Еврогрупа 2.0

Аделина Марини, January 22, 2013

Един етап от развитието на Еврогрупата (министрите на финансите на еврозоната) официално приключи на 21 януари, когато първият постоянен председател на формата Жан-Клод Юнкер беше заменен от младия холандски финансов министър Йерон Дайселблум. Изборът на новия председател беше съпътствано от множество слухове, критики и междудържавни конфликти, приключили в крайна сметка с одобрението на единствения кандидат и с поставянето на ново начало на един от най-важните формати, оформили се в ЕС през последните години.

Еврогрупа 1.0

Еврогрупата е създадена по искане на Франция с цел да осигури координирането на политиките на страните от еврозоната. Европейският съвет прие създаването й на срещата си през декември 1997 г., а първата й среща се проведе през юни следващата година. Първоначално председателстването на групата ставаше на същия принцип, както и на Съвета на ЕС - ротационно. През 2004 г. обаче министрите на финансите решават да изберат председател на групата, което е официално включено и в Лисабонския договор. Там е записано, че министрите на страните-членки, които участват в единната валута, се събират неофициално, за да обсъждат конкретните отговорности, които имат във връзка с единната валута. В срещите се препоръчва участието на Европейската комисия и на централната банка. По повод избирането на председателя не се казва нищо по-конкретно от това, че министрите на страните-членки си избират председателя за мандат от две години и половина с мнозинство.

Първият постоянен председател на Еврогрупата е Жан-Клод Юнкер, министър на хазната (на пресконференция снощи той уточни, че има разлика между министър на финансите и министър на хазната, но призна, че няма никаква представа каква е тя) и премиер на Люксембург. Той заемаше този пост от 1 януари 2005 г. до 21 януари 2013 г. Юнкер е определян от колегите си и от шефовете на други европейски институции като балансьор. Самият той определя себе си като либерал (идва от Християнсоциалната народна партия в Люксембург, която членува в ЕНП, но се определя като дясноцентристка), а Оли Рен посочи, че Юнкер винаги е бил проактивен градител на мостове.

По време на пресконференцията след срещата на Еврогрупата, приключила необичайно съвсем навреме Жан-Клод Юнкер се придържаше към принципа "първо работата" като отчете основните теми, по които министрите са разговаряли. Той остави темата за избора на Дайселблум за най-накрая като му даде думата също в края, отказвайки въпроси на журналистите към него. След като всички въпроси, свързани с дневния ред на срещата, бяха изчерпани, г-н Юнкер взе думата, за да направи наистина кратък преглед на своето председателство, без да навлиза в подробности. Той подчерта, че наследникът му със сигурност ще бъде с различен стил, което изглеждаше важно уточнение на фона на тъгата, която изпитват журналисти, анализатори и политици, заради остротата на ума и чувството за хумор на люксембургския ветеран.

Жан-Клод Юнкер заяви, че холандският финансов министър е значително по-млад от него и е много нов за работата, която му предстои, а тя е тежка и натоварена. Според него обаче, холандецът притежава всички качества, за да се справи със задачата. Юнкер увери, че наследникът му е напълно убеден европеец, което също беше важно уточнение, защото се появиха в последно време доста спекулации, че като представител на Холандия, той може да се окаже привърженик на разделението. Юнкер отново повтори своята неприязън към изкуствената подялба на страни с отличен рейтинг и останалите или по оста север-юг.

Време е Еврогрупата да обърне следващата страница

Едва ли ще бъде преувеличено да се каже, че със смяната на председателството е възможно да се утвърдят или поне да станат по-видими промените, които настъпиха в последните години в опит да се излезе от кризата, когато Еврогрупата се извиси до фактор, от когото зависи поведението на международните финансови пазари. Новият шеф на Еврогрупата обещава не само да запази това, но и да подсили влиянието й както в ЕС, така и в международен план. В навечерието на избора си той изпрати до колегите си писмо [на английски език], в което описва всички свои виждания и приоритети за развитието на Еврогрупата и кризата в еврозоната като цяло.

