euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Скандалът "Люкс лийкс" е класически пример на все по-честия сблъсък между нивото на интеграция на европейската икономика (и глобалната) и националния суверенитет. Това доказа за първи път Гърция преди 4 години, когато постави на изпитание самото оцеляване на еврозоната, но след това последваха още много случаи, разкриващи конфликт между мерките на европейско ниво и тези на национално. Най-новият случай е именно "Люкс лийкс". Международният консорциум на разследващите журналисти публикува [на английски език] миналата седмица хиляди документи, доказващи, че Люксембург с години е провеждал данъчна политика, която на практика го е направила данъчен рай. 340 многонационални компании са регистрирали печалбите си в Люксембург срещу минимални данъци, лишавайки страните, в които са ги реализирали от солидни приходи в свитите, понякога до крайност, държавни бюджети. 

Аферата се появи на петия ден от встъпването в длъжност на новата Европейска комисия, ръководена от дългогодишния премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Той е бил начело на страната си в продължение на близо 20 години, като беше едновременно с това и министър на финансите. В тези си качества е участвал в срещи на върха на ЕС, а беше и първият и най-продължителен шеф на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната). В продължение на седмица след публикуването на документите Жан-Клод Юнкер мълчеше. Говорителят му казваше, че Юнкер ще направи изявление най-вероятно около срещата на върха на Г20 в Австралия на 15 и 16 ноември. Изненадващо г-н Юнкер се появи след заседанието на Колежа на 12 ноември, когато се очакваше заместник-председателят Кристалина Георгиева да обяви решението на проблема с прекалено големите бюджетни корекции на някои страни, като Великобритания например.

Малко предистория

Финансовата криза от 2008-а година отприщи продължителна дългова криза в Европейския съюз и особено в зоната на общата валута. Търсенето на решение на един несъмнено общностен проблем доведе до силно затягане на коланите, орязване на разходи, които в някои страни-членки достигнаха колосални размери като в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания. Едновременно с мерките на съкращаване на разходите, се търсеше и начин за увеличаване на приходите, което се оказа трудна задача в период на рецесия и несигурност. Затова ЕС реши да се концентрира върху борбата с данъчните измами и укриването на данъци. Съюзът се опитва от много години да се договори по общи правила в сферата на данъчната политика, така че да се избягва данъчен дъмпинг, данъчни измами, избягване на данъци, но досега това никога не е било приоритет. Напоследък обаче започвна да се превръща. Страните-членки дори посветиха специална среща на върха, по време на която се договориха да разширят автоматичния обмен на информация на ниво ЕС и на световно равнище. Като цяло обаче решиха битката да се води първо на глобално равнище - в рамките на Г8 (от тази година само Г7, тъй като Русия в момента е изолирана и не участва в този формат заради нахлуването й в Украйна) и Г20.  

Тогава вече имаше съгласие в Г8, Г20 и ЕС да се изработят глобални стандарти за автоматичен обмен на информация. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се зае със задачата да изготви тези стандарти, които бяха представени [на английски език] през юли тази година. Това стимулира действията на ниво ЕС. В средата на октомври министрите на финансите на ЕС постигнаха съгласие по проектодиректива, която разширява обхвата на задължителната автоматична обмяна на информация между данъчните администрации, даваща им възможност да се борят с избягването на данъци и да подобрят ефективността на данъчната събираемост. В обхвата на проектодирективата влизат лихвите, дивидентите и други доходи, както и баланси по сметки и приходите от продажби на финансови активи. Предвижда се новата директива да влезе в сила от 2017-а година, но това се оказа проблемен срок за някои страни-членки. 

В рамките на Екофин от 14 октомври се проведе публично обсъждане по въпроса, по време на което Австрия повдигна, по думите на финансовия й министър Шелинг, чисто технически въпрос. Ханс Йорг Шелинг каза, че повечето страни от Г20 ще започнат да участват в автоматичния обмен от 2018 година, а ЕС се придържа към 2017-а година. В момента Австрия няма изградена инфраструктура за обмен на данни между банковия сектор и администрацията. Трябва да се изгради изцяло нова система от нищото, каза г-н Шелинг, което ще отнеме време. Затова той поиска Австрия да получи изключение и да й се даде 1 година допълнително. Ако страната успее да приключи по-рано, тогава тя ще се включи незабавно. 

