euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Следващият шеф на Еврогрупата със сигурност ще говори език от Бенелюкс (френски, холандски или немски), това каза премиерът на Люксембург и шеф на Еврогрупата само още няколко дни Жан-Клод Юнкер на прощално изслушване в икономическата комисия на Европарламента. Той не пожела да каже нищо повече по темата, която занимава публичното пространство вече близо година в ЕС. През юни политикът-ветеран поиска да се оттегли след изтичането на мандата му като председател на групата на министрите на финансите на еврозоната, но поради липса на кандидат и всъщност на желание на лидерите да се занимават с административни въпроси точно в онзи момент, г-н Юнкер се наложи да приеме да води Еврогрупата до края на годината. Този път той изглежда непреклонен и обяви, че със сигурност ще има нов председател, защото самият той ще подаде оставка.

Досега спряганите имена бяха на френския министър на финансите Пиер Московиси, а също и на германския му колега Волфганг Шойбле, който щеше да бъде достоен заместник на колоритния Юнкер, но германецът отказа. Името, което в момента се върти в европейското публично пространство е на младия министър на финансите на Холандия Йерун Деселблум. Германският икономически всекидневник Handelsblatt твърди, че роденият през 1966 г. Деселблум ще бъде предложен за поста на първата среща на Еврогрупата на 21 януари. Според изданието холандецът се ползва със специална подкрепа от страна на Германия, която смята, че следващият лидер на групата трябва да идва от страна с финансово стабилно правителство, да е член на еврозоната и да поддържа максимален отличен кредитен рейтинг ААА. Handelsblatt посочва още, че Деселблум вече е започнал обиколка из европейските столици като се е срещнал и с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Да седнеш в стола на Жан-Клод Юнкер обаче е изключително предизвикателна задача, особено с биографията, която има Деселблум, който е бивш чиновник. Член е на лейбъристката партия и е министър на финансите от 5 ноември миналата година. Бил е депутат от 2000 до 2012 г., като в това си качество основно е работил по въпроси, свързани с младежта, специалното образование и учителите. За сравнение Жан-Клод Юнкер е най-дълго изпълняващият длъжността министър-председател в ЕС - от 20 януари 1995 г.. Бил е министър на финансите, на икономиката, председателствал е Съвета на ЕС два пъти по време на председателството на Люксембург (именно по време на едно от председателстванията на страната България подписа в Люксембург договора си за присъединяване). В тези си качества той е един от ключовите архитекти на Маастрихтския договор и се смята за отговорен за много от клаузите в Икономическия и валутния съюз (ИВС).

Юнкер е известен с остротата на изказа и ума си, както и с изключителните си лидерски качества. Това е един от малкото политици, за които може да се каже, че са европейски лидери. Не случайно по време на изслушването му в икономическата комисия на Европарламента на 10 януари, един евродепутат го попита дали нямаше повече да му подхожда ролята на шеф на Европейската комисия или да заеме мястото на Ван Ромпой. Според Юнкер обаче Еврогрупата е достатъчно отговорен пост, който има своите плюсове и минуси. Юнкер е любимец на журналистите, въпреки че доста често те получават не особено приятни остри отговори на въпроси, които не се харесват на люксембургския премиер. Дали Деселблум ще се справи с тази задача, особено когато трябва да се изправи пред изключително влиятелния и с не по-малко остър и бърз ум от този на Юнкер германски финансов министър Волфганг Шойбле? Предстои да видим.

Задължителна минимална работна заплата в еврозоната

Може би защото срещата беше прощална, много от качествата, заради които Юнкер е обичан както от медиите, така и от евродепутатите, отстъпиха място на доста повече емоции и дори носталгия, но все пак Юнкер остави и някои препоръки, макар че изрично подчерта, че не желае да дава съвети на своя наследник, освен може би един или два съвета: винаги да третира еднакво страните от еврозоната и тези извън нея, както и да знае, че Европа е нещо по-сложно, отколкото изглежда. Факт, който по думите на Юнкер, често се пренебрегва и това е вярно - от медиите, от политиците, от обществата.

В началото на изслушването Юнкер направи доста дълъг и не особено подреден преглед на миналата година, но отказа да направи обзор на близо 8-годишното си председателстване на Еврогрупата, тъй като, както сам каза, в главата ми излизат само закъсненията и грешните решения. По думите му Европейският съвет през декември е бил изключително разочароващ на фона на всъщност доста успешна за еврозоната 2012 г. Успешна, защото зоната на общата валута не се разпадна, каквито прогнози имаше. Прие се фискалният пакт, който от 1 януари тази година влезе в сила, но още не е ратифициран при това от ключови държави, една от които е Люксембург, заедно с Белгия и Холандия. А в родната му страна не е ратифициран, заради съпротивата на партията на зелените, които се противопоставят на "диктата на Германия".