Най-важното е, че на този етап изглежда, че той ще продължи линията на своя предшественик. В писмото си Йерон Дайселблум пише, че решителни мерки са били взети през последните години, които водят до завръщането на доверието в зоната на еврото. Голямото предизвикателство обаче ще бъде възстановяването на устойчивия растеж и борбата с безработицата. Вече са налице основни елементи за стабилизиране - отпускането на финансова помощ за нуждаещите се страни-членки, създаването на адекватни защитни стени, които да предпазят от преливане на проблемите и в други държави, реформа на икономическото управление и банковия сектор. Всичко това върви в комплект с усилия по консолидацията на публичните финанси и амбициозни структурни реформи. Важното сега обаче е, посочва холандецът, устремът да продължи, за да може доверието да се установи за постоянно.

От предизвикателствата, които Дайселблум посочва в своето писмо, става ясно, че на този етап той ще се придържа към поетите ангажименти за довършване на реформите. Той пише, че е нужно решенията да бъдат прилагани и да се следи как те се изпълняват, да се спазват обещанията, "които сме направили колективно". Това е ключово послание и е още един показател за последователността, която Дайселблум смята да утвърди след Юнкер. Люксембургският премиер досега споделяше мнението, че всички взети през юни 2012 г. решения за бъдещето на еврозоната трябва да бъдат изпълнени, което очевидно е и мнението на Дайселблум, въпреки че той се въздържа все още от навлизане в подробности. Казва само, че изпълнението на начертаните задачи не само ще подобри устойчивостта на публичните финанси, но и конкурентоспособността, ще се справи с дисбалансите и ще стимулира растежа и заетостта.

Като представител на Лейбъристката партия на Холандия, Дайселблум смята, че трябва да се предприеме по-балансиран подход, при който да се вземе предвид и социалния аспект като се осигури равновесие между дисциплината и солидарността. Виждането му за това би трябвало да отекне добре в Париж, макар че френският министър на финансите Пиер Московиси до последно имаше възражения срещу кандидатурата му, които оттегли буквално дни преди срещата на 21 януари.

Не един или двама журналисти се интересуваха дали Дайселблум ще работи за целостта на еврозоната, което той потвърди, а се вижда и от писмото му, в което той посочва, че за постигането на целите са нужни общи усилия, "които да покажат, че еврозоната не е причината за тежките времена, а е част от решението" - реплика, която ще се приеме с усмивка и в Брюксел, защото се използва често от шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Трябва да работим заедно в интерес на еврото като цяло, пише още холандският министър, който ще продължи да изпълнява и функциите си на финансов министър в правителството на Марк Рюте.

Основните му приоритети са: икономическите предизвикателства пред еврозоната; процедурите по надзор; икономическото управление; разширяването на еврозоната; и институционалото представителство и процедурните правила. Според него е важно еврозоната да има собствена стратегия за растеж, която да набляга на иновациите, да подкрепя разработката на нови технологии и да ориентира публичните и частни разходи към научни изследвания. Тъй като проблемът с безработицата и то най-вече сред младите в Икономическия и валутния съюз е изключително сериозен, Дайселблум се ангажира да засили диалога със социалните партньори, тъй като смята, че те играят важна роля.

Важно е също така вече да се премине от кризисно решаване на проблемите към по-средносрочен подход, като се използва възможността за коренни реформи, които да осигурят силен растеж, устойчиви публични финанси и заетост. Той много целенасочено се фокусира върху процедурата по свръхдефицит, която смята за ядрото на процедурите по наблюдение. В този контекст той се ангажира да обсъжда много по-забележимо процедурата в Еврогрупата и да се опита да определи една обща позиция за еврозоната относно индивидуалните проблеми на страните-членки. Разговорите за бюджетния дефицит да бъдат по-тясно обвързани и с дискусиите за подбора на подходящи фискални и икономически политики в еврозоната, препоръчва Дайселблум.