Австрийският министър на финансите повдигна и още един въпрос, а именно създаването на задължителни публични и корпоративни регистри в рамките на директивата за пране на пари. Много страни-членки са блокирали тази инициатива. Той поиска подкрепата на колегите си за създаването им, защото това ще означава, че ЕС наистина има намерение да се бори с укриването на данъци. Министърът на финансите на Люксембург също посочи, че страната му има сходни на австрийските технически проблеми, но заяви, че ще се справи до 2017. Той обаче постави три условия. Първото е Комисията да отмени директивата за спестяванията, тъй като нейното съдържание се слива с това на директивата за обмена на информация. Второто е да се прилагат единствено и само глобалните стандарти на ОИСР. Третото е Комисията да ревизира споразуменията с трети страни.

Според вече бившия еврокомисар по данъчните въпроси Алгирдас Шемета, когато бъде постигнато съгласие по директивата за административното сътрудничество, тогава ЕК ще отмени директивата за спестяванията. Тя обаче ще трябва да остане да важи за Австрия в преходния период, докато страната се включи изцяло в обмена на информация. За да може да бъдат изпълнени заложените срокове, преговорите по проектодирективата трябва да приключат до края на годината. Що се отнася до споразуменията с трети страни, преговорите в момента вървят и засега няма основания да се смята, че ще се провалят, увери г-н Шемета. 

Всички проблеми на ЕС произтичат от липсата на данъчна хармонизация

По време на разяснителното си явяване пред журналистите в сряда в ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че специалните данъчни решения са добре установена практика не само във Великото херцогство, но в почти всички страни-членки на ЕС. В момента Европейската комисия разследва три държави за договорки за корпоративен данък с компаниите Apple, Starbucks, Fiat Finance and Trade. Това са Ирландия, Холандия и Люксембург. Разследването започна през юни тази година и се опитва да установи дали има нарушения на европейските правила за държавна помощ. Според тогавашния еврокомисар на конкуренцията Хоакин Алмуния, в период на затегнати държавни бюджети е особено важно големите многонационални компании да плащат справедлив дял данъци. Съгласно европейските правила за държавна помощ националните власти не могат да предприемат мерки, позволяващи на определени компании да плащат по-малко данъци, отколкото трябва, ако данъчните правила на страните-членки се прилагат по справедлив и недискриминационен начин.

Жан-Клод Юнкер твърди, че Люксембург не е прилагал дискриминативни практики спрямо нито един инвеститор. Всичко е правено съобразно с националното законодателство и международните правила. Той призна обаче, че е възможно взаимодействието между националните правила в някои страни-членки и националните правила на други да доведе до по-ниски данъчни ставки. Понякога резултатът е, че тези ставки не попадат изцяло в концепцията за фискална справедливост. Вярно е, продължи той, че понякога когато се прилагат различни данъчни правила, това може да доведе до резултати, които излизат извън етичните или морални стандарти. Всичко това е резултат от никаква или недостатъчна данъчна хармонизация. Той съобщи, че е натоварил еврокомисаря по икономическите, финансовите и данъчните въпроси Пиер Московиси да изготви проектодиректива, която да осигури автоматичната размяна на информация за данъчните правила. Тя ще принуди страните-членки да обменят информация помежду си, когато решат да променят данъчните си правила. Добави, че ще предложи това и на срещата на върха на Г20 в събота и неделя. Не става ясно дали това ще е отделна директива или само ще допълва онази за административното сътрудничество, чието изменение се обсъжда в момента в ЕС. 

