евроизборите през 2014-а година. Основният проблем според него е, че хората вече не виждат Европа като решение на проблемите им. Недоволството, страхът и гневът на европейските граждани са причинени от разлома между глобализацията и това, че се предлагат демократични политики, които се разработват на национално и дори локално ниво. Това е дисбалансът, който доведе до финансовата криза през 2008-а, защото пазарите са глобални, а политиката - локална, обясни той. Според него предложенията на популистите за изграждане на стени като решение на всеки проблем са фалшиви. 

"Как държиш промените в климата извън границите ти? Със стени, с огради? Как държиш терористите извън границите - с национални стени или с европейски политики? Или как се справяш с избягването на данъци и с офшоринга? Това може да стане единствено с наднационална политика и наднационални инструменти", каза той. Ги Верхофстад вярва, че това не означава националната демокрация да бъде изоставена, но според него Европа може да служи като контратежест на "дивата и неконтролируема" глобализация и да бъде "лечение за рака на национализма". Евродепутатът приветства идеята за създаване на отбранителен съюз като припомни, че тя съвсем не е нова. "Нека бъдем откровени, американците няма повече да поемат отговорност в нашето съседство. Трябва да го правим сами или да не го правим изобщо. Разбира се, ако Тръмп бъде избран, нямайте никакви илюзии за нежеланието от тяхна страна да направят нещо", обясни г-н Верхофстад.

Той призова Жан-Клод Юнкер да настоява за изпълнението на доклада на петимата председатели, особено в частта му за създаването на обща хазна на еврозоната, министерство на финансите, бюджет на еврозоната, защото "тази малка игра с Пакта за стабилност и растеж не може повече да продължава, тъй като ще изгубим всякаква достоверност от страна на външния свят". 

Ги Верхофстад изрази съвсем различна визия по отношение на Бризхода. Жан-Клод Юнкер се спря за кратко на темата като отправи ясно предупреждение към Великобритания, че достъп по меню до единния пазар е невъзможно. "Уважаваме, но и съжаляваме за решението на британците", каза Юнкер. За разлика от него Ги Верхофстад беше благосклонен. Според него Бризходът не трябва да се разглежда като риск, а като възможност Европа да стане по-добра за своите граждани. Той призова Бризходът да не се превръща в наказание или отмъщение. "Става дума за здравите отношения между Обединеното кралство и Европа и много повече за това каква Европа искаме", каза той. Ги Верхофстад беше избран наскоро за главния преговарящ на Европейския парламент в преговорите по напускането на Великобритания. 

Второто по ред обръщение на Жан-Клод Юнкер към европейските граждани за състоянието на ЕС доказа съмненията, че Юнкер не може да влезе в ролята на шеф на ЕК. Той все още мисли и действа като член на Съвета. По този начин прави Комисията да изглежда безпомощна, безпосочна и безцелна. Затова и речите му са противоречиви - те са конфликт между единственото, което той може най-добре - да управлява - и това, което се очаква от него - да дава насоки, да изисква от правителствата, да ги придържа към европейския дух. С тазгодишното си обръщение той се провали в предлагането на отговор на въпроса "Как да върнем духа на ЕС в телата на страните-членки?", защото точно това е проблемът на ЕС.