По отношение на засилването на ролята на Еврогрупата на европейско равнище холандският финансов министър посочва, че на първо място Еврогрупата трябва да се заеме активно с подготовката и анализа на срещите на върха на страните от еврозоната. Решението за тези срещи беше взето на октомврийския Европейски съвет през 2011 г. и това беше записано като правило във фискалния пакт. Г-н Дайселблум възнамерява да представя резултатите от подготвителната работа на лидерите на страните-членки на еврозоната. Освен това той планира да преследва по-редовен диалог с председателстващия срещите на върха, с шефа на Комисията, а също и да се отчита редовно пред Европейския парламент. Дайселблум предвижда и редовни контакти с ротационното председателство на Съвета, за да може, по неговите думи, да може работата на Еврогрупата да стигне гладко до Съвета.

Постоянен диалог с шефа на ЕЦБ, с Оли Рен, който е с нови и по-силни правомощия като заместник председател, който отговаря за икономическите и паричните въпроси и в еврозоната. Министърът планира и да модернизира доколкото това е възможно методите на работа на Еврогрупата, които са от 2008 г. Според него, предвид броя на значителните промени, които промениха вида и обхвата на разговорите в този формат, е нужно работата да се осъвремени. До момента дискусиите се въртят основно около управлението на суверенната криза, докато множеството промени в икономическото управление изискват това да бъде отразено и в Еврогрупата. В следващите месеци предстои след консултации с всички министри Дайселблум да представи конкретни предложения.

Йерон Дайселблум е роден в Айндховен през 1966 г. Има образователна степен по земеделска икономика от университета във Вагенинген, като е специализирал бизнесикономика, земеделска политика, социална и икономическа история. Магистърската си степен по бизнес-икономика е завършил в университета в Корк, Ирландия. Бил е съветник на министъра на земеделието, управлението на природните ресурси и рибарството през 1996 г., бил е депутат с основни дейности свързани с образованието и младежта. Министър на финансите е само от няколко месеца - 5 ноември 2012 г. Говори впечатляващо английски език, сдържан е и премерен. Тепърва му предстоят тежки изпитания, но той изглежда наясно с това като пожела да не се вижда с журналистите повече от обичайното - веднъж месечно (колкото пъти са срещите на Еврогрупата) - както и срещите да не продължават до ранни зори.

Повече прозрачност, моля!

До момента няма официални реакции от страна на политическите групи в Европарламента. Единствено германският евродепутат от групата на Зелените и Европейския свободен алианс Sven Giegold, който е говорител на групата по финансовите въпроси, реагира остро като разкритикува задкулисния начин, по който Дайселблум беше избран. Преди началото на срещата на Еврогрупата евродепутатът коментира, че министрите на финансите ще утвърдят един свършен факт. "Отделно от въпросите за ограничения му опит след само 3 месеца като министър на финансите, сделката означава още една изгубена въможност по отношение на решаването на проблема с липсата на женско представителство на най-високо равнище в еврозоната". Европарламентът и Sven Giegold в частност силно се застъпваха на високи позиции в ЕС да има повече жени като почти буквално бяха обявили война около избора на Ив Мерш в управителния съвет на ЕЦБ.

Депутатът критикува и липсата на прозрачен процес по избора на председател, както и на други кандидати, които да могат да се представят. Въпросът с прозрачността е особено актуален напоследък, заради множеството и все цялостни промени в икономическото управление в ЕС и в еврозоната в частност, които все повече ще повдигат въпроса с отчетността. Уви, това е заложено в самия Лисабонски договор, където форматът на Еврогрупата е определен като неформален. С оглед на нарастващата й роля обаче, това трябва да се промени. Дайселблум не беше избран единодушно за поста. Жан-Клод Юнкер призна, че Испания е била против. Самият Дайселблум съобщи, че е разговарял с испанския си колега Луис де Гуиндос, но не е разбрал какви са мотивите му. Това, което е получил обаче са уверения, че Испания ще работи с новия председател на Еврогрупата.