Г-н Юнкер съобщи още, че за екипа му ще бъде основен приоритет да се постигне напредък по в момента замразеното законодателство за общата данъчна основа за облагане с корпоративен данък. "Ако постигнем споразумение по този въпрос, много от проблемите ни ще изчезнат", увери той. В момента различията между националните законодателства и дефинициите на това кой приход се облага с данъци са толкова големи, че е възможно да се стига и до форми на фискално инженерство, обясни шефът на ЕК. Новината за съживяването на директивата за консолидираната данъчна основа не се приема еднозначно, особено от Ирландия, която не иска да бъде принуждавана да увеличава корпоративния си данък. Жан-Клод Юнкер припомни, че е защитник на данъчната конкуренция, но е противник на нечестната данъчна конкуренция. Това означава, че в евентуално бъдещо законодателство ще трябва много прецизно да се дефинира кое е нечестна конкуренция и кое не. 

Жан-Клод Юнкер откликна и на поканата на евродепутатите да отговори на въпросите им по време на мини пленарната сесия в Брюксел. Той се яви пред тях почти веднага след като направи изявлението си в ЕК. Групата на Европейската народна партия (ЕНП) изрази пълната си подкрепа и увереност, че Юнкер ще успее да реши този проблем, защото, обясни лидерът на групата Манфред Вебер, той не е само на Люксембург. Макар да изрази възмущение от разкритията за "Люкс лийкс", шефът на групата на Социалистите и демократите (СиД) Джани Питела също заяви, че става дума за европейски и дори за глобален проблем. Той предложи да се отнемат банковите лицензи на институции, които позволяват избягване на данъци, както и да се направи списък на страните, в които многонационалните компании се възползват от благоприятно законодателство. Кей Суинбърн от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) обаче предупреди, че няма нужда от данъчна хармонизация, а от данъчна конкуренция.

Тя призова да се изчака разследването преди да се прибягва до лов на вещици. Тя приветства Жан-Клод Юнкер за това, че е откликнал на поканата, но посочи, че вместо него е трябвало пред евродепутатите да застане еврокомисарката на конкуренцията Маргрете Вестагер (Дания, АЛДЕ). Лидерът на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Ги Верхофщад използва случая да се заяде отново с Найджъл Фараж като попита защо той не присъства в залата, след като е "специалист" по офшорни данъчни практики на остров Ман. Миналата година беше разкрито, че Фараж има тръстов фонд в офшорната зона на остров Ман, но отрече да е за да избягва или укрива данъци. Тогава той призна, че е създал семеен фонд за образование през 2003-а година, за да ограничи размера на данък наследство, който децата му ще трябва да платят след неговата смърт. Случаят предизвика острата реакция на опонентите на Фараж в Европейския парламент и оттогава често е обект на нападки. Г-н Верхофщад каза също, че е необходимо създаването на специална парламентарна комисия по този въпрос.

Филип Ламберц от групата на Зелените и Европейския свободен алианс изрази силно възмущение. Според него това е данъчна война, на която трябва да се сложи край чрез данъчна хармонизация. Най-големите жертви на тази война са публичните финанси и гражданите. Пол Нътал от групата на Фараж Европа на свобода и пряка демокрация (ЕСПД) намекна, че историята се повтаря. Той припомни, че предишният шеф на ЕК от Люксембург Жак Сантер е трябвало да подаде оставка заради корупция. 

Раздвоение на самоличността

По време на тазгодишните изслушвания за членове на ЕК се забеляза огромно противоречие между миналото като национален управник и настоящето като европейски. Това се случи с поне трима кандидати за еврокомисари - френският Пиер Московиси, унгарският Тибор Наврачич, финландският Юрки Катайнен. Всички те имат в миналото си на премиери или министри много черни точки, но пред Европарламента обещаваха да се придържат към правилата на ЕС и на практика да бъдат различни. Така например г-н Московиси не беше добре приет от евродепутатите заради това, че докато е бил министър на финансите на Франция не се е съобразявал с договореното на ниво ЕС и не е успял да вкара френските публични финанси в ред. Тибор Наврачич пък трябваше да се защитава от нападките, че като министър на правосъдието и после министър на външните работи в правителството на Виктор Орбан е съучастник в ерозирането на европейските ценности в Унгария. А Юрки Катайнен беше атакуван заради това, че като министър-председател на Финландия поиска активиране на гаранциите на Гърция, за да се съгласи с втората й спасителна програма.