Между другото Юнкер е известен със своите хапливи бележки и размяна на реплики с Германия - големия съсед. Той подчерта обаче, че не споделя позицията на зелените, но призна, че за малките страни изпълнението на пакта ще бъде трудна задача, основно заради липсата на достатъчно експерти, които могат да бъдат натоварени със задачите да следят бюджетите на другите страни-членки, а също и да упажняват надзор. "Ще се справим обаче", увери той. Друго важно постижение на 2012 г., според него, е споразумението за единния надзорен механизъм за банките. "Кой можеше да предположи преди 14 месеца, че ще имаме нещо такова", попита той. И въпреки това, макар да има недостатъци, докладът на четиримата президенти (основно ръководен от Херман Ван Ромпой), не беше приет в неговата цялост. Вместо това лидерите предпочетоха краткосрочни решения и то в момент, когато целият свят ни гледаше, а това често се забравя, добави Жан-Клод Юнкер. Американците и останалите постоянно ни питат накъде ще тръгнем през следващите десетилетия.

Той припомни, че Люксембург говори за засилване на координацията на икономическите политики още от 1997 г., когато той беше и икономически министър, а шеф на Еврокомисията беше не кой да е, а друг известен люксембургски политик - Жак Сантер. Още оттогава повтаряме, припомни Юнкер, че не може да продължаваме със система, при която имаме една силна ръка във Франкфурт и слаба, недоразвита за икономическата политика. Сега, онези, които тогава отказваха, са най-силните гласове, които призовават за това. Юнкер не ги назова поименно, но ориентира аудиторията географски към тях - става дума за съсед на Люксембург и за едно малко кралство, което не е много далече от Люксембург. Най-добре в описанието влизат Германия и Холандия.

И въпреки че Християн-социалната народна партия на Юнкер спада към семейството на Европейската народна партия (ЕНП), той засегна любима на Европарламента тема като заяви, че един от недостатъците на доклада на Ромпой е, че в него липсва социалното измерение на еврозоната. Според него е необходимо всички страни от еврозоната да се договорят за въвеждането на задължителна минимална работна заплата, тъй като в противен случай ще бъде изгубена подкрепата на работническата класа. Отделно от това, трябва да бъде предложена и основата на минимални социални права за работниците.

Юнкер похвали приемането на единния надзорен механизъм за банките, но изрази притеснения относно планираното директно рекапитализиране на банки през постоянния спасителен фонд на еврозоната (ЕМС). По думите му има една голяма въпросителна, която е свързана с унаследяването - дали ще се позволи на ЕМС да капитализира банки, които не изпълняват пълноценно условията или да бъде ограничен до нови проблеми, които може да възникнат в бъдеще. Позицията на Юнкер е, че трябва да се договори възможност за ретроактивност (със задна дата) на механизма, защото в противен случай той ще изгуби своя смисъл. Не става дума да пренебрегваме грешното поведение на отделни страни, но ЕМС трябва да бъде кутия с инструменти, които се използват за рекапитализация на банките. Юнкер изрази надежда, че ще бъде постигнато добре артикулирано решение в първото тримесечие на 2013 г.

Страните с програми трябва да бъдат награждавани

Един от въпросите, които най-често беше задаван на Юнкер от членовете на икономическата комисия на Европарламента беше за консолидационните програми на проблемните страни. Темата се оказа благоприятна за люксембургския премиер, защото той още веднъж имаше възможност да отправи канонада от словесни нападки срещу Германия. За него делението на Европа на север и юг е абсолютно безпочвено и се прави основно от страните по тази ос. Както страните на юг, така и тези на север, ако се разровят добре в счетоводните си книги, ще видят, че не са толкова целомъдрени, колкото ни показват. Той припомни, че Люксембург е единствената страна от еврозоната, която до момента не е нарушила нито веднъж Пакта за стабилност и растеж за разлика, например, от Холандия, която е правила това два пъти.

Юнкер каза, че е привърженик на една не особено популярна школа в Еврогрупата, според която страните, които се нуждаят от големи структурни корекции, като например прасетата (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания), трябва да бъдат компенсирани за усилията. Аз съм голям приятел на Гърция, каза още той, за разлика от един наш голям съсед. Всички трябва да си спомним през какво са преминали тези страни, за да изпълнят критериите за членство в еврозоната. И тъй като Европа е солидарност, не е изненада, че Юнкер е сред привържениците на общ бюджет на еврозоната - един от елементите на доклада на Ван Ромпой и от проекта на Жозе Мануел Барозу - който обаче остана без внимание по време на декемврийската среща на лидерите на ЕС. Нужен е някакъв механизъм, който да поема шоковете и тази работа не може да се върши от спасителните фондове на еврозоната, каза още той.

Срещата приключи за час и 40 минути и то с дразнещото постоянно напомняне от страна на председателя на комисията Шарън Боулс (АЛДЕ, Великобритания) да се спазва отреденото време. Но или времето беше малко, или евродепутатите имаха прекалено въпроси, но така или иначе срещата завърши с аплодисменти и многократни изказвания, че Юнкер ще липсва. Самата Боулс заяви, че ще й липсва хумора и остротата на Юнкер. Тя го награди със специален медал, който да напомня на ветерана какво е да се явяваш в Европарламента. Нещо, което едва ли му е нужно след всички безсънни нощи през последните 3 години, многобройни срещи на Еврогрупата до ранните часове на деня, телефонните и видеовръзките, споровете, писането на изявления, декларации, документи. На финалната пресконференция след изслушването в Брюксел Жан-Клод Юнкер изглеждаше изморен и някак изолиран от предстоящите събития. Който и да го наследи, ще се чувства твърде неудобно в неговия стол.