Всички те правеха ясни разграничения между битието си на национални политици и европейските им ангажименти. Раздвоение на личността, но в много по-голям мащаб демонстрира и Юнкер, срещу когото нападките не идват само от Европарламента, а от голяма част от европейската и международна преса. Отвсякъде се чуват призиви за оставката му, за която призова в редакционен коментар и американското бизнес-издание Bloomberg. Юнкер каза и пред журналистите в сряда на обяд, и пред евродепутатите същия ден следобед, че се обръща към тях в качеството си на шеф на ЕК, а не на бивш премиер. Той се опита да разсее опасенията, че е в конфликт на интереси като на практика ще разследва сам себе си. Увери, че няма да се меси в разследването, ръководено от г-жа Вестагер, първо защото еврокомисарите са доста независими в работата си и второ, защото така би заложил авторитета, с който се ползва в ЕК, а той не иска това. 

Габриеле Цимер, лидер на групата на крайната левица в ЕП, му припомни, че не страда от раздвоена самоличност и не може да се разделя в две качества - на бивш премиер и министър на финансите и председател на ЕК. Тя изиска той да отговаря за стореното от него в Люксембург. Юнкер призна, че носи политическа отговорност и заяви, че ако данъчните практики на Люксембург са довели до необлагане с данъци, то той би съжалил за това. Ситуацията с раздвояването на личността на национално и европейско ниво е особено интересен феномен, който направи силно впечатление по време на подбора на нови членове в европейските институции, тъй като се разкри силно разминаване в прилагането на европейските стандарти на национално и еврониво. Случаят "Люкс лийкс" разширява този феномен и към националното законодателство като показва, че конкурентното предимство на една държава може да се окаже ощетяване на друга.

Неслучайно много от евродепутатите припомниха на Юнкер, че докато брутният вътрешен продукт на Люксембург е растял главоломно през годините и в момента това е страната с най-висок стандарт на живот, в страни като Гърция правителствата са принудени да режат разходи. При представянето на националните конкретни препоръки в началото на юни бившият шеф на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че една от причините за бавния и неубедителен икономически растеж в ЕС и особено на някои страни-членки е високото облагане на труда. Именно това е причината многонационалните компании да се опитват да го заобикалят като прилагат стратегии за данъчно планиране. Често те се възползват от техническите особености и различията в данъчните системи. Трансграничното измерение на много от структурите за данъчно планиране и увеличената мобилност на капитала правят трудна борбата срещу агресивното данъчно планиране за отделните данъчни системи, се казва в анализа на ЕК.

Затова е необходимо страните-членки спешно да обърнат внимание поотделно и на европейско ниво, защото подобно корпоративно поведение води до ерозиране на данъчните основи в страните, които и без друго изпитват финансови затруднения. Някои членки по-специално трябва да обърнат внимание върху устойчивостта на данъчните приходи в очакване на европейски и международни усилия за решаване на проблема с ерозията на данъчната основа и изместването на печалбите. ЕК смята, че трябва да бъдат преразгледани данъчните конвенции и да се подсилят механизмите за предотвратяване на злоупотреби. По всичко личи, че и новият шеф на ЕК ще следва същата линия. Още по време на предизборните дебати той заявяваше, че ще се бори срещу данъчния дъмпинг и за повече данъчна хармонизация. Въпросът е обаче как ще постъпят страните-членки. Той напомни няколко пъти по време на разясненията си на 12 ноември, че е необходимо всички 28 членки да се включат в борбата с избягването на данъци, акцентирайки върху "всички 28".

Твърде е пресилено да се търси отговорност от само един човек, защото е бил няколко мандата премиер, тъй като със сигурност не е действал еднолично. Нещо повече, тези практики са видни и в други държави-членки. Кипър изпадна дори във предфалитно състояние и в момента е на животоспасяващи системи именно от подобни практики. Така че преди да се търси отговорност, трябва да се отговори на един ключов въпрос - докъде да се простира националният суверенитет, след като за капитала, труда, услугите и стоките няма